Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр. Елена, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Пейо
Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 100 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Т.П.М.
***, чрез адв. С.Н.И. от ВТАК, против „Е.- П. П.“ АД гр. В., представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д.и Г.К.. В същата са изложени подробно обстоятелствата, на които се
основава предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Моли се съда
да постанови решение, с което да осъди ответника „Е.- П. П.“ АД да заплати на ищцата
Т.П.М. сумата от 19.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща недължимо изискана и
заплатена такса на 03.02.2020 г. за възстановяване преноса на ел. енергия за
обект с клиентски номер № ********** с адрес на потребление гр. З., ул. „М.“ № **,
за което била издадена фактура № **********/03.02.2020 г. на стойност от 19.00
лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане. Претендират
се направените разноски по делото.
Ответникът „Е.- П. П.“ АД гр. В., представлявано
от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., чрез адв. И.Й.А. от ВТАК, е подал писмен отговор на
исковата молба в указания му едномесечен срок. В същият излага, че предявеният
иск е допустим. Ответникът наМ.а, че предявеният иск е неоснователен, за което
излага съображения. Претендира разноските по делото.
Ищцата Т.П.М. ***, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Същата, чрез пълномощника си адв. С.Н.И. от ВТАК, е подала молба, с която
поддържа исковата молба.
Ответникът „Е.- П. П.“ АД гр. В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.,
редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от пълномощника си адв. И.Й.А. от ВТАК. Последният поддържа
подадения отговор на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата на адвоката й.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становището на страните, прие за установено следното:
Не е спорно по делото, че А.А.Г.с ЕГН ********** *** е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в гр. З., ул. „М.“ № **, обект (аб.)
№ ********** и кл. № **********, по силата на договорни отношения за доставка
на ел. енергия с „Е.- П. П.“ АД гр. В.. Не е спорно и обстоятелството, че на
абоната е начислена сумата от 19.00 лева по фактура № **********/03.02.2020 г.,
представляваща такса „възстановяване на захранването (електромер)“ на обекта,
която е заплатена на 03.02.2020 г. Тези обстоятелства се установяват и от
представеното от ответника извлечение за фактури и плащания.
Видно от договор за прехвърляне на вземане от 09.03.2020 г., цедентът А.А.Г.от
гр. З. е прехвърлил на цесионера Т.П.М. *** вземането си от „Е.- П. П.“ АД гр. В.
за сумата 19.00 лв., представляваща заплатена такса за възстановяване на пренос
на ел. енергия на обекта му с аб. № **********, находящ се в гр. З., ул. „М.“ №
**, за цена от 20.00 лв., платена при подписване на договора. Цедентът А.А.Г.от
гр. З. упълномощил цесионера Т.П.М. *** да уведоми в писмен вид длъжника „Е.-
П. П.“ АД гр. В. за прехвърлянето на описаното в договора вземане от 19.00 лв.
На 29.04.2020 г. Т.П.М. подала в „Е.- П. П.“ АД гр. В. уведомление, с което
съобщила на ответното дружество, че А.А.Г.й е прехвърлил с договор от
09.03.2020 г. посоченото вземане. Поради това, че „Е.- П. П.“ АД гр. В. не
удовлетворило искането на Т.П.М., последната на 30.04.2020 г. предявила
претенцията си пред съда
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Същият е процесуално допустим. Искът,
разгледан по същество, е основателен.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно сключен договор за
цесия, че цедентът е бил в договорни отношения с ответника, че му е начислена
процесната сума, както и че сумата е заплатена, а ответникът следва да докаже
наличието на основание за начисляване на процесната сума.
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че цедентът е потребител на ел. енергия, че му е начислена
процесната сума като такса за възстановяване на електрозахранването и че същата
е заплатена. Не са спорни и обстоятелствата по прехвърляне на вземането с
договор за цесия на ищцата и уведомяването на ответника за цесията.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно
право на ответника да начислява такса за възстановяване на електрозахранването
в обекта.
Ищецът в исковата молба се е позовал на неравноправност на клаузата на
чл. 21, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.- П.
П.“ АД. Следва да се отбележи, че с Решение № 798/20.01.2017 г. по адм. д. №
3069/2016 г. на ВАС е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което
са одобрени ОУПЕЕ от
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ОУПЕЕ (
Съдът наМ.а, че посочената клауза е неравноправна по следните
съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл. 122 - 1** от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от
потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не наМ.а
опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването
с електрическа енергия“, чл. 122 - 123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на
преустановяване снабдяването с ел. енергия от енергийните предприятия. Съгласно
чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право
да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Според разпоредбата на чл. 1** от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има задължение да
възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините за преустановяване на електроснабдяването по
чл. 123, ал. 1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
На второ място, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във
връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде
условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С
оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане
на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както
доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани
по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
Като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата е неравноправна и на основание чл. 143, т. 18 от ЗЗП, защото
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На трето място, ответното предприятие, а именно „Е.- П. П.“ АД няма
каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл.
да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на
електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015 г. по т. д. № 990/2015 г.
на ВКС, I т. о., в което е прието, че Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е. В. Н.“ ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след
като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина“ са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл. 21, ал. 1 от ОУПЕЕ на „Е.-
П. П.“ АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид това, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е
уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на осн. чл. 146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява
направено без основание.
По изложените съображения съдът наМ.а, че предявеният иск следва да бъде
уважен.
Изложеното в отговора на ответника не може да бъде съобразено, т.к. е
неоснователно.
Съдът наМ.а, че процесното вземане на А.А.Г.срещу „Е.- П. П.“ АД е било продадено
на Т.П.М. с договор за прехвърляне на вземане от 09.03.2020 г. (чл. 99, ал. 1
във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД). А.А.Г.освен това е упълномощил Т.П.М. да уведоми ответното
дружество за прехвърлянето на вземането (чл. 99, ал. 3 във вр. с чл. 36 и сл. ЗЗД). Ищцата е съобщила на „Е.- П. П.“ АД за прехвърлянето на вземането с
уведомление на 29.04.2020 г., което е било входирано от ответното дружество на
същата дата (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Следователно, вземането от неоснователното
обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от 19.00 лв. срещу длъжника „Е.-
П. П.“ АД е преминало от цедента А.А.Г.към цесионера Т.П.М., и то по начин,
който е противопоставим на ответника. Това обосновава активната
материалноправна легитимация на ищцата. Възраженията на ответното дружество в
обратния смисъл са неоснователни.
В допълнение следва да се посочи, че чл. 99, ал. 1 от ЗЗД не създава
пречка за цедиране на вземане от неоснователно обогатяване. Непрехвърлими по естеството
си са вземанията с оглед личността, неимуществените и несамостоятелните права,
но не и паричните вземания. Индивидуализацията на прехвърленото вземане в
случая се установява посредством тълкуването на чл. 3.3.4 от процесния договор
за цесия съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД за това. Ето защо действителната воля
на страните е А.А.Г.да прехвърли на Т.П.М. вземането си към „Е.- П. П.“ АД, за
което й е предоставил доказателства, че е платил сумата от 19.00 лв. При това с
оглед на приложения по делото фискален бон от 03.02.2020 г. (л. 12 от делото)
се установява с договора за цесия от 09.03.2020 г. какво вземане се прехвърля. В
този смисъл е Решение от 04.02.2021 г. по в. гр. д. № 940/2020 г. по описа на
ВТОС.
При този изход на делото ответникът „Е.- П. П.“ АД следва да бъде осъден
да заплати на ищцата Т.П.М. сумата 350.00 лв., представляваща направени
разноски по същото.
Посочената сума за разноски
се дължи на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Не е основателно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищцата на наетия от нея адвокат възнаграждение. Същото е в
размер на 300.00 лв., който е минималния такъв. Съдът не може да присъди
разноски за адвокатско възнаграждение, което е под минимума от 300.00 лв. по
силата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото следва да се отхвърли претенцията на ответника
да бъде осъдена ищцата да му заплати сумата 360.00 лв., представляваща
направени разноски по същото.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Е.- П. П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. В. 9009, район „В.В.“, В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № ***, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д.и Г.К., да заплати на Т.П.М. с ЕГН ********** *** сумата 19.00 лева (деветнадесет
лева), представляваща платена на 03.02.2020 г. без основание сума за
възстановяване на преноса на ел. енергия (възстановяване захранването
(електромер)) на обект, находящ се в гр. З., ул. „М.“ № **, аб. № ********** и
кл. № **********, с титуляр на партидата А.А.Г.с ЕГН ********** ***, начислена
във фактура № **********/03.02.2020 г., което вземане е прехвърлено с договор
за продажба на вземане от 09.03.2020 г., сключен между цедента А.А.Г.с ЕГН **********
*** и цесионера Т.П.М. с ЕГН ********** ***, ведно със законната лихва върху сумата
19.00 лева, считано от 30.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е.- П. П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. В. 9009, район „В.В.“, В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № ***, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д.и Г.К., да заплати на Т.П.М. с ЕГН ********** *** сумата 350.00 лева
(триста и петдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Е.- П. П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. В. 9009, район „В.В.“, В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № ***,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., да бъде осъдена Т.П.М. с ЕГН **********
*** да му заплати сумата 360.00 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: