РЕШЕНИЕ
№ 12649
****, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20241110107383 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Г. В.,
ЕГН: **********, адрес: ******** чрез адв. ****** от САК, срещу ********
седалище и адрес на управление: ********* с която е предявен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за
осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати на
ищцата сумата от 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследстиве на претърпени от ищцата травматични увреждания като
пешеходец от ПТП, настъпило на 09.10.2023 г. в гр. **********“, преди
кръстовището с *********, причинено от водача на лек авомобил марка
„**************, за който е била сключена с ответното дружество валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2023 г., в ****, водачът Б. Л. А.,
управляваща лек автомобил марка „*******, при движение по *******, по
посока от ******“ към *********, на около 10 метра преди кръстовището с
********* блъска пешеходката М. Г. В.. Местопроизшествието било посетено
от органите на МВР, които съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ****** г., в който били описани обстоятелствата около
инцидента. По случая било образувано и досъдебно производство. Твърди се,
1
че причина за настъпването на произшествието били неправомерните
действия на водача на лек автомобил лек автомобил марка „*******, който не
съобразил поведението си с правилата за движение по пътищата и нарушил
разпоредните на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 ЗДвП. След инцидента ищата
постъпила в ***** в увредено състояние, с оплаквания от силна болка в
областта на главата. Обективното й състояние показвало травматичен оток в
лумбалната област. След извършени прегледи и изследвания на ищцата била
поставена диагноза „контузио ет ВАК регио окципиталис капитис (контузия и
апк в тилната област на главата), навяхване и разтягане на ставния апарат в
лумбалната област на гръбначния стълб, мозъчно сътресение, травма на
гръдния кош“. По отношение на разкъсно-контузната рана било осъществено
ПХО. След тридневен болничен престой и направена преценка на медицинско
лице ищцата била освободена за домашно лечение с дадени указания за
щадящ режим, прием на обезболяващи медикаменти и посещение на
контролни прегледи. Твърди се, че ищцата изпитвала постоянни болки в
травмираните области, трудно повлияващи се от приеманите обезболяващи
медикаменти. Силното и непрестанно главоболие, траещо през цялото време
на възстановителния период, сериозно я препятствало дори да става от
леглото. Това довело до непрестанна нужда от помощ от страна на нейните
близки, тъй като не можела сама да се справя със своите елементарни
ежедневни задачи, нито да посреща самостоятелно битовите и санитарните си
нужди. Твърди се, че преди инцидента ищцата е водела активен за възрастта
си начин на живот, като последиците от ПТП насилствено й отнемали тази
възможност. Инцидентът повлиял негативно не само на ежедневието, но и на
емоционалното й състояние. Чувствала се в тежест на грижещите се за нея
близки и роднини. Извън физическите болки и страдания, пострадалата
започнала да изпитва постоянно нервно напрежение, безпокойство,
напрегнатост, като всичко това било съпроводено с липса на здрав сън. Твърди
се, че психологическите последици от инцидента – изживеният стрес и
душевни страдания, ще съпътстват ищцата до края на живота й. Вследствие на
произшествието, ищцата претърпяла и понастоящем продължавала да търпи
физически и психически болки и страдания. Към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна. Ищцата сезирала ответното дружество
за изплащане на обезщетение за причинените й вреди, като по нейната
претенция била образувана щета № **********, но с писмо от 25.01.2024 г.
ответникът уведомил ищцата, че отказва да изплати обезщетение по
предявената претенция. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски и
присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез
2
юрк. *****а. Процесуалният представител заявява, че не оспорва наличието
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно
описания в исковата молба лек автомобил към датата на процесното ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че единственото приложено към
исковата молба доказателство в тази връзка, а именно констативен протокол
за ПТП, няма обързваща доказателствена сила в частта относно причините и
обстоятелствата за ПТП. Оспорва наличието на всеки един елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число
противоправност и вина в поведението на водача на лек автомобил марка
„*******. Твърди, че събитието е случайно по смисъла на чл. 15 НК и за
водача не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на инцидента. Твърди, че произшествието е настъпило изцяло
по вина на ищцата, която е пресичала на нерегламентирано място и преди да
навлезе на пътното платно не се е съобразила разстоянието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост и с поведението си е
нарушила разпоредбите на чл. 113 и чл. 32, ал. 2 ЗдвП, в причина връзка с
което е настъпилото събитие. В условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване от страна на ищцата, която с поведението си е създала
предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него
вреди. В тази връзка твърди, че ищцата като пешеходец в нарушение на
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП е предприела пресичане на червен
светофар, на нерегламентирано място, без да се увери в собствената си
безопаснот, навлязла внезапно на пътното платно и преди да навлезе на
пътното платно не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се
МПС, както и неговата скорост на движение. Оспорва ищцата да е претърпяла
твърдените от нея увреждания, както и наличието на причинно-следствена
връзка между между посоченото в исковата молба събитие и твърдените от
ищцата увреждания. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претенцията
на ищцата е в прекомерно завишен размер и не отговаря на критериите за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенцията за законна лихва за забава
по основание и размер, както и началната дата, от която същата би се дължала.
В тази връзка твърди, че застрахователната претенция била заведена при
ответника на 01.11.2023 г. , като законната лихва за забава започвала да тече
15 работни дни след представяне на всички доказателства относно щетата, а в
случай, че са необходими допълнителни документи, какъвто бил настояшият
случай – след изтичане на тримесечен срок. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
С определение № 13111/26.03.2024 г. по гр.д. № 7383/2024 г., на
основание чл. 219 ГПК, Б. Л. А. е конституирана като трето лице помагач на
страната на ответника ***.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на третото лице
помагач Б. Л. А. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез адв. С. Р.. Процесуалният представител оспорва
3
предявения иск по основание и размер. Твърди, че в случая няма ПТП, респ.
няма и деликт. Подкрепя становището на ответника, че не се установява
механизма на ПТП и не може да бъде направен извод за това кой от
участнитице е действал противоправно и виновно. Поддържа, че от страна на
ищцата са предприети едностранни действия, довели до наличие на признаци
на ПТП. Твърди, че неизпълнението от страна на ищцата на задълженията й
като пешеходец е единствената причина същата да падне на пътното платно и
да си причини телесни увреждания. Оспорва да е налице основание за
ангажиране на регресната отговорност на Б. Л. А.. В тази връзка твърди, че по
желание на същата от нея била взета кръвна проба за изследване за наличие на
наркотични вещества в кръвта към датата на събитието, като резултатът от
изследването бил отрицателен. Освен това, образуваното досъдебно
производство № 513 ЗМТ 11331/2023 г. по описа на РТП-ОТ-СДВР и пр. пр.
№ 44764/2023 г. по описа на СРП било приключило, с оглед на което СУМПС
било върнато на Б. Л. А., а образуваното административно производство от
ОПП-СДВР – било прекратено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Следователно, за
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1)
възникването на застрахователното събитие - ПТП; 2) че по време на
настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„**************; 3) настъпването на твърдените от него вреди и вида,
степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания; 4) обстоятелството, че са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие –
деянието (механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно –
следствената връзка между ПТП и причинените вреди; 5) че ищецът подал до
застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на
обратно доказване наличието на вина. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в тежест на
ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходеца, което
да е допринесло за настъпване на вредите.
4
Между страните не се спори, а и от приложената по делото справка от
база данни на Информационен център към **** се установява, че към
09.10.2023 г. по отношение на лек автомобил марка „************** е бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“ с период на застрахователно покритие от 02.02.2023 г. до
01.02.2024 г., страна по който е ответното застрахователно дружество.
Първият спорен между страните въпрос се отнася до това дали изобщо е
настъпило пътнотранспорно произшествие, а ако е настъпило – по чия вина и
дали са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на
лицето, причинило същото – противоправно деяние (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди.
Легална дефиниция на „пътнотранспортно произшествие“ се съдържа в §
6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която „пътнотранспортно произшествие“ е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. За
установяване на обстоятелствата, при които е настъпило процесното събитие,
по делото са приети писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с
постадали лица № ******* г., събрани са гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели – ***** (дъщеря на третото лице помагач) и Д.
С. С., и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.
По въпроса за материалната доказателствена сила на протокола е
формирана трайна съдебна практика. В решение № 227/12.02.2014 г. по т. д. №
769/2012 г. на ВКС, I т. о., е дадено тълкуване, че протоколът за
пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието
му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си,
които в случая касаят механизма на ПТП. Така даденото общо тълкуване е
доразвито в практиката на ВКС с решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. №
1506/2013 г. на ВКС, I т. о., в което е разграничена доказателствената сила на
протокола за ПТП в зависимост от неговия вид - дали е издаден от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл. 125 ЗДвП (т. нар. "констативен протокол за ПТП" - при смърт
или нараняване на човек и "протокол за ПТП" при материални щети - чл. 6 и
чл. 7 от наредбата) или е съставен по чл. 9 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г.
за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на
мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на
данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен
5
срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24
часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава (така решение № 85/28.05.2009 г. по т. д.
№ 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010
г. на ВКС, I т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №
71/16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г. на ВКС, II г. о.,решение №
37/12.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 36/2023 г., I т. о., решение №
50045/06.06.2023 г. по т. д. № 347/2022 г. на ВКС, I т. о., и др.).
В конкретния случай след посещение на място от длъжностното лице от
Отдел „Пътна полиция“-СДВР, е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ******* г., като е удостоверено, че на 09.10.2023 г., 08:00
часа, в ****, Б. Л. А., управлявайки лек автомобил марка „************** по
******* с посока на движение от ******“ към ********* и на 10 метра пред
кръстовището участва в ПТП с пешеходката М. Г. В., която е транспортирана
до ******“, прегледена и с поставена работна диагноза „комоцио с открита
рана на главата“ и е настанена в болничното заведение. Тези обстоятелства и
причини за ПТП, които не са непосредствено възприети от длъжностното
лице, са оспорени от ответника, поради което за установяване на механизма на
ПТП следва да се преценяват всички доказателства по делото в тяхната
съвкупност. Същевременно посоченият протокол е подписан единствено от
длъжностното лице, но не и от водача на лекия автомобил, поради което не
може да се приеме, че определени изявления на М. Г. В. като участник
представляват признание на неизгодни за нея факти.
Свидетелката ***** (дъщеря на Б. Л. А.) заявява, че си спомня за
процесния случай. Свидетелства, че в автомобила са пътували тя, майка и леля
й, като майка й шофирала, тя се возила на предната дясна седалка, а зад нея
била леля й. Твърди, че са се движели по една от преките на *********, до
читалището в ****** и са спрели на Т-образното кръстовище, за да се
включат по *********. Докато се оглеждали за движението по булеварда,
отляво видели един човек, който ръкомахал, сочел, правел жестове, което им
6
привлякло вниманието, при което тя казала да слязат от автомобила. След
това слезли от автомобила и видели, че зад него, на около два метра, има
паднала жена, на която се притекли на помощ. По задната част на главата на
жената имало кръв. Сочи, че леля й се обадила на тел. 112, след което
пристигнала линейка и полиция. Свидетелсва, че видели жената едва след
като слезли от автомобила, но не и преди това – нито на тротоара, нито в
градинката. Сочи, че автомобилът им бил спрял преди кръстовището и са
чакали, за да се включат в движението по *********. Свидетелства, че водачът
не е предприемал маневра за движение назад. След пристигането на
полицията майка й дала проба за алкохол и наркотици, която дала
положителен резултат за наркотици, поради което отишли във ВМА и майка й
дала кръвна проба за изследване, като резултатът бил отрицателен. Сочи, че
улицата, по която са се движили, била с две ленти и нямало обозначена
пешеходна пътека. Свидетелства, че автомобилът и свидетелството за
управление на МПС вече са върнати на майка й. Съдът, след преценка по чл.
172 ГПК, кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични и
последователни, още повече, че същата възпроизвежда лично възприети от
нея факти. Същевременно показанията й намират опора и в събраните по
делото писмени доказателства – приобщениете по делото материали,
находящи се в пр.пр. № 44764/2023 г. по описа на СРП.
От показанията на свидетеля Д. С. С. се установява, че на 09.10.2023 г.,
сутринта около 07:30 часа е вървял по доста широка улица по посока
********* и дочул някакво възклицание. Обърнал се и видял една жена, която
паднала по гръб зад един лек автомобил. Свидетелства, че направил знак на
жената, която управлявала автомобила, след която тя слязла и отишла при
падналата жена. Свидетелства, че не е видял съприкосновение между
автомобила и жената, а само чул възклицание. Споделя, че отишъл до близкия
Център за рехабилитация, за да вземе направление за санаториум, след което
отново се върнал. Сочи, че е вървял по самото платно, защото нямало тротоар,
и срещу насрещното движение. Когато се върнал, пострадала вече я били
взели с линейка. Сочи, че върху асфалта на мястото зад автомобила е имало
петно от кръв. Сочи, че дошли от КАТ и пред тях също е дал показания.
Времето било добро и не е валяло дъжд. Съдът, след преценка по чл. 172 ГПК,
кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и
последователни, още повече, че същият възпроизвежда лично възприети от
него факти.
По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, в
което е възприет следния механизъм: водачът на лек автомобил марка
„**************, движейки се по ******* с посока на движение от ******“
към *********, на 10 метра преди кръстовището с ********* участва в ПТП с
намираща се на пътното платно пешеходка М. Г. В.. Вещото лице посочва, че
причина за настъпване на процесното събитие е е наличието на пресечна
(конфликтна) точка на траекториите на движение на лекия автомобил и
пешеходката.
7
Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на
вещо лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да
прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му.
Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство,
също трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства
по делото, а не изолирано. В случая, съдът не кредитира заключението на
САТЕ в частта относно описания от вещото лице механизъм на ПТП, тъй като
същото е изготвено въз основа на констативния протокол за ПТП (който, от
една страна, не съдържа достатъчно данни относно самия механизъм на ПТП,
а от друга страна, костатациите в него в частта „обстоятелства и причини за
ПТП“ са оспорени от ответника, което налага доказването му с всички
допустими от ГПК доказателства) и протокол за разпит на ищцата в
досъдебното производство в качеството на пострадал. Показанията на ищцата,
дадени като пострадал в досъдебното производство, представляват
доказателство и по настоящото дело, доколкото материалите от него са
приобщени към настоящото дело, но същите имат характер на частен
документ по смисъла на чл. 180 ГПК, който удостоверява, че ищцата е
направила определени изявления пред разследващия орган, но не доказва
истинността на самите факти, изложени в него. Същевременно възприетия от
вещото лице механизъм не се подкрепя от показанията на разпитаните в хода
на настоящото дело свидетели ********* и Д. С. (очевидци на процесното
събитие), които съдът кредитира като достоверни. От показанията на
посочените свидетели се установява по безспорен начин, че ищцата е паднала
на пътното платно на ******* и към този момент е била разположена зад
управлявания от Б. А. лек автомобил марка „*******, като по делото няма
данни водачът на автомобила да е предприемал движение на задаен ход,
поради което заключението на вещото лице за пресичане на траекториите на
лекия автомобил и пешеходката не намират опора в доказателствения
материал. И двамата свидетели сочат, че ищцата е паднала зад автомобила,
с*********атегорична, че автомобилът не се движил назад, а св. С. споделя,
че е видял автомобилът да се е движил назад и да има съприкосновение между
него и ищцата. С оглед изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен начин между управлявания от
третото лице помагач лек автомобил марка „************** и тялото на
ищцата да се е осъществило съприкосновение, именно в резултат на който
последната да е паднала на пътното платно, т.е. не се установява по делото
твърдяното в исковата молба противоправно поведение на водача на лекия
автомобил. По делото няма доказателства, от които да се установява по
безспорен начин, че в момента в който лек ият автомобил е преминавал през
******* и е прял на къстовището с ****** ищцата да се е намирала в близост
до платното за движение. Не се установяват и обстоятелствата, при които
същата се е озовала на платното за движение. Следва да бъде отбелязано, че
свидетелката ******** (дъщеря на ищцата) не е била очевидец, тъй като не е
присъствала при процесното събитие, а е допусната и разпитана за
8
преживените от ищцата болки, страдания и житейски неудобства от
получените травми.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения, като в настоящия случяй в
тежест на ищцата е да докаже в условията на пълно доказване, т.е. такова,
което води до сигурно (несъмнено) убеждение у съда, че в посочените време и
място е била блъсната от лек автомобил марка „**************, като в
резултат от ПТП е получила описаните травми, респ. е преживяла твърдените
болки и страдания, за които претендира обезщетение. В случая от събраните
по делото доказателства не се установява по категоричен начин точния
механизъм на ПТП, вкл. обстоятелствата в каква посока и с каква скорост се е
движил автомобилът, дали е имало съприкосновение/удар между автомобила
и ищцата, респ. в кои части на тялото, как точно е паднала пострадалата и
какво е било положението на тялото й след падането на пътното платно. В
този смисъл, твърденията в исковата молба, че ищцата е била ударена от
управлявания от Б. Л. А. лек автомобил марка „**************, остана
недоказано по делото, а с него и механизмът на ПТП. Недоказаният факт е
неосъществил се, поради което ищцата не може да черпи благоприятните за
нея правни последници от него.
С оглед гореизложеното съдът намира предявени иск по чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за неоснователен и недоказан,
поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът, който своевременно е направил искане
за присъждане на такива. Същият е сторил разноски в общ в общ размер на
3455,00 лв., от които общо 800,00 лв. – депозити за възнаграждения за вещи
лица, 15,00 лв. – възнаграждение за явяване на свидетел и 2460,00 лв. –
адвокатско възнаграждение. Ищцата своевременно е направила възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. В случая осъществените
от адв. М. Г. процесуални дейстивия се свеждат единствено до подаването на
три молби, две от които с приложени доказателства за внесени депозити за
експертизи и свидетел, а третата с приложен списък по чл. 80 ГПК и договор
за правна защита и съдействие, като всички останали процесуални действия,
свързани със защитата на ответника, в т.ч. подаване на отговор на искова
молба и процесуално представителство в открити съдебни заседания със
събиране на доказателства, са извършени от юрисконсулт. Ето защо, съдът
като отчете фактическата и правна сложност, обема на извършените от
адвоката действия, изразяващи се в подаване на три молби, без процесуално
представителство, както и материалния интерес по делото, намира, че
адвокатският хонорар, претендиран от ответника в размер на 2460,00 лв. е
прекомерен, поради следва да се редуцира до 120,00 лв. с ДДС. Посоченият
размер съдът приема, че съответства на положения от адвоката труд. На осн.
9
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да плати на ответника
разноски за сумата в общ размер на 935,00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач няма право на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. В., ЕГН: **********, адрес: ********
чрез адв. ****** от САК, срещу ******** седалище и адрес на управление:
********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал.
1, т. 1, предл. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
да заплати на ищцата сумата от 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследстиве на претърпени от ищцата
травматични увреждания като пешеходец от ПТП, настъпило на 09.10.2023 г. в
гр. **********“, преди кръстовището с *********, причинено от водача на
лек авомобил марка „**************, за който е била сключена с ответното
дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. Г. В., ЕГН: **********, адрес: ******** да заплати на
******** седалище и адрес на управление: ********* на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 935,00 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Б. Л. А., ЕГН: **********,
адрес: ****, ... като трето лице помагач на страната на ответника
„**********седалище и адрес на управление: ****, *******
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10