№ 5234
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110159467 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ... срещу З. А. Й., ЕГН **********, и Й. К. Й., ЕГН
**********, за заплащане на сумите както следва: сумата 1066,47 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., сумата
46,31 лв. за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.09.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
31.10.2023 г., до погасяването им, мораторно обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 11.10.2023 г. в размер на 186,75 лв., начислено върху главницата за
доставена топлинна енергия, и мораторно обезщетение за забава за периода от
15.11.2020 г. до 11.10.2023 г. в размер на 10,80 лв., начислено върху главницата за цена
на услуга за дялово разпределение. Претендира разпределение на сумите между
ответниците така – З. А. Й. – да отговаря за 3/4 части от сумите, а Й. К. Й. – за 1/4 част
от сумите, като конкретните суми, дължими от всяка от тях, индивидуализира в
уточняваща молба от 06.12.2023 г.
Ищецът твърди да е налице през процесния период облигационно отношение,
възникнало с ответника З. А. Й. и с наследодателя на двамата ответници – К. Й. Й., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи,
съгласно чл. 150 ЗЕ, са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
до имота топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли за уважаване на исковете,
като съдът съобрази, че ответницата З. А. Й. отговаря за задълженията, както като
страна по договора за доставка на топлинна енергия, така и, в качеството й на законен
наследник на К. Й. Й., за задълженията на посоченото лице. Спрямо ответницата Й. К.
Й., моли за уважаване на исковете, като съдът съобрази, че в качеството й на законен
наследник, тя отговаря за натрупаните задължения от баща й приживе. Претендира
разноски.
Ответницата Й. К.а Й. излага, че се е отказала от наследството, оставено от
баща й, и моли на това основание исковете срещу нея да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Ответницата З. А. Й. оспорва исковете по основание и размер. Признава, че е
приела наследството, оставено от покойния й съпруг. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност отнсоно вземанията. Претендира разноски.
Третото лице помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за осъждане за заплащане на дължимата цена по договор
за продажба на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. От представеното по делото писмено доказателство –
нотариален акт № .../ ... г. се установява, че ..., находящ се в ..., е придобит от К. Й. Й.
по силата на договор за покупко – продажба на ... г. Видно от акт за граждански брак
№ .../ ... г. /на л. 143 от делото/, З. А. Б. и К. Й. Й. са сключили граждански брак на ... г.,
като З. А. Б., след брака, е приела да носи фамилното име на съпруга си. Предвид
изложеното и като съобразява нормата на чл. 19, ал. 1, ал. 3 от Семеен кодекс /обн.
ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в
сила от 01.10.2009 г./, съдът приема, че правото на собственост върху ... е придобито от
съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност,
независимо, че апартаментът е придобит на името на К. Й. Й..
2
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ... г. съпрузите са
учредили върху горепосочения апартамент ипотека в полза на ... за обезпечаване на
вземанията по сключен от тях с банката договор за ипотечен кредит.
Видно от постановление за налагане на възбрана от ... г. по изпълнително дело
№ ..., върху 1/2 идеална част от процесния ..., находящ се в ..., собственост на З. А. Й.,
е наложена възбрана за обезпечение на вземания на трети лица. Съпружеската
имуществена общност е прекратена с насочване на изпълнението върху имота по реда
на глава 44 от ГПК за личен дълг на единия съпруг /така чл. 27, ал. 4 от Семеен кодекс
/СК/, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./, като дяловете на
съсобствениците следва да се считат равни по аргумент от нормата на чл. 28 от СК.
Ето защо в качеството на титуляри на правото на собственост З. А. Й. и К. Й. Й.
са били и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
имота, като договорът е касаел обект с абонатен № ....
Видно от удостоверение за наследници от 30.11.2023 г., К. Й. Й. е починал на ...
г., като е оставил за свои законни наследници: съпруга – З. А. Й., и дъщеря Й. К. Й..
Видно от съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 41857/ 22 г. по описа на
СРС, 84 – ти състав /на л. 81 от делото/, Й. К. Й. се е отказала от наследството на своя
баща. Видно от съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 70513/ 24 г. по описа на
СРС, 139 – ти състав /на л. 137 от делото/, З. А. Й. е прела наследството на покойния
наследодател К. Й. Й., починал на ... г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, децата и съпругът
наследяват равни части от наследството на своя наследодател. Поради направения
отказ от наследство от единственото дете на починалия, преживялата съпруга
наследява със следващите редове, съгласно правилата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Закона за
наследството. По делото, поради пропуск на съда, не е изследвано дали починалото
лице има живи възходящи и братя и сестри. Следва да се посочи, обаче, че при всички
случай, предвид продължителността на брака между З. А. Й. и К. Й. Й., а именно
повече от 10 г., и ако наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни
низходящи, З. А. Й. получава 2/3 от наследството, т.е. повече от частта, за която се
претендира да отговаря по делото /за 1/4 част/, а ако наследява заедно с възходящи и с
братя и сестри или с техни низходящи, получава половината от наследството, т.е.
еднакво с претенцията на ищец за 1/4 част. Ако няма други наследници, съгласно
изложеното, съпругът получава цялото наследство, т.е. отново повече от
претендираната част.
Доколкото ищецът не е предприел действия, свързани с изменение на иска чрез
увеличение на размера му относно ответницата З. А. Й., следва да се приеме, при
съобразяване на гореизложеното, че не е накърнено правото му на защита от пропуска
на съда, като З. А. Й. следва да отговаря за непогасените задължения на наследодателя
3
Й., възникнали в правната му сфера приживе и свързани с ползването на топлинната
енергия, доставяна до имота, до размера на исковата претенция, или за 1/4 част по
наследство.
Така ответницата З. А. Й. се легитимира като собственик с право върху имота от
1/2 идеална част до смъртта на своя съпруг, и отговаря за претендираните
задължения, свързани с ползването на топлинна енергия през процесния период, на
собствено основание за 1/2 част, респективно отговаря за оставените в наследството
задължения на наследодателя Й. до размера на доказания й наследствен дял и в
рамките на направеното искане от ищеца за 1/4 част. Така З. А. Й. ще следва да
отговаря за общо 3/4 части от размера на установените вземания.
Исковете спрямо ответницата Й. К. Й. подлежат на отхвърляне, доколкото
спрямо нея се установи липсата на качеството на наследник на починалия К. Й. Й.,
предвид направения отказ от наследство.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г., е
прието заключение на съдебно-техническата експертиза от 18.11.2024 г., съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е
измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са
отчитани ежемесечно, като няма данни топломерът да е измервал неправилно
енергията, постъпващата в сградата. От отчетената топлинна енергия от топломера са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция и така изчислената
топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата. След приключване
на всеки отоплителен сезон са извършвани отчитания на индивидуалните уреди за
дялово разпределение и водомерите за топла вода в имотите на потребителите от ФДР
.... За имота през процесния период фирмата за дялово разпределение е отчела
уредите, като по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет и са
подписани от потребителя. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В
имота е имало монтирани две отоплителни тела и два топлоразпределители, по които
са извършени отчетите. В банята е имало щранг лира без УДР. За имота е начислена
топлинна енергия за отопление, отдадена от отоплителни тела /два радиатора и щранг
лира/, отдадена от сградна инсталация, и за подгряване на вода за БГВ по 2 броя
водомера, по които е отчетен разходът. Установява се, че ФДР ... е извършило дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата
нормативна уредба, като сумите за топлинна енергия са начислявани съобразно
изискванията на последната.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата З. А.
Й. и на нейния наследодател – К. Й. Й., е доставяна топлинна енергия, съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва
4
да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират крайно изражение в издадените от ищеца за
всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата
експертиза, според което размерът на реално потребената топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е 1141,81 лв.
Възражението за погасяване на част от дълга по давност, направено от
ответницата З. А. Й., е основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена
и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Подаването на исковата молба спира течението на давността. Исковата молба е
подадена на 31.10.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 31.10.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1
ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода
м.09.2020 г. - 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец
септември 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от
Общите условия на .../, на ... г.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза от
18.11.2024 г., стойността на доставената топлинна енергия за периода м.09.2020 г. -
30.04.2022 г., при отчитане на изравнителните сметки, е 1100,33 лева.
Ответницата З. А. Й. отговаря за 3/4 от установената сума или до размера от
825,25 лева. Предвид диспозитивното начало в процеса, ответницата следва да
отговаря до претендирания размер от 799,85 лева, до който искът да бъде уважен, като
основателен, като бъде отхвърлен единствено за периода от м.05.2020 г. до 31.08.2020
г.
Към горепосочените задължения следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 33,00 лева за
периода м.10.2020 г. - 30.04.2022 г. /определени при отчитане на частта, до която
ответницата З. А. Й. отговаря, както и релевираното от същата възражение за
изтекла погасителна давност/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите
условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
т. 1 от раздел III от договора между ... и търговеца за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
5
собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение.
В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на
чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към
момента на възникване на задължението, в случая към датата на издаване на
съответната фактура, когато за пръв път задължението е определено за заплащане.
Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,73 лева,
начислено по фактура от 30.09.2020 г. и отнасящо се за периода 01.09.2020 г. –
30.09.2020 г., е възникнало преди 31.10.2020 г., така че възражението на ответницата,
че е погасено по давност, се явява основателно.
Поради изложеното, искът срещу ответницата З. А. Й. се явява основателен за
посочените по-горе сума и период, като следва да бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 34,73 лева и за периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително,
обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да
заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането
му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
последното число на месец април на съответната година, в случая на 2021 г., съответно
на 2022 г./ в случая е изтекъл на 14.06.2021 г., съответно на 14.06.2022 г., т.е. преди
изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически
да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно
изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл,
затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици
за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава
в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава
6
преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е
регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху
прогнозните фактури. Следователно, за да бъдат поставени в забава в плащането на
общото задължение, потребителите следва да бъдат поканени, за което обстоятелство
не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът срещу ответницата З. А. Й. за сумата от общо 140,06
лева, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени покани от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция за лихва срещу ответницата З. А.
Й. в размер на 8,10 лева се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимите
главници от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските в производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за ищеца от
юрисконсулт в производството в размер на 100,00 лева /при спазване на чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗПП/. Ищецът е представил доказателства за
заплатени държавна такса в размер на 400,00 лева, такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на общо 5,00 лева и депозит за вещо лице в размер на 300,00
лева. Заключението на съдебно – техническата експертиза е изслушано изцяло във
връзка с възраженията на ответницата З. А. Й., поради което възнаграждението на
вещото лице следва да се включи в пълния си размер при пропорционалното
определяне на вземането на ищеца за разноски. Другите разноски и юрисконсултско
възнаграждение следва да се включат в пропорцията при съобразяване на частта от 3/4,
за която ответницата З. А. Й. отговаря. Съразмерно с уважената част от исковете срещу
ответницата З. А. Й., на ищеца се следват разноски в общ размер на 575,22 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата З. А. Й. се следват разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, които съразмерно с отхвърлената част от
исковете са в размер на 76,27 лева.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. А. Й., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ...,
..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 799,85 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ..., отчитана
по партида с абонатен № ..., за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г. , и сумата 33,00
лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2023 г. до
погасяването на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане за стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – 31.08.2020 г., като погасено по
давност, и вземане за стойност на цена на услуга за дялово разпределение в размер на
1,73 лева за периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., представляващо разликата над 33,00
лева до пълния предявен размер на претенцията от 34,73 лева, и с правно основание
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 140,06 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. –
11.10.2023 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата
8,10 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.11.2020 г.
– 11.10.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., ..., срещу Й. К. Й.,
ЕГН **********, с адрес: ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 266,62 лева,
претендирана като цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ...,
отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и
сумата 11,58 лева, претендирана като цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
31.10.2023 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 46,69 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 11.10.2023 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 2,70 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.11.2020 г. –
11.10.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. А. Й., ЕГН **********, с адрес: ...,
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 575,22 лева, представляваща сторени съдебно
– деловодни разноски в производството пред първата инстанция.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на З. А.
Й., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 76,27 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9