ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 20.07.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1525 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Т. твърди, че ответницата
З.С.К. *** му дължи сумата от 994,89 лв. – главница,
сумата от 77,89 лв. – договорна лихва
за периода от 09.05.2015 г. до 06.07.2015 г., сумата от 268,47 лв. – неустойка за периода
от 09.05.2015 г. до 06.07.2015 г., сумата от 7,63 лв. – такса разходи за
събиране за периода от 01.07.2015 г. до
06.07.2015 г., сумата от 120 лв. – такса
разходи за дейност на служител, сумата от 272,77 лв. – обезщетение за
забава за периода от 25.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда 06.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
06.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, дължими по Договор за кредит „Бяла карта“ № 427534 от 07.02.2015 г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД (кредитор) и З.С.К. (кредитополучател), по
силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ
потребителски кредит в размер на 1 000 лв. за срок от 2 години, вземанията по
който са прехвърлени от „Аксес Файнанс“ ООД на ищеца по силата на Приложение 1
от 12.04.2016 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 916/2018
г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответницата му дължи процесните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по силата на
договор за кредит.
Претендира заплащане на
разноските в заповедното и в исковото производство.
Представя
писмени доказателства: договор за кредит, договор за цесия, приложение № 1 към
договор за цесия, уведомително писмо, известие за доставяне, пълномощно.
В
случай, че ответницата оспори обстоятелствата, от които произтичат
претендираните вземания, моли да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза,
която да отговори на въпросите: какъв е остатъкът от задължението ѝ по
процесния договор за паричен заем и какъв е размерът на дължимата лихва за
забава по договора.
Ответницата
З.С.К. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не взема становище по исковете. В подаденото
от нея възражение по чл. 414 ГПК против заповедта за изпълнение оспорва да е
била уведомявана от „Аксес Файнанс“ ООД за прехвърляне на вземанията по
кредита.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад
по делото:
Предявени
са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
процесните суми за главница, договорна лихва, такси и лихва за забава, за които
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на договор
за кредит.
Ответницата
е направила правоизключващо възражение за липса на действие на цесията по
отношение на нея.
За уважаване на исковете за главница, договорна лихва и такси в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно
правоотношение между предишния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата по
договор за кредит, по който кредиторът е изпълнил задълженията си, като е предоставил на ответницата отпуснатата под
формата на кредит сума, лихвоносния характер на вземането, настъпването на
изискуемостта му, размера на вземанията, и прехвърлянето на вземанията по договора за кредит от
предишния кредитор на ищеца, за което надлежно е уведомена ответницата, а за уважаване на иска за мораторна лихва ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг и настъпването на уговорения срок за плащане.
С
оглед становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обявява за безспорно между тях обстоятелството, че ответницата З.С.К. и „Аксес
Файнанс“ ООД са сключили Договор за кредит „Бяла карта“ № 427534 от 07.02.2015 г., по силата на
който кредиторът е предоставил на ответницата револвиращ потребителски кредит в
размер на 1 000 лв. за срок от 2 години.
Представените
с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като
допустими, относими и необходими.
По
делото следва да бъде приложено ч.гр.д. № 916/2018 г. на Районен съд –
Пазарджик.
Тъй като ответницата не оспорва
дължимостта на задълженията по договора за кредит с предишния кредитор и техния
размер, а единствено действието на цесията по отношение на нея, то искането на ищеца
за изслушване на съдебносчетоводна експертиза, не следва да бъде уважавано.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат
такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от
внесената държавна такса.
Воден от
горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 05.10.2018
г. от 11,00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 916/2018 г. на
Районен съд – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изслушване
на съдебносчетоводна експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба за
окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: