Р Е Ш Е Н И
Е
№………./11.12.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2112 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 6243/22.10.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г,
чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 245 от 27.09.2019г., постановено по гр.дело № 761/2019г. на Районен
съд - Провадия, с което е прието за установено, че С.Ж.Б., ЕГН ********** с
адрес: *** не дължи на въззивното дружество сумата от 1039,64 лв. по фактура № **********/09.04.2019г., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 17.03.2017г. до 03.01.2018г. за обект на потребление, находящ се в
гр. Провадия, ул. „Петър Шидеров“ №7, с клиентски № ********** и абонатен №
**********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице
правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на
потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн.
чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че
в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не се
визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред РС-Провадия е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК от С.Ж.Б. срещу „Енерго-Про Продажби” АД за недължимост на сумата от
2925,73 лева, служебно начислена сума за ел.енергия по фактура № **********/16.04.2019г.
за абонатен номер **********.
В исковата
молба ищецът твърди, че при проверка на текущите си задължения в електронната
страница на „Енерго-Про Продажби“ АД е установил, че има задължение в размер на
1039.64 лева за обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес
на потребление: гр. Провадия, ул.’’Петко Шидеров” № 7. При справка му е
разяснено от служител на „Енерго-Про“ ЕООД, че въз основа на извършена проверка
от служители на „Електроразпределение север“ АД и на база констативен протокол
му е начислена допълнителна сума в размер на 1039.64 лева за периода от
17.03.2017г. - 03.01.2018г., за което е издадена фактура от дата 09.04.2019г. и
същият следва да заплати сумата в срок до 19.04.2019г.
Оспорва се
законосъобразността на корекционната процедура, вкл. методиката на извършване
на корекцията. Оспорва се служители на ответника да са извършили проверката,
въз основа на която да е начислено процесното количество ел. енергия. Счита, че
разпоредбите на чл. 41-47 и чл. 52 –чл. 66 от ПИКЕЕ са неприложими по отношение
на корекцията, тъй като към датата на проверката са били отменени. След
отмяната им се навежда да липсва установен реда за извършване на корекцията.
Позовава се, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа противоречи на
нормите на ПИКЕЕ и ЗЕ. По изложените съображение се иска уважаване на иска,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД, в който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Признава, че ищецът е в договорни отношения с ответника за
продажба на ел. енергия при ОУ, одобрени от ДКЕВР, както и че
„Електроразпределение Север” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя,
резултатите от която са отразени в констативен протокол. Твърди се обаче, че
корекцията има своето основание – ЗЕ, ОУ и ПИККЕ, приети от ДКЕВР. Излага, че
на 03.01.2019 г. в присъствието на свидетел и на потребителя е извършена
проверка от служители “Електроразпределение Север“ АД на СТИ на обекта на
потребление на ищеца, резултатите от която са обективирани в КП № 1301223.
Твърди, че при проверката е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3
има показания за потребление от 6009,4квтч .Сочи се, че процесният електромер е
демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран и предаден за
експертиза в БИМ, където е съставен констативен протокол № 917/03.04.2019г.,
според който е осъществена намеса в тарифната схема на СТИ. В резултат на
извършената проверка е изготвено становище от 04.04.2019г./, с която е
начислено допълнително количество ел. енергия, на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ. Навежда
се, че след като ищецът е потребител ел. енергия, процесното количество ел.
енергия е потребено и не е заплатено, процесната сума се дължи на основание
чл.50 ПИККЕ вр. чл. 200 ЗЗД. По изложените съображения се настоява за
отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 03.01.2018г. е
направена проверка на монтирания електромер на обекта на отчитане на електроенергия
от ответното дружество, на
адрес гр. ****,
с клиентски № ********** и абонатен № **********, за което е съставен констативен
протокол № 1301223/03.01.2018г. Отразено е, че СТЕ с идентификационен No 7819921 е с липсваща пломба, същото е
демонтирано за експертиза, като на обекта е поставен нов електромер. Проверката
е извършена от двама служители на ответника в присъствието на свидетел – Бейхан
Шабанов и на ищеца.
От констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
917/03.04.2019г.-АУ-Е-000029-1813/11.01.2018г. се установява, че е извършена
проверка на демонтирания електромер, с идентификационен No 7819921, съгласно който при софтуерно
четене на СТИ е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала електроенергия по тарифа Т3–006009,4 kWh която
не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики.
От становище за начисление на електрическа енергия се
установява, че за периода 17.03.2017г. – 03.01.2018г. е одобрено да се начисли на ищеца
допълнително общо измереното количество електроенергия от 6009 квтч. Същото е
остойностено с фактура № **********/09.04.2019г.
за сумата от 1039,64 лв.
От протокол №
М1193745/16.03.2017г. се установява, че процесният електромер е монтиран на
обекта на потребление на ищеца на 16.03.2017г. и е бил с натрупани показания за
дневна и нощна тарифа.
От заключението на
съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено се установява, че електромер тип АСЕ2000, с фабричен №
78119921, е преминал първоначална метрологична проверка през 2008г. Срокът му
на метрологична годност изтича през 2014г., към датата на проверка уредът не е
бил сертифицирано техническо средство за измерване на енергия. Показанието от
006009,4 kWh, отразено
в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред.
Отчитането на консумираната ел.енергия в битов обект се извършва по две тарифи.
Част от натрупаното количеството ел.енергия в невизуализирания регистър 1.8.3
на стойност 006009,4 kWh,
е
възможно да е преминало през измервателната система на СТИ, но следва да се
направят преизчисления от показанията на електромера при монтирането му. Натрупаното
количество енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там вследствие
на човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера или на
техническа неизправност на електромера появили се в резултат на други фактори.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби
на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 03.01.2018г., а служебното начисляване на ел. енергия
е въз основа на становище от 04.04.2019г. Следователно липсва нормативна
уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 1039,64 лева,
претендирана
като стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода от 17.03.2017г. до 03.01.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Срещу последното процесуалният представител на въззивника е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото
заплатеното възнаграждение е в размер, по – нисък от минималния такъв /434,80
лв./, определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 245 от 27.09.2019г., постановено по гр.дело № 761/2019г. на Районен съд - ****,
с което е прието за установено, че С.Ж.Б., ЕГН ********** с адрес: *** не дължи
на въззивното дружество сумата от 1039,64
лв. по фактура № **********/09.04.2019г., представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 17.03.2017г. до
03.01.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. *****, с клиентски №
********** и абонатен № **********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, Варна Тауърс – Г да
заплати на С.Ж.Б., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: