Решение по дело №507/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по исковата молба на И. П. С., понастоящем в Затвора – Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за периода от 21.05.2021 г. до 20.04.2024 г. вследствие на лошите санитарно-битови условия в столовата в Затвора – Пазарджик.

С Молба вх. № 4988/03.06.2024 г. ищецът е уточнил исковата си молба, като е посочил, че предявява претенцията си срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, размера на иска е 50 000 лева, претендираните претърпени неимуществени вреди са за обстоятелствата, че от 21.05.2021 г. до 20.04.2024 г. се храни в столовата на ОЗ – Пазарджик, а тя е в дупки и се рони тавана, всичко е в паяжини, масите са стари и мазни, има изпражнения от мишки по земята и масите и пейките за хранене, ръжда по масите, а прозорците били счупени. Заявява причинени болки и страдания под формата на страх, а именно, че го е страх да не намери изпражнения от плъхове или хлебарки в храната си. Изпитва погнуса в столовата, защото мирише лошо. Определя това като нечовешко условие за хранене. Посочва, че от тавана миришело на мухъл.

В съдебно заседание от 03.10.2024 г. ищецът е уточнил и исковия период, а именно: от 21.05.2021 г. до 20.04.2024 г. Поддържа искането за разпит на един свидетел - И. Д. и се отказва от разпит на другия свидетел – С. Р..

Ищецът – И. П. С. – редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, като поддържа исковата молба. Ищецът изразява становище по съществото на спора, че поддържа оспорването така както е направено с исковата молба. Моли ответникът да бъде осъден за заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София оспорва исковата молба с подаден писмен отговор вх. № 5685/19.06.2024 г. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от юриск. Р., който поддържа представения отговор. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, и моли да бъде отхвърлена.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Счита, че по делото са събрани доказателства, които оборват изложените твърдения в исковата молба относно условията в столовата в Затвора – Пазарджик. Изразява становище, че от приложените по делото доказателства се установява, че има създадена сериозна организация за санитарно-хигиенните условия в столовата. Тази организация е свързана със спазването на подзаконови нормативни актове, издадени заповеди в тази насока, като се спазват хигиенните изисквания, извършва се дезинфекция, дератизация и дезинсекция своевременно, закупуват се хигиенни материали, които се ползват. Спазват се всички изисквания на МЗ. Няма данни за хранителни натравяния или болести, разпространявани от т.нар. вредители, гризачи и други, каквото би се получило, ако са налице тези твърдения. Посочва, освен това, че поддържането на хигиената в столовата е част от задълженията на лишените от свобода.

Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Съгласно представена справка от информационна система на ГД „Изпълнение на наказанията“ (л. 162) относно периодите на престой на ищеца в Затвора – Пазарджик, се установява, че лишеният от свобода е изтърпявал наказание лишаване от свобода от 11.06.2018 г., като е приведен в Затвора – Пазарджик на 21.05.2021 г., съгласно Заповед № Л-1697 от 20.05.2021 г. на Главния директор на ГДИН.

По делото е представена и справка, изготвена от гл. инспектор Е. С. – Началник Сектор „ФЛКР“, относно битовите условия в Затвора – Пазарджик, по време на престоя на ищеца в затвора. В същата е посочено, че през процесния период в Затвора – Пазарджик, са били създадени всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода, по време на престоя им, съгласно установените законови норми. Организацията на хигиенното и противоепидемично осигуряване в затвора е регламентирано с вътрешни правила, разработени и функциониращи в съответствие с изискванията на действащата нормативна база.

През периода на пенитенциарна изолация на лишения от свобода, цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в Затвора – Пазарджик е съобразно с утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ вътрешни правила, съгласно Заповед № Л-10425/2014 г. Налични са били Правила за хигиенното и противоепидимично осигуряване в местата за лишените от свобода от 2022 г. Считано от 01.04.2022 г., са утвърдени и функционират и нови вътрешни правила за хигиенното и противоепидимично осигуряване в местата за лишените от свобода. По отношение на осигуреността на затвора с необходимите хигиенни материали, консумативи и препарати, е посочено, че доставките се извършват на основание проведени процедури по реда на Закона за обществените поръчки и свързаната с него нормативна база, така че затвора, респективно обектите в затвора, както и столовата за хранене на лишените от свобода, са били ресурсно осигурени и недостиг на хигиенни и дезинфекциращи препарати не е имало.

В справката е посочено, че в раздел „Хигиенен контрол върху храненето на лишените от свобода“ от същите правила, е регламентиран начинът на организация на храненето, хигиенният контрол при получаване, транспортиране, съхранение, обработка и раздаване на хранителните продукти. Приготвянето на храната на лишените от свобода в затворническата кухня има за цел осигуряване на достатъчна по химичен и калориен състав храна. Приготвя се в съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица № 1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. В обект „Затворническа кухня“, в това число и прилежащата територия на столовата, е въведена система за самоконтрол, в съответствие с изискванията на Системата за анализ на опасните и критичните контролни точки (НАССР). Медицинските специалисти в качеството им на здравни инспектори, са осъществявали постоянен и насочен контрол, по отношение спазването на хигиената в столовата за хранене, респективно в кухнята за приготвяне на храната на лишените от свобода, миячното помещение, както всички складови помещения в обекта.

Посочва, че сервирането на храната се осъществява от щатно работещите в обекта лишени от свобода, в присъствието на служител. Сервира се задължително на предварително почистени и дезинфекцирани маси, като след хранене същите се дезинфекцират от дежурните в столовата. Столовата е с размери 23,50 м. дължина, при 10,00 м. ширина и височина 3,00 м., разполага с обособено място за миене на ръце, с монтирани 3 броя санитарни мивки, с течаща студена вода и снабдени с хигиенни материали. Освен масите за хранене, столовата е оборудвана и с 2 помощни маси за сервиране и за отсервиране. Помещението разполага с 21 броя прозорци, с размери 140/110 см., с отваряеми части, като при необходимост, дневната светлина се компенсира от 10 броя осветителни тела. Помещението разполага с 11 броя маси за хранене, всяка с дължина 365 см., ширина 60 см. и височина 90 см., до които са монтирани пейки със същата дължина. Капацитетът на столовата е за 88 лишени от свобода на една смяна.

От справката се установява, че най-голямата група от лишени от свобода, които се хранят по график, е групата на работещите лишени от свобода от 07-мо отделение, като наброява 53-ма лишени от свобода, при капацитет на столовата от 88 места. Останалите лишени от свобода се хранят по график, като варират от 21 лишени от свобода до посочените 53 лишени от свобода. Отделно от това на 2 маси, монтирани в обособената част на столовата, е организирано храненето на приемащите различни диети, като същите се настаняват по 8 души, шахматно разположени, така че разстоянието им един от друг да е достатъчно.

В доказателства на горните са представени и копия на разписаните ред за хранене на лишените от свобода в Затвора – Пазарджик от 25.01.2023 г. и 17.01.2022 г. и листи от дневния режим на лишените от свобода към 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.

Съгласно представеният по делото договор от 13.11.2018 г. между ГДИН и „ДДД-1“ ООД гр. София и протоколи за дезинфекция към Договор № 650/20.01.2021 г. между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ през процесния период са извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията по утвърден график. Считано от 08.06.2023 г., дейностите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в затвора са извършвани при спазване указанията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В тази връзка, определени длъжностни лица от затвора са преминали курс на обучение за придобиване на квалификация за ДДД изпълнители в Столична регионална здравна инспекция, по реда на Наредба № 1/05.01.2023 г. за условията и реда на извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации, което е видно от представената справка от 19.06.2024 г. на Началник сектор ФЛКР (л. 88).

По искане на ищеца в хода на съдебното производство е разпитан свидетелят И. А. Д., лишени от свобода в Затвора – Пазарджик.

От свидетелските показания на И. Д. се установи, че е работил в столовата на Затвора – Пазарджик от 2019 г. до месец май 2021 г. Споделя, че

столовата на Затвора – Пазарджик допреди 2 месеца и половина (преди разпита в съдебно заседание от 21.11.2024 г.) се намирала в много окаяно състояние. Стените и таванът се лющели. Нямало достатъчно светлина от прозорците, имало една крушка, в цялата столова имало общо около 5-6 крушки, не повече. Посочва, че столовата е огромна, няма достатъчно светлина. Хлебарките лазели по масите. Масите се лепяли. Стените се ронели и от тях постоянно падала някаква мазилка. С тази кофа, с която бършели масите след всяко хранене, се миело с една и съща вода от сутринта до вечерта. Свидетелят твърди, че е виждал да се разхождат плъхове и да има изпражнения по масите и пейките в столовата. Преди доста години в същата столова, в която се хранели в момента днес се намира лавката, в която си пазаруват храна. Преди време там нямало лавка, тя била на съвсем различно място и там били касите с храната, която получават от свиждане. Това било преди 4-5 години, от 2017-2018 г. докъм 2021-2022 г. След като направили тази лавка решили да го заградят с едни ламарини, имало още една тоалетна там. Свидетелят твърди, че знае лично за това, защото е работил в столовата и знае, че имало една тоалетна, и всеки един, който отивал на последната маса да се хранел, там миришело ужасно на изпражнения от мишки. Постоянно се виждали мишки. Посочва, че лично той като свидетел може да кажа точно 2019 г., 2020 г. и 2021 г., когато е работил в столовата, че е виждал как плъх се качва горе на масата и краде една наденица от порцията, която е дадена на лишен от свобода.

Свидетелят твърди, че когато слизали да се хранят в столовата мирише ужасно, на помии, едва ли не на някаква риба скумрия, останала отпреди 20 дена. Твърди, че тази миризма е заради кофите. Когато се хранят, остатъкът от храната трябва да се изхвърли в тези кофи и да се изкарат, а те се изкарват понеделник, сряда и петък, миячът на столовата ги изкарва. Понеже не се поддържат тези кошове, не се измиват, когато се изхвърли остатъка от храната, затова миришат така.

Установява се от представената справка (л. 224) за свидетеля И. Д., че същият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за периода 12.02.2016 г. – 18.05.2021 г., от 23.06.2022 г. до 26.04.2023 г. и от 15.03.2024 г. в Затвора – Пазарджик. В този смисъл показанията на свидетеля Д. за периода 2019 – 2021 г., когато посочва, че е работил в столовата в Затвора - Пазарджик не следва да се кредитират, тъй като не установяват условия за процесния период, който започва от 21.05.2021 г. Показанията на свидетеля се кредитират единствено в частта относно организацията на почистване на масите в столовата за периода от 23.06.2022 г. до 26.04.2023 г. и от 15.03.2024 г., на което е станал свидетел като хранещ се лишен от свобода. От същите се установява, че задълженията по почистване на масите е възложено на лишените от свобода, така както се установява и от представените писмени доказателства.

От изисканите и събрани писмени доказателства не се установява наличие на хранителни отравяния в Затвора – Пазарджик. Не се установяват и медицински противопоказания на ищеца да се храни в столовата в Затвора – Пазарджик.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Преди излагане на доводи по съществото на спора, следва да се отбележи, че процесът се движи в рамките, зададени от самия ищец с исковата молба. Именно последният определя тези рамки съгласно обстоятелствата, които твърди в исковата си молба и конкретните претенции, които сочи в нея. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лева, претърпени в периода от 21.05.2021 г. до 20.04.2024 г., в който ищецът бил подложен на унизителни условия вследствие на лошите хигиенни и санитарно-битови условия в столовата в Затвора – Пазарджик.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на предявяване на исковата претенция, ищецът е бил с настоящо местопребиваване в Затвора – Пазарджик, а и на същото място се твърди да са настъпили уврежданията. Същият е предявен и срещу надлежен ответник, доколкото, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендират обезщетения за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, какъвто е Затвора – Пазарджик, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затворите следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

Предвид изложените, искът е допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Тоест отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.

В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

От събраните и неоспорени по делото писмени доказателства се установява, че през периода, когато ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пазарджик, са били създадени всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода, по време на престоя им, съгласно установените законови норми. Администрацията на Затвора – Пазарджик е направила всичко необходимо за осигуряване на нормални санитарно-хигиенни условия в затвора и в частност столовата към него, както и за осигуряване на нормалното хранене на лишените от свобода, съобразно с утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ вътрешни правила, съгласно Заповед № Л-10425/2014 г. Считано от 2022 г. и от 01.04.2024 г., са утвърдени и функционират нови вътрешни правила за хигиенното и противоепидимично осигуряване в местата за лишените от свобода. Видно от представените по делото писмени доказателства, задължение на самите лишени от свобода е било поддържането на хигиената в столовата, за което са били определени отговорни лишени от свобода. На същите са предоставяни и препарати за почистване. Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетеля Д., макар и да са дадени частично за период извън исковия, който посоча, че докато е работел в столовата, му е известно, че на лишените от свобода са предоставяни почистващ прах и веро за хигиенизация и измиване. Тоест администрацията на затвора е изпълнила задълженията си по осигуряване на почистващи препарати, като задължение на лишените от свобода е самата поддръжка на хигиената. В този смисъл не се събраха доказателства относно твърденията за лоша хигиена в столовата, които да са вследствие на действия или бездействия на администрацията на Затвора – Пазарджик, поради което съдът намира иска за неоснователен и недоказан и в тази му част.

Недоказани според съда са изцяло оплакванията на ищеца, че в процесния период в столовата в Затвора – Пазарджик таванът се ронел, докато лицата вътре се хранели, стените били пропити от влага и също се ронели, прозорците били тъмни и вътре било пълен мрак. Видно от приложената по делото и неоспорена справка, изготвена от гл. инспектор Е. С. – Началник Сектор „ФЛКР“, столовата е с размери 23,50 м. дължина, при 10,00 м. ширина, и височина 3,00 м. разполага с обособено място за миене на ръце, с монтирани 3 броя санитарни мивки, с течаща студена вода и снабдени с хигиенни материали. Освен масите за хранене, столовата е оборудвана и с 2 помощни маси за сервиране и за отсервиране. Помещението разполага с 21 броя прозорци, с размери 140/110 см., с отваряеми части, като при необходимост, дневната светлина се компенсира от 10 броя осветителни тела. Помещението разполага с 11 броя маси за хранене, всяка с дължина 365 см., ширина 60 см. и височина 90 см., до които са монтирани пейки със същата дължина. Капацитетът на столовата е за 88 лишени от свобода на една смяна. От страна на ищеца не се опровергава съдържанието на писмените доказателства относно битовите условия в столовата, посредством насрещно доказване. Показанията на разпитания свидетел, освен, че са преимуществено за период извън процесния, са концентрирани предимно в насока лошата хигиена в столовата, която както бе изяснено по-горе е задължение на самите лишени от свобода. В този смисъл твърденията, че в столовата е влажно, тъй като пейките и масите са мокри преди хранене кореспондира с изискването за дезинфекция и почистване преди храненето на следващата смяна лишени от свобода. Ако пейките и масите не са почиствани преди всяка смяна, това би довело до нарушение на изискванията за хигиена.

По делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че по отношение на осигуреността на затвора с необходимите хигиенни материали, консумативи и препарати, доставките са били извършвани на основание проведени процедури по реда на Закона за обществените поръчки и свързаната с него нормативна база, така че в затвора, респективно обектите в затвора, както и столовата за хранене на лишените от свобода, са били ресурсно осигурени и недостиг на хигиенни и дезинфекциращи препарати не е имало.

В този смисъл, регламентиран е начинът на организация на храненето, хигиенният контрол при получаване, транспортиране, съхранение, обработка и раздаване на хранителните продукти. Установи се, че приготвянето на храната на лишените от свобода в затворническата кухня е в съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица № 1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода. Нещо повече, в обект „Затворническа кухня“, в това число и прилежащата територия на столовата, е била въведена система за самоконтрол, в съответствие с изискванията на Системата за анализ на опасните и критичните контролни точки (НАССР). Медицинските специалисти в качеството им на здравни инспектори, са осъществявали постоянен и насочен контрол, по отношение спазването на хигиената в столовата за хранене, респективно в кухнята за приготвяне на храната на лишените от свобода, миячното помещение, както всички складови помещения в обекта.

Установи се, че сервирането на храната се осъществява от щатно работещите в обекта лишени от свобода, в присъствието на служител. Сервира се задължително на предварително почистени и дезинфекцирани маси, като след хранене същите се дезинфекцират от дежурните в столовата.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на плъхове, хлебарки и дървеници на територия на столовата в Затвора – Пазарджик, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на ищеца в затвора и всички части на Затвора – Пазарджик. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени и протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД обработка, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в столовата в Затвора – Пазарджик в процесния период, в т. ч. и за наличието на хлебарки, дървеници и гризачи. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в столовата.

От събраните по делото писмени доказателства, включително справка от медицинския център към Затвора – Пазарджик не се установяват и хранителни натравяния или стомашно-чревни заболявания, които да са провокирани от лоши санитарно-битови условия в столовата в Затвора – Пазарджик.

В този контекст следва да се изтъкне и, че що се касае до възможността на съда за определяне на размера на справедливо обезщетение спрямо претърпените вреди, при заявен иск за обезщетение, в тежест на ищеца е указано да докаже реално претърпените вреди по вид и размер. Такова указание е дадено и на ищеца с определението за насрочване на делото, а именно, че той е този, който трябва да ангажира доказателства във връзка с твърденията, които е изложил в исковата молба, за да докаже по основание, вид и размер своя иск. Доказателства за претърпени вреди в случая не са ангажирани под каквато и да е форма. Следва да се отбележи, че дори с показанията на разпитания свидетел да се обрисува лоша хигиенна обстановка в столовата в Затвора – Пазарджик, то същият не заявява под каквато и е да форма настъпили вреди за ищеца. Не са ангажирани и други каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението за претърпени вреди.

С оглед изложените, настоящият състав намира, че нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение не се установява, като предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

От ответната страна не е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

Водим от горното, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И. П. С., понастоящем в Затвора – Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за периода от 21.05.2021 г. до 20.04.2024 г. вследствие на лошите санитарно-битови условия в столовата в Затвора – Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.