№ 1168
гр. Русе, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520103707 по описа за 2022 година
Ищецът - „МИР-96“ ООД заявява, че търгува с ВиК материали, а „Адис Калинов“
ООД извършва строителна дейност по занятие.
Страните по делото поддържали трайни търговски отношения – ответникът
закупувал ВиК материали от ищеца, за което всеки месец последният издавал фактури.
Предвид просрочени плащания, през 2019г. контрагентите сключили спогодба за
разсрочено погасяване на задълженията, но ответникът заплатил само част от дълга.
Ищецът пояснява, че към настоящия момент задължението на ответното дружество
възлиза на 23 586.83 лева формирано от:
1000 лева по фактура №11905/28.12.2017г.;
1947.58 лева по фактура №11964/31.01.2018г.;
1565.66 лева по фактура №12015/28.02.2018г.;
2820.52 лева по фактура №12091/30.03.2018г.;
3124.72 лева по фактура №12154/30.04.2018г.;
8765.83 лева фактура №12236/31.05.2018г. и
4362.52 лева по фактура №12336/29.06.2018г.
Твърди, че всички фактури са осчетоводени в счетоводството на кредитора, а
дължимия ДДС е начислен и внесен.
За събиране на вземането „МИР-96“ ООД депозирало заявление по реда на чл.410
ГПК и се снабдило със заповед №1462/01.06.2022г., издадена по ЧГД №2933/2022г. Предвид
1
постъпилото възражение, заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск
за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „Адис Калинов“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.“Бистрица“№4, бл.“Бистрица“, вх.Г дължи на „МИР-96“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Доростол“№31, вх.2, ет.8 следните суми:
1000 лева по фактура №11905/28.12.2017г.;
1947.58 лева по фактура №11964/31.01.2018г.;
1565.66 лева по фактура №12015/28.02.2018г.;
2820.52 лева по фактура №12091/30.03.2018г.;
3124.72 лева по фактура №12154/30.04.2018г.;
8765.83 лева фактура №12236/31.05.2018г. и
4362.52 лева по фактура №12336/29.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 30.05.2022г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Адис Калинов“ ООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на претенциите.
Намира иска за недоказан по основание и размер.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
В периода 28.12.2017г. – 29.06.2018г. ищецът продал на ответника ВиК части и издал
фактура №11905/28.12.2017г. на стойност 1675.37 лева; фактура №11964/31.01.2018г. на
стойност 1947.58 лева; фактура №12015/28.02.2018г. на стойност 1565.66 лева; фактура
№12091/30.03.2018г. на стойност 2820.52 лева; фактура №12154/30.04.2018г. на стойност
3124.72 лева; фактура №12236/31.05.2018г. на стойност 8765.83 лева и фактура
№12336/29.06.2018г. на стойност 4362.52 лева.
С нотариална покана, получена на 14.08.2019г. от представител на „Адис Калинов“
ООД, ищцовото дружество уведомило купувача за размера на непогасеното задължение,
конкретизирано по фактури и предоставило срок за изготвяне на погасителен план.
На 21.08.2019г. между „МИР-96“ ООД и „Адис Калинов“ ООД е сключена спогодба,
в която ответникът признава, че задължението му към ищеца възлиза на 71 651.18 лева и
приел да го погаси на 8 вноски в срок до 15.12.2019г.
Представени са молби за потвърждение, подписани от счетоводителя и управителя на
„Адис Калинов“ ООД, според които към 31.12.2020г. незаплатената част от дълга на
ответника е на стойност 48 254.29 лева, а към 31.12.2021г. – 48 074.29 лева.
С оглед установяване претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от
2
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
пълно и компетентно. След извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество
вещото лице е констатирало, че процесните фактури са осчетоводени при „МИР – 96“ ООД,
дължимия ДДС по всяка фактура е начислен в дневниците за продажба и след прихващане
на ДДС по фактурите, разликата е внесена по сметка на държавния бюджет. Към настоящия
момент непогасеното от ответника задължение възлизало на 23 586.83 лева. Експертът
пояснява, че ответникът не е осигурил достъп до счетоводството си и не е предоставил
исканите данни.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №1462/01.06.2022г., издадена по ЧГД №2933/2022г. по
описа на РРС срещу „Адис Калинов“ ООД за сумите: 23 856.83 лева – неплатени суми по
фактури №№11905/28.12.2017г.; 11964/31.01.2018г.; 12015/28.02.2018г.; 12091/30.03.2018г.;
12154/30.04.2018г.; 12236/31.05.2018г. и 12336/29.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2022г. до окончателното й изплащане; 471.74 лева – държавна
такса и 880 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи 23 856.83
лева – неплатени суми по фактури №№11905/28.12.2017г.; 11964/31.01.2018г.;
12015/28.02.2018г.; 12091/30.03.2018г.; 12154/30.04.2018г.; 12236/31.05.2018г. и
12336/29.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1462/01.06.2022г., издадена по ЧГД №2933/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №2933/2022г. по
описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед
което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „МИР-96“ ООД в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
3
„МИР-96“ ООД основава претенцията си на договор за продажба на стоки.
Търговската продажба е консенсуален, неформален договор. За сключването му е
достатъчно да се постигне съгласие между страните относно основните елементи на
продажбата – предмета и цената, и от този момент те са обвързани и дължат определените
според съдържанието на договора престации. Предаването на вещта от продавача на
купувача и плащането на цената са действия в изпълнение на вече сключения договор.
Индиция за наличието на неформални отношения и трайната търговска практика
между двете дружества са двустранно подписаните фактури, които по правната си същност
представляват частни свидетелстващи документи и установяват: съществуването на сделка
между страните по делото; предмета; стойността на сделката; падежа и начина, по който
клиентът е следвало да заплати цената на получените стоки.
Процесните фактури са визирани в получената от ответника нотариална покана и
съставляват част от задължението в общ размер 71 651.18 лева, което „Адис Калинов“ ООД
е признало и приело да заплати в срок до 15.12.2019г. Отделно от това в последната „Молба
за потвърждение“ счетоводителят и управителят на дружеството – длъжник са потвърдили
салдо в размер на 48 074.29 лева, формирано от суми по фактури, издадени в периода
30.11.2017г. – 28.06.2019г., като в позиции 2 до 8 са вписани фактурите, предмет на
настоящата претенция, респективно на заповедта за изпълнение по ЧГД №2933/2022г. по
описа на РРС.
Ответникът не установи (и не твърди), че е заплатил цената на доставените стоки.
По изложените съображения съдът счита, че претенцията като основателна и
доказана по размер, следва да бъде уважена.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 1351.74 лева (държавна такса и адвокатско възнаграждение) по ЧГД
№2933/2022г. по описа на РРС и 671.74 лева (заплатена държавна такса и възнаграждение на
вещо лице) по ГД №3707/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че „Адис Калинов“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Бистрица“№4,
бл.“Бистрица“, вх.Г дължи на „МИР-96“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр.Русе, ул.“Доростол“№31, вх.2, ет.8 сумата 23 856.83 лева – неплатени суми
по фактури №№11905/28.12.2017г.; 11964/31.01.2018г.; 12015/28.02.2018г.;
12091/30.03.2018г.; 12154/30.04.2018г.; 12236/31.05.2018г. и 12336/29.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1462/01.06.2022г., издадена по
ЧГД №2933/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Адис Калинов“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „МИР-96“ ООД,
ЕИК ********* сумите: 1351.74 лева – разноски по ЧГД №2933/2022г. по описа на РРС и
671.74 лева – разноски по ГД №3707/2022г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5