№ 1915
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510933 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20028673 от 01.02.2021 г., постановено по гр.д. № 28684/2011 г. по
описа на СРС, 155 състав е прието за установено по предявените искови претенции от ЗК
„Л.И.“ АД, с ЕИК ******* против Н.Я.Д., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* на
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./,
че Н.Я.Д. дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 6 115,39 лв. /шест хиляди сто и петнадесет лева
и тридесет и девет стотинки/ - главница, представляваща платено застрахователно
обезщетение по щета № 00-000-01-1261-8798/2007, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 215,59
лв. /две хиляди двеста и петнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ – лихва за забава за
периода от 25.01.2008 г. до 23.11.2010 г.
Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил
отговорността за разноски по делото, като осъдил Н.Я.Д. да заплати на ЗК Л.И. АД, на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 121,85 лв. /сто двадесет
и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
заповедното производство и сумата от 196,73 лв. /сто деветдесет и шест лева и седемдесет и
три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
С решението, ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на Н.Я.Д., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 265,95 лв. /двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на ЗАД Булстрад иншурънс груп АД, в
качеството му на трето лице – помагач на страната на Н.Я.Д..
Срещу решението в частта, с която е уважен иска е подадена въззивна жалба от
конституираните в хода на процеса на осн. чл. 227 ГПК наследници на Н.Я.Д., а именно Е.Н.
Я. –Ц., В.С. Я. и М. Н. ЯНЧ.. Поддържа, че по делото са извършвани процесуални действия
след смъртта на техния наследодател, решението било постановено близо пет години след
1
смъртта му, поради което правото им на защита било накърнено. Излагат доводи по
същество на спора. Искането до въззивния съд е за обезсилване, евентуално отмяна на
първоинстанционното решение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в производството ЗД „Л.И.“
АД, с който жалбата се оспорва. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на разноски за въззивното производство.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната му част.
Предявени са искови претенции по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковата молба, по която е било образувано гр. дело № 28684/2011 г. по описа на
СРС, ГО, 155 с-в, е била депозирана на 04.07.2011 г. от ЗК „Л.И.“ АД срещу Н.Я.Д..
В съдебно заседание, проведено на 16.07.2020 г. е приключено съдебното дирене и е
даден ход на устните състезания. На 01.02.2021 г., първоинстанционният съд е постановил
решение по същество на спора между страните.
Същевременно видно от справка от НБД "Население" /л. 100 от
първоинстанционното дело/ соченият ответник Н.Я.Д. е починал на 14.11.2016 г. Законните
му наследници Е.Н. Я. –Ц., В.С. Я. и М. Н. ЯНЧ. са конституирани на негово място с
определение на първоинстанционния съд по горното дело от 09.04.2021 г. /лист 111 от
делото/, след приключване на производството по делото с постановеното решение на
01.02.2021 г., което е било постановено по отношение на починалия.
Както е известно всяко физическо лице се ползва с процесуална правоспособност от
раждането до своята смърт. С факта на смъртта се поставя край на процесуалната
правоспособност, а в случая тази смърт предхожда съдебното заседание, в което е
приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезанията.
Процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за възникване и съществуване на процесуалното правоотношение, за която
съдът следи служебно. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, І го и Решение № 181 от
01.02.2017 г. по гр. д. № 1980/2016 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, когато юридическото събитие е
настъпило по време на висящността на спора, съгласно член 227 ГПК, починалата страна се
замества от нейните правоприемници. В случая, процесуалното правоприемство настъпва по
силата на закона, а не по волята на съда или правоприемниците, поради което е без значение
дали това събитие и станало известно на съда, пред който делото е било висящо.
Процесуалната правосопособност е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно, като липсата на процесуална
правоспособност е пречка за постановяване на решение по същество на спора. Тя е условие
за допустимост на процеса.
Следователно решението, постановено с участие на неправоспособна страна, е
процесуално недопустимо. /Така Решение № 124 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 524/2010 г., г.
к., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 124 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 524/2010 Г., Г. К., ІІ г. о. на
ВКС/. Такова решение подлежи на обезсилване по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК в обжалваната
част, а делото - на връщане на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20028673 от 01.02.2021 г. по гр.д. № 28684/2011, СРС , 155
състав В ЧАСТТА , с която е прието за установено по предявената искова претенция от ЗК
„Л.И.“ АД, с ЕИК ******* против Н.Я.Д., с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********* на
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./,
че Н.Я.Д. дължи на ЗД Л.И. АД, сумата от 6 115,39 лв. /шест хиляди сто и петнадесет лева и
тридесет и девет стотинки/ - главница, представляваща платено застрахователно
обезщетение по щета № 00-000-01-1261-8798/2007, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в
ЧАСТТА, с която е осъден Н.Я.Д., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК
*******, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 121,85 лв.,
представляваща направени по делото разноски в заповедното производство и сумата от
196,73 лв., представляваща направени по делото разноски като недопустимо И ВРЪЩА
делото на друг състав на СРС за произнасяне по предявения иск.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад иншурънс груп“ АД, в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3