№ ........................../31.03.2021г.,
гр. София
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4659 по описа на съда за 2019 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ч.Н.Д. срещу Г.М.В.
и В.П.Г., с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 59 000лв.,
представляваща вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 15.11.2005г. по
гр.дело № 09725/2005г. на СРС, по който е образувано изп.дело № 20088440400218
по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 при КЧСИ, преобразувано от други две
изпълнителни дела – изп.дело № 2581/2005г. по описа
на СИС при СРС, 1 отд., 6 уч-к и изп.дело
№ 20067800400642 по описа на ЧСИ В.Л., поради погасяване на вземането по
давност, като в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено несъществуването на ипотечно
право по договорна ипотека, учредена с нот.акт № 25,
том III, рег.№ 3687, дело № 375/2001г. и за
заличаване на ипотеката.
С определение от съдебно заседание, проведено на 20.07.2020г., съдът е
счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на делото по същество,
като това определение следва да бъде отменено, на основание чл.253 от ГПК,
доколкото в същото съдебно заседание, като доказателство по делото е прието
решение № 2717/29.04.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1958/2020г. по описа на
СГС, ГО, и съдът не е съобразил, че след постановяването му е отпаднал правния
интерес на ищеца от предявения главен иск, поради което и производството по
делото следва да бъде прекратено.
Наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск е
обусловено от естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване. За
да е налице правен интерес от отрицателния установителен иск е необходимо постановеното
съдебно решение да разреши окончателно със сила на пресъдено
нещо спора и така да го преустанови.
В случая, от изложеното в исковата молба и уточненията, направени в хода
на съдебното производство, е видно, че ищецът цели предотвратяване на
възможността на ответниците - взискатели по изпълнителното дело, да реализират
правата си по издадения по реда на чл.237 от ГПК/отм./ изпълнителен лист от 15.11.2005г.
по гр.дело № 09725/2005г. на СРС по принудителен ред, в хода на производството
по изп.дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ С.Я.с
рег.№ 844 при КЧСИ, като твърденията му са, че изпълнителното дело е прекратено
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и вземането е погасено по давност.
Видно от приложеното по делото решение № 2717/29.04.2020г., постановено
по ч.гр.д.№ 1958/2020г. по описа на СГС, ГО е, че със същото е отменено постановление
от 27.08.2019г. на съдебен изпълнител Стоян Якимов, рег.№ 844 КЧСИ, по жалба на
длъжника Ч.Н.Д., с което е отхвърлено искането му за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по отношение на
този длъжник, като вместо това съдът е прогласил за настъпило по силата на
закона, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, прекратяване на изпълнителното
производство по изп.дело № 20088440400218 по описа на
ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 при КЧСИ, по отношение на длъжника Ч.Н.Д. на дата
18.02.2008г. С разглеждането на спора по чл.435 от ГПК по ч.гр.д.№ 1958/2020г.
по описа на СГС, ГО е разрешен процесуалния въпрос за валидността на
процесуалните действия на съдебния изпълнител, като от събраните по настоящото дело
доказателства е видно, че изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
производството по изпълнителното дело, е издаден срещу двама солидарни длъжници
и няма данни изпълнителното производство срещу втория длъжник – Л.К.В., която
не е страна по настоящото дело, да е прекратено, поради което и въз основа на
същия изпълнителен лист не би могло да се образува друго изпълнително дело.
Липсата на правен интерес от разглеждане на иска по чл.439 от ГПК и
обстоятелството, че иска по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено
несъществуването на ипотечно право е предявен при условията на евентуалност – ако
главният иск бъде отхвърлен, каквато хипотеза в случая не е налице, обуславят
извода, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
По делото е постъпила молба от ответника Г.М.В., подадена чрез пълномощника му – адв. Н.В.-П.от САК, с която е направено искане за отмяна на определение № 17061/11.07.2019г., постановено по настоящото дело, като допуснатата обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ на изп.дело № 218/2008г. по описа на ЧСИ С.Я.се отмени спрямо Л.К.В., която е длъжник в изпълнителното производство, но не е страна по настоящото дело. Твърди се, че спрямо нея е налице влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 11878/2010г. по описа на СГС, I-17 състав, потвърдено с решение № 197/20.01.2020г. по гр.д.№ 641/2019г. на САС, IV състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 657/30.10.2020г. по гр.д.№ 1908/2020г. на ВКС, IV г.о., с което е отхвърлен предявения от Л.К.В. срещу Г.М.В. и В.П.Г. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответниците сумата от 59 000лв. по изп.лист от 15.11.2005г. по ч.гр.д.№ 09725/2005г. по описа на СРС, 76 състав, поради извършено от „Маккар“ АД погасяване на дълга на ищцата чрез плащане в полза на ответниците. Поддържа се в молбата, че спирането на цялото изпълнително дело води до невъзможност взискателите да упражняват правата си по удовлетворяване на вземането си спрямо длъжника, по отношение на който е налице влязло в сила решение.
В срока за възражения е постъпило такова от ищеца Ч.Н.Д., като се поддържа, че доколкото настоящото производство, по което е допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, е висящо, а определението на СГС е потвърдено с определение по гр.дело № 5930/2019г. на САС, не са налице основания за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечение. Твърди се, че с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, съгласно приетото в решението по гр.д.№ 1958/2020г. на СГС, действието на обезпечителната мярка не е отпаднало и че обезпечението е допуснато до приключване на настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт, а взискателят В. отново е предприел действия по изпълнението, които ищецът по настоящото дело и длъжник в изпълнителното производство е обжалвал.
Съдът, като взе предвид направеното искане и съобрази възраженията на ищеца, намира, че молбата за частична отмяна на определение № 17061/11.07.2019г., постановено по настоящото дело, потвърдено с определение № 842/02.04.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 5930/2019г. по описа на САС, ТО, III състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от ищеца Ч.Н.Д. иск по чл.439 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 при КЧСИ, следва да се остави без уважение. В случая производството по делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, като не са налице основанията за отмяна на допуснатото обезпечение по чл.402 ал.2 от ГПК, предвиждаща, че обезпечението се отменя след като съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл.398 ал.2 от ГПК, доколкото ответникът не е представил залог в пари или в ценни книжа, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание, проведено на 20.07.2020г., с което е даден ход по същество на гр. дело № 4659/2019г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав, на основание чл.253 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4659/2019г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.М.В., подадена чрез пълномощника му – адв. Н.В.-П.от САК, за отмяна на определение № 17061/11.07.2019г., постановено по гр. дело № 4659/2019г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: