Разпореждане по дело №438/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Постъпило е писмо с изх. № 99-М-64/15 от 11.03.2015 год. на Министерство на правосъдието, с което на съда е изпратено по компетентност удостоверение, издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция, постановено от Държавна служба „Движение по пътищата” (RDW), Кралство Нидерландия, по отношение на P. N. B.V., с последен известен адрес - гр.К. – 6600, бул.”Б.” *. Сочи се в писмото, че финансовата санкция се изразява в задължение за заплащане на сумата от 400 евро- за несключване и неподдържане на необходима застраховка за МПС. Към писмото е приложено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финан±ови санкции, издадено въз основа на решение ********** за плащане на финансова санкция от 06.08.2014 год., в сила от 17.09.2014 год., постановено от Държавна служба „Движение по пътищата” (RDW), К. Н., по отношение на юридическото лице P. N. B.V. (със собственик В. Д. П. от гр.К.,), с посочен адрес на юридическото лице - гр.К., бул.”Б.” №*.

Прокурорът от ОП – Кърджали изразява становище, че са налице предпоставките за признаване на решението за налагане на финансова санкция на ЮЛ P. N. B.V., както и че следва същото да се изпрати на съответния изпълнителен орган.

Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова санкция – ЮЛ: P. N. B.V., със собственик В. Д. П. от гр.К., с постоянен и настоящ адрес – бул.”Б.” №*, вх.”*”, ет.*, ап.*, с ЕГН * /като регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, в съдебно заседание се представлява от адв.И. Б. от АК- К., която изразява становище, че искането е неоснователно. Твърди, че в удостоверението не било посочено каква точно застраховка не била сключена от лицето, като не били представени и никакви доказателства в тази насока, както и че датата, която била посочена като дата на извършеното нарушение 02.06.2014г. – лицето В. П. не бил в Х., а си бил в Р. Б., а също и не били представени доказателства, че лицето е било уведомено за производството и решението за налагане на финансовата санкция, поради което не следвало да бъде признато решението за налагане на финансова санкция на Валентин Петков.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение ********** от 06.08.2014 год., в сила от 03.12.2014 год., постановено от Държавна служба „Движение по пътищата” (RDW), Кралство Нидерландия, е наложена финансова санкция на юридическото лице P. N. B.V., която създава задължение за заплащане на сумата от 400 евро, за осъждане за извършено правонарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, изразяващо се в несключване на необходимата застраховка за моторно превозно средство (проверка в регистър) RDW VEENDAM, на 02.06.2014 год. 22:00.Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.

С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът приема, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на лицето P. N. B.V., в превод Частна компания П. От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция, е постановено от несъдебен орган в писмено производство на държава- членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон е наказуемо, като санкционираното лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Посоченото административно нарушение попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, за които не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е административно нарушение и по българското законодателство. Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено и че лицето е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Посочено е също в удостоверението, че решението е влязло в сила и че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. По делото не се установява да са налице и другите пречки по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция.

Същевременно, от данните по делото /и удостоверението/ се установява и обстоятелството, че лицето, срещу което е постановено решението, има посочен адрес на територията на Република България, а именно: гр.К., бул.”Б.” *, като призовката, ведно с приложенията към нея е била връчена лично на собственика на P. N. B.V. В. Д. П.

Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на Решение ********** от 06.08.2014 год., в сила от 17.09.2014 год, постановено от Държавна служба „Движение по пътищата” (RDW), Кралство Нидерландия, с което по отношение на юридическото лице P. N. B.V. (със собственик В. Д. П. от гр.К., с ЕГН *), с посочен адрес на юридическото лице - гр.К., бул.”Б.” №*, е наложена финансова санкция, която се изразява в задължение за заплащане на сумата от 400 /четиристотин/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 782.33 лв.

Относно доводите на защитника на санкционираното лице, че в удостоверението не било посочено каква точно застраховка не била сключена от лицето, че датата, която била посочена като дата на извършеното нарушение 02.06.2014г. – лицето В. П. не бил в Холандия, а си бил в Република България и не били представени доказателства, че лицето е било уведомено за производството и решението за налагане на финансовата санкция, настоящия съдебен състав ги счита за неоснователни, тъй като в настоящото производство сочените въпроси не подлежат на обсъждане и анализиране. Съдът преценя наличието на визираните в ЗПИИРКОРНФС предпоставки за признаване постановеното от издаващата държава решение, съответно преценя наличието на основанията, при които може да откаже признаване и изпълнение на решението, а не разглежда по същество решението на издаващата държава, съответно наказуемото деяние и неговата доказаност.

Настоящото Решение следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - гр.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва на основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на НАП - компетентния орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението. Следва също копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България, съгласно чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА Решение ********** от 06.08.2014 год., в сила от 17.09.2014 год, постановено от Държавна служба „Движение по пътищата” (RDW), Кралство Нидерландия, с което по отношение на юридическото лице P. N. B.V. (със собственик В. Д. П. от гр.К., с ЕГН *), с посочен адрес на юридическото лице - гр.К., бул.”Б.” №*, вх.”*”, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция, която се изразява в задължение за заплащане на сумата от 400 /четиристотин/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 782.33 лв.

Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - гр.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на решаващата държава -Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- Пловдив, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 7- дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.