РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Девня, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100806 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, против М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. , ул. „П.„ № ** , който в
качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес.
Услугите се ползват и отчитат по партида с абонатен №*******, чийто титуляр е ответника.
Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни
да заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което
ответника не е направил.
Моли се, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на основание чл. 410 ГПК за сумата от 364,60 лева, представляваща главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №*******, за периода от 09.03.2022 г. до
06.04.2023 г. за обект-имот, находящ се в гр. Д., ул. "П. „ №**, сумата 16,90 лв,
представляваща лихва за забава за периода от 13.05.2022 г. до 25.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2023 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане.Претендират се и разноски в исковото и
заповедното производство.
Въпреки предоставената му възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се
основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и
1
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени
доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид
липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубила възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
Съдът намира следното от фактическа страна:
По частно гражданско дело № 479/2023 г. на ДРС е издадена Заповед №
270/05.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника
М. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “ П. “ №**, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата от 364,60 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 09.03.2022 г. до 06.04.2023 г. за
обект имот,находящ се в гр. Д., ул. “ П. “ №**, сумата 16,90 лв, представляваща обещетение
за забава за периода от 13.05.2022 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2023 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и сумата от 50
лв юрисконсулско възнаграждение
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ /
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен
№ 2241695, за адрес, находящ се в гр. Д., ул. “ П. “ №**, за периода 13.04.2022 г. –
06.04.2023 г.
Представен по делото е опис на отчетите за абонат №******* от таблет, за адрес в
гр. Д., ул. “ П. “ №10, за период м.04.2022. – м.06.2023г.с отбелязване за всеки месец “
неотчетен “ и “ повреден “ .
Представено по делото е уведомително писмо, връчено на 13.09.2019г. за повреден
водомер / замърсен циферблат, невъзможно отчитане, други причини / на адрес гр. Д., ул. “
П. “ №**. В писмото не е посочен номер на водомера.
Представена по делото е от Община Девня разпечатка от НБДН за регистрираните
по постоянен и настоящ адреси в гр. Д., ул. “ П. “ бл. **, видно от която на адреса са
регистрирани общо три лица с постоянен адрес и две лица с настоящ адрес.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, се установява, че размера на месечните задължения по главница за ползвани
ВиК услуги по партида с № ****** по фактури, издадени за отчетен период 09.03.2022г –
06.04.2023г., са в общ размер 364,60 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в
общ размер от 16,94 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 25.04.2023 г. По
2
проверени счетоводни документи няма извършени плащания по процесните фактури към
датата на проверката.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – техническа
експертиза, се установява, че процесното количество вода, отразено в издадените фактури за
период от 09.03.2022г. до 06.04.2023г., т.е за период от 13 месеца, е за служебно начислено
количество вода по 10 кубика ежемесечно. Начисленото количество вода, отразено в описа
на отчетите на частния абонат, е технически допустимо с отлед техническата
характеристика на монтираното средство за измерване в процесния обект на потребление. За
процесния период 130 кубика вода възлизат на 365,48 лева съгласно утвърдените цени на
кубик с ДДС за процесния период. При посещение на адреса вещото лице установило в
обекта на потребление монтиран преди процесния период тип 5 кубиков водомер за студена
вода под заводски №019203, производство през 2017г. Скоби с плоби, поставени от ВиК и за
метрологична годност липсват За проверка дали същия е в метрологична годност, следва да
се извърши проверка в оторизирана лаболатория, тъй като липсва метрологичната пломба на
корпуса. Съдът не приема заключението на вещото лице в частта, с която същото заявява, че
водомера е бил монтиран преди процесния период от 09.03.2022г. до 06.04.2023г., тъй като
липсват данни в заключението по какъв начин вещото лице е установило това
обстоятелство, като няма данни и вещот лице изобщо да е правило проверка за съставени
протоколи за монтаж на водомери в процсния обект на потребление.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по заповедното
производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество съдът намира същите за основателни по следните съображения:
Съгласно чл.8 от НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора.
Съгласно Общите условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. ОУ съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Неподписването на
индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ, чиято
задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан
индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги
остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението
следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид
3
договори. По делото от представените писмени доказателства се установява факта на
влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че същите важат за всички потребители на вода и
ВиК услуги, посочени в чл.2 от Общите условия. Представени са и Решения на КЕВР за
промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение. Съгласно разпоредбата на
чл.32 от Наредба № 4/2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно
начисляване на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това, една от
които е повреда на измервателно устройство или липса на измервателно устройство, когато
съгласно разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09. 2004 Г. се допуска месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 кубика за всеки
обитател при нетоплофицирано жилище. В този смисъл е разпоредбата на чл.25, ал. 8 от ОУ
на ищеца. Наличието на повреден водомер в имота на ответника се установява от ищеца
чрез представеното и неоспорено от ответника връчено уведомително писмо от 13.09.2019
г. за повреден водомер на адрес в гр. Д., ул. “ П. “ №**, №*******. В тази връзка следва да
се отбележи, че вещото лице по назначената от съда СТЕ се въздържа да даде категоричен
извод, дали водомера, който е установило на адреса е в метрологична изправност, като
препраща към изследване в оторизирана лаболагория, липсват и сигурни данни за датата на
монтажа на този водомер с №****** в процесния обект на потребление, както съдът
упомена по-нагоре. Тъй като в уведомителното писмо за повреден водемер на адреса,
връчено на 13.09.2019г. няма посочен номер на водомера, с оглед липсата на оспорване от
ответнита страна, няма как да се приеме само с оглед предположението на вещото лице
относно датата на монтажа, че констатациите в уведомителното писмо, подписано от
ответника, касаят друг различен водомер от установения на адреса. Тъй в имота живеят
двама души съгласно представената справка от НБДН за настоящ адрес, е било начислявано
количество за двама души – по 10 кубика на месец, тъй като ако водомера на адреса е
повреден, няма как да бъде отчетено реалното потребление на вода. Съгласно заключението
на СТЕ начисленото количество вода, отразено в отчетите на частния абонат, е технически
допустимо за процесния период с оглед техническата характеристика на монтираното
средство за измерване в процесния обект на потребление. Стойностната претенция на
ищеца е проверена и установена от заключението на изслушаната и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, нито
твърди, нито доказва, че за процесния период е заплащал стойността на доставените му от
ищеца ВиК услуги. Поради това съдът приема иска за доказан по основание, а с оглед
заключението по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза и за доказан до размера
от 364, 60 лева главница и до размера от 16,90 лева мораторна лихва от падежа на
съответната фактура до 25.04.2023г.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сторените от
същата разноски в размер на 780 лева и разноски за заповедното производство в размер на
75 лева. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100
4
лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, че ответника М. Г. М., ЕГН
*********, с адрес: гр. Д., ул. “ П. “ №**, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп”
№ 33, по заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №479/2023г. на ДРС сумата от
364,60 лева /триста шестдесет и четири лева и 60 стотинки/, представляваща дължима
главница за незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******, за обект, находящ се
в гр. Д., ул. “ П. “ №**, за които са издадени фактури за периода от 09.03.2022г. до
06.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 04.05.2023г. до окончателното й изплащане и сумата от 16,90 лева
/шестнадесет лева и 90 стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за периода от
падежа на съответната фактура до 25.04.2023г. , за които сума е била издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №479/2023г. на РС
Девня
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН *********, с адрес: гр. Д., ул. “ П. “ №**, ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 855 лева /осемстотин петдесет и пет
лева / , представляваща сторени в заповедното и в исковото производство разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5