РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110130720 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу М. Г. Т., с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 3198,41 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната лихва от
04.04.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 318,93 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
20.03.2023 г.; сумата от 70,36 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
04.04.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 12,83 лв. – лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
20.03.2022 г., за които суми на 21.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18058/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като
ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи
условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
1
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозирана молба наименована „въззивна жалба“ от
ответника М. Г. Т., с която завява, че не дължи претендираните от ищеца суми и моли за
преизчисляване на същите. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ ООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответницата топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответницата е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена.
В тежест на ответницата (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е
да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приетия като писмено
доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том XXX, дело 7520/1998 г., се установява, че ответницата М. Г. Т. е собственик на
процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, бл.
***, вх. ***, ет. ***, поради което същата в качеството на собственик на топлоснабдения
имот се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през
исковия период топлинна енергия в имота.
2
Същата в качеството си на потребител на топлинна енергия е била обвързана с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан
ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са
влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и
М. Т. да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период. Ето защо между нея и „***“ ЕАД е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, за процесния имот, през процесния период.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 27.06.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ООД и приложен към него списък (в който под № 9 фигурира М. Т.), с който собствениците
на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния
счетоводител, договор № 1706/26.08.2002 г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на „***“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в етажната собственост, както и договор от 09.06.2020 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139
в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ООД. Вещото
лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани
5 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани пет топлоразпределители и 5 бр.
термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението баня и 1 бр. водомер за
отчитане на БГВ. През процесния период е извършвано дялово разпределение от петте броя
ИРРО, както и от ТЕ отдадена от 1 бр. щранг-лира в помещението баня, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се
определя по изчислителен път. За периода от м.05.2020 г. - 04.2021 г. потреблението на
топла вода е на база реален отчет и поради блокаж на водомера от 07.2020 г. до 04.2021 г. на
база „служебен отчет“ по „предходно потребление“. През периода м.05.2021 г. - м.04.2022 г.
на база „служебен отчет“ – „брой потребители“ – 3 лица, поради блокирал технически
неизправен водомер за топла вода – при нормално определен разход за денонощие в размер
на 140 л на брой потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в
3
списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 231 куб. м.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото
лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на сумата от 3928,65 лв., след отчитане на разликата
между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по
изравнителни сметки.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г. С оглед изложеното вземането за главница за
топлинна енергия не е обхванато от погасителната давност.
Ето защо и с оглед принципа на диспозитивното начално в гражданския процес искът
за главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3198,41 лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
4
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответницата за задължението за
отчететен период, считано 15.09.2021 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 20.03.2023 г. възлиза на сумата от
318,93 лв.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая,
вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г. не е
обхваната от погасителната давност.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „***“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „***“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
5
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „***“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 09.06.2020 г.,
сключен между ищеца и „***“ ООД страните са договорили заплащане от „***“ ЕАД на
извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани имоти и
броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства установяващи,
че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в
сграда – етажна собственост, е осъществявано от „***“ ООД. Предвид изложеното ищецът
се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово
разпределение, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата от 70,36 лв. за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение, съдът приема следното:
В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение
едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на
ищеца не са ангажирани. Ето защо искът срещу М. Т. за сумата от 12,83 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г. върху
вземането за дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
122 лв., от които 72 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 472 лв., от които 72 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. –
депозит за съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в
размер на 121,57 лв. за заповедното производство и 470,32 за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата М. Т. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същата не е ангажирала доказателства такива да са
били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.
***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
М. Г. Т., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от сумата от 3198,41 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със
законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 318,93 лв. – лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 20.03.2023 г., и сумата от 70,36 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми на 21.04.2023 г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
18058/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12,83 лв. – лихва за забава
в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 20.03.2022 г.
ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 470,32 лв. –
разноски, сторени в исковото производство, и сумата от 121,57 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7