№ 13285
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Е. К. Ш.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110110758 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от /ФИРМА/,ЕИК ********със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/,против И. Н. П.,ЕГН **********,с адрес /АДРЕС/,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 965,32 лева главница
за топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г.,93,28 лева лихва
за забава за периода 10.12.2019 г. до 18.03.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответницата П. е собственик на
топлоснабден имот в /АДРЕС/,при което се явява клиент на топлинна енергия
и между страните съществува договорно правоотношение. Сочи се,че за
ответницата е възникнало задължение да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия. Твърди се,че за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г.
доставената топлинна енергия е на стойност 965,32 лева,но не е заплатена от
ответницата. Предвид обстоятелството,че цената не е платена в срока по
общите условия,ищецът претендира сумата от 93,28 лева лихва за забава. В
исковата молба се поддържа,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице интерес от предявяване на
установителната искова претенция. Ищецът моли съда да уважи предявената
искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата П. чрез назначения особен представител със становище за
1
неоснователност на исковете – същите са оспорени по размер,твърди се,че
вземане за мораторна лихва за период,предхождащ 01.03.2022 г.,на която дата
е подадена исковата молба е недължимо. Ответната страна моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК /ФИРМА/ претендира
издаването на заповед за изпълнение против И. Н. П. за сумите от 965,32 лева
цена на топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г.,93,28 лева
мораторна лихва за периода 10.12.2019 г. до 18.03.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 36865/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия на /ФИРМА/.
Установява се,че И. Н. П. е подала заявление до /ФИРМА/ за откриване
на партида.
С нотариален акт от 28.11.2018 г. И. Н. П. се легитимира като
собственик на недвижим имот /АДРЕС/.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер се отчита,след което се приспадат
технологичните разходи,които остават за сметка на доставчика,топломерът е
преминавал метрологична проверка със заключение за съответствие,дяловото
разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба,а
дължимата главница за топлинна енергия възлиза на 981,07 лева,без да са
включвани задължения извън процесния период.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че начислената сума за главница за топлинна енергия възлиза на
965,32 лева,а лихвата за забава е в размер от 92,93 лева,за процесния период
има реализирано едно плащане в размер от 21,62 лева,с което са погасени
главница в размер на 17,60 лева и мораторна лихва от 4,02 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска,т.е. да докаже,че между страните
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да бъде доказано доставеното количество топлинна енергия
и цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в
2
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. на 26.05.2021 г.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват на съда
да приеме,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,каквато е
доставяна в сградата,където се намира топлоснабденият имот,а ответницата
П. се явява клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения
имот. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна
енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
имота. Договорното правоотношение за имотите,които се явяват
топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ възниква с оглед
притежаваното право на собственост или вещно право на ползване,без да е
необходимо наличието на формален писмен договор. За да счете,че между
страните съществува договорно правоотношение,съдът взе предвид,че
ответницата П. е собственица на имота,за което по делото е представен
нотариален акт. Следователно между страните съществува договорно
правоотношение и страната клиент е задължена да заплаща цената на
топлинна енергия в срока по общите условия. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,което означава,че договорното
правоотношение следва да бъде реализирано според общите условия на
дружеството ищец. Софийският районен съд счита,че исковата претенция в
частта за главницата подлежи на уважаване за сумата от 963,47 лева,в която
насока съдът отчита,че според заключението по съдебно-техническата
експертиза дяловото разпределение е реализирано в съответствие на
нормативната уредба,а предвид приспадане на технологичните разходи за
сметка на доставчика,определеното от дялово разпределение количество
топлинна енергия съответства на действително доставената в имота такава.
Предвид това,че стойността на доставена топлинна енергия за процесния
период,без да са включвани задължения извън процесния период,възлиза на
981,07 лева,както и при съобразяване плащането на парична сума в размер на
17,60 лева,с която е погасена главница,съдът приема,че исковата претенция за
главницата следва да бъде уважена за сумата от 963,47 лева,а за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 965,32 лева искът подлежи на
отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение. Когато паричното задължение има падеж или срок за
изпълнение,без да е необходима покана,длъжникът изпада в забава,считано
от деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния ден от срока,а
ако за изпълнение на задължението няма уговорен срок,за да бъде поставен
длъжнкът в забава е необходимо да му бъде отправена покана. Съдът приема
за неоснователен формулирания в писмения отговор довод,че ответницата не
отговаря за заплащане на лихва за периода преди предявяване на иска. В
конкретния случай правата и задълженията на страните се регламентират
според общите условия на дружеството,а чл.34 от общите условия на
дружеството доставчик предвиждат,че цената следва да бъде заплатена в срок
от тридесет дни след изтичане месеца на доставката. Предвид наличието на
3
регламентиран срок за плащане на цената с изтичането на този срок клиентът
на топлинна енергия изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна
лихва. Така мотивиран,съдът приема,че искът за мораторна лихва е доказан
по основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 92
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК предвид това,че искът за главница
е частично отхвърлен,респективно върху тази парична сума е недължима и
мораторна лихва.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 74,77 лева за заповедното производство и
в размер от 1163,25 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр. чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на И. Н. П.,ЕГН **********,с адрес /АДРЕС/,че съществува
вземане на /ФИРМА/,ЕИК ********със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/,в размер от 963,47 лева ( деветстотин шестдесет и три лева
четиридесет и седем стотинки ) цена за топлинна енергия за периода
01.10.2019 г. до 30.04.2020 г.,92 лева ( деветдесет и два лева ) мораторна
лихва за периода 10.12.2019 г. до 18.03.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 26.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 36865/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от /ФИРМА/ против И. Н. П. в частта за разликата
над 963,47 лева до пълния претендиран размер от 965,32 лева и в частта за
разликата над 92 лева до пълния претендиран размер от 93,28 лева.
ОСЪЖДА И. Н. П.,ЕГН **********,с адрес /АДРЕС/ да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на /ФИРМА/,ЕИК ********със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/, сумата от 74,77 лева ( седемдесет и
четири лева седемдесет и седем стотинки ) съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от
1163,25 лева ( хиляда сто шестдесет и три лева двадесет и пет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4