РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. В., 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20221420101275 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен от Т. Т. АНТ. с ЕГН ********** от
с.В. общ.В. ул.”М.Т.”№13,чрез адв.Г.З. от АК В. гр.В. ул.”М.Ц.”№2 ет.4 офис
14,против ”*******,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С.
район В. ж.к.”М.д.” ул.”Р.К.”*****представлявано от управителя Р. И.
М.-Т.,иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от
ГПК.
Ищецът твърди,че на 11.04.2022 г. бил получил покана за доброволно
изпълнение и уведомление за наложен запор на трудовото възнаграждение от
ЧСИ с район на действие ВОС М. Н. по изп. дело №150/2022 г..Сумите били
2 290.42 лв. неолихвяема сума,4 208.04 лв. главница, 4 225.77 лв. лихви,2.50
лв. допълнителни разноски и 168 лв. разноски по изп. дело,както и такса по
т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 1 043.52 лв. с
ДДС,както и други суми в общ размер на 100 лв./в т.ч. ДТ,адв.
възнаграждение,възнаграждение за вещо лице,за пазач и пр./,общо 12 038.25
лв..
Към поканата били приложени 2 бр. изп. листове : от 31.07.2013 г. по гр.
дело №3197/2012 г. на ВРС и от 17.07.2017 г. по ч.гр. дело №1871/2012 г. на
1
ВРС и гр. дело №3197/2012 г. на ВРС.
След справка по изп. дело,ищецът бил разбрал,че против него било
образувано и впоследствие прекратено друго изп. дело - №418/2017 г. на ЧСИ
с район на действие ВОС В. Й.,за което изп. дело ищецът не бил
уведомяван.След посещение на кантората на ЧСИ В. Й.,ищецът бил
установил договор за цесия между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон Б. и ответника. Решенията,въз основа на които били издадени изп.
листове,били влезли в законна сила на 03.06.2013 г.. Следвало да се приеме,че
задълженията били погасени по давност на 03.06.2018 г..Освен това,оспорва
да е бил уведомяван и за цесията.
Искането е да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумите
по изп. дело,общо 12 038.25 лв..
В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез
адв.А.М. К. от АК М. гр.С. бул.”А. М.”. Оспорва иска като недопустим и
неоснователен.
По изп. дело от 2017 г. последното изпълнително действие било от
27.10.2017 г..Уведомлението за извършената цесия било връчено заедно с
поканата за доброволно изпълнение по изп. дело от 2022 г..Като приложение
към отговора представя ново уведомление.
Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото
доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
На 31.07.2013 г. по гр. дело №3197/2012 г. на ВРС е бил издаден изп.
лист в полза на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.С. против ищеца за
310.37 лв. деловодни разноски.
На 17.07.2017 г. по ч.гр. дело №1871/2012 г. на ВРС е бил издаден изп.
лист в полза на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.С. против ищеца за:
-4 208.04 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит
****.;законната лихва върху главницата,считано от 14.05.2012 г. до
окончателното изплащане на главницата;1 342.91 лв. обезщетение за забавено
плащане от 14.05.2009 г. до 13.05.2012 г.;деловодни разноски - 111.02 лв.
държавна такса и 71.92 лв. юк. възнаграждение;
-310.37 лв. разноски по гр. дела №№3197/2012 г. на ВРС и 285/2013 г.
на ВОС и 143.83 лв. юк. възнаграждение, съразмерно уважената част от
2
исковете.
На основание издадените изп. листове на 27.10.2017 г. е било
образувано изп. дело №418/2017 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В. Й.
С образуването на делото са били направени справки от Агенцията по
вписванията и от НБДН.
Доколкото на 13.07.2020 г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.С.
е цедирало вземанията си на ответника,с молба от 11.01.2021 г. ответникът е
поискал конституиране като взискател по делото.Към момента,ищецът не е
бил уведомяван за цесията.
Делото е било прекратено на 20.01.2021 г. на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК.
На основание издадените изп. листове на 11.03.2022 г. е било
образувано изп. дело №150/2022 г. на ЧСИ с район на действие ВОС М. Н..
На 11.04.2022 г.,ищецът е получил покана за доброволно изпълнение и
съобщение за наложен запор върху трудовото му възнаграждение/запорно
съобщение от 01.04.2022 г./.
В поканата е било посочено,че задълженията на ищеца възлизат на :
2 290.42 лв. неолихвяема сума,4 208.04 лв. главница,4 225.77 лв. лихви,2.50
лв. допълнителни разноски и 168 лв. разноски по изп. дело,както и таксата по
т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 1 043.52 лв. с
ДДС,както и други суми в общ размер на 100 лв./в т.ч. ДТ,адв.
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице,за пазач и пр./,общо 12 038.25
лв..
Горното е видно от представените по делото изп. листове/стр.стр.9 и 10
от делото/,молба за образуване на изп. дело/стр.11/,договор за цесия и
приложения към договора/стр.стр.14-28/,молба за конституиране като
взискател и приложение към молбата/стр.стр.12 и 13/ и покана/стр.8/,както и
от съдържанието на приложените изп. дела.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът претендира недължимост на суми,за събирането на които са
били издадени изп. листове и е било образувано изп. дело,поради изтекла
3
погасителна давност.
Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищецът е било
да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на
образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.
Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за
дата,страни,предмет и предприети изп. действия.
До приемането на тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС №3/18.11.1980
г.,според което образуването на изпълнителното дело прекъсва започналата
да тече от датата на изискуемостта на вземанията погасителна давност и по
време на изпълнителния процес давност не тече. Съобразно разрешенията в
ТР №2,давността може да тече и по време на изпълнителния процес,но се
прекъсва е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ:
Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се
осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира
един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва
както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така
и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат
самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна
връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без
наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по
смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на
искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното
действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му
предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.
Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното
производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на
кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на
пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
4
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение,проучването на имущественото състояние на
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др..
В случая,решенията,въз основа на които са били издадени изп. листове,са
влезли в законна сила на 03.06.2013 г..До 03.06.2018 г. не са били
предприемани действия,спиращи или прекъсващи давността.Такова действие
е налагането на запор чак на 01.04.2022 г..
По горните съображения,предявеният иск следва да бъде уважен,като
бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищецът не му
дължи сумите по изп. дело по описа на ЧСИ М. Н..
Касателно разноските : при този изход на делото, ответникът следва да
заплати на ищеца платените и претендирани 481.53 лв. държавна такса и 3.55
лв. банкова такса,общо 485.08 лв.,а на представлявалия безплатно ищеца
адвокат - 891.15 лв. възнаграждение,изчислено съгласно Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Еос Матрикс”
ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С. район В.
ж.к.”М.д.” ул.”Р. П.-К.”№4-6,представлявано от управителя Р. И. М.-Т.,че Т.
Т. АНТ. с ЕГН ********** от с.В. общ.В. ул.”М.Т.”№13 не му дължи,поради
погасяване по давност, сумите 2 290.42 лв. неолихвяема сума,4 208.04 лв.
главница,4 225.77 лв. лихви,2.50 лв. допълнителни разноски и 168 лв.
разноски по изп. дело,както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ в размер на 1 043.52 лв. с ДДС,както и други суми в общ
размер на 100 лв./в т.ч. ДТ,адв. възнаграждение, възнаграждение за вещо
лице,за пазач и пр./,общо 12 038.25 лв.,които суми са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело №150/2022 г. на ЧСИ с
5
район на действие ВОС М. Н.,образувано въз основа на изпълнителни листове
от 31.07.2013 г. по гр. дело №3197/2012 г. на ВРС и от 17.07.2017 г. по ч.гр.
дело №1871/2012 г. на ВРС.
ОСЪЖДА ”*******,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.С. район В. ж.к.”М.д.” ул.”Р. П.-К.”№4-6,представлявано от управителя Р.
И. М.Т.,да заплати на Т. Т. АНТ. с ЕГН ********** от с.В. общ.В.
ул.”М.Т.”№13 сумата от 485.08 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ”*******,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.С. район В. ж.к.”М.д.” ул.”Р.П.-К.”№4-6,представлявано от управителя Р.
И. М.-Т.,да заплати на адв.Г.З. от АК В. гр.В. ул.”М.Ц.”***** сумата от
891.15 лв. адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка,по която да бъдат преведени присъдените разноски: IBAN -
****.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6