№ 4504
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110167033 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 272713/08.12.2022 г.,
с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* против Р. С. и.,
ЕГН: **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 195162/20.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. С. и., ЕГН: ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1777,75 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., до имот,
представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда - 2, бл.
265, вх. Б, ет. 5, абонатен № 306042, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 280,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. - 09.09.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
1
топлинна енергия; 3/ сумата от 30,53 лева, представляваща цена на предоставена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. -
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София,
ж.к. Надежда, бл. 265, вх. Б, ет. 5, абонатен № 306042, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането; 4/ сумата от 6,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода
01.10.2019 г. - 09.09.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. На 20.09.2022 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на Р. С. и., ЕГН:
********** на 26.10.2022 г., като в законоустановения срок от името на
ответницата е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка, ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение, претендирани от Ди Р. С. и., ЕГН: **********, на 09.11.2022 г.
Исковата молба е подадена на 08.12.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Бруната ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от
ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Поддържа, че ответницата дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не била заплатила за процесния период,
поради което изпаднала и в забава по отношение изпълнението на това си
задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
2
установено в производството, че Р. С. и., ЕГН: ********** дължи в полза на т.,
ЕИК ********* суми, както следва: 1/ сумата от 1777,75 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., до имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София,
ж.к. Надежда - 2, бл. 265, вх. Б, ет. 5, абонатен № 306042, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането; 2/ сумата от 280,25 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. - 09.09.2022 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 30,53 лева, представляваща цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 37, находящ се
в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 265, вх. Б, ет. 5, абонатен № 306042, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,32 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. - 09.09.2022 г., върху главницата за цена
на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми
на 20.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 50955/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се
прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото изтичане
до настоящия момент/ от името ответника не е депозиран отговор на исковата
молба.
В производството по ч.гр.д.№ 32816/2022 г. на СРС, 160 състав ответницата
е депозирала бланково възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената на
20.09.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 50955/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
3
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
4
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
5
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 30.05.1988
г. /виж л. 28 и л. 23 от делото/, се установява в производството, че Р. С. Иванова,
ЕГН ********** е придобила собствеността върху недвижим имот,
6
представляващ апартамент № 37, находящо се в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 265,
вх. Б, ет. 5.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото
е проведено доказване на обстоятелството, че през заявения в исковата молба
период, ответникът Р. С. и., ЕГН: ********** е била клиент на топлинна енергия,
доставена и потребена в имот, представляващ апартамент № 37, находящо се в гр.
София, ж.к. Надежда, бл. 265, вх. Б, ет. 5, в качеството си на собственик на същия,
собствеността върху които е придобита въз основа на горепосочения Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 30.05.1988
г., респективно, че ответникът Р. С. и., ЕГН: ********** е следвало да отговаря за
заплащане стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна
енергия, през заявения в исковата молба период.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „Бруната“ ООД. Установява се също, че са взети предвид
и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се, че през процесния период в посочения в
исковата молба недвижим имот всички радиатори били демонтирани, като за
отчитане на потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване бил
монтиран и узаконен един брой водомер. Установява се още, че през отчетните
период, включени в процесния период, е осигуряван достъп за извършване на
реален отчет.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
7
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 110,00 кубически метра; 2/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, начислявана по реален отчет
на монтирания и узаконен в имота водомер. От заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация на стойност от 170,82 лева и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на стойност от 2173,45 лева. Установява се също,
че през процесния период фирма за дялово разпределение „Бруната“ ООД
редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
връщане в размер на 451,17 лева, която следва да бъде извадена от общия размер
на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1893,10 лева, за чието заплащане е следвало да отговаря
ответницата Р. С. и., ЕГН: **********.
Доколкото от ответницата се претендира сума в по-малък размер, а именно
8
1777,75 лева, то предявеният иск за главница за доставена и потребена топлинна
енергия се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
От ответника Р. С. и., ЕГН: ********** не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена
топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Р. С. и., ЕГН: ********** дължи
на ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия, се явява основателен и доказан за пълния
предявен размер от 1777,75 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /20.09.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 280,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2020 г. – 09.09.2022 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
9
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1777,75 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2019 г. до 09.09.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2020 г. –
09.09.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 358,05 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
Доколкото от ответницата се претендира сума в по-малък размер, а именно
280,25 лева, то предявеният иск за лихва за забава върху главница за доставена и
потребена топлинна енергия се явява основателен и доказан за пълния предявен
размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Р. С. и., ЕГН: ********** дължи в
полза на т. сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2020 г. – 09.09.2022 г. и за размер от
280,25 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 30,53 лева за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
10
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 30,53 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс Д-О-60/28.05.2018 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т. и
Бруната ООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Р. С. и., ЕГН: ********** дължи в
полза на т. сума, цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г. за имот, представляващ
апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 265, вх. Б, ет. 5,
абонатен № 306042, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от
30,53 лева и за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., респективно, следва да бъде
уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
6,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 09.09.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
11
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и ищеца и ответнетницата.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 90,42 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 50955/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 41,90 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 50955/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 100 лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Р. С. и., ЕГН: **********, с адрес: в гр. ************, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца т., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, сумата от 141,47 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
50955/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Р. С. и., ЕГН:
**********, с адрес: в гр. ************, следва да бъде осъден да заплати в полза
12
на ищеца т., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
сумата от 488,94 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 67033/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство и не се представят доказателства за извършването на
такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски в
исковото производство по гр.д. № 67033/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 50955/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав и не се представят доказателства за извършването на такива, поради което
и в негова полза не следва да се присъждат разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 50955/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********* против Р. С. и., ЕГН:
**********, с адрес: в гр. ************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Р. С. и., ЕГН: ********** дължи в полза на
т., ЕИК *********, сумата от 1777,75 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., до имот,
представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда - 2, бл.
265, вх. Б, ет. 5, абонатен № 306042, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 20.09.2022 г. по гр.д. № 50955/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********* против Р. С. и., ЕГН:
**********, с адрес: в гр. ************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. С. и., ЕГН: **********,
дължи в полза на т., ЕИК ********* сумата от 280,25 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 09.09.2022 г., върху главницата за цена
13
на доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.09.2022 г. по гр.д. № 50955/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********* против Р. С. и., ЕГН:
**********, с адрес: в гр. ************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Р. С. и., ЕГН: ********** дължи в полза на
т., ЕИК *********, сумата от 30,53 лева, представляваща цена на предоставена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. -
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София,
ж.к. Надежда, бл. 265, вх. Б, ет. 5, абонатен № 306042, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 20.09.2022 г. по гр.д. № 50955/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ********* против Р. С. и., ЕГН: **********, с адрес: в гр.
************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. С. и., ЕГН:
**********, дължи в полза на т., ЕИК ********* сумата от 6,32 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. - 09.09.2022 г., върху
главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 20.09.2022 г. по гр.д. № 50955/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Р. С. и., ЕГН: **********, с адрес: в гр. ************ да заплати
в полза на ищеца т., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, сумата от 141,47 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
50955/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Р. С. и., ЕГН: **********, с адрес: в гр. ************ да заплати
в полза на ищеца т., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, сумата от 488,94 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 67033/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
14
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15