№ 36
гр. Плевен, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430201973 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. П. Н., от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, с
ЕГН:********** против Наказателно постановление № 22-0257-000577 от
03.10.2022г. издадено от *** Ру в ОД на МВР, РУ – Долни Дъбник, с което на
жалбоподателя Н. Н. е наложено административно наказание, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба NIз-2539 от
17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя Н., който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. Н., редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. П. В. от ПАК. Процесуалният представител на
жалбоподателя, адв. В. моли да бъде отменено НП и представя писмени
бележки, като излага подробни доводи и моли да бъде отменено
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Моли
да бъдат присъдени и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Административно-наказващият орган *** РУ – ДОЛНИ ДЪБНИК, ОД
на МВР – гр. Плевен, редовно призован, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
На 09.09.2022г. в 11:40 часа в гр. Долни Дъбник, обл. Плевен, ул. *** с
посока на движение към ул. ***, като водач на лек автомобил „Москвич 412“
с номер на рама *** и поставени регистрационни табели жълти на цвят с
надпис ***, при извършена справка с дежурен ОДЧ в РУ – Долни Дъбник е
установено, че поставените регистрационни табели отговарят на рамата на
автомобила, който е спрян от движение на 10.12.1998г. по желание на
собственика. За което на жалбоподателя Н. е съставен АУАН Серия GA
№775104/09.09.2022г., за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н. е подписал акта без възражения.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 22-0257-000577 от 03.10.2022г. издадено от ***
РУ в ОД на МВР, РУ – Долни Дъбник, с което на жалбоподателя Н. П. Н., от
гр. Долни Дъбник, обл. Плевен е наложено административно наказание, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата - глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за това че на 09.09.2022г. в 11:40 часа в гр. Долни Дъбник, обл.
Плевен, ул. *** с посока на движение към ул. ***, управлява лек автомобил
„Москвич 412“ с номер на рама *** и поставени регистрационни табели
жълти на цвят с надпис ***, след извършена справка с дежурен ОДЧ в РУ –
Долни Дъбник е установено, че поставените регистрационни табели
отговарят на рамата на автомобила, който е спрян от движение на 10.12.1998г.
по желание на собственика. Управлява горепосоченото МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Водачът пътува сам в автомобила. На
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и Постановление №5458/2022г. на РП-Плевен
налага административно наказание.
Административно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя Н.
2
за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежният ред.
Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели С. Г. К. негов актосъставител и Л. Х. Ц. – свидетел при
установяване на нарушението и съставяне на АУАН.
От показанията на свидетеля С. Г. К. се установява, че при изпълнение
на служебните си задължения, извършили проверка на процесния автомобил
„Москвич“, червен на цвят с жълти регистрационни табели, които отговаряли
на автомобила, но тази регистрация не е валидна от много години. При
извършената проверка се установило, че водачът няма никакви нарушения.
Жалбоподателят обяснил, че ремонтира процесния автомобил, тъй като
собственикът искал да го продава. За констатираното нарушение свидетелят
К. е съставил АУАН.
От показанията на свидетелката Л. Ц. се установява, че спрели за
проверка процесния автомобил и констатирали, че е с прекратена регистрация
по желание на собственика на автомобила. Лекият автомобил „Москвич“ е
управляван от жалбоподателя, който обяснил, че е майстор на автомобили. От
показанията на свидетелите се установява, че автомобила не е собственост на
жалбоподателя.
В хода на съдебното следствие по искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е допуснат до разпит като свидетел С. Ц. С..
Видно от показанията на свидетеля С. С., че същият е притежавал лек
автомобил „Москвич“, който е бил снет от движение, но не е бракуван.
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
В хода на съдебното следствие са представени писмени доказателства, а
именно – АУАН Серия GA №775104/09.09.2022г.; Мотивирана резолюция
№22-0257-М000059/14.09.2022г., постановление по пр.пр. №5458/23.09.2022г.
по описа на РП-Плевен; заверено копие на Заповед рег. №8121з-
1632/02.12.2021г.; дубликат Приходна квитанция Серия: ББ22 номер: **** от
Местни данъци и такси Община Долни Дъбник; заверено копие на договор за
покупко-продажба на МПС от 09.12.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
3
правни изводи:
Констатациите в Наказателното постановление се потвърждават от
приетите и вложени по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им в делото
писмени доказателства по НАХД№ 1973/2022г. по описа на ПлРС.
Видно от приложените по делото АУАН Серия GA
№775104/09.09.2022г. и Наказателно постановление № 22-0257-000577 от
03.10.2022 г. издадено от *** РУ в ОД на МВР - гр. Плевен, РУ Долни
Дъбник, като въз основа на изложената в акта фактическа обстановка
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
при същата фактическа обстановка административно-наказващият орган е
приел, че е налице виновно извършено деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за
което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя
Н. Н. с административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба
NIз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН;
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на
административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи
служебно.
В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият
орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен,
разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето
сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.
4
Преписката е изпратена в Районна прокуратура Плевен, с оглед на
данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. При така
събраните материали представителят на Районна прокуратура – Плевен, счита
че от обективна и субективна страна Н. Н. е осъществил състава на
престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. В същото време обаче счита,
че деянието не съставлява престъпление. Счита, че макар и формално да са
осъществени признаците на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК,
обществената опасност на деянието е явно незначителна. Соченото
престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Няма отегчаващи
вината обстоятелства. За същото деяние е предвидена и административно-
наказателна отговорност, която представителя на РП-Плевен счита, че в
случая отговаря на обществената опасност на деянието. Личността на дееца не
се характеризира с висока степен на обществена опасност – не е осъждан и
последното издадено НП за извършено административно нарушение по ЗДвП
е от 2006г. Представителят на РП-Плевен счита, че са налице условията на
чл.9, ал.2 от НК и не следва да се ангажира наказателна отговорност. Поради
тази причина материалите по преписката следва да бъдат изпратени на
административно наказващия орган за продължаване на административно-
наказателното производство. Поради което и на основание чл.199 и чл.213,
ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК представителят на РП-Плевен е отказал да
образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и
прекратява пр. преписка №5458/2022г. по описа на РП-Плевен. Препис от
това постановление е изпратено на *** РУ - МВР – Долни Дъбник за
реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо Н. Н..
Така е издадено Наказателно постановление № 22-0257-000577 от
03.10.2022 г. издадено от *** РУ в ОД на МВР - гр. Плевен, РУ Долни
Дъбник.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
(Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019 г.) - По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
5
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Следва да се установи по безспорен и категоричен начин, както
обективните елементи на нарушението, така и субективният елемент, които се
явяват част от основанието за налагане на административното наказание. В
случай, че се установи липсата на който и да е от двата елемента-обективният
или субективният на нарушението, издаденото НП се явява
незаконосъобразно, поради противоречие на материалния закон.
От посочените по-горе разпоредби следва, че нарушение ще е налице,
когато МПС не е регистрирано по надлежния ред; когато МПС е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Тоест в случая става
въпрос за две отделни нарушения.
С обжалваното НП е наложено наказание на основание чл.175, ал.3, пр.
1 от ЗДвП, според която законова норма „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който (1) управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или (2) е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер".
От така установеното от фактическа страна не може да се направи
категоричен и обоснован извод, че жалбоподателят Н. П. Н. е автор на
нарушението по чл.140 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
Според дефиницията на § 2, т. 4 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена
от Министъра на вътрешните работи регистрацията представлява
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер.
Установено е обаче по категоричен начин, че жалбоподателя не е знаел,
че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Незнанието в
случая, изключва умисъла, че жалбоподателя извършва административно
нарушение управлявайки процесният автомобил. Доколкото обаче на
6
административно наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се
прецени дали процесното деяние е извършено по непредпазливост или се
касае за случайно такова.
Като лице, ползващо определено моторно превозно средство,
жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички
законови изисквания, преди да започне да го управлява. В конкретният случай
доверителят ми не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно-
управлението на нерегистрирано МПС.
В случая Н. е само водач на МПС и за него няма задължение да
регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма представени
доказателства и в посока, същият да е знаел по друг начин за тази прекратена
регистрация, а от съставеният при проверката АУАН няма данни водачът да
не е носил другите изискуеми при управлението документи. Жалбоподателят
не е собственик - предишен или настоящ на автомобила, и преди да
предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се убеди че
може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване,
респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава
на посоченото от административно-наказващият орган по чл.140, ал.1 от
ЗДвП административно нарушение.
В същото време при съобразяване ниската степен на обществена
опасност на деянието – еднократност на проявата, не са констатирани
предходни нарушения по ЗДвП за същото деяние, липсата на други вредни
последици от неговото реализиране, и данни за личността на дееца, което
съдът приема като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съобразно императивната разпоредба на чл.7 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи.
Логичен е извода, че щом липсва субективната страна за извършено
престъпление същото се отнася и за административното нарушение, съгласно
чл. 7 от ЗАНН.
При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от
ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
разграничи “маловажните” случаи на административно нарушение, от
нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към
конкретният случай смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В
случаите, когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от
7
ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият
орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е
така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според
цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение, административно-наказващия орган
следва да приложи чл.28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка
на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. С
оглед посоченото по-горе съдът приема, че не съществува реална възможност
за проверка на извършената от наказващият орган преценка за маловажност
на извършеното нарушение на правилата за движение, доколкото липсва
изобщо произнасяне на наказващият орган, което от своя страна води до
процесуално основание за отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава
оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното
постановление, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и
води до неговата отмяна.
От гореизложеното следва извода, че наложеното на жалбоподателя
административно наказание е незаконосъобразно и само на това основание
обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено, а
подадената жалба следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова, ДВ бр.94/2019г.),
страните имат право на разноски. Видно от приложения в делото Договор за
правна защита и съдействие е, че заплатения от жалбоподателя адвокатски
хонорар на адв. П. В. е в размер на 300 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР-
Плевен следва да бъде осъдена да заплати на Н. П. Н., от гр. Долни Дъбник,
обл. Плевен, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0257-000577 от 03.10.2022г.
издадено от *** Ру в ОД на МВР, РУ – Долни Дъбник, с което на
жалбоподателя Н. П. Н. е наложено административно наказание, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба NIз-2539 от
17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР – Плевен да
заплати на Н. П. Н., от гр. Долни Дъбник, обл. Плевен сумата от 300.00
/триста/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9