РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1803
Град Пловдив, 23 октомври 2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретар Г.Г. и с участието на прокурора
ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.н.а.д. № 1652 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП –
Пловдив с процесуален представител юрисконсулт В.З., против решение № 791 от 12.05.2023
г., постановено по АНД № 1287/2023 г. на РС – Пловдив, с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 673940-F664369/04.11.2022 г. на заместник директор на ТД
на НАП - Пловдив, за наложени осем имуществени санкции на „Наш Фелтс България“ ЕООД, с ЕИК *********, в размер на по 1000
лв. за всяко от тях, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като
погрешно прието, че получаването на кредитното известие е част от фактическия
състав на нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, както и че дружеството е допуснало
грешка, като не е отразило кредитното известие в месеца на издаването му, а е
отразено в месеца на откриване на грешката, в който случай не се налага санкция.
Счита, че сочената норма въвежда задължение за отразяване на кредитното
известие /КИ/ през периода, през който е издадено, тъй като целта на
разпоредбата е ограничаване вредите за фиска чрез своевременна корекция на
ползвания данъчен кредит, като не позволява на получателя по доставката да се
финансира от бюджета чрез ползване на данъчен кредит, който реално не е внесен
от доставчика поради издаването на КИ. Посочено е, че всички издадени от
доставчиците документи /фактури и кредитни известия/ се предоставят по един и
същ начин, но дружеството е успяло да се снабди единствено с тези, които водят
до намаляване на резултата му по ЗДДС чрез ползване на данъчен кредит, а не е
възможно да получи документите, които водят до увеличаване на неговите
задължения. Това обстоятелство и неотразени своевременно множество КИ за дълъг
период от време, изд. от различни доставчици, сочат, че дружеството се стреми
до доведе до реализация данъчна облага чрез редовно деклариране на данъчни
задължения в по-нисък размер. Касаторът се позовава на решения на СЕС в
подкрепа на поддържаното становище във вр. с чл. 182 ЗДДС. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение в случай, че ответната страна
претендира разноски за адв. възнаграждение над законоустановения минимум.
Ответникът по касацията – „Наш Фелтс България“ ЕООД, представлявано от адв. М., намира
касационната жалба за неоснователна и моли да се остави в сила решението на
районния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
счита решението на районния съд за законосъобразно и правилно.
Касационната жалба е допустима - подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По същество същата
е неоснователна.
Установява се, че наказателното постановление е
издадено срещу „Наш Фелтс България“ ЕООД
за това, че последното като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател
по фактури за услуги- наем на помещение, издадени от „Стейтвю Файнанс
България" ООД, по които е ползван данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал.
2 от ЗДДС, не е отразило в дневника си за покупките издадени от доставчика осем
броя кредитни известия по тези фактури, като не е сторило това в законоустановения
срок - от 01-во до 14-то число на месеца, следващ месеца, през който е било
издадено кредитното известие, което е довело до определяне на декларирания от
лицето резултат - „ДДС за възстановяване“ за съответния данъчен период в по-голям
размер с ДДС по кредитните известия.
Проверяващите органи приели, че несвоевременното
включване на издадените кредитни известия в дневника за покупки на получателя
за м.12.2021 г., е довело до определяне на резултат в подадената от „Наш Фелтс
България“ ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период
м. 01.2022г. за данъчен период м.12.2021 г. „ДДС за възстановяване" в по-голям
размер със сумата от 325,98 лв. за всяко от кредитните известия. Нарушението
било прието за извършено на 15.01.2022г. в гр. Пловдив.
За да отмени процесното НП, районният съд е приел,
че видно от разпоредбата на чл.124, ал.5 ЗДДС, задължението за отразяването в
дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия, следователно,
необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на
разпоредбата е фактът на получаването на кредитните известия. Посочил е, че е
задължение на административнонаказващият орган да установи фактът на получаване
от „Наш Фелтс България“ ЕООД на
процесните кредитните известия, а в случая и в АУАН, и в НП липсват констатации
за датата на получаване на кредитните известия от дружеството касатор. В тези актове
единствено общо е цитирана законовата разпоредба, че търговецът не е отразил
получените от него данъчни документи – кредитни известия за периода, в който са
издадени. В този смисъл съдът е приел, че нарушенията са недоказани, предвид
неустановяването на датата на получаването на кредитните известия от
жалбоподателя.
Решението е правилно.
Изложените мотиви в първоинстанционното решение се
споделят от касационния състав и не е необходимо да бъдат повтаряни, като е
достатъчна препратка към същите / чл. 221, ал. 2 АПК /.
Настоящият касационен състав споделя изцяло изводи
на въззивния съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период,
през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията
по този закон. В случая е доказано издаването на КИ, но отсъствието на
доказателства за получаването им от санкционираното дружество в месеца на
издаването им, правилно е прието от ПРС за пречка за прилагане нормата на чл.
124, ал. 5 ЗДДС практиката на ВАС по отделни административни дела. В тази връзка
основание за отмяна на НП е това, че получаването на кредитното известие е част
от фактическия състав на нарушението, който въпрос не е бил изследван в хода на
административнонаказателното производство, съответно в преписката отсъстват
доказателства за това кога и дали е получено кредитното известие от
санкционираното дружество, при което се съобрази, че доказването на
административното нарушение е изцяло в тежест на административнонаказващия
орган. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на
кредитното известие по т. 1 и т. 2. В тези актове единствено общо е цитирана
законовата разпоредба – "не е отразило", но не е установено
получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие. Отразяването
в дневника за покупките на кредитно известие, което все още не е получено,
представлява обективно неизпълнимо задължение. Искането на касатора за събиране
на доказателства от трети лица във връзка с момента на получаване на кредитните
известия в касационната инстанция е недопустимо, тъй като същият следва да се е
снабдил с тях и да ги представи надлежно на съда, като до този момент нито в
хода на административнонаказателното производство тези обстоятелства са
били изследвани от наказващия орган,
нито пред въззивната инстанция, която е инстанция по събирането на
доказателства, не е било поискано това.
Настоящият касационен състав изцяло се солидаризира
с изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е елемент от
състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182,
ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО. С тези аргументи
касационният състав счита за неоснователни възраженията на касатора, че
съставомерността се обуславя от качеството на регистрираното лице.
От друга страна, няма спор, че кредитните известия
са отразени за данъчен период - м. 03.2022 г. Следователно, като краен
резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер
по-малък от дължимия, а само несвоевременност ползване на данъчен кредит, за
което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е
и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в
случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява
обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест,
както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за
постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на
данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
Поради това съдът намира, че като е отменил
наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответника
по касационната жалба в претендирания размер от 1100 лв.
Ето защо на основание чл. 221, ал. 1 от АПК във вр.
с чл. 63в от ЗАНН съдът,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 791 от 12.05.2023 г., постановено по АНД № 1287/2023 г. на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Наш Фелтс България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма
4142, Индустриална зона Раковски, общ. Раковски, обл. Пловдив, представявано от
управителя Д.Д.Л., сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева разноски за тази
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.