№ 22621
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110175899 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – – песесорен иск за връщане на владение, отнето по
насилствен начин)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
414369/19.12.2024 г. уточнена с молба с вх. № 7079/09.01.2025 г., от А. К. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адвокат М. Р. К., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „У* срещу Х. Д. Ч. ЕГН **********, София, ул."Ка* и
И. М. В., ЕГН **********, гр .Перник, ул. "Че* 8, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл.76 ЗС, с който ответниците да
бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
88/11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София,
Столична община, област София (столица) с площ 1804 кв. м., трайно
предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен за жилищни нужди, съгласно скица, която е неразделна част от
решението и приложено към искова молба, на л.19 от делото, което владение е
взето от ответниците е отнето по насилствен начин са отнели владението
със заплахи и сила в периода от 10-19.12.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на
основание давностно владение, което е осъществено от 1994 г. до 01.10.2024 г.,
на поземлен имот, за който не притежава документ за собственост, както
1
следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор *, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-88/11,12,2007г.
на Изпълнителен директор на АГКК находящ се в гр. София, Столична
община, област София (столица) с площ 1879 кв.м., трайно предназначение на
територията Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за
жилищни нужди; съседи: *.. съгласно Скица проект, № 15-1142033-
26.10.2023г., издадена въз основа на Заявление с вх.№ 01-585564 от
18.10.2023г.
Твърди, че имота с проектния идентификатор * е образуван от: ПИ с
идентификатор ** (1804 кв.м.) /за който претендират ответниците/ и част от
ПИ с идентификатор * (75 кв.м.) както е показано на Скицата-проект, която
прилага.
Посочва, че е оградил процесния имот преди много години и в него
непрекъснато държал сено, храна за жИ.тните, тор и др. съоръжения за
отглеждането им. Има фургон.
В съседство с този имот се намират други негови имоти - *, в който има
жилищна и стопанска сграда в *.
Твърди, че е започнал производство по издаване на к.н.а., като сделката
е била насрочена за 07.10.2024 г. Установил, че за двата имота ** и *, има
издадена Заповед по чл.16 ЗУТ на ответниците. Като този имот образува част
от неговия имот с проектен идентификатор.
Посочва, че в края на м. септември ответницата направила опит с хора и
машини да влезе в имота, но ги изгоних.
Твърди, че на 01.10.2024г. ответница пристигнала с хора, които
замервали и с багер започнали да копаят основи за ограда.. Посочва, че
извикал органите на реда, но нямало резултат.
На 01.10.2024 г. предявил иск по чл.124 ГПК, с който да се признае за
собственик на ПИ с проектен идентификатор *. Образувано било гр. д. №
58079/2024 г., като същото било прекратено и изпратено на СГС.
Твърди, че на 10.12.24г. двамата ответници заедно с лица, които носеха
знаци и се представило като наета от тях охранителна фирма „*", заедно с
багери навлезли в оградения му имот, разрушили оградата и започнали да
правят изкоп, в който поставили бетонни елементи. Извикал органите на реда
но без резултат.
На 10.12.2024 подал сигнал до СРП.
Твърди, че на 11.12.2024 г. ответниците продължили с разрушаването на
оградата. На 12.12.24г. отново извикал органите на реда, но без резултат.
На 16.12.2024 г. отново извикал органите на реда, но без резултат.
Твърди, че охранителната фирма не идвала, но нарушаването в имота им
продължава. Премахнати били неговите ограждения по цялото протежение
на границите на ПИ **, с техника е изкопан канал и в него са поставени
бетонни блокове, които да преграждат достъпа на хора, коли и жИ.тни. Сочи,
2
че му е отнето владението ми върху целия ПИ **, който маркира в зелено
на приложената скица, която площ по скица е 1804 кв.м.
Сочи, че разрушили барака в имота, която била помощна при
отглеждането на кравите, унищожили инвентара и скъсали ел.кабел под
напрежение, който оставали на земята с риск човек или жИ.тно да бъде убит.
Две крави били ударени от тока.
Твърди, че търси защита на отнето владение на имот **, чието владение
му е отнето чрез насилие от ответниците - със съдействието на охранителна
фирма, заплахи и сила в периода 10-19.12.2024 г.
В уточнителната молба иска да ес върне владението на имот **, така
както е описан и маркиран в приложена към исковата молба графична
скица. Твърди, че имот, който владее е този с проектен идентификатор *. Той
бил образуван от имоти с идентификатори** и *. бил оградил имотите,
държал сено, храна, тор и други съоръжения, фургон. Заповедта по чл.16 ЗУТ
била за имот **.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците подава отговор. Считат, че
предявен иск е недопустим, тъй като е предявен извън предвидените в закона
срокове. А при условията на евентуалност – неоснователен. Оспорват фактите
на владение, отнемането му по насилствен начин. Твърдят, че ответниците са
само част от съсобствениците по ПИ 8323. Твърдят, че имотите са неоградени,
тъй като до влизането на ПУП по чл.16 ЗУТ са били земеделски земи, а след
това са в регулация, като имотите са незастроени и неоградени и де факто
представляват равно поле. Твърди, че ответниците са предприели действия по
трасиране на имота през 15.11.2023 г., като същото не е било препятствано.
Следователно от 15.11.2023 г. ищецът е изгубил владението, а исковата молба
е от 17.12.2024 г., когато е изтекъл срокът по чл.76 ЗС. Оспорва действията по
сплашване и упражняване на сила, като твърди, че използването на
охранителната фирма е вследствие на разрешение за строеж от главния
архитект на районната администрация. Твърдят, че това е част от
правомощието на собственост. Оспорва ищецът да осъществява дейност като
жИ.тновъден обект. Твърди, че в иска за частта от ПИ 8324, която площ се
включва в ПИ 8381 е неоснователен, тъй като не е владелец или собственик.
Молят съда да отхвърли исковата претенция. Претендират разноски.
В о.с.з от 11.11.2025 г. ищецът формулира петитум (л.148 от делото), че
претендира осъждане ответниците да предадат на ищеца фактическата власт
върху бившия поземлен имот № * както е съществувал към момента на
нарушението и както е индивидуализиран с молбата и трасирането в
настоящото дело. Излага съображения, че този имот вече не съществува, но
границите са ясни. Искат възстановяване по границите на бившия имот № *
които са ясни от приложните скици и схема за трасиране. Прави възражение за
прекомерност.
В писмени бележки излага допълнителни съображения за
3
основателността на иска си. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответниците се явяват в о.с.з., поддържат отговора на исковата молба.
Претендират разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд е прието,
че исковете за защита на владението са съдебни средства за защита, които се
предявяват и разглеждат от съда при осигурена и гарантирана от законодателя
възможност по състезателен ред да се установи нарушаването на фактически
отношения по повод на конкретен недвижим имот в рамките на съдебното
производство и да се разпореди /със силата на пресъдено нещо/
преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически
отношения, съществували до нарушението.
Твърденията в исковата молба имат значение за допустимостта на иска и
за очертаване предмета на доказване, но съдът е длъжен да установи
действителните фактически отношения между страните. Ако в хода на
производството се установят други факти, различни от твърдяните, съдът ще
се съобрази с установеното при решаването на спора. В този смисъл може да
се установява различна дата на отнемане на владението, но това ще има
значение за основателността на предявения иск. На защита чрез този иск
подлежи владение, което е било отнето чрез насилие, или по скрит начин, но
не такова, което е изгубено преди това. /В този смисъл Решение № 733 от
4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., I г. о., ГК/ Изгубване на
владението за период по-дълъг от шест месеца води до заличаване на правните
последици от него, с изключение на възникналите облигационни вземания на
владелеца. / В този смисъл Решение № 34 от 03.07.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 1658/2019 г., I г. о., ГК/
Исковата молба е депозирана на 19.12.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е оградил процесния имот преди
много години. Твърди, че търси защита на отнето владение на имот **, чието
владение му е отнето чрез насилие от ответниците - със съдействието на
охранителна фирма, заплахи и сила в периода 10-19.12.2024 г. В
уточнителната молба иска да се върне владението на имот **, така както
е описан и маркиран в приложена към исковата молба графична скица.
Твърди, че имотът, който владее, е този с проектен идентификатор *. Той
бил образуван от имоти с идентификатори ** и *. бил оградил имотите,
държал сено, храна, тор и други съоръжения, фургон. Заповедта по чл.16 ЗУТ
била за имот **. Твърди, че на 01.10.2024г. ответница пристигнала с хора,
които замервали и с багер започнали да копаят основи за ограда. Посочва, че
извикал органите на реда, но нямало резултат. В о.с.з от 11.11.2025 г. уточнява,
4
че претендира осъждане ответниците да предадат на ищеца фактическата
власт върху бившия поземлен имот № * както е съществувал към
момента на нарушението и както е индивидуализиран с молбата и
трасирането в настоящото дело.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е нередовна и искът е недопустим. Въпреки многократните
указания от съда към ищеца да индивидуализира имота – да посочи неговите
граници, ищецът не успя да го направи. В първоначалната исковата молба се
иска възстановяване на имот **, а в уточнителна *, който е образуван от **
и *. В о.с.з. дори иска да се възстанови владение върху несъществуващ имот, с
оглед извършена процедура по чл.52-53 ЗКИР, а именно поземлен имот № *
както е съществувал към момента на нарушението. Индивидуализира имота
със зелени линии, което е напълно недопустимо и грубо неуважение към съда.
Съгласно ТР № 6/15.01.2019 г.- по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС,
ОСГТК на ВКС, производството по реда на Глава XXI ГПК е при пълен
въззив, а не ограничен, поради което въззивният съд разглежда всички
предпоставки за надлежното съществуване и упражняване право на иск.
Преминатият контрол по реда на Глава XXI ГПК означава, че производството
е допустимо, поради осъществената проверка, при която въззивният съд няма
задължение да прави правилността само на основанията, въведени в частната
жалба и в мотивите на съдебния акт, но изцяло да провери допустимостта на
производство, без за това да са въведени твърдения.
Настоящото производство е преминал въззивен контрол по реда на
Глава XXI ГПК, за което е образувано в. ч. гр. д. № 4484/2025 г. по описа на
СГС.
Съгласно чл.278, ал.3 ГПК първоинстанционният съд е задължен да
изпълни указанията на съда и да разгледа иска по същество, тъй като такива са
указанията на въззивният съд – СГС.
При това положение след като въззивният съд СГС приема, че
определението по чл.130 ГПК е неправилно и постановява връщане на делото
за разглеждане по същество, както и че приема, че исковата молба е редовна.
Извършена е проверка от въззивния за положителни и отрицателни
предпоставки за надлежното съществуване и упражняване правото на иск.
Въпреки, че настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е
нередовна, то на основание чл.278, ал.3 ГПК следва да се произнесе по
същество, въпреки, че в хода на процеса ищецът си променя основанието на
иска и неговата индивидуализация.
В производството по реда на Глава XX ГПК въззивният съд отново СГС
приема, че искът е недопустим, тъй като не е предявен иск по чл.108 ЗС, както
и че липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск, както и че
спорът за собствеността е решен.
Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
5
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Приета по делото е Заповед № РОК21-РД09-40/28.01.2021 г. на кмета на
Столична община, район „Овча Купел“, издадена въз основа на заявление №
РОК20-ГР00-459-/22.12.2020 г., от която се установява, че лицата С* А.ов Н*,
Х. Д. Ч., С* Д. С*, А*, И. М. В., собственици на бившия поземлен имот с
идентификатор * по КК и КР, са признати за собственици на УПИ XIX-575
(деветнадесети, отреден за имот с номер 575) от квартал 15 (петнадесети) по
плана на гр. София, район „Овча Купел“, местност „Юбилейна гора – I и II
част“ с площ 1804 кв.м. съгласно служебна скица № 15-541859-18.06.2019г.,
издадена от СГКК и с идентификатор ** по КК и КР, при съседи на север с
УПИ VII-553 с идентификатор * и с УПИ VIII-640 с идентификатор *, на
изток с улица с идентификатор *, на юг с улица с идентификатор * на запад с
УПИ VII-553 с идентификатор *. (л. 54 от делото). Заповедта е по чл.16
ЗУТ.
Приета по делото е скица № 15-953362/30.08.2021 г. на поземлен имот с
идентификатор *о КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-88/11.12.2007 г. на
изпълнителен директор на АГКК, съобразно която последното изменение на
КК и КР, засягащо поземления имот е от 16.08.2021 г., с адрес на поземления
имот: гр. София, район „Овча Купел“, с площ от 1804 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди. (л. 57 от делото).
Приета е и скица № 15-1159772/12.07.2025 г. на поземлен имот с
идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-88/11.12.2007 г. на
изпълнителен директор на АГКК, съобразно която няма последно изменение
на КК и КР, засягащо поземления имот, с адрес на поземления имот: гр.
София, с площ от 6464 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни, с
предишен идентификатор: **, *, номер по предходен план: *, * квартал: 15,
парцел XXI. (л. 142 от делото). От тази скица се установи, че в хода на
процеса имоти ** и * са обединени от ответниците и другите наследници на
имотите, на основание чл.52-53 ЗКИР – по взаимно съгласие.
Представен по делото е Протокол от 15.11.2023 г. за трасиране,
означаване и координиране на поземлени имоти с кадастрални
идентификатори * и *о КККР на гр. София, район „Овча купел“, Столична
община, одобрени със Заповед РД-18-88/11.12.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК. (л. 61 от делото)
Постъпило по делото е писмо с изх. № УРИ230000-18478/31.10.2025 г.
от МВР СДВР, 06РУ, от което се установява, че в периода 01.10.2024 г. до
19.12.2024 г. ищецът е подал сигнали срещу ответника Х. Ч* и „*“ на следните
дати: на 02.10.2024 г., на 03.10.2024 г., на 11.10.2024 г., на 10.12.2024 г., на
13.12.2024 г. и на 20.12.2024 г. (л. 126 от делото).
За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Н. Н., св.
6
Д*, свидетеля В*, свидетеля М* и свидетеля Е*, които показания съдът
кредитира в обсъдените от съда части, доколкото кореспондират със
събраните по делото други доказателства.
Свидетелят Н. излага, че дружеството, в което работи, преди около
година е сключило договор за охрана с ответника Х. Ч*, във връзка с който
договор свидетелят в рамките на един ден е извършвал дейност по охрана на
парцел на ответника Х. Ч*, за който сочи, че бил празен, без ограда и
обозначения. В този ден мястото било посетено от полицията по подаден от
ищеца сигнал на националния телефон 112, като полицейските служители не
установили нарушения.
От разпита на свидетеля Муковски се установява, че ищецът се занимава
с отглеждане на жИ.тни в имота си, находящ се в кв. „Овча Купел“, срещу
Търговски дом, в който имот ищецът имал къща и обори за гледане на жИ.тни.
Заявява, че присъствал на 10.12.2024 г. на инцидента, при който място в
близост до имота на ищеца, било посетено от около десетима души
охранители и бригадири, като сочи, че преди това не са се случвали подобни
събития. Свидетелят заявява и че в предходен период през оградата минавали
крави на ищеца и мястото било заградено с мрежа. Свидетелят излага, че били
преместени намиращи се до ограда ремарке на трактор и багер, както и бил
изместен фургон, каруца и двуколка. След това машините бутнали бунгало,
друга селскостопанска постройка за жИ.тни, както и телена ограда с метални
колци. В период от около седмица в имота, в който били извършвани тези
дейности, присъствали около десетима служители на охранителна фирма,
както и през този период ежедневно идвали полицейски служители по сигнали
на ищеца, които престоявали в близост и си тръгвали. В посочения период от
около седмица била изградена ограда с бетонни блокове, която разделяла
имота на ищеца от съседния имот, който бил с площ от около декар и 700-800
метра, като в последния останал насип от тор от отглежданите от ищеца
жИ.тни. След напускането на тези хора в имота останал кабел, използвал от
работници във фургона, през който минавал електрически ток, от който били
убити две крави на ищеца.
От разпита на свидетеля Джерманов се потвърждава, че ищецът се
занимава с жИ.тновъдство от осемдесетте години. От показанията на този
свидетел се установява, че на 10.12.2024 г. ищецът му се обадил и го помолил
да дойде в имота му, като при пристигането си при ищеца свидетелят видял
охранители и други хора, които организирано работели по събарянето на
ограда, изнесли фургон, косачка, сеячка, сеносъбирачка и започнали да
работят. В период от около седмица продължили дейностите по разчистване
на терена и изграждане на ограда. Премахнати били стопанска постройка,
фургон и телена ограда, намираща се между оградата и натрупан насип от тор.
Свидетелят излага, че мястото, което ползвал ищецът, било с площ от около
два декара, представлявало част от ливада с площ от около 50-60 декара,
която започвала от т. нар. Пионерски път до Горна баня до цветарниците,
която ливада била на ищеца.
7
Свидетелят Господинова заявява, че заграденият имот се намира на
около 80-100 м. в северната посока от бул. „Линкълн“, както и че не е бил
заграден до 2020 г. и в него не е имало движими вещи, а на юг от имота има
фургон, който пояснява, че се намира извън загражденията. Посочва, че на
01.10.2024 г. в имота е присъствал геодезист, както и малък багер, а при
посещението си в имота след 10.10.2024 г. видяла, че същият бил ограден с
ограда и колчета. Излага и че в имота се намира жИ.тински тор в частта в
имоти № * в имот * по предявената на свидетеля скица, приложена по делото,
както и че жИ.тински тор е имало и частта от улицата, която е неизградена, но
се намира скицата-проект на юг към бул. „Президент Линкълн“. Пояснява, че
в имота не е виждала постройки, както и че понастоящем фургонът се намира
в частта на имот № *.
Свидетелят Е* излага, че живее в ж.к. „Овча купел“ на разстояние от
около 400 - 500 м. от процесния имот. Посочва, че на 01.10.2024 г. имотът е
бил трасиран от геодезист, както и че по време на трасирането имало лице,
което възпрепятствало поставянето на колчета. Имотът се намира на около 100
метра от бул. „Линкълн“, като до имота имало свободен достъп откъм улицата,
а понастоящем достъпът е ограничен от ограда. В южната част в близост до
имота се намирал фургон. Преди заграждането в имота имало растителност,
която е саморасла. Преди трасирането не й е направило впечатление имотът
да е бил заграден с ограда.
От заявеното от ищеца А. К. С. при изслушването му по реда на чл. 176
ГПК се излага, че на 10.12.2024 г. в процесния имот пристигнали наети от
ответниците охранители, както и в имота били разположени машини, които
предприели дейности по разчистване на имота. Сочи, че бил заплашен от
охраняващите имота, за което подал три сигнала в полицията, както и мястото
било посетено от полицейски служители, които не взели отношение по
случая. Излага, че преди този случай, на 01.10.2024 г. била съборена оградата
на ищеца и след това ищецът я изградил отново и подал жалба в
прокуратурата. В имота ищецът отглеждал крави, които заграждал с тази
ограда, която била поставена по протежение на имотната граница. На
посочената дата 10.12.2024 г. в процесния имот нямало жИ.тни.
Изслушан по реда на чл. 176 ГПК е и ответникът П*, който заявява, че
процесните имоти са възстановени през 2002г., 2003 г. и е налице корекция от
2006 г., като имотите в КП, КК са били със същите местоположения до 2015
г., когато е одобрен и влиза в сила ПУП за ПРЗ. Посочва, че към
възстановяването имотите не са имали никаква обща граница, били са в
съседство през един или през два имота на ищеца. След влизане в сила на
ПУП, ПРЗ за имотите на ищеца са определени нови места и едното място се
пада там, където има претенции ищецът. От 2021 г. ответникът предприел
действия по снабдяване с документи и били обозначени точни граници за
ограждане, защото територията там и сега не била оградена и обозначена.
Пояснява, че имот, който е реституиран, не се е намирал на мястото в момента.
В имота на ответниците се намирали селскостопански машини и други
8
движими вещи, които ответниците предположили, че са на ищеца, поради
което направили опити да се свържат с него, които били неуспешни, след
което изпратили покана за премахване на движимите вещи. След това
предприели процедура по трасиране за точно обозначаване на границите и
установили, че същите вещи не влизат в границите на имота и предприели
действия по ограждането на имота. Заявява, че съгласно ПУП, ПРЗ имотите на
ответниците не граничат пряко с имота, собственост на ищеца, а граничат с
имот общинска собственост за улица. В имота на ответниците били
извършени общо три трасирания, тъй като някой постоянно премахвал
поставените колчета на огражденията. Ответникът заявява, че за първи път е
посетил имота през 2007 г., след приемане на плана веднага посетили имота.
Посочва също, че живее в гр. София и ходи почти през ден на място. Сочи, че
по новия план процесният имот е с последни цифри № * а другият е с № *.
Старите имоти, които били възстановени по реституцията, не били съседни
един с друг. Старите имоти получили отреждане за жилищно строителство по
новия план. Изтъква и че група охранители са били в имота на 10.12.2024 г. и
са осъществявали дейност по охрана в период от около една седмица.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.76 ЗС, с който
ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *о КК и КР, одобрени със Заповед РД-
18-88/11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който имот не
съществува към момента на приключване на съдебното дирене.
Съгласно разпоредбата чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото
е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може
в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не
изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по
предходния член.
С определение № 36453/01.09.2025 г. (л.82 от делото) съдът е
разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките за
уважаване на иска, като се установят следните факти от ищеца при условията
на пълно и главно доказване: че ищецът е владелец или държател на
процесния имот за периода шест месеца преди отнемане на владението, че
владението е отнето от ответниците, както и че същото е отнето по насилствен
начин. Ответниците следва да установят, че имотът е бил земеделска земя.
Предмет на владелческия иск по чл. 76 от ЗС е да се възстанови отнетото
владение върху имота, като фактическо състояние. По тези спорове, съдът е
ограничен да установи само факта на владение, факта на нарушение и кой
владее имота към момента на разглеждане на спора. /Съобразно Решение №
99 от 22.11.2016 г. по к. гр. д. № 4873 / 2015 г. на Върховен касационен съд/.
На основание чл. 357, ал. 1 ГПК по исковете за защита и за възстановяване на
9
нарушено владение и държане по чл. 75 и 76 от ЗС съдът проверява само
факта на владението и на нарушението му. Представените документи за
установяване правото на собственост се вземат предвид само доколкото
установяват факта на владение, като фактическо състояние – чл. 357, ал. 2
ГПК.
Искът по чл. 76 ЗС защитава не само владението, но и държането. В
хипотезата на текста не се изисква владението или държането да е
продължило определен период от време. Достатъчно е тяхното установяване,
макар и само за един момент. Аналогично на защитата по чл. 75 ЗС, без
значение е на какво основание почива владението или държането и дали
същите са правомерни или не, а за владението - дали е добросъвестно или
недобросъвестно. Защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу
всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и
срещу собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат факта на
владението, респ. държането и на нарушението – чл. 294, ал. ГПК (отм.)
/Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г. о., ГК /.
Държането, което се защитава с иска по чл. 76 ЗС не зависи от основанието, от
което е възникнало, нито от продължителността му. /Определение № 60435
от 13.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3038/2021 г., I г. о., ГК/. Владението и
държането като фактически състояния подлежат на пълно и главно доказване,
като е допустимо релевантните за делото факти да бъдат установени чрез
свидетелски показания. В производство по иска по чл. 76 ЗС представените
документи за установяване на правото на собственост се взимат предвид само
доколкото установяват факта на владението като фактическо състояние – арг.
от чл. 357, ал.2 ГПК /Решение № 733 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1536/2009 г., I г. о., ГК/
Съдът, при съвкупната преценка на събраните в производството
писмени и гласни доказателствени средства, приема, че не е проведено пълно
и главно доказване от ищеца относно наличието на първата предпоставка за
уважаване на иска по чл. 76 ЗС. Не се установява в производството, че към
10.10.2024 г. ищецът да е осъществявал владение върху процесния поземлен
имот с идентификатор **.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства не
се установява към посочената в исковата молба дата 10.10.2024 г. ищецът да е
владял процесния имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор *о КК и
КР, одобрени със Заповед РД-18-88/11.12.2007 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, област София (столица)
с площ 1804 кв. м.
По спорните обстоятелства относно владението, съответно държането,
върху процесния имот са събрани гласни доказателства. Изложеното в
исковата молба обстоятелство, че на 10.12.2024 г. двамата ответници са
навлезли в имота заедно със служители на охранителна фирма, както и с
багери в имота и разрушили оградата не се установява по делото. От дадените
10
в хода на производството обяснения от ищеца соченото в исковата молба
обстоятелство се опровергава, доколкото последният сочи, че първоначално
част от оградата е била разрушена на 01.10.2024 г. Същевременно, от
дадените пред съда показания на двама от свидетелите – Д* и В*, се
потвърждава, че и двамата свидетели са посетили мястото на 10.12.2024 г. и на
тази дата са възприели дейности по премахване на находящата се там
селскостопанска техника и е разрушена ограда. По отношение на факта, че на
10.12.2024 г. в процесния имот са извършвани дейности по разрушаване на
находящия се имота селскостопански инвентар съдът се позовава на
показанията на свидетеля Д* и В*, тъй като последните имат преки и
непосредствени възприятия за този факт и показанията им са обективно
дадени. Заявените от тези двама свидетели обстоятелства относно посочената
дата кореспондират и на изявленията на ответника П*, че група охранители са
били в имота на 10.12.2024 г. и са осъществявали дейност по охрана в период
от около една седмица. Извън обхвата на личните възприятия на свидетелите
остава твърдяното от ищеца в исковата молба обстоятелство, че владението по
отношение на процесния имот му е отнето чрез насилие от ответниците - със
съдействието на охранителна фирма, заплахи и сила в периода 10-19.12.2024
г., доколкото свидетелските показания са разнопосочни относно факта, че
ищецът се е обадил на свидетелите и е изложил обстоятелства, че в имота са
пристигнали тежкотоварни машини и са предприети изкопни дейности, но не
се сочи свидетелите да са възприели непосредствено заплахи и насилие от
трети лица спрямо ищеца. Няма данни и соченото обстоятелство да е
констатирано и от посетилите няколкократно мястото полицейски служители
в посочения период.
Твърденията на ищеца, че оградил процесния имот преди много години
и в него непрекъснато държал сено, храна за жИ.тните, тор и др. съоръжения
за отглеждането им, както и фургон, не се установяват от приетите по делото
писмени и гласни доказателства. Недоказано е ищецът да е осъществявал
фактическо присъствие в процесния имот, както и да е преминавал през него
за сочения в исковата молба период, за да осъществи достъп до своя собствен
имот, както и да е отглеждал добитък в границите на процесния имот. В тази
връзка следва да се посочи, че свидетелят Муковски и свидетелят Джерманов
не излагат обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се разграничат
границите на процесния имот със съседните имоти, които ищецът твърди да
притежава – *, в който твърди да има жилищна и стопанска сграда и имот с
идентификатор *. От друга страна, свидетелят Господинова и свидетелят
Иванова излагат, че при посещенията си в различни периоди, включително и
към 01.10.2024 г. и през декември 2024 г. имотът не бил заграден с ограда.
Ответниците установяват, че преди ограждането на имота са били
предприети действия по неговото трасиране, което обстоятелство се
установява от Протокол за трасиране, означаване и координиране на
поземлени имоти с кадастрални идентификатори * и *о КККР на гр. София,
район „Овча купел“, Столична община, одобрени със Заповед РД-18-
11
88/11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Преди нанасянето на
процесния имот като самостоятелен обект в КККР неговата индивидуализация
е била установена със Заповед № РОК21-РД09-40/28.01.2021 г. на кмета на
Столична община, район „Овча Купел“, с която ответниците и трети за спора
лица са признати за собственици на УПИ XIX-575 (деветнадесети, отреден за
имот с номер 575) от квартал 15 (петнадесети) по плана на гр. София, район
„Овча Купел“, местност „Юбилейна гора – I и II част“ с площ 1804 кв.м.
съгласно служебна скица № 15-541859-18.06.2019г., издадена от СГКК и с
идентификатор *о КК и КР.
Въз основа на заявление на ответниците и следните документи за
собственост: Заповед № 87, том СХХХII, рег. № 50749, дело 39364 от
19.07.2021г., вписана в АВ - Служба по вписванията София, за ПИ * и Заповед
№ 75, том СХХХII, рег. № 50756, дело 39347 от 19.07.2021г., вписана в АВ -
Служба по вписванията София, за ПИ **, е извършено трасиране от
правоспособно лице и са означени граници на поземлени имоти и сервитутни
зони, с адрес: гр. София, район „Овча купел“ - СО, местност „Юбилейна гора
- I и II част“, поземлени имоти с идентификатори * и **, по кадастралната
карта на гр. София, район „Овча купел“ - СО, одобрена със Заповед № РД-18-
88/11.12.2007 г.
Следователно имотът от влизане в сила на посочената Заповед №
РОК21-РД09-40/28.01.2021 г. е фигурирал в КККР като самостоятелен имот.
В настоящото производство обаче не се събраха доказателства за
местонахождението на премахната ограда и недоказано е в границата на кои
имоти се е намирала същата преди трасирането, както и в кой от посочените от
свидетелите имоти са се намирали фургонът на ищеца, така и недоказано е
къде са се намирали стопанските постройки за отглеждане на добитък.
ПротИ.речията в показанията на ангажираните от всяка от страните свидетели
не позволяват на съда да приеме за установен и твърденият в исковата молба
факт ищецът е да упражнявал фактическа власт и да е извършвал действия в
процесния имот като негов владелец в шестмесечен период преди сочената в
исковата молба дата - 10.12.2024 г., на която твърди да му е отнето
владението на процесния имот.
Показанията на свидетелите са протИ.речиви и не дава възможност да се
установи върху кой имот ищецът е установил владение – фактическа власт. В
показанията има съществено разминаване досежно границите на процесния
имот, което разминаване е не само между свидетелите, но и с писмените по
делото доказателства.
За да се установи владение върху имот, следва да се опише имотът. Нито
от свидетелите, нито от останалите доказателства или доказателствена
средства се установяват къде е била границата на имота от ищеца, как е
премахната оградата, фургоните и т.н.
Съдът не кредитира представеният от ищеца снимков материал. Видно
от него не може да се установи на коя дата е направен – по време на
12
владението или след отнемане на владението (л.135,136,138,139,140 от
делото). Единствено от снимки находящи се на л.141 и 137 от делото се
установява датата на снимката. От тях не се установява идентичност и
местонахождение на процесния имот със снимката. Снимката на л.137 от
делото не доказва върху кой имот е имало владение от страна на ищеца, а
доказва етап от строежа на сградата. От снимката на л.147 от делото се
установява само ограден терен за жИ.тни, но не се установява дали този терен
е с този посочен в ИМ.
На следващо място съдът използва общодостъпни регистри на isofmap и
КК и КР. Съгласно представената заповед по чл.16 ЗУТ (л.54 от делото) и
isofmap се установи, че Решение по чл.27а от ППЗСПЗЗ№ 3776/07.07.2006 г.,
ОСЗГ – Овча купел е обезщетила наследниците на Х* с имот 018079 или пл.
номер 079 по КВС. С влизане плана за земеразделяне имотът е с нов пл. №
575. Видно от заповедта, имот 575 е идентичен с имот 079. Този имот видно от
isofmap се намира точно до ж.п. линията за Овча купел – представлява дълъг
елипсовиден имот до ж.п. линията. Имотите по КВС, които попадат в имот **
са имоти по КВС – 102,103,45, които по новия план са съответно имоти
585,586,553. Те са собственици на наследници съответно на М* В* и на Х*.
Имот 45 по КВС, с нов. Пл. № 553 е въз основа на Решение по чл.27а от
ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земи № 3776 от 07.08.2002 г. на ОСЗГ – Овча
купел. Този имот е възстановен на наследници на Х* – ответниците.
Следователно ответниците са имали два имота – единият до ж.п.
линията и един 45 – до пътя.
Със заповедта по чл.16 ЗУС имоти 575,553 е отреден за нов, като част от
тях са отчуждени и са образувани дава нови имота ** и *. Не е ясно какво
става с имоти 585,586, които са собственици на трети лица, които имоти
попадат в двата новоборазувани имоти и защо не фигурират в заповедта по
чл.16 ЗУТ и защо по чл.16 ЗУТ само наследници на Х* са придобили
собственост на * и **. Но същото не е предмет на настоящото дело, а
евентуално на образуваното гр.д. 1202/2025 по описа на СГС и иск по чл.54
ЗКИР.
Но факт е, че двата нови имоти частично припокриват имотите по КВС
и Решението на ОСЗГ, с които ответниците са признати за собственици.
В хода на настоящото дело, ответниците като съсобственици предприели
процедура по чл.52-53 ЗКИР и обединили двата имота * и **, за което е
образуван нов имот *. При тези факти настоящият съдебен състав следва да
отговори на материалноправния въпрос, а именно: допустимо ли е съдът
да се произнесе по иск по чл.76 ЗС, ако в хода на производството предметът е
изменен и не съществува. Допустимо ли е в производството по чл.76 ЗС съдът
да установи грешка в КК и КР по чл.54 ЗКИР и да присъди връщане на
владение на имот, който не съществува към чл.235, ал.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Иск за собственост върху вещ, която никога не е съществувала
13
(например, мазе, предвидено по проект, но неизградено), е недопустим поради
липса на обект, върху който да възникне право на собственост, и съответно –
липса на правен интерес за установяване на това право. Право на собственост
може да възникне само върху съществуваща вещ. Ако вещта е съществувала
към момента на предявяване на иска, но е погинала (унищожена) в хода на
делото, правото на собственост върху нея се погасява. Това прави
неоснователен първоначално допустимия иск, тъй като претендираното право
вече не съществува. Ако вещта не е съществувала още при предявяването на
иска (например, иск за собственост върху хипотетична вещ), искът е
недопустим. Ако вещта е погинала след предявяването на иска: Искът става
неоснователен, тъй като правото на собственост се е погасило с погиването на
обекта.
Съгласно. Решение № 245 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 2575/2014 г. на I
т.о. погиването на вещта по време на процеса (след предявяване на иска) е
факт, който съдът трябва да съобрази при постановяване на решението
съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК (съдът взема предвид фактите, настъпили след
предявяването на иска, които имат значение за спорното право).
Искът за връщане на владението на вещта (песесорен иск по чл.76 ЗС) се
отхвърля като неоснователен, тъй като вещта не съществува.
Искът по чл. 76 ЗС (Посесорен иск) има за цел защита на фактическото
владение или държане. Това е посесорен (владелчески) иск, който предоставя
бърза и временна защита срещу нарушаване на фактическата власт върху
имота. Доказва се само наличието на владение (или държане) и действието на
ответника, с което то е било отнето или нарушено. Съдът по чл. 76 ЗС не
разрешава спорове за граници или за право на собственост и следователно
съдът няма компетентност да установява имотни граници или да коригира
КККР.
Производство по чл. 54 ЗКИР (Поправка на грешка) има за цел корекция
на технически или фактически грешки в одобрената кадастрална карта и
регистри. Това е административна процедура (с възможност за съдебен
контрол върху акта на началника на АГКК) или специален исков процес
(когато грешката засяга права на собственост). Доказва се, че отразеното в
КККР не съответства на действителното правно положение или фактическото
положение на имота (т.е. грешно е заснето, грешно е определена границата и
др.). Производството по чл. 54 ЗКИР има за цел промяна на официалния
имотен регистър и се развива по специален ред, който е различен от реда за
защита на владението.
Следователно, не е допустимо в производството по иск за защита на
владението по чл. 76 от Закона за собствеността (ЗС) да се извършва
едновременно поправка на грешка в кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) по чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Въпреки че често нарушението на владението (чл. 76 ЗС) възниква
вследствие на спор за граници, който може да е причинен от грешка в
14
кадастъра (чл. 54 ЗКИР), двете производства не могат да се съвместяват в едно
дело. Посесорният иск (чл. 76 ЗС) е насочен към възстановяване на
фактическото състояние и е извън компетентността на съда да променя
кадастралната карта. Поправката на грешка (чл. 54 ЗКИР) е установителен иск
за грешно нанасяне на границите (когато е засегнато право на собственост)
или административна процедура, чиято цел е да се промени публичен
документ (КККР).
Ако в хода на делото по чл. 76 ЗС съдът установи, че спорът се корени в
грешно нанасяне на границите, той не може да постанови поправка на КККР.
Той следва да се произнесе само по това, дали е нарушено владението на
ищеца. За да се коригира кадастърът, ищецът трябва да предяви отделен
установителен иск за установяване на действителната граница или да
инициира административна процедура по ЗКИР.
Следователно, след като вещта е погинала и е възникнала нова вещ,
която вече не съществува в КК и КР, то съдът не може да се произнесе по
искането за връщане отнетото владение на вещта, която е погинала,
вследствие на изменение на КК и КР.
Съгласно ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС,
съдът следи служебно за допуснати грешки в КК и КР. Съгласно Решение №
102 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4736/2017 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Камелия Маринова, съдът може служебно да индивидуализира
вещта, но в петиторен иск, а не песесорен.
В процесния случай, съдът отчита факта на изменение на КК и КР по
реда на чл.52-53 ЗКИР, на основание чл.235, ал.3 ГПК, но може в това
производство да постанови връщане на владение върху вещ, която вещ не
съществува, тъй като едновременно с това трябва да установи грешка в КК и
КР, а именно, че вещта съществува и не е нанесена в КК и едновременно с
това да индивидуализира старата вещ, която не е нанесена в КК и КР, чието
владение върху вещта се иска.
Освен това, видно от свидетелските показания и обясненията на
ответника, договорът за охраняване е сключен от всички съсобственици на
земята чрез решение по чл.32 ЗС, с който съсобствениците на вещта са
упълномощили ответника Х. Ч* да сключи договор за охраняване на имота.
При това положение, следва да се приеме, че ако има евентуално отнемане на
владение, то това е извършено от всички съсобственици, доколкото всеки един
от тях е страна по договора за охрана и са действали по реда на пълномощията
и по чл.32 ЗС чрез Х. Ч*. Следователно искът не е основателен само срещу
двама съсобственици. Той следва да бъде предявен срещу всички
съсобственици. Доколкото всеки един от тях евентуално отнема владение.
Следва да се отбележи, че последното уточнение на ищеца, отразено в
протокола от последно о.с.з. е, че иска ответниците да предадат на ищеца
фактическата власт върху бившия оземлен имот № * както е съществувал към
момента на нарушението и както е индивидуализиран с молбата и
15
трасирането в настоящо дело, а е описан като ПИ с идентификатор **,
маркиран в зелено на скицата, както е отразено в абзац 6-ти на страница 2-ра
от ИМ, така както е описан и маркиран в приложеното към исковата молба
графична скица. С оглед принципа на чл.6 ГПК, такъв диспозитив следва да се
постанови с оглед формулирания от страна петитум.
Следва да се отбележи, че видно от Заповед по чл.16 ЗУТ на ответниците
е направен протокол за въвод във владение, което прекъсва придобивната
давност на ищеца по 1202/2025 г. по описа на СГС.
Освен това до влизане в сила на Заповед по чл.16 ЗУТ, ищецът не е
могъл да упражни фактическата власт върху имота, защото имотът е
новообразуван и не е бил индивидуализиран преди това. След като имотът не
е бил индивидуализиран преди това, то е владение върху него не е
осъществено. Правилото е, че давност не тече срещу този, който не може да
защити правата си. Тъй като от момента на обособяване на обекта на правото
на собственост това право може да бъде защитено, то от този момент може да
тече и придобивна давност за тези имоти. За да прекъсне давността,
собственикът следва да може да протИ.постави права на владелеца, а такива
права той придобива с проявлението на конститутивното действие на
решението на ПК, респективно ОСЗГ. В този смисъл е Решение № 185/
25.06.2013 година по гр. д. № 2066 /2013 на ВКС в производство по чл.290
ГПК.
С оглед факта, че имотът възниква с влизане в сила на Заповедна по
чл.16 ЗУТ и ПРЗ, то от тогава ищецът е могъл да осъществи владение върху
процесния имот и от тогава за него тече придобивната давност. Ето защо по
делото не се установи ищецът да е владял имота след влизане в сила на
заповедта по чл.16 ЗУТ.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
по делото не е доказано наличието на елементите от фактическия състав по чл.
76 ЗС, обуславящи основателността на предявения иск.
Съгласно чл.6 ГПК съдът следва да постанови петитум, съгласно
търсената защита, а именно, че така както ищецът си е формулирал искането в
последното о.с.з. (л.146 от делото) и уточнителните молби (л.39 от делото).
В противен случай се нарушава принципа за безпристрастност, тъй като съдът
няколко пъти е указал на ищеца да си формулира точен, ясен и прецизен
петитум.
Ето защо, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и
недоказан, предявеният от А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „К* чрез адвокат М. Р. К., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Уи*
срещу Х. Д. Ч. ЕГН **********, София, ул. „К* и И. М. В., ЕГН **********,
гр. П*, осъдителен иск с правна квалификация чл.76 ЗС, с който
ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца фактическата власт върху
бившия оземлен имот № * както е съществувал към момента на нарушението
и както е индивидуализиран с молбата и трасирането в настоящото дело, а
16
именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **, маркиран в зелено на
скицата, с площ от 1804 кв. м., както е отразено в абз. 6-ти на стр.2-ра от ИМ,
така както е описан в маркиран приложеното към исковата молба графична
скица.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, ответниците имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
В отговора на исковата молба ответниците са направили искане за
присъждане на разноски в производството. Ответниците са доказали разноски
по делото за заплатено от тях адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00
лева (л.130 и л. 131 от делото) за всеки един от тях.
Ето защо на всеки един от ответниците следва да бъдат признати
разноски в размер на 1022.58 евро по настоящото дело.
Ето защо ищецът А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „К* следва да бъде осъден да заплати на Х. Д. Ч. ЕГН **********,
гр. София, ул. „К*, сумата от 1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и
петдесет и осем евро цента), представляващи разноски по гр.д. № 75899/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ищецът А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „К*
следва да бъде осъден да заплати на И. М. В., ЕГН **********, гр. Перник,
ул. „Ч* сумата от 1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем
евро цента), представляващи разноски по гр.д. № 75899/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Ка* срещу Х. Д.
Ч. ЕГН **********, София, ул. „К* и И. М. В., ЕГН **********, гр. П*,
осъдителен иск с правна квалификация чл.76 ЗС, с който ответниците да
бъдат осъдени да предадат на ищеца фактическата власт върху бившия
оземлен имот № * както е съществувал към момента на нарушението и както е
индивидуализиран с молбата и трасирането в настоящото дело, а именно
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **, маркиран в зелено на скицата, с
площ от 1804 кв. м., както е отразено в абз. 6-ти на стр.2-ра от ИМ, така както
е описан в маркиран приложеното към исковата молба графична скица.
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„К* да заплати на Х. Д. Ч. ЕГН **********, гр. София, ул. „К*, сумата от
1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евро цента),
представляващи разноски по гр.д. № 75899/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
17
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„К* да заплати на И. М. В., ЕГН **********, гр. Перник, ул. „Ч* сумата от
1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евро цента),
представляващи разноски по гр.д. № 75899/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на СГС по гр. д. № 1202/2025 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18