Р Е Ш Е Н И Е
№177
град Добрич, 30.06.2020
год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административният
съд - Добрич, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, ІІ касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора ПЛАМЕН Н. разгледа докладваното от
съдия М.Георгиева КАНД № 84 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от ЕТ “ЛАНД – ДИЗАЙН - М.Д.”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тулча“ № 11, ет. 2, ап. 4, представляван
от М.Д.Д., подадена чрез адв. М.Я.и адв. В.З., ДАК, срещу Решение № 158/
18.12.2019 г. по НАХД № 278/ 2019 год.
по описа на Районен съд – Балчик, с което е изменено Наказателно постановление
№ 08-001213/249 от 12.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Добрич, като е намалена наложената имуществена санкция от 2000 лв. на 1500
лв.
Касаторът
оспорва съдебното решение, като настоява, че същото е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Иска да бъде отменено съдебното решение, като бъде
отменено и Наказателното постановление изцяло. Твърди, че към момента на
проверката лицето М.Ю.С.не е имал сключен трудов договор, тъй като последният е
бил сключен непосредствено след извършената проверка. В този смисъл извежда
довод, че след като не е имало сключен трудов договор, то не е имало и основание
да се търси подадено уведомление до компетентната ТД на НАП по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ). Претендира, че квалификацията на деянието е неправилна,
тъй като не е имало сключен трудов договор, а този порок е съществен и не може
да бъде саниран в хода на съдебното производство. Допълва, че несъответствието
между установените факти и правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП
представлява съществено процесуално нарушение,което опорочава административно-наказателното
производство и е основание за отмяна на НП. Прави оплакване, че съдът
неправилно е счел, че М.Ю.С.е упражнявал трудова дейност, като настоява, че
същият не е полагал труд, а е посетил полето, за да придобие представа за
характера на работата, която предстои да върши и за да сключи трудов договор.
Сочи, че изводът на съда, че не са налице предпоставките за приемане на случая
за маловажен, е необоснован. На последно място обръща внимание, че полето, в
което е извършена проверката, се стопанисва от друго лице, а именно от
„Градинариум“ ЕООД, ЕИК *********.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Р., която
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Претендира съдебно –
деловодни разноски, за които представя доказателства.
Ответникът
– Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, в съдебно заседание, редовно
призован, се представлява от старши юриск. Г.Н., надлежно упълномощен, който
оспорва жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОП - Добрич счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се остави в
сила решението на Районния съд.
Административният съд – Добрич намира, че касационната жалба е подадена
в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по
което е неблагоприятно за него, поради което е допустима. Разгледана по
същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на
чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Предмет на
разглеждане пред БРС е било Наказателно постановление № 08-001213/249 от
12.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което
на едноличния търговец на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Наказанието е наложено за
това, че при извършена на 21.02.2019 г. в 10.00 часа проверка от инспектори на
ДИТ – Добрич на поле с лавандулови насаждения, находящо се в землището на с.
Безводица, общ. Балчик, стопанисвано от ЕТ „Ланд Дизайн – М.Д.“, е заварен М.Ю.С.да
сее лавандула преди да е регистриран сключеният с него трудов договор и преди
да му бъде връчено копие на уведомлението до НАП относно регистрацията на
договора.БРС е приел нарушението за доказано, като е изменил НП и е намалил
наложеното наказание на предвидения минимум.
Настоящият
състав изцяло споделя изводите на БРС.
Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 21.02.2019 г. в 10:00
часа на обект – поле с лавандулови насаждения, находящо се в землището на с.
Безводица, общ. Балчик, инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич,
извършвайки проверка, заварили да работи Мехмед Юзеир Сали. От представените при
проверката и впоследствие, на 05.03.2019 г., от работодателя документи било
видно, че касаторът е допуснал до работа работника преди да регистрира в ТД на
НАП сключения на 21.02.2019 г. трудов договор и преди да му връчи копие от уведомлението
за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 414, ал. 3 във
връзка с чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда.Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил приложимите норми и съответствието
им със събраните по делото доказателства. Изрично е отразил, че спор по
отношение обстоятелството, че лицето е полагало труд, няма. Твърдението, че
лицето е пробвало дали ще може да се справя с такъв вид дейност, настоящият
състав възприема за защитна теза, която обаче се опровергава от останалите по
делото доказателства. Няма спор и че между страните същия ден е сключен трудов
договор, който не е бил предоставен на лицето към момента на допускането му на
работа. Не е било предоставено и уведомление за договора, доколкото обективно
няма как де е било предоставено такова, след като е подадено 56 минути след
проверката. Дали към момента на проверката трудовият договор е бил изготвен, но
не е бил предоставен, не е от значение за спора. За обективното извършване на
деянието от значение е фактът, че лицето е било допуснато до работа преди да му
бъде предоставен екземпляр от договора и завереното в НАП уведомление. В този
смисъл възражението, че правната квалификация е неправилна, тъй като нямало как
да се подаде уведомление за несключен трудов договор, е неоснователно. АНО е
квалифицирал деянието по чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ, т.е. че
работодателят е нарушил забраната да не допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Описаното
нарушение, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, е
конкретизирано в достатъчна степен. Тълкуването на двете разпоредби на чл. 63,
ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ, налага извода, че в случая е съставомерно допускането
до работа на конкретното лице. В тази връзка съдът намира, че правилно
въззивният съд е приел нарушението за доказано от обективна страна.
Фактическите обстоятелства по нарушението, описани в НП, водят до извод за
нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ, като нормата е императивна
и неизпълнението ѝ е свързано с ангажиране на административнонаказателната
отговорност на работодателя. Обстоятелството, че именно касаторът се явява
работодател, се извлича от представения трудов договор, декларацията на
работничка и представеното впоследствие, заверено в НАП, уведомление. В този
смисъл доводът, че конкретното поле се стопанисвало към онзи момент от друго
лице – „Градинариум“ ЕООД, е неотносим към спора. Защо работодателят е възложил
на работника да изпълнява трудова функция на съответното поле и в какви
отношения са били ЕТ и юридическото лице не е от значение, след като в
декларацията лицето, работещо на полето, е заявило, че работи за касатора.
Съставът
на РС е изложил мотиви защо не може да се приеме нарушението за маловажно. Тези
мотиви почиват на забраната на чл. 415в, ал. 2 от КТ. Съобразил е, че не са
налице предпоставки за завишаване на наказанието и правилно е намалил същото до
предвидения минимум.
По изложените
по - горе съображения настоящият касационен състав намира жалбата за
неоснователна. Решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на спора и изрично стореното от процесуалния представител на касатора
искане, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение на същия за касационната инстанция, като юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде определено в размер от 100 лв. предвид предмета на спора и решаването
му в едно съдебно заседание.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, ІІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 158/ 18.12.2019 г. по НАХД
№ 278/ 2019 год. по описа на Районен съд – Балчик, с което е изменено Наказателно
постановление № 08-001213/249 от 12.07.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Добрич, като е намалена наложената имуществена санкция
от 2000 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА
ЕТ “ЛАНД – ДИЗАЙН - М.Д.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Тулча“ № 11, ет. 2, ап. 4, представляван от М.Д.Д.,да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич сумата от 100 лв. (сто лева) съдебно
– деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: