№ 1881
гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110102727 по описа за 2025 година
В исковата си молба ищецът Д. Й. В. твърди, че сключил с ответника договор за
паричен заем № ******* от **.**.****г. като следвало да върне получената сума 400 лв. при
ГПР 49.52% и лихвен процент 40.3250%. Счита и клаузата на чл.1, ал.3 за за заплащане на
такса за експресно разглеждане на документите за заема в размер на 192.71 лв. и тази на
чл.5, ал.2, от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
128.52 лв., за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11 от ЗЗП, чл.19 от ЗПК и чл.143
от ЗЗП. Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем №
******* от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл. 11 от ЗПК, евентуално
нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5 ал.2 от договор за паричен заем № ******* от
**.**.****г., на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Претендират се разноски.
Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД в отговора си оспорва иска, като неоснователен и
недоказан. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени
изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на съдебната практика моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на
действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и неустойката по чл.8
1
от договора, която водела до значително неравновесие в правата и задълженията на страните
по договора. Поради това и същата клауза била нищожна, като неравноправна, което водело
до липса на реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Според твърденията на страните безспорно се установява, че с договора за паричен
заем № ******* от **.**.****г., сключен помежду им, кредитодателят предоставя на ищеца
кредит в размер на 400 лв., при лихвен процент 40.32% и ГПР 49.32%. В чл.1, ал.3 от
договор за паричен заем № ******* от **.**.****г., е уговорена дължима такса от 192.71 лв.
за експресно разглеждане на документите за заема. В чл.5 от същия договор е уговорена и
неустойка от 1252 лв.
Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази
разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора такса и неустойка следва да
бъде включена в ГПР не рефлектира върху действителността на целия договор. То би могло
да доведе евентуално до недействителност на тази клауза, но не и на договора като цяло. В
този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски
кредит, е неоснователен.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора такса и неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
2
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според процесния договор за паричен заем, ответникът предоставя на ищеца кредит
в размер на 400 лв., при лихвен процент 40.32% и ГПР 49.52%. Други вземания по този
договор няма, няма и неясноти по отношения на тези клаузи. Още повече, както беше
посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19,
ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е
49.52 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и
задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита, както и
годишния процент на разходите по кредита, което е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
според който същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за
просрочени задължения в левове и във валута. Невключването на уговорена такса и
неустойка в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит. Със сключването
на договора за кредит кредитополучателят се е съгласил да учреди поръчителство или
банкова гаранция. Неустойката за неизпълнението на това задължение не е включена в
главницата по договора за потребителски кредит.
Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са
предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите
не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
3
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за паричен заем № ******* от
**.**.****г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложените по-горе мотиви, основателен и доказан се явява предявения
евентуален иск да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 1, ал.3 и на чл.5 от договор
за паричен заем № ******* от **.**.****г., включващи заплащане на такса и неустойка, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази такса и
неустойка, ГПР по договора многократно надвишава пет пъти размера на законната лихва от
10%, или общо 50%, което в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според
чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. Освен това, същите клаузи противоречат и на чл.143 от ЗЗП, като неравноправни
– уговорките са във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
по делото в размер на 50 лв., съобразно приложения за това списък и съразмерно с
уважените искове.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между страните, като ищецът е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.
Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Д.
В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за оказана правна помощ на ищеца Д.
Й. С., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и
правна сложност по делото, цената на исковете и съразмерно с уважените от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. С. с ЕГН **********, адрес за призоваване в гр.***,
ул. *** № ***, против “ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
Давахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, иск правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 и чл. 11 от ЗПК, за прогласяване за нищожен договор за паричен
заем № ******* от **.**.****г., като неоснователен и недоказан.
ОБЯВАВА за нищожни клаузите на чл. 1, ал.3 и чл.5 от договор за паричен заем №
******* от **.**.****г., в частта за уговорената такса за експресно разглеждане на
документи и за неустойка, по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от Д. Й. С. с ЕГН **********, адрес за призоваване в гр.***, ул.
*** № ***, против “ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
4
Давахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г.
ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
Давахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, да заплати на Д. Й. С. с
ЕГН **********, адрес за призоваване в гр.***, ул. *** № ***, сумата 50 лв. /петдесет лева/
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК *********, гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.
Давахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, да заплати на адвокат Д.
В. М. от гр.***, ул. *** № ***, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ за оказана правна помощ
на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5