№ 228
гр. Несебър, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150101391 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 10917/20.11.2024 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал
Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Ц.М., срещу А. М. М., БУЛСТАТ ***,
гражданин на Руската Федерация, с адрес на територията на Република България в гр.
***, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 169,04 лева –
главница, представляваща неизплатена главница по фактури, с отчетен период от
02.06.2020 г. до 01.04.2022 г.; сумата от 51,88 лева, представляваща мораторна лихва
за забава на фактурираните вземания за периода от 27.05.2022 г. до датата на подаване
на исковата молба; както и законната лихва върху главницата от 169,04 лева от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените съдени разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден
обект с административен адрес: гр. ***, СОС с ид. № ***. За ответника качеството
„потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на
водоснабдения обект, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за
процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по
електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора
два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
потребените за обекта услуги, по издадена фактура № **********/26.04.2022 г.,
падежирала на 27.05.2022 г. и за сумата от 169,04 лева. Предвид изложеното, за ищеца
възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и
1
лихва за забава в размер на 51,88 лева, за периода от падежирането на вземанията за
главници до 18.11.2024 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Й. Ж. от БАК, с който се дава становище за
допустимост и вероятна основателност на исковете.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който моли, за уважаване на исковете и
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника поддържа дадения отговор, твърди
неоснователност на претенциите и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 40 от 30.11.2010 г. по описа на
нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Несебър, рег. № 208 при НК,
вписан в СВ - Несебър /л. 56 от делото/, видно от който ответникът М. е придобил
собствеността по отношение на апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект с
ид. № *** по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг -
Запад, ет. 2, ап. 2. Това обстоятелство се установява и от справка №
1387975/15.10.2024 г. по партидата на имота в Агенция по вписванията /л. 8 от делото/,
съгласно която не са вписани последващи разпореждания с процесния имот. От
справка с регистър БУЛСТАТ по партидата на ответника, последната е разкрита на
08.12.2010 г. във връзка с придобиване на недвижима собственост, като
регистрираният адрес на М. в Република България съвпада с административния адрес
на СОС с ид. № ***.
Видно от представена от ищеца фактура № **********/26.04.2022 г. /л. 13 от
делото/, се потвърждава, че за посочения апартамент е била открита партида с аб. №
*** към „В.и К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб.
номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер е направено
отчитание за периода 02.06.2020 г. – 01.04.2022 г., като водомер 1570/17 е „видян“, като
старото показание е било 487 куб. метра, а новото – 546 куб. м. От фактурата се
установява, че посоченото количество било остойностено в рамер на 169,04 лева.
Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към
2020 г. тези цени били в следните размери 1,415 лева за доставяне на вода, 0,503 лева -
за отвеждане и 0,652 лева - за пречистване, съгласно Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г.
Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени, като
няма възражения от особения представител в обратен смисъл.
Разпитаната свидетелка М. Е. – отчетник измервателни уреди при ищеца –
заявява пред съда, че отчита процесния обект, чиято партида се води на ответника, но
никога не е виждала последния в имота. Заявява, че е отчитала обекта с мобилно
устройство след сканиране на баркода на водомера, винаги на място в присъствието на
наематели на обекта. Посочва, че обектът се намира в сезонна сграда и се отчита пет
пъти в годината и когато е указан достъп – предимно през летните месеци на годината.
Не си спомня водомерът в обекта да е бил неизправен, като заявява, че в периода 2020
– 2022 г. е бил въведен особен режим на отчитане поради пандемията от Ковид 19 –
реален отчет се е извършвал само на централните водомери в сгради по време на
действалото извънредно положение, респ. социална изолация, а отчетът на
2
индивидуалните измервателни средства е ставал по данни на клиента.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага изводът, че до собствения на ответника имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответникът е потребител на вода за собствения си водоснабден обект.
След анализа на представените с исковата молба частни документи – справка и
фактура и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че
същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с изложеното, следва
да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са
публично оповестени и обвързват ответника.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника
е станало на 01.04.2022 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично
оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по
отчитане, извършено през пролетта на 2022 г. и обхващащо отчетен период от близо
две години. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се
ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при
условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в
интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на
водомера на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози
количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на
реалното потребление. Налага се извод, че с процесното отчитане по чл. 24, ал. 4 от
ОУ е законосъобразно и изцяло в интерес на потребителя. Тук следва да се посочи, че
резонно отсъстват данни обекта на ответника да е бил посещаван от инкасатор след
лятото на 2020 г. предвид обявеното по това време извънредно положение във връзка с
разразилата се пандемия от Ковид 19 и въведените в тази връзка правила за социална
дистанция и карантина на населението, в какъвто смисъл са и показанията на св. Е..
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и процесната фактура – в
рамките на до един месец от съответния отчет, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, сумата по фактурата е станала изискуема 30 дни след издаването им.
Съгласно показанията на св. Е., за процесния апартамент, е въведено т. нар.
електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни
по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на
посочените разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурата следва
да се кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от
служител на ВиК – св. Е., след лично възприемане на снетите показания, предвид
3
което и фактурираните количества вода са реално потребени от ответника, респ.
ползватели на собствения му обект.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Е., при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответника за собствения
му процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответника е определеня и съответната дължима сума за отчетния период, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 169,04 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главниците по фактурите от
датата на падежа до 18.11.2024 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp установи, че претендираната
мораторна лихва е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена
вцялост.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата
молба – 19.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза
на ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева. Що се касае до внесения депозит за
призоваване на свидетел в размер на 30 лева, същият като неизразходван подлежи на
връщане по молба на правоимащото лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. М., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 169,04 /сто шестдесет и девет лева и четири стотинки/
лева, представляваща незаплатена стойност по издадена фактура №
**********/26.04.2022 г. за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се
в гр. ***, СОС с ид. № ***, аб.№ ***, с отчетен период 02.06.2020 г. – 01.04.2022 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. М. М., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати
на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от
4
51,88 /петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.05.2022 г. до 18.11.2024 г.
ОСЪЖДА А. М. М., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската Федерация, с адрес на
територията на Република България в гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
сумата от 400 /четиристотин/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата
съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF, или в някой от касовите салони на „В.и К.“ ЕАД – гр. Бургас.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5