№ 194
гр. Варна , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503055 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение
№26082/31.08.2020г., постановено по гр. дело №16006 по описа за 2019г. на ВРС, с което, на
основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, въззивникът е осъден да
заплати на С. Т. И. сумата 1514,01 лв., представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски за производството в размер на 230 лева, на
осн.чл.78 ГПК .
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на ал.
2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон. Препращането към КТ е
изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън лимитативно изброените
случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд при работа на смени се отчита по
специален ред, което прави недопустима аналогията с другите държавни служители в
гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. в сила от 01.07.2007г. е неприложима са служебното
правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва
да се формира от месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178
от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни
дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се
съдържа в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва
анализ за съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от
04.11.2003 г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от
ЗМВР. Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ е
неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на
1
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Решението се
оспорва и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към материално правните норми,
като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно
определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-
голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма
от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно
КТ, като това различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР
функции на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР
са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено
време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на
извънредния труд, множество обезщетения. Излагат се и аргументи, че получените часове в
повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на
извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън
установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с
което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. В условие на
евентуалност претенцията да се отхвърли за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липса на
действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд в размер на
275,58лв.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269,
ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното: Ищецът е
предявил осъдителен иск за сумата от 1514,01 лева претендирани, като размера на незаплатено,
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството, на осн.чл.78 ГПК. В обстоятелствената
част на исковата молба, ищецът е изложил, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019г. е заемал
длъжност „младши инспектор“ в сектор „СПС“, което подразделение е на структурно подчинение
към ОД на МВР Варна и статут му определен от длъжността е на държавен служител. За
посочения период е положил общо 1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлиза на 1883,66 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд
от 235.66 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като
дължимата сума е в претендирания размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорвапредявените искове като неоснователни. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.
2
Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при
нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл
при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е неприложима в случая.
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове като обективно
кумулативно съединени и с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Безспорно е било между страните, че отношенията им са регламентирани от служебно
правоотношение в периода 21.11.2016 г. – 30.09.2019 г., като ищецът е заемал длъжност „младши
инспектор“ в сектор „СПС“ при ОД на МВР-Варна. Не е спорно и обстоятелството, че служителят
е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови/24-часови смени, съгласно утвърден
график, при сумарно отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в първоинстанциононото и въззивното производство е правен и
се свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на
трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд,
умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен
период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с
ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на
министъра на вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова
заповед. В чл. 179, ал. 4 ЗМВР е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За процесния период 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. действаща е била
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ,
бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл.
195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, тоест от 10.12.2019г. Процесната наредба урежда
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период
Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване
3
на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014 г.,
отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015г./, съгласно която разпоредба при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за
отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за
така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се
направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
Даринка Павлова прието като доказателство в първоинстанционното производство. От него
се установява, че стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд,
получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за
периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е 1514.01 лв. за 222 часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е
и искането за присъждане на законна лихва върху сумата 1514.01 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, но не
са представени доказателства за реалното им извършване и размер, поради което и съдът не
присъжда такива.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № №26082/31.08.2020г., постановено по гр. дело №16006 по
описа за 2019г. на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5