О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
НЕДКОВА
мл.с. И. СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 2259 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от „ЕЛИТРАНС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез адв. В.Д., срещу Решение
№ 4154 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д. № 16956/2018 г. по описа на ВРС, X с-в, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ „Елитранс-България“
ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Г., ЕГН **********, сумата от 6706,54
(шест хиляди седемстотин и шест лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща сбор на дължими командировъчни средства за периода от 06.08.2017
г. – 11.12.2017 г. или общо 127 календарни дни, дължими по Наредбата за
командировки и специализации в чужбина.
Жалбоподателят „ЕЛИТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ООД счита постановеното
решение в обжалваната част за неправилно и необосновано. Сочи, че съдът не се е
съобразил със събраните по делото доказателства и не ги е обсъдил в тяхната
съвкупност. Излага, че неправилно съдът е заключил, че преведената сума по
банковата сметка на ищеца представлява единствено дължимата му се за съответния
месец заплата. Твърди, че трудовото възнаграждение на работника е било 800 лв.
и заплатените от работодателя суми в повече от това възнаграждение са били за
извършените от ищеца международни командировки. Релевира възражение за
прихващане със заплатените от него на работника суми в размер на 3842.88 лв. и
1200 лв. в случай, че се установи, че същите не представляват командировъчни
пари. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И.Х.Г.
е депозирал писмен отговор, с който счита жалбата за неоснователна. Твърди, че
преведените по банковата сметка на работника суми са за дължимо трудово
възнаграждение, а не командировъчни средства. Сочи, че се е установило, че е
работил 144 календарни дни в чужбина, за които съдът му е присъдил дължимите
командировъчни средства в минимален размер. Излага, че ако въззивника твърди,
че е получил суми без основание, следва да ги търси в друго производство. Моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Държавната такса е заплатена.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от „ЕЛИТРАНС БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез адв. В.Д.,
срещу Решение № 4154 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д. № 16956/2018 г. по описа на ВРС, X с-в, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ „Елитранс-България“
ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Г., ЕГН **********, сумата от 6706,54
(шест хиляди седемстотин и шест лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща сбор на дължими командировъчни средства за периода от 06.08.2017
г. – 11.12.2017 г. или общо 127 календарни дни, дължими по Наредбата за
командировки и специализации в чужбина.
НАПЪТВА на основание чл. 273, вр. чл.
140, ал. 3 ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на
същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на
всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения между тях. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2259/2019 г. на ВОС за
10.02.2020
г. от 14,30 ч., за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис
от постъпилия отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: