РЕШЕНИЕ
№ 18050
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110125350 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:
****************************, чрез адв. С. С. С., срещу „К“ ЕАД с ЕИК **********, с
адрес на управление:г**************************, с която се иска:
-да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № ******** от
02.08.2024 г., сключен между И. С. Я. и „К“ ЕАД
-при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на
чл. 4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № ******** от 02.08.2024 г., с която се
задължава ищцата да сключи договор за поръчителство.
Ищцата твърди, че на 02.08.2024 г. сключила Договор за потребителски кредит №
********. Към основния Договор, сключила и акцесорен договор за обезпечаване на
основния, а именно - Договор за предоставяне на поръчителство. По силата на Договора за
потребителски кредит, „К“ ЕАД е поел задължението да предостави на ищцата парична сума
в размер на 2600 лева, а ищцата се е задължила да върне заемната сума, както и
възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на кредита - 24 месеца,
погасителни вноски - 24 ежемесечни погасителни вноски, размер на кредита - 2 600 лв,
годишен лихвен процент - 19,10 %, годишен процент на разходите - 20,86 %, такса за
поръчител - 2 859,77 лв., общ размер на плащанията - 5 930,22 лв. Към основния договор за
потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ
процесния договор за кредит, като е начислена допълнителна такса за възнаграждение на
поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима, по силата на чл. 4, ал. 1 от
процесния договор за кредит (без да е включена в приложение № 1 на същия) на юридическо
лице - поръчител, предварително избрано и одобрено от „К“ ЕАД, Като, в настоящия
случай, а и масово при договорите на ответника, юридическото лице - поръчител е „АТ“
ЕООД
Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени
1
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9:
-шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към договора,
-няма посочен срок на договора за кредит,
-няма посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент,
-следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и
изчерпателно да се посочат всички разходи, които потребителят ще направи и които са
отчетени при формирането на годишния процент на разходите.
Излагат се доводи, че Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11. ал. 1. т. 20.
23 и 24 ЗПК.Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК,както и за
размера на лихвения процент на ден. Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т.
23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване /т. 24/.
Поддържа се, че таксата гарант, е в размер на 2.859.77 лв. (сума надвишаваща
главницата по сключения договор за кредит), което възнаграждение практически
представлява скрита лихва. Възнагражденията за договора за поръчителство са
възнаграждения по процесния договор за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е
следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК „К“ ЕАД е депозирало отговор на исковата молба.
Не се оспорва, че са сключени описаните в исковата молба договор за потребителски
кредит и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.08.2024 г. с „АТ“ ЕООД.
Не се спори и, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „АТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла
на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва
Излагат се доводи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по
кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита,
формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи се, че няма
задължително условие кредитът да е обезпечен. Обезпечените и необезпечените кредити,
предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни
продукта на „К“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за
погасяването му. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки
незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за
него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Сочи се, че „К“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство,
съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия
Поддържа се, че в В Приложение 1 към договора е посочен годишния лихвен процент
по кредита, който е в размер на 19.10 %. В т. 5, раздел 1. „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ от
приложимите към договора Общи условия е посочено, че за целите на правоотношението
една календарна година има 360 дни. Правото на отказ от кредита от своя страна е
уговорено в т. 4.2 от раздел VIII. „ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ“ от Общите
условия, където е вписано, че при отказ от договора кредитополучателят дължи на „К" ЕАД
2
цената на действително предоставените финансови услуги по договора: получената главница
по кредита, както и лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на главницата по
договора до датата на връщане на главницата. Лихвата се изчислява на базата на уговорения
в договора лихвен процент. Действително процесният договор не сочи изрично размера на
дължимия лихвен процент на ден, но размерът на годишният лихвен процент (ГЛП) е ясно
посочен, посочено е също така, че дължимите лихви се изчисляват въз основа на
действителния брой дни, при година равна на 360 дни. Предвид това, дневният лихвен
процент, макар и да не е числово определен, е изчисляем на база уговореното в договора и
ОУ.
Твърди се, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, валиден за целия
срок на действие на правоотношението. Посочен е и срок- договорът е сключен на
02.08.2024 г. за 24 месеца или с падежна дата на последната погасителна вноска - 20.07.2026
г.
Поддържа се, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, който е съставен и подписан
във формата на електронен документ. В ЗПФУР, който е специален по отношение на ЗПК,
няма изискване аналогично на това на чл. 10, ал. 1 ЗПК, именно защото документите не са
на хартиен носител, където размерът на шрифта е фиксиран.
Предявен е насрещен иск за осъждане на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:
******************** да заплати на „К“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на
управление:*********************сумата от 1329,04 лв. (хиляда триста и двадесет и девет
лева и четири стотинки). представляваща чистата стойност на главницата по Договор за
потребителски кредит № ********/02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата претенция/13.06.2025г./ до окончателното
погасяване на задължението.
Сочи се, че кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на дължимите по
договора за кредит суми, възлизащи в общ размер на 1270,96 лв., както следва: 300.0лв. са
платени на 15.03.2025 г. , 190.00лв. са платени на 08.01.2025 г., 260.00 лв. са платени на
11.11.2024 г., 260.46лв. са платени на 23.09.2024 г. и 260.50 лв. са платени на 22.08.2024 г.
В случай че бъде уважен иска за прогласяване нищожността на процесния договор за
кредит, за ищеца по първоначалната искова молба ще възникне задължение да чистата
стойност на кредита, представляваща усвоената главница без допълнително начислените на
основание нищожните договори договорна възнаградителна лихва, такси, възнаграждение за
предоставено поръчителство и пр. като от усвоената главница от 2600,00 лв. се извадят
всички извършени от ищеца по първоначалната искова молба плащания от 1270,96 лв. и е в
размер на 1329,04 лв.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК първоначалната ищца излага доводи, идентични с тези в
отговора на исковата молба. Сочи, че редът за възстановяване на съответната сума следва да
е на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Твърди се, че е заплатена сумата в размер на 2 106,36 лв., платена на следните дати и
по отношение на следните суми, както следва: - 206,00 лв., платени на 18.07.2024 г. - 204,70
лв., платени на 10.04.2024 г. - 204,70 лв., платени на 13.05.2024 г. - 220,00 лв., платени на
09.07.2024 г. - 260,50 лв., платени на 22.08.2024 г. - 260,46 лв., платени на 23.09.2024 г. -
260,00 лв., платени на 11.11.2024 г. - 190,00 лв., платени на 08.01.2025 г. - 300,00 лв., платени
на 15.03.2025 г.
3
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и „К“ ЕАД е
сключен договор за Паричен заем № ********/02.08.2024, и между ишеца и „АТ“ ЕООД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АТ" ЕООД се е
задължило да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договор за кредит №
********/02.08.2024 г.
От представения по делото препис на договора е видно и че, между „К” АД като
кредитодател и ищеца И. С. Я. като кредитополучател на 02.08.2024 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********,по силата на който К се задължава да предостави на
Кредитополучателя потребителски Кредит, в размер и при условия, посочени в договора,
под условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление е одобрено от К.
Съгласно чл. 4 в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще
предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в
Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на К банкова гаранция съгласно
Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К юридическо лице („Поръчител“)
в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на
Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и
четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно
Обезпечението.
Съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № **************,
кредитният продукт е „*********“, главница -2600 лева, срок на кредита – 24 месеца, брой
на погасителните месечни вноски- 24, фиксиран годишен лихвен процент по кредита -
19.10%, годишен процент на разходите по Кредита: 20.86 %, Общ размер на всички
плащания: 3163.40 лв.
Съгласно раздел III, т. 12 от ОУ кредитополучателят може да предостави Обезпечение
на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай че Кредитополучателят
е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в
зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на К
банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на
Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в
срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.
Съгласно пар. 17 от раздел II от ОУ „Обезпечение“ означава (i) банкова гаранция,
издадена в полза на К от лицензирана банка със седалище в Република България или от
банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република
България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност
на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно
признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на К
всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на К за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30
дни след падежа на последната Погасителна вноска по Договора за Кредит/изтичането на
последния Период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на
договор за предоставяне на поръчителство по Кредита, сключен между Кредитополучателя
и одобрено от К юридическо лице („Поръчител“), което впоследствие е сключило с К
договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря
солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя
по Договора за Кредит.
4
Съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.
В случая в клаузите на чл.4 от договора за кредит, пар. 17 от раздел II от ОУ и раздел
III, т. 12 от ОУ „Обезпечение“ само формално е уговорена възможност за избор за
представяне на поръчителство от длъжника.
Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване
на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на
други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави - правоотношенията следва да се
сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До
нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява
репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право
на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска
чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се
ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със
свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума,
близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство.
В случая не се касае за доброволно възлагане от страна на кредитополучателя на
професионален поръчител. Фактически се дължи не възнаграждение за услуга, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора чрез фиктивно уговорено
възнаграждение в полза на свързано с него лице. Това е така, доколкото за да не възникне
вземането за възнаграждение за поръчителство, договорът за кредит предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30
дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция
е едва 1 ден, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за
такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.
Още повече, щом банка би предоставила банкова гаранция на кредитополучател, тя би му
предоставила и потребителски банков кредит и той не би се наложило да се обръща към
финансова институция, които принципно предлагат значително по-неизгодни условия/ поне
касателно възнаградителна лихва/.
По втората опция за обезпечение длъжникът няма право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, доколкото има изискване за одобряване на
поръчителя от страна на „К“ АД. Още повече се установява, че юридическото лице –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице -
едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът на длъжника по договора за
кредит.
Налага се извод, че клаузите на договора всъщност не дават възможност на длъжника
да избегне плащането на възнаграждение за поръчителство, тъй като са много трудно
изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за
поръчителство ще възникне в сферата на кредитора „АТ“ ЕООД. Това вземане и затова е
уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска по договора за кредит.
Фактически се касае не за дължимо възнаграждение за поръчителство, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
5
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора по договора за заем. Затова и погасителния план към договора за поръчителство е
с идентични падежни дати с погасителния план по договора за кредит. Тъй като „*******“
АД и „АТ“ ЕООД са свързани лица е все едно кой от тях е получи допълнителната парична
сума.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за поръчител, която
клауза е нищожна и гарантира сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е 19.10% както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 2341.11 лева/съгласно приложения от ищеца обединен погасителен
план/, формално уговорено като възнаграждение за професионален поръчител. Нарушен е
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 2341.11 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става 155.05%, изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с
използването на онлайн калкулатор- calculator.bg/- надвишаващ законовия максимум- 67.65
% /към 02.08.2024 г. - 10% + основният лихвен процент на БНБ-3.53%/,, а имено
представлява близо петнадесет пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано и грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде прогласен за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 2600 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
6
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Съдът намира, че процесният договор за поръчителство, макар и оформен като
допълнителен договор е неразделна част от договора за потребителски кредит. Влизането
му в сила е в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, от Договора за
паричен заем, а както бе посочено по-горе поробителят няма възможност да избегне това.
По отношение на възнаграждението за поръчителство следва също да бъде приложена
последицата на чл. 23 ЗПК. Самият договор за поръчителство е нищожен и на самостоятелно
основание, като противоречащ на добрите нави, за което са изложени съображения по-горе.
Доколкото договорът е нищожен, той не поражда правно действие, съответно за потребителя
не възниква задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 2341.11 лева.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О. Доколкото цитираната
съдебна практика за дължимостта на суми по приет за недействителен договор касае
установителен иск по чл. 422 ГПК, същата на по-голямо основание е приложима и при
предявен осъдителен иск за вземанията.
Представените с отговора на исковата молба разписки за сумите от 206,00 лв., платени
на 18.07.2024 г. - 204,70 лв., платени на 10.04.2024 г. - 204,70 лв., платени на 13.05.2024 г. -
220,00 лв., платени на 09.07.2024 г., са за период предхождащ сключването на процесния
договор за кредит, съответно няма как да се отнасят за същия.
Останалите плащания в размер на 1270,96 лв. са безспорни и признати от кредитора.
Остава дължима сума от 1329,04 лв., за която сума предявеният насрещен иск се явява
доказан по основание и размер.
На основание чл. 78,ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Тъй като адвокатската
помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се
присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 560 лева, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и
правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
Тъй като ищцата е освободена от такси и разноски държавната такса по главния иск
следва да се събера по реда на чл. 78, ал. 6 от ответника в размер на 104 лева.
7
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на разноски
за заплатена държавна такса-53.16 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес: ******, срещу
„К“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на управление:гр. ********************, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК/ вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22
ЗПК/ нищожността на Договор за потребителски кредит № ******** от 02.08.2024 г.,
сключен между И. С. Я. и „К“ ЕАД.
ОСЪЖДА И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес: ******************** да заплати на
„К“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на
управление:*********************************,на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1329.04 лева (хиляда триста и двадесет и
девет лева и четири стотинки). представляваща непогасена стойност на главницата на
прогласения за нищожен Договор за потребителски кредит № ********/02.08.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
претенция/13.06.2025г./ до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД с ЕИК **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 104 лева.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД с ЕИК **********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на адвокат С. С. С., ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева.
ОСЪЖДА И. С. Я. с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „К“ ЕАД с ЕИК **********съдебно деловодни разноски в размер на 253.16 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8