Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявен е иск с правно основание чл. 485, ал. 1 във връзка с чл. 535 и 537 от Търговския закон. Ищцовата страна – „М. Б.”-Е., гр. С. - излага в исковата си молба, че ответницата е авалист по запис на заповед, издаден от „В. Г.”-Е., гр. К. на 11.01.2008 година в гр. С. за сумата от 144 000 лв., платим на предявяване в гр. С.. По реда на настоящото производство претендира да се приеме, че ответницата в посоченото качество му дължи сумата от 144 000 лв., законна лихва върху нея от 22.12.2009 година насетне, както и сумата от 7 560 лв., разноски за образуваното по записа заповедно производство. Претендира разноски по настоящото дело. Ответната страна - Р. П. Р. - оспорва иска с възражение, че записът, като платим на предявяване, не е предявен в предвидения от закона едногодишен срок от издаването му. Заради пропускането на този срок ценната книга губи менителничния си ефект, а с това и учреденото поръчителство за сумата по нея. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения запис на заповед с дата на издаване 11.01.2008 година, че „В. Г.”-Е., гр. К. безусловно се е задължило да заплати при предявяване на ищеца или на негова заповед сумата от 144 000 лв. Ответницата е поела безусловно задължение да отговаря за дълга – запис на заповед от посочената дата и изявленията на ответната страна на гърба на документа. Не се спори, че действия по предявяване на записа за плащане ищецът е предприел на дата 14.09.2009 година. Няма спор и по въпроса, че записът не е платен, вземането не е погасено и по друг способ. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Съдът го уважава, водим от следните съображения. По безспорен начин е установено издаването на описания в исковата молба запис на заповед – документ с реквизитите посочени в нормата на чл. 535 от ТЗ, и авалирането му от страна на ответницата със съдържанието и във формата, посочени в чл.484 от ТЗ. Липсата на доказателства за погасяване на вземането за сумата по записа налага извод за наличност на предпоставките по чл. 485 във връзка с чл. 535 и 537 от ТЗ за ангажиране отговорността на ответницата, в качеството й на менителничен поръчител. В този смисъл искът е доказан по основание. Доводите на ответницата са неоснователни. Пропускането на срока за предявяване на записа за плащане има за последица единствено отпадане отговорността на регресно задължените по ценната книга лица с изключение на издателя – чл. 541, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Доколкото записът не е джиросван, а менителничното поръчителство ответницата е дала за издателя, нейната отговорност все още е налична, въпреки просроченото предявяване на записа за плащане – така, според изричния текст на чл.485, ал. 1 от ТЗ. Искът е основателен в търсения размер – ценната книга като условие за действителността й сочи по комутативен начин стойността на вземането. Затова претенцията следва да бъде уважена според предявеното с присъждане на разноските за настоящото производство, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, по делото доказани като сума от 11 196,40 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Приема за установено, по реда на чл. 422, от ГПК, че Р. П. Р., ЕГН: * от гр. С. ......., район Б., ул. „С. В.” № 1., в качеството си на авалист по запис на заповед, издаден от „В. Г.”-Е., гр. К. на 11.01.2008 година в гр. С., платим на предявяване в гр. С., дължи на „М. Б.”-Е., гр. С., ЕИК: .............. сумата от 144 000 /сто четиридесет и четири хиляди лева/лв., вземане по посочения запис, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху нея, считано от 22.12.2009 година до окончателното й заплащане, сумата от 7 560 /седем хиляди петстотин и шестдесет лева/ лв., разноски по заповедното производство по частно-гр.дело № 4333 по описа на Великотърновски районен съд за 2009 година, на основание чл. 485, ал. 1 във връзка с чл. 535 и 537 от Търговския закон. Осъжда Р. П. Р., ЕГН: * от гр. С. ......., район Б., ул. „С. В.” № 1. да заплати на „М. Б.”-Е., гр. С., ЕИК: ................ сумата от 11 196,40 /единадесет хиляди сто деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |