РЕШЕНИЕ№260042
гр. Ботевград, 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при участието на секретар ***, като разгледа
докладваното от съдия *** а.н.д. № 25 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 597 от 30.12.2020г. на инж. ***, Директор РДГ – София, упълномощен със
заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на М. ***З., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.
270, ал.1 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение
на 148, ал.2 от ЗГ във връзка с чл. 14б,
ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Становищата
на страните:
Наказаното лице
обжалва така издаденото НП с искане за отмяната му. Релевираните въззивни
основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия
орган /АНО/, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Ботевград
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощения му
представител – адв. Г.Д. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по
същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения
изложени в жалбата. Пледира, че в хода на извънсъдебното производство е
допуснато и друго съществено процесуално нарушение /извън посочените в жалбата/
изразяващо се в невръчване на АУАН на жалбоподателя, както и сгрешена дата на
извършване на нарушението в НП.
Въззиваемата страна - Директор РДГ – София, редовно
уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, поради което и не изразява
становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП,
а именно: че в АУАН и НП е точно описано
нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Поради това моли жалбата
да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена глобата – потвърдено. Тази съоображииения
не са въведени в процеса в необходимата за това форма – устно, предвид
установения в административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от
чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си
(право и задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на
издаденото наказателно постановление, което означава да съобрази и посоченото в
съпроводителното писмо.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.07.2020г. в 13.30 часа свидетелите П.И.П. и П.Д.П., и
двамата на длъжност „главен специалист-горски инспектор" при РДГ –София, извършили проверка в землището на гр.
Ботевград на моторно превозно средство марка Фолксваген, модел ЛТ35, с рег. № ***,
с което се транспортирала дървесина, при която с КП№ 005609 от 12.07.2020г. е
дадено разпореждане към собственика на МПС, в срок до 15.07.2020г. до 16.00
часа да представи в РДГ разпечатка на Джи Пи Ес-устройството на автомобила за
движението му на 12.07.2020г., което
разпореждане не е изпълнено.
За своите констатации служителите на РДГ–София съставили констативен протокол серия № Р014, бланков № 005609/12.07.2020г., връчен срещу подпис на жалбоподателя.
На 14.07.2020г.
проверката продлъжила в обект регистриран по чл. 206 от Закона за
горите, на търговско
дружество
„***”, ЕООД, с ЕИК: **********,
представлявано от управителя си ***, находящ се в с. Трудовец, Община Ботевград, където свидетелите П.И.П. и П.Д.П. установили номера на
производствената марка, която се използва в обекта и след преглед на записите от системата за видеонаблюдение
фактът, че товарен автомобил марка Фолксваген, модел ЛТ35, с рег. № *** на
12.07.2020г. не е извършвал експедиция на дърва.
За констатациите служителите на РДГ–София съставили констативен протокол серия № Р014, бланков № 004999/14.07.2020г., връчен срещу подпис на управителя на
дружеството-жалбоподател. На основание чл. 197, т. 5 от ЗГ проверяващите дали
указания на управителя на проверяваното дружество, които в срок до 14,00 часа
на 17.07.2020г., да изпълни. Едно от тях е да е представи в РДГ-София-офис, гр.
Ботевград записите от изградената система за видеонаблюдение в обекта за дата
12.07.2020г.
Според приложеното по делото
заверено ксерокопие на АУАН № 579 (бланков номер 002983) от 19.72.2020г. същият
е съставен за това, че М.П.З., като
ползвател на товарен автомобил марка Фолксваген, модел ЛТ35, с рег. № ***, с който
е транспортирана дървесина не преставя информация за маршрутите за движение
на горепосочения автомобил за дата 12.07.2020г., което е квалицирано като
нарушение по 148, ал.2 от ЗГ във връзка с чл. 14б, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Актът бил предявен на
жалбоподателя,
който отказал да го подпише и получи, обстоятелство установено с един свидетел.
Видно от съдържанието на НП
административнонаказващият орган е приел фактическата обстановка, отразена в
АУАН. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление,
с което на М. ***З., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200.00
/двеста/ лева, на основание
чл. 270, ал.1 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за
горите/ЗГ/,
заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН, за нарушение на 148, ал.2 от ЗГ във връзка с чл. 14б, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
показанията на свидетелите П.И.П. и П.Д.П., АУАН № 579 от 19.72.2020г.; констативен
протокол серия Р014, бланков № 005609/12.07.2020г.; констативен протокол серия № Р014, бланков №
004999/14.07.2020г.; доклади от 13.07.2020г. и 19.07.2020г. на главен специалист ГИ П.И.П. ***;
превозен
билет - 1 брой; писмо до РП-Ботевград за костатирано нарушение
по Закона за горите изх. № РДГ14-6516/28.07.2020г. на Директора на РДГ-София; заповед
на министъра на земеделието и горите № Рд-49-194 от 16.05.2011г., известие за доставяне
на обжалваното
наказателно постановление обр. 243, с дата на получаването му - 04.01.2021г. и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и
достоверни. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира. Съдът кредитира показанията на свидетелите П.И.П.
и П.Д.П., тъй като те са последователни, звучат достоверно, почиват на
непосредствени впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото
тези показания намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен
доказателствен материал. Съдът приема, че
въз основа на посочените доказателства се установяват всички факти, така както
са посочени в изложената по-горе фактология. Тъй като същите са
безпротиворечиви, подробното им обсъждане е ненужно – това следва по арг. от
чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към
съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение,
съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
При така установената фактическа
обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните
правни изводи:
Издаденото НП е от вида на
обжалваемите. Спазен е преклузивният седемдневен срок от връчването на НП /11.01.2021г./,
установен в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от
приложеното заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е
връчено на представител на дружеството-жалбподател на 04.01.2021г., като
жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок седмодневен срок – на
дата 11.01.2021г., видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне
обр. 243.
Съгласно разпоредбата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането
му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и
в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния
АУАН от свидетеля П.П. и с оглед заеманата от него
длъжност - „главен специалист-горски
инспектор" при РДГ –София, за което данни са изложени
непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства,
се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по
ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както
тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, станало със
съставяне на цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме,
че е бил открито и санкционираното лице, така и едногодишния от датата на
извършване на деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1 от
представената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление не
е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата при които е
осъществено и доказателствата, които го потвърждават, както и правилната правна
квалификация на деянието, което води до невъзможност на вписаното за нарушител
лице да приеме точно и прецизно, какво нарушение му е вменено, за да организира
съответно защитата си. Така допуснатите съществени нарушения на чл. 42, т. 4 и
т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които обуславят ограничаване
на правото на защита на лицето, водят до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и обосновават отмяната му.
Неправилно
е посочена като санкционна разпоредбата
на чл. 148, ал. 2 от Закона за горите
във връзка с чл. 14б, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според
която, обстоятелството, че превозното средство ще
се ползва за изпълнение на дейностите по ал. 1 / Товарни превозни средства и
пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските
територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански,
селскостопански и ловностопански дейности/, се удостоверява със: 1. документ,
издаден от директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно
стопанство без заплащане на такса - когато дейността се извършва от
стопанството или е възложена от него; 2. разрешително за лов, валидно за конкретната
дата и място на ловуване; 3. (нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г.)
документ, издаден от управителя на горското сдружение по чл. 183 без заплащане на такса – когато
дейността се извършва от сдружението или е възложена от него за територията,
стопанисвана от сдружението; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.)
документ, издаден без заплащане на такса от кмета на общината, района,
кметството или кметския наместник - в останалите случаи. Такова нарушение не е визирано нито в АУАН, нито в
наказателното постановление, с което е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 5 и т. 6 ЗАНН,
съответно чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, изразяващо се в несъответствие на
описаното нарушение и фактическата обстановка, при което е осъществено, с
дадената му правна квалификация. По този
начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае,
какво точно нарушение на правилата се твърди, че е извършил. Нарушаване на
правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй
като представлява съществено процесуално нарушение. Недопустима е
преквалификация на извършеното деяние от съда, който е обвързан от изложената в
НП фактическа обстановка и може само да измени обжалвания акт в частта за
наказанието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част.
На следващо място субектът на нарушението
не може да бъде изведен и от санкционната разпоредба, въз основа на която е
наложена глобата – чл. 270 от Закона за горите, който общо предвижда глоба или
имуществена санкция за други нарушения на закона. Напротив – субектът на това
нарушение може да бъде изведен от цитираната в АУАН и обжалваното НП разпоредба
на чл. 14б, ал. 3 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, съгласно която
собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.
206 от Закона за горите са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на
GPS устройството, както и достъп до информацията от него. Тоест именно текстът
от наредбата определя задълженото лице и това е собственикът или ползвателят на
товарното превозно средство. Техни, а не на водача на товарното превозно
средство са задълженията не само да осигурят функционирането на GPS
устройството, а и да осигурят достъп до информацията от него. В процесния
случай не са налице доказателства, че именно жалбоподателят е собственик на ППС-то или негов ползвател /за
да е такъв, следва да е вписан в свидетелството за регистрация съгласно чл. 4,
ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства/. След
като жалбоподателят не притежава
качество /собственик или ползвател/, което да вменява в негово задължение
снабдяването на ППС с GPS устройство, то на него не следва да бъде налагано административно
наказание по чл. 270 от ЗГ. В тежест на административно наказващият орган е не само да докаже
извършването на деянието от обективна страна, но и да установи, че извършителят
има качеството на субект на същото деяние, каквото установяване не е направено.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 597 от
30.12.2020г. на инж. ***, Директор РДГ – София, упълномощен със
заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на М. ***З., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.
270, ал.1 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение
на 148, ал.2 от ЗГ във връзка с чл. 14б,
ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :