Р Е Ш Е Н И Е
№
15.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 2074/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. ***, против Д.Д. ***,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 672/2016г, по описа на ПлРС, срещу която
е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на
топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.03.2011-31.12.2015г и не е
погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на
посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“ДАНУВИУС” ЕООД, гр. София. Сумите са начислявани от ищеца, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, извършвано от топлинния счетоводител „НЕЛБО” ЕАД, гр.
София. Твърди се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 622,59лв., от
които сумата от 530,96лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от 91,63лв- лихва за забава, за
периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач- „ДАНУВИУС”
ЕООД, гр. София. Претендират се разноски.
С определение №
3624/20.09.2016г., по делото, като трето лице помагач на страната на ищеца, е
конституирано ДАНУВИУС” ЕООД, гр. София.
Ответникът
Д.Д. ***, в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначеният му особен представител
адв. С.А., оспорва предявеният иск. Посочва се, че заявление за откриване на
партида е депозирано от ответника през 2014г., и не е установено кой е ползвал
имота преди това. Посочва се също, че отв. *** е закупила имота през 2008год.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №438/05.02.2016г.,
по ч. гр.д.№ 672/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също, че
отв. ***, е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***. Видно от представеното с ИМ
заявление за откриване на партида, от
страна на ответника, се установява, че в
същото е заявено, че имотът е закупено
от нея, през 2008год.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 15592,
е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с
консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане
на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани
въз основа на изготвени отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата, на база отчет на уредите за дялово
разпределение, а при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите.
ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода, е общо в размер
на 530,96лв- главница. ВЛ е установило, че
в имота няма уреди, като сумата е начислена от ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, на база обем на жилището, по проект- 127,59 куб.м., услуга дялово
разпределение сумата от 7,42лв. и щранг лира в банята. ВЛ е изчислило размера
на лихвата за забава върху главницата,
от изискуемостта на отделните плащания, за периода 04.02.2013-01.02..2016г,
която е в размер на 91,63лв. ВЛ посочва също, че тези суми съответстват на счетоводните
записвания на ищеца.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от
ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се
дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на
забавата до деня на постъпване на дължимата сума. В случая партидата е открита
на името на собственика на имота- отв.***,
и по сила на закона- цитираната по- горе норма на чл.153 от ЗЕ, е възникнала облигационна връзка между него и
ищеца- като доставчик на ТЕ.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е основателен, и следва да бъде уважен, като
бъде признато за установено спрямо отв. Д. ***, че дължи сумата от общо
622,59лв., от които сумата от 530,96лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от 91,63лв- лихва
за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на
525лв.
Следва съдът да се произнесе и по
направените от ищеца разноски, в заповедното производство, като бъде осъден
ответника да заплати сумата от 205лв. /25лв- държавна такса и 180лв. юрк.
възнаграждение/, съразмерно на предявеното в исковото производство вземане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д.Д.
***, ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК114005624, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128,
представлявано от законния си представител ***, от общо 622,59лв., от които сумата от 530,96лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и
сумата от 91,63лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК- 04.02.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №438/05.02.2016г., по ч. гр.д.№ 672/2016г.. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Д.
***, ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата от 525лв.,
съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Д.
***, ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 205лв.-разноски по ч.гр.д.№672/2016г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач, на страната на ищеца: „ДАНУВИУС” ЕООД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: