№ 1463
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20251000501449 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 49 от 19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 93/2024 г. от
Окръжен съд Перник е осъдил С. А. С., ЕГН ********** да заплати на ищеца
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 344 015.27 лева, представляваща регресна
претенция за изплатени от застрахователя на К. С. С., А. С. С. и В. С. С.
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща
С. Ц. С., починал на ******** г., вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2017
г. в гр. София и причинено от ищеца, като водач на автобус „Мерцедес 0405“ с
рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.02.2024 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника С.
А. С., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 43756.22
лева.
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника С. А.
С., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства в
производството по преките искове, предявени от тримата наследници на С. Ц.
С. против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК ********* е установено, че ищецът на 13.03.2017 г. е управлявал автобус
„Мерцедес 0405“ с рег. № ********, преминал е през кръстовище на червен за
него сигнал на светофарната уредба, но не е имало челен и тангиращ удар
/страничен удар/ на МПС с пешеходеца С. С., който е пресичал, а последният
вследствие на своята възраст е загубил равновесие, паднал на пътното платно,
получил счупване на бедрената кост на място, което е типично за възрастни
хора, страдащи от остеопороза и след един месец, вследствие на емболия е
починал.
Жалбоподателят поддържа, че вследствие на отсъствието на
съприкосновение между автобуса и пешеходеца не е имало ПТП, продължил е
по маршрута на автобусната линия и служители на пътна полиция са
съставили Констативния протокол за ПТП в гаража.
Поддържа, че не е имал задължение да остане на мястото на инцидента
и няма виновно напускане на мястото на произшествието.
Поддържа, че е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение на правилата, установени в чл. 123, ал. 1 т. 3 от ЗДвП, за което е
издадено наказателно постановление от компетентния
административнонаказващ орган, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 /нарушил
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие/ му е
наложил административно наказание глоба, в размер на 200 лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.
С решение от 02.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от
наказателен състав на Софийски районен съд е отменил наказателното
постановление.
Решението, постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от Софийски районен
съд е влязло в сила на 28.02.2020 г.
Наличието на това решение за отсъствието на осъществена
административнонаказателна отговорност като участник в ПТП и отсъствие
на съприкосновение между автобуса и пешеходеца е пречка да се уважи
регресния иск по чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ, фактическият състав на който
изисква водачът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Поддържа, че фактическите констатации на първоинстанционния съд за
2
неговото виновно поведение не са съобразени със задължителната сила на
решението, постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от Софийски районен съд.
Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и вместо това да отхвърли предявените искове.
Моли ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. с начислен
ДДС.
Насрещната страна - „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди
изцяло решението на първоинстанционния съд.
Поддържа, че наказателното постановление е отменено на формално
основание, поради допуснати неотстраними нарушения на закона от
адмонистративнонаказващия орган.
Моли да се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК ********* е предявил против С. А. С., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането и иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за сумата от 344 015.27 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.02.2024 г.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че С. А. С.,
ЕГН ********** като водач на автобус „Мерцедес 0405“ с рег. № ******** на
13.03.2017 г. е бил участник в ПТТ, настъпило в гр. София, на бул. „Цар Борис
ІІІ“, при което е пострадал пешеходеца С. Ц. С., починал на ******** г.
3
С решение № 212 от 14.12.2023 г. по гр.д. № 4527/2022 г. от ВКС, 3
отделение е бил осъден, на основание чл. 432 от КЗ, да заплати на всеки един
от тримата низходящи на С. Ц. С. обезщетения за неимуществени вреди, в
размер на сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
29.12.2017 г.
Ищецът поддържа още, че въз основа на това осъдително решение е
изплатил на всеки един от наследниците на С. С. обезщетение, в размер на
сумата от 70 000 лева и законна лихва, начислена от 29.12.2017 г. до
10.01.2024 г. сума, в размер на 44 547.30 лева.
Общо е заплатил сумата от 344 015.27 лева.
Ответникът е участвал като подпомагаща страна в производството по
преките искове и е подчинен на установителното действие на влязлото в сила
съдебно решение по исковия спор и на установеното в мотивите.
Ответникът като участник в ПТП виновно е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, поради което са налице предпоставките да се реализира регресната
отговорност, на основание чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ.
Поискал да се заплатят направените деловодни разноски.
Ответникът С. А. С., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 64/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да
се отхвърлят с доводи, че:
- не е имало съприкосновение между автобуса и пешеходеца, т.е. не е
имало ПТП и затова той е продължил по маршрута на автобусната линия;
- отсъствието на ПТП не установява задължение да остане на мястото на
инцидента и не е виновно напуснал мястото на произшествието;
- Констативният протокол за ПТП е съставен в гаража;
- съставен е Акт за установяване на административно нарушение на чл.
123, ал. 1 т. 3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено наказателно
постановление, като компетентният административнонаказващ орган, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 /за нарушение на задълженията като участник в
пътнотранспортно произшествие/ му е наложил административно наказание
глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 6 месеца;
- с решение от 02.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от
наказателен състав на Софийски районен съд е отменил наказателното
постановление, което е влязло в сила на 28.02.2020 г.;
4
Ответникът твърди, че при наличието на това решение за неосъществена
административнонаказателна отговорност като участник в ПТП и отсъствие
на съприкосновение между автобуса и пешеходеца са пречка да се уважи
регресния иск по чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ, фактическият състав на който
изисква водачът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Поискал ищецът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът С.
А. С., ЕГН ********** на 13.03.2017 г., като водач на автобус „Мерцедес
0405“ с рег. № ******** е навлязъл на червен за него сигнал на светофарната
уредба на кръстовището между бул. „Цар Борисд ІІІ“ и ул. „Софийски герой“.
Автобусът се е движел с разрешена скорост между 30 – 40 км/ч.
В същото време при зелен сигнал на светофарната уредба, отдясно
наляво пресичал С. Ц. С., ЕГН **********.
Пряк челен или страничен удар не е имало между автобуса и
пешеходеца.
Пешеходецът е паднал на земята от собствен ръст, траспортиран е в
здравно заведение, където е установено счупване на главичката на дясна
бедрена, контузия на гръден кош и сътресение на главен мозък.
Поради отсъствието на удар и странично съприкосновение между
автобуса и пешеходеца, водачът му е продължил за гаража, където по - късно е
съставен Констативен протокол за ПТП.
На ответника, като водач на автобуса е съставен Акт за установяване на
административно нарушение за това, че не останал на мястото на ПТП и е
напуснал същото без да уведоми компетентните органи – нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление, с което
компетентният административнонаказващ орган, на основание чл. 175, ал. 1,
5
т. 5 от ЗДвП /за нарушение на задълженията като участник в
пътнотранспортно произшествие/ от ЗДвП е наложил на ответника
административно наказание глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право
на управление на МПС за срок от 6 месеца;
С решение от 02.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от
наказателен състав на Софийски районен съд е отменил наказателното
постановление.
Решението е влязло в сила на 28.02.2020 г.
По делото няма данни да е осъществена наказателната отговорност по
отношение на ответника С. А. С., ЕГН ********** с влязъл в сила съдебен
акт, имащ последиците на влязла в сила осъдителна присъда.
Пешеходецът С. Ц. С., ЕГН ********** е починал един месец по-късно
– на 12.04.2017 г.
Автобусът, управляван от С. А. С., ЕГН ********** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* към датата
13.03.2017 г.
Тримата наследници С. Ц. С., ЕГН ********** са предявил преки
искове против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, по които е образувано гр.д. № 16938/2017 г. по описа на
Софийски градски съд.
Първоинстанционният съд приел, че има съприкосновение между
автобуса и пешеходеца и са налице предпоставките за частично уважаване на
преките искове.
Решението е било обжалвано и въззивният Апелативен съд София с
решение № 1037/12.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 3072/2020 г. отменил
решението на първоинстанционния съд в осъдителната част и отхвърлил
изцяло исковете.
Въззивният съд, въз основа на собствено дирене установил, че не е
имало челно или странично съприкосновение между автобуса и пешеходеца.
Скоростта на движение на автобуса е била съобразена с правилата на
ЗДвП и не е била източник на кинетична енергия за да предизвика падането на
пешеходеца.
6
Медицинската експертиза е обосновала фактически извод, че
получената от пешеходеца травма е много честа при възрастни хора с
остеопоротични промени в костите.
С решение № 212 от 14.12.2023 г. по гр.д. № 4527/2022 г. от ВКС, 3
отделение е отменил решение № 1037/12.07.2022 г., постановено по в.гр.д. №
3072/2020 г. от АС София и вместо това осъдил ответника - „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати
на всеки един от тримата наследници на С. Ц. С. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от неговата смърт, в размер на сумата от 70 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 29.12.2017 г.
Съставът на ВКС приел, че водачът на автобуса е навлязъл в
кръстовището на червен за него сигнал на светофарната уредба, поведението
му е противоправно и въпреки, че не е имало съприкосновение между
автобуса и пешеходеца, това противоправно поведение е създало заплаха от
удар и тази заплаха и в пряка причинна връзка със загубата на равновесие и
падането на пешеходеца на пътното платно от собствен ръст, получаването на
травмите, довели до неговата смърт.
Ответникът в настоящото производство С. А. С., ЕГН ********** е
участвал като подпомагаща страна в производството по обезщетяване на
неимуществените вреди.
Решението на ВКС не подлежи на инстанционен контрол, поради което
застрахователят заплатил на всеки един от наследниците на С. С. обезщетение
за неимуществени вреди, в размер на сумата от 70 000 лева и законна лихва,
начислена от 29.12.2017 г. до 10.01.2024 г. сума, в размер на 44 547.30 лева.
Застрахователят заплатил обща сумата в размер на 344 015.27 лева.
От правна страна:
Предявен е главен иск /регресен/ с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3
от Кодекса на застраховането и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, Застрахователят,
освен в случаите по чл. 433, т. 1 има право да получи от виновния водач
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
7
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач“.
Основателността на иска предполага:
- ищецът да е бил застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач към датата
на настъпването на ПТП ;
- в срока на покритие на тази застраховка ответникът да е участвал в
ПТП, управлявайки застрахованото МПС;
- да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина;
- от ПТП да са настъпили вреди за трето лице;
- ищецът да е изплатил обезщетение/я за неимуществени и имуществени
вреди, причинени от виновното поведение на водача на застрахованото МПС;
- застрахованият да не заплатил на застрахователя обезщетението по
регресната покана;
В случая е установено, че ищецът е имал качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на автобус
„Мерцедес 0405“ с рег. № ******** към датата 13.03.2017 г.
В ЗДвП няма легална дефиниция за това, кои случаи с управлението на
МПС може и следва да приеме, че е настъпило ПТП.
В практика обичайно приема, че това са случаите на удари между едно
или повече МПС, ударите на МПС с пешеходци, велосипедисти и с ППС,
както и случаите на самокатастрофирало МПС.
8
ВКС, в своето решение, с което е осъдил застрахователя да заплати
обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на пешеходеца С. Ц. С.
е приел, че е настъпило ПТП, въпреки доказаното отсъствие на челен или на
страничен удар, т.е. при отсъствие на съприкосновение между МПС и
пешеходеца.
Приел, че е преминаването на автобуса на червен за него сигнал е създал
реална заплаха за пешеходеца и това неправомерно поведение стои в пряка
причинна връзка с падането на пешеходеца на пътно платно от собствен ръст
и получаването на обичайните травми, които са присъщи на човек след
определена възраст с настъпили остеопорозни промени на костите.
Въпросът, който обуславя крайния извод на решаващия съд е дали
деликвента е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон?
Настоящият въззивен състав споделя разбирането, съвпадащо с
обичайната представа за настъпило ПТП, че след като няма съприкосновение
между МПС и другите участници в движението, то за никой от участниците в
движението няма задължение да остане на мястото на произшествието до
идването на органите за контрол на движението по пътищата.
В случая няма данни да е осъществена наказателна отговорност по
отношение на водача за това, че е причинил на пешеходеца телесна повреда,
която да е довела впоследствие до неговата смърт.
По делото има доказателства, че по отношение на водача на автобуса, за
това напускане на местопроизшествието без да остане, да го запази и да
изчака органите за контрол на движенето по пътищата е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
9
наказателно постановление, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това,
че е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие.
Наложени са две административни наказания – глоба и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Наказателното постановление е отменено с влязо в сила решение,
постановено от наказателен съд, съобразно предписания ред в ЗАНН.
Решението на наказателния съд е задължително за всички и обоснова
извод, че поведението на водача на автобуса по отношение на установените
задължения за участниците в едно ПТП да не го напускат и променят
местоположението на МПС не е административно нарушение –
противоправно деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е наказуемо
с административно наказание, наложено по административен ред.
Поради това предявеният главен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ е неоснователен и подлежи на отмяна, а от своя страна влече
неоснователност и на акцесорния иск за присъждане на законната лихва.
С оглед на изложеното въззивната жалба е основателна, следва да се
отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение и вместо това да се
отхвърлят предявените искове.
По разноските:
Ответникът в двете инстанции се представлява от адвокат с
пълномощно за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ат ЗАдв., т.е. че ответникът е материално затруднено лице.
Във въззивното производство ответникът, като жалбоподател е
представил декларация за материално състояние по чл. 83; ал. 2 от ГПК, в
10
която, въпреки предвидената наказателна отговорност по чл. 313 от НК е
отразил неверни обстоятелства, относно притежаваното недвижимо
имущество.
Това е така, защото ищецът е поискал да се допусне обезпечение на
бъдещия иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, предявим против
ответника и съдът е допуснал обезпечителната мярка възбрана върху два
собствени на ответника недвижими имоти /виж л. 174 – л. 175/.
Ответникът, освен двата имота е физически здрав, работи по трудово
правоотношение, а освен това не е посочил коя е майката на двете му деца,
нейните доходи и дали осъществява търговска дейност.
Тези данни за материалното състояние на ответника са основание да се
приеме, че той не попада в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и
ищецът не дължи адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, при това с начислен ДДС.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 49 от 19.02.2025 г., постановено по гр.д. №
93/2024 г. от Окръжен съд Перник ЧАСТТА, в която е осъдил С. А. С., ЕГН
********** да заплати на ищеца „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на застраховането и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 344 015.27 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено от застрахователя на К. С.
С., А. С. С. и В. С. С. обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на техния баща С. Ц. С., починал на ******** г., вследствие на ПТП,
настъпило на 13.03.2017 г. в гр. София и причинено от ищеца, като водач на
автобус „Мерцедес 0405“ с рег. № ********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2024 г. и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* против С. А. С., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането и иск
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащането на сумата от 344 015.27
лева, която застрахователното дружество е заплатило общо на К. С. С., А. С.
С. и В. С. С., като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
11
смъртта на техния баща С. Ц. С., починал на ******** г., вследствие на ПТП,
настъпило на 13.03.2017 г. в гр. София и причинено от ищеца, като водач на
автобус „Мерцедес 0405“ с рег. № ********, ведно със законната лихва,
считано от 29.12.2017 г. до 10.01.2024 г., както и ведно със законната лихва
върху сумата 344 015.27 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.02.2024 г.
ОТМЕНЯ решение № 49 от 19.02.2025 г., постановено по гр.д. №
93/2024 г. от Окръжен съд Перник в частта, в която е осъдил С. А. С., ЕГН
********** да заплати на ищеца „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 43756.22 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12