ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29798
гр. София, 06.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110118702 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕООД- в ликвидация,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, район И, ж.к.
(АДРЕС), представлявано от ликвидатора М.И.А., чрез адвокат Л. Р.- адвокат от САК, със
съдебен адрес - гр.София, ****, ул, (АДРЕС), телефон: ********* против О. С. Г., ЕГН
**********, с адрес: ж.к.“(АДРЕС).
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва
допустимостта и основателността на исковата претенция.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес,
прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 12.12.2014 г. (ФИРМА) ЕООД- в ликвидация е предявило срещу
О. С. Г. иск за осъждане на Г. да заплати на дружеството сумата от 43 182.58 евро,
представляваща неизплатена част от главница по договор за заем от 27.01.2009 година,
заедно със законната лихва върху тази сума считано от 12.12.2014 год. до окончателното й
изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 15734.30 евро - представляваща
договорна лихва върху главницата за периода от 04.01.2011 г. до 12.12.2014 година, въз
основа на което били образувано гр.дело № 20012/2014г. по описа на СГС, I- 13 състав.
Твърди се, че с отговора на исковата молба О. Г. по това дело е направил възражение за
прихващане и при условията на евентуалност и за съдебно прихващане на дължими му от
дружеството суми, в това число и дължими месечни възнаграждения по договор за
възлагане на управление за периода май- септември 2014 година.
1
Твърди се, че за същите суми със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, ответникът се е снабдил със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК - за сумите 13 704.22 лева - дължимо за периода
май-септември 2014 година нетно възнаграждение по договор за възлагане на управлението,
ведно със законна лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до окончателното изплащане,
сумата от 2792.10 лв.- лихва върху главницата за периода 19.09.2014- 18.09.2017г., 329.93 лв,
- направени по делото разноски за дължима държавна такса, както и сумата от 742,40 лв. -
направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат. Твърди се, че е било
образувано е ч.гр.д. 66185/2017г. по описа на СРС, 123 състав, по което след влизане на
заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 08.11.2018 година за посочените
по- горе суми.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът Г. е образувал
изп.д. № 20187900401931 /2018г. по описа на ЧСИ Р.М., peг. № 790 на КЧСИ, район на
действие - Софийски градски съд.
Описва се, че с Решение от 11.03.2019 г. по гр.д. 20012/2014г. по описа на СГС, I- 13
състав Софийски градски съд е осъдил ответника Г. да заплати на (ФИРМА) ЕООД- в
ликвидация сумата от 43 182.58 евро - неизплатена част от главница по договор за заем от
27.01.2009 год., заедно със законната лихва върху тази сума считано от 12.12.2014 год. до
окончателното й изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 7185.60 евро -
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 04.01.2011 г. до 12.12.2014
г., а също и разноски по делото. Твърди се, че в мотивите на съдебното решение съдът е
отхвърлил искането за прихващане по изявление за прихващане от 19.09.2014г., което
включва и претенцията за дължими месечни възнаграждения за периода май-септември
2014г. с аргумента, че същото не е породило валидно действие.
Твърди се, че решението на Софийски градски съд е обжалвано от ответника и по
въззивната жалба е образувано в.гр.д. 3889/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-
ти състав. Сочи се, че това производство е приключило с Решение №11741/30.07.2020
година, с което съдът е отменил частично първоинстанционното решение за разликата над
41 095 /четиридесет и една хиляди и деветдесет и пет/ евро до присъдените от СГС 43
182,58 и е отхвърлил иска за сумата от 7 185.60 лв., представляваща договорна лихва за
периода 04.01.2011- 12.12.2014г. Твърди се, че са присъдени разноски по съразмерност на
страните.
Сочи се, че за да отхвърли частично исковата претенция Софийският апелативен съд в
мотивите на решението си е приел за частично основателното направеното възражение за
прихващане с протокола за прихващане от 19.09.2014г. за сумата от 14 000 лв.- дължими
месечни възнаграждения по договор за възлагане на управлението за месеците май- август
2014г.
Сочи се, че решението на Софийски апелативен съд е влязло в законна сила на
19.01.2022г., когато с Определение № 23 от 19.01.2022г. по т.д. 413/2021 г. по описа на ВКС,
I ТО Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение
№ 11741/30.07.2020 г. по в.гр.д. № 3889/2019 г. на Апелативен съд- София.
Твърди се ,че с влизане в сила на решението, с което е извършено прихващане,
насрещните вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. В този смисъл се твърди, че установеното с
решението на Апелативен съд- гр. София прихващане на задължения и то към момента,
когато е прихващането е можело да се извърши - а именно септември 2014г. вземанията за
месечни възнаграждения по договор за управление в размер на 14 000 лв. както
отговорността за законна лихва за забава и разноски са отпаднали с обратна сила и
присъдените с изпълнителния лист от 08.11.2018г. вземания са недължими както към
настоящия момент, така и са били недължими към датата на образуване на изпълнителното
2
дело при ЧСИ Милчева.
Твърди се, че към настоящия момент присъдените в полза на ответника Г. вземания по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д. 20187900401931/2018г по
описа на ЧСИ Р.М. са погасени чрез прихващане.
Твърди се, че е налице основание за оспорване на изпълнението по изп.д
№20187900401931 /2018г по описа на ЧСИ Р.М. по чл. 439, ал. 2 от ГПК поради факти,
настъпили след приключване на производството по издаване на изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, като се твърди, че с направеното
съдебно прихващане изпълняемото право е отпаднало с обратна сила и не съществува.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между (ФИРМА) ЕООД- в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, район И, ж.к(АДРЕС), представлявано от ликвидатора
М.И.А. и О. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ж.к(АДРЕС), че не съществува вземане на О. С.
Г., ЕГН **********, с адрес: ж.к(АДРЕС) и (ФИРМА) ЕООД- в ликвидация, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, район И, ж.к(АДРЕС),
представлявано от ликвидатора М.И.А., не дължи на О. С. Г., ЕГН **********, с адрес:
ж.к(АДРЕС) присъдените с изпълнителен лист от 08.11.2018г. по ч.гр.д. 66185/2017 г. по
описа на СРС, 123 състав суми, а именно: сумата от 13 704.22 лв.- нетно възнаграждение по
договор за възлагане на управлението за периода май- септември 2014, ведно със законна
лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 2792.10 лв.-
лихва върху главницата за периода 19.09.2014- 18.09.2017г., 329.93 лв. - направени по делото
разноски за дължима държавна такса, както и сумата от 742,40 лв. - направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат, присъдени с изпълнителен лист от 08,11.2018г.
по ч.гр.д. 66185/2017г. по описа на СРС, 123 състав, както и разноските по изп.д. №
20187900401931/2018г. по описа на ЧСИ Р.М. съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Прави се искане за присъждане на разноски за настоящето производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Твърди се от ответника, че ищецът няма правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск, като се твърди, че видно от Удостоверение за размера на
дълга по изп. дело 1931/2018, (ФИРМА) ЕООД - в ликвидация е направено твърдяното от
ищеца прихващане, като задължението на ищеца, в качеството му на длъжник по
изпълнителното дело е намалено именно със сумата от 14 000 лева, като към 01.09.2022 г.,
задължението ми е както следва: 9 594.71 лв. - Главница; 599.67 лв. - лихва за периода от
19.01.2022 г. - 01.09.2022 година, 2 169.44 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ.
Твърди се, че заявеното и разгледано от съдилищата възражението за прихващане не
включва пълния размер на дължимото на ответника възнаграждение, а само част от него.
Описва се, че в периода от 19.08.2008 г. до 24.09.2014 г. О. С. Г. е вписан като
управител на (ФИРМА) ООД. Управлението на дружеството е възложено с Договор за
управление от 11.07.2008г., Съгласно чл.7 от Договора - първоначално уговореното
възнаграждение е 1 500 лв. Сочи се, че с С Анекс-1 от 01.02.2009 г. дължимото
възнаграждение по договора за управление е увеличено на 1 800 лв., като съгласно Анекс №
2 от 01.04.2009 г. дружеството определя месечно възнаграждение на Управителя в размер на
6 900 лв., считано от датата на подписване на анекса. Твърди се, че с Анекс №3 от 01.03.2013
г. към Договор за управление от 11.07.2008 г. на (ФИРМА) ООД е променен редът за
изплащане на дължимото от дружеството мениджърско възнаграждение.
Твърди се, че съгласно цитирания Анекс-З, страните се споразумяват текущото
месечно възнаграждение на управителя да се изплаща, както следва: Сума в размер на 3 500
лв., представляваща част от дължимото месечно възнаграждение на Управителя, да се
изплаща ежемесечно, след съответните удръжки, при спазване разпоредбите на данъчното и
3
осигурителното законодателство, а остатъкът от 3 400 лв. (т.е. разликата до пълния дължим
размер на възнаграждението от 6 900 лв.) - да се задържа от Дружеството, до пълния размер
на задълженията на О. С. Г. по Договор за заем от 27.01.2009 г.
Твърди се, че така договорената промяна в начина на изплащане на възнаграждението
се прилага в отношенията с О. С. Г. и Дружеството в периода от 01.03.2013 г. до 24.09.2014
г.
Твърди се, че в периода май, юни, юли и август и септември 2014 г. (ФИРМА) ЕООД
не е изплатило на ответника полагаща му се част от възнаграждението, а именно 3 500 лева
за всеки отделен месец за периода, въпреки че задължението е било начислявано в
счетоводството на дружеството. По този начин е формирано нетно задължение в размер на
13 704. 61 лева.
Твърди се, че отделно от това, ищецът е задържал по 3 400 лева всеки месец,
предназначени за погасяване на заемното правоотношение, но не е отразил този факт в
счетоводството си.
Твърди се, че възражението за прихващане, направено от О. С. Г., направено по гр.д
20012/14 1-13 с-в по описа на СГС включва само онази част от възнаграждението му в
периода от май до август 2014 г., която е била предназначена за погасяване на заемното му
задължение.
Не се спори, че за формираното нетно задължение от 13 704.61 лв., представляващо
сбор от дължима и непогасена част от възнаграждението, която е следвало да се изплаща
реално, то е претендирано от О. С. Г. чрез Заявление по реда на чл. 410 ГПК пред СРС (а не
пред СГС) със Заявление вх.№ 3073028 от 19.09.2017 г;
Не се спори, че след като (ФИРМА) ООД в ликвидация не е възразило срещу
издадената по гр. 66185/2017, 123 с-в по описа на СРС заповед за изпълнение, в полза на
доверителя ми е издаден Изпълнителен лист от 08.11.2018 г. за следните суми: 13 704.22 лв.
- дължимо за периода месец 05.2014г. до месец 09.2014 г., включително нетно
възнаграждение по Договор за възлагане на управлението на (ФИРМА) ЕООД от 11.07.2008
г. и три Анекса към договора, съответно от 01.02.2009 г., от 01.04.2009 г. и от 01.03.2013 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 19.09.2017 г. до изплащане на вземането; 2
792.10 лихва върху Главницата за периода от 19.09.2014 г. до 18.07.2017 г;. 3 742.40 лв. -
329.93 - разноски по делото за държавна такса и 742.40 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение;
Не се спори, че въз основана на така издадения изпълнителен лист в своя полза, на
18.12.2018 г. (тоест близо 2 години преди постановяване Решението на САС по в.гр.д
3889/19, 4 с-в), ответникът е образувал изпълнително дело 1931/2018 по описа на ЧСИ Р.М.,
вписана в регистъра на КЧСИ под номер 790. Твърди се, че във връзка с така образуваното
изпълнително дело, за длъжника и ищец по настоящото дело са възникнали допълнителни
задължения под формата на авансово направени от доверителя ми разноски и такси по
изпълнителното дело.
Твърди се, че по изпълнителното дело ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение, но не е предприел действия по погасяване на задължението си.
Твърди се, че през 2020 г., при постановяване на Решението си по гр.дело 3898/19,
САС е разгледал направеното от О. С. Г. възражение за прихващане, но с цялото негово
вземане ( в това число допълнително възникналите по изпълнително дело задължения на
(ФИРМА) ООД- в ликвидация), а само до размера на отразената в счетоводството на ищеца
сума от 14 000 лева.
Твърди се, че ищецът като се позовава на това прихващане, с исковата си молба
ищецът се домогва да черпи права от недобросъвестно свое поведение, като цели
стопяването/погасяването на задълженията си по изпълнителното дело, твърди се, че
4
ищецът опитва чрез извършено при това от ответника прихващане, да се обогати
неоснователно като се освободи от задължението си за заплащане на пълния дължим размер
на вземането.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
присъди на ответника разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване установителни искови претенции с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК –
по отношение недължимост на следните сумисумата от 13 704.22 лв.- нетно възнаграждение
по договор за възлагане на управлението за периода май- септември 2014, ведно със законна
лихва върху тази сума от 19.09.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 2792.10 лв. -
лихва върху главницата за периода 19.09.2014- 18.09.2017г., 329.93 лв. - направени по делото
разноски за дължима държавна такса, както и сумата от 742,40 лв. - направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат, присъдени с изпълнителен лист от 08.11.2018г.
по ч.гр.д. 66185/2017г. по описа на СРС, 123 състав, както и разноските по изп.д. №
20187900401931/2018г. по описа на ЧСИ Р.М. съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не се спори между страните
относно издадения изпълнителен лист и посочените в него суми, както и не се спорят
фактите по отношение на водените производства пред СГС, САС и ВКС, както и
постановените по тях съдебни актове.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите факти, не подлежат
на доказване.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
На ищеца е тежестта да докаже в условията на пълно главно доказване по смисъла на
чл.154 от ГПК, че след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното
производство са настъпили обстоятелства, които изключват дължимостта на сумите.
Ищецът следва да установи твърденията си относно размера на оспореното вземане по
изпълнителното производство. За ищеца е тежестта да докаже висящност на изпълнителното
производство.
За ответника - носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, твърденията си, че сумата на уваженото възражение за прихващане е съобразена
в изпълнителното производство, както и твърдението си, че сумата е различна от сумата на
възражението за прихващане. Ответникът следва да докаже отрицателните факти, от които
черпи права и, на които обосновава възраженията си.
По доказателствените искания
Ищецът е заявил искания за допускане и приемане на представените с исковата молба
писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и
това доказателствено искане следва да се уважи, като такива са заявените в същия смисъл и
от ответника.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива с
исковата молба и отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото , така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
6
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено - при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на ответницата, че следва да посочи електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желае връчване на посочения
електронен адрес.
За ищеца-на основание чл.50, ал. 5 от ГПК - връчването на съдебните книжа да се
извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се
направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на
следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ в случай, че се представлява от процесуален
7
представител – адвокат: Адвокатът е длъжен на основание чл.51, ал.1 и ал.2 от ГПК,
считано от 30.6.2022 година – да осигури връчването на адвоката да се извършва чрез
единния портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира
по служба. Адвокатът може да заяви в портала по чл.51, ал. 1 от ГПК, че отсъства и
няма да приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една
календарна година не може да бъдат с обща продължителност повече от 60 дни, с
изключение на дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също
се заявяват. Съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие, трябва да
бъдат изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения
период на отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на изтеглянето им
или в случай че не бъдат изтеглени – с изтичането на срока за изтегляне. Адвокатът
не може да откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след оттегляне
на пълномощното по реда на чл. 35 от ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36 от ГПК,
както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за
инстанцията или производството, за които е уведомяването. Отказът на адвоката да
приеме съобщението се заявява по електронен път в единния портал за електронно
правосъдие, съответно се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на
връчителя. Необоснованият отказ не засяга редовността на връчването.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 5.4.2023 година от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето определение на страните, като на ищеца
ведно с отговора на исковата молба.
Указва на ответника, че представения по делото отговор на исковата молба не е
подписан, поради което и на основание чл.101, ал.1 и ал.3 от ГПК му указва да
представи подписан отговор на исковата молба – не по-късно от първото по делото
съдебно заседание, като в противен случай съдът ще приеме това процесуално
действие – подаване на отговор на исковата молба като ненадлежно извършено за
неизвършено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8