№ 16733
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110147369 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.7, пар.1, б.В, вр. чл.5, пар.1, б.В от Регламент (ЕО)
№261/2004 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът А. С. (ARSENII SIVETS) моли съда да постанови на осн. чл.422,
ал.1 ГПК решение, с което да признае, че ответникът БЪЛГАРИЯ ЕР ЕООД е
задължен да му плати следните суми: на осн. чл.7, пар.1, б.Б, вр. чл.5, пар.1,
б.В от Регламент (ЕО) №261/2004 г. сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за закъснял с повече от три часа полет от 6.8.2018 г. от летище
Санкт Петербург, Пулково до летище Варна, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №45653/21 г. на СРС, Второ
ГО 73-ти с-в – 3.8.2021г., до изплащане на сумата и на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД –
219,16 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.7, пар.1, б.Б,
вр. чл.5, пар.1, б.В от Регламент (ЕО) №261/2004 г. за периода 9.12.2018 –
1.8.2021 г. и на осн. чл.78, ал.1 ГПК да осъди ответника да му плати
обезщетение за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответникът БЪЛГАРИЯ ЕР ЕООД оспорва иска и моли за отхвърлянето
му. Твърди, че ответникът не е доказал да се е явил на време за полета, прави
възражение за погасяване на вземането му по давност, на осн. чл.135 ЗГВ и
1
оспорва представителната власт на процесуалния му представител.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.7, пар.1, б.В, вр. чл.5, пар.1, б.В
от Регламент (ЕО) №261/2004 г.
Интересът на ищеца да предяви настоящия установителен иск се
обуславя от предхождащото го заявление по чл.410 ГПК, издадената заповед
за изпълнение и възражението на ответника по реда на чл.414 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети на
територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети
между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО)
261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение
по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет
или при голямо закъснение, тоест такова, което е от три или повече часа, за
въздушните превозвачи възникват задълженията по член 5, § 1 от Регламента
(решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C629/10, EU: C:
2012: 657, т. 40). На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от
посочения регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член,
въздушният превозвач се освобождава от задължението си да плати
обезщетение на пътниците по член 7 от Регламента, ако може да докаже, че
отмяната или закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се
дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки.
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърдения договор за въздушен превоз на пътници – че е притежавал билет
или резервация, по отношение на който полет ответникът е опериращ
въздушен превозвач. Искът е обусловен и от доказване от страна на ответника
на твърдените от него правоизключващи факти – че ищецът не се е явил
навреме за полета с който е превозен и това е довело до закъснението на
2
изпълнението му, и фактите, обуславящи възражението му за изтекла
погасителна давност по чл.135 ЗГВ.
В процесния случай от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е имал резервация за полет с дестинация Санкт
Петербурк - Варна. Полетът е с №FB718 и е трябвало да пристигне до
крайната дестинация на 6.8.2018 г. в 11:40 ч., но е изпълнен с повече от
тричасово закъснение. От резервацията е видно, че опериращ въздушен
превозвач е именно ответното дружество.
Съгласно чл.3, пар.1, б.Б от Ргламент 261/2004 Настоящият регламент се
прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до
летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът
се прилага, Ето защо, ответникът следва да отговаря за закъснелия полет.
Неоснователно е възражението на ответника относно неявяването за
полета или несвоевременното му явяване за регистрирането му не се
установиха по делото въпреки, че ищецът е задължен да представи на осн.
чл.190, ал.1 ГПК списък на пътниците, които са превозени с полета, като
неизпълнението на това задължение изпълнява хипотезата по чл.161 ГПК и
съдът следва да приеме за установен неизгодния за ответника факт, който би
се установил, ако същия беше изпълнил задължението си по чл.190, ал.1 ГПК
да представи документа, за който е задължен. Още повече, според практиката
на Съда на Европейския съюз тежестта за доказването на тези обстоятелства
се носи от превозвача.
Възражението на ответника за погасяване на задължението му по
давност на осн. чл.135 ЗГВ е неоснователно, тъй като уредената в този текст
давност касае рекламационната отговорност на въздушния превозвач за
изгубен багаж или товар, а не за отмяна на полет, уредбата за който се намира
в цитирания Регламент. Предвид обстоятелството, че отговорността на
ответника е за вреди, давността функция от изпълнение на хипотезата по
чл.111, б.Б ЗЗД, която в настоящия случай не е налице, защото е минал по-
кратък срок от възникване на задължението за вреди – закъснението на полета,
до подаване на заявлението по чл.410 ГПК, с което се прекъсва давността.
Ето защо, искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
3
Този иск е обусловен от доказване от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. В
случая главният иск е основателен, началото на забавата е видна от поканата
на ищеца до ответника от 9.12.2018 г. до ищеца за плащане на обезщетение,
като размера на законната лихва се изчисли от съда по реда на чл.162 ГПК и се
установи, че е равна на претендираната. Ето защо и този иск е изцяло
основателен.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважената час от иска – изцяло – 475 лв. за разноските по
настоящото дело и 325,00 лв. – по заповедното.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
БЪЛГАРИЯ ЕР ЕООД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, Аерогара София,
бел.Брюксел 1 е задължен да плати на ищеца А. С. (ARSENII SIVETS)
гражданин на Руската федерация, роден на ********** г., чрез адв. К. В., САК,
личен номер на адвокат: **********, Адвокатско дружество „В. и партньори",
съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „Позитано" № 9, бл. 1, вх. „Б", ет. 2, офис
4, тел.: +359 2 474 43 06, следните суми:
на осн. чл.7, пар.1, б.Б, вр. чл.5, пар.1, б.В от Регламент (ЕО) №261/2004
г. сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от
три часа полет от 6.8.2018 г. летище Санкт Петербург, Пулково до летище
Варна, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №45653/21 г. на СРС, Второ ГО 73-ти с-в – 3.8.2021г., до изплащане
на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 219,16 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.7, пар.1, б.Б, вр. чл.5, пар.1, б.В от Регламент (ЕО) №261/2004
г. за периода 9.12.2018 – 1.8.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника БЪЛГАРИЯ ЕР ЕООД с
ЕИК ********* да плати на ищеца А. С. (ARSENII SIVETS) с ЕИК *********
следните суми: 475,00 лв., представляваща обезщетение за направените
4
разноски по настоящото дело и 325,00 лв. – по заповедното ч.гр.д. №45653/21
г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5