РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Бургас, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. К.
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500755 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. И. О.,
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетния К. П. К., ЕГН **********, чрез адвокат Галина Колева от БАК,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Шейново“ № 18 и въззивна жалба от А. И.
И., ЕГН **********, чрез адвокат Димитър Вълчев от БАК, с адрес за
призоваване: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 102,ет.1, ат.1, против Решение №
92 от 15.01.2025 г., постановено по гр.дело № 2745/2024 г. по описа на
Районен съд –Бургас, с което съдът е осъдил въззивника-ответник да заплати
на възивника -ищец К. К., действащ чрез своята майка като законен
представител, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 70 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени във връзка с извършено от ответника И. на
17.08.2022 г. престъпление по чл.325в, ал. 1 от НК, за което има влязло в сила
споразумение по НОХД № 4264/2023 г. на БРС, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на непозволеното увреждане- 17.08.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение, като е отхвърлил иска
1
за претърпени неимуществени вреди в частта му за разликата до пълния му
предявен размер от 6000 лв. и иска за имуществени вреди за разликата до
претендираните 1140 лв., като неоснователни и недоказани.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват и двете
страни в различна части на обжалвания съдебен акт. Въззивникът- ищец,
който намира постановеното решение за неправилно в отхвърлителната част,
моли за отмяна и удовлетворяване на претенцията изцяло до предявения
размер от 6000 лв. Прави анализ на фактическата обстановка по делото,
включително показанията на разпитаните свидетели, като изразява несъгласие
с извода на БРС, че съпричиняването е в размер на 50 процента. Излага
съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
А. И. И., с който моли съдът да не уважава подадената въззивна жалба.
Посочва, че във въззивната жалба превратно се тълкуват свидетелските
показания, коментира приложения по делото видеозапис. Излага
съображения.
Въззивникът-ответник намира постановеното решение в осъдителните
му части за неправилно и незаконосъобразно. Прави анализ на събрания
доказателствен материал, като счита извода на районния съд за съпричиняване
в размер на 50 % за неправилен.Моли за отмяна на решението в осъдителната
му част изцяло, респективно за редуциране на приложеното съпричиняване до
99 процента. Излага съображения
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от
легитимирани лица и са допустими.
Районен съд -Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл. 50
от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че с определение от 23.10.2023 г. по
НОХД № 4264/2023 г. на БРС е одобрено споразумение между обвиняемия А.
И. И. и прокуратурата, с което последният е признат за виновен в това, че на
17.08.2022 г. в с. Равадиново, обл. Бургас, в двора на замъка „Влюбен във
2
вятъра“, не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче без
порода, което се е намирало под негов надзор, като не е предприел
обезопасителни мерки, задължителни при отглеждане на куче, визирани в чл.
172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинска дейност – „собственици на
кучета са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за
хора“, както и чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните – „Собственикът
е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето,
проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота и
здравето на хора“, в резултат на което кучето, причинило чрез захапване в
областта на лява ръка, на К. П. К., роден на 20.07.2013 г., средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на проксималната фаланга на трети пръст
на лява ръка, довело до трайно затруднение на движението на ляв горен
крайник, за срок от 5-6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес,
което представлява престъпление по чл. 325В, ал. 1 от НК.
Пред първата съдебна инстанция съдът е допуснал до разпит трима
свидетели, събрал е доказателства по делото и е достигнал до правни изводи,
които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.
272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Тъй като постановеното определение, с което е одобрено споразумение
по НОХД № 4264/2023 г. на БРС, има характер на влязла в сила осъдителна
присъда, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, същото е задължително за
гражданския съд, разглеждащ последиците от престъпното деяние, поради
което извършеното деяние и причинно-следствената връзка по делото са
установени.
От разпита на свидетелите и описаната фактическа обстановка, както и
от приобщените записи от камерите поставени в атракционен к-с „Замък“ -
„Влюбен във вятъра“ се установява, че на 17.08.2022 г. въззивникът – ищец К.
К. при посещение в процесното място е пострадал от извършено от
въззивникът – ответник А. И. и описано по-горе престъпление. След
ухапването на левия среден пръст на ръката, детето е било отведено заедно с
неговата майка и откарано до аквапарка, намиращ се до замъка. Там му е
указана първа помощ от медицинска сестра, след което детето е било отведено
от своята майка в „УМБАЛ“ – Бургас АД, прегледано от лекари, като са му
назначени рентгенови снимки и раната е била обработена от хирург.
3
Направени са му ваксини против бяс и тетанус и му е предписана
антибиотична терапия. От представената по делото епикриза от 25.08.2022 г. е
видно, че въззивникът е приет в „МБАЛ – Бургасмед“ ЕООД на 23.08.2022г. с
абцес на кожата, фурункул и карбункул, след което е проведена операция под
обща анестезия и поставена гипсова имобилизация.
От показанията събрани по реда на чл. 177, ал. 2 от ГПК от майката на
детето – С. О. става ясно, че след консултация в болницата - „УМБАЛ“ –
Бургас АД, насочено от педиатър, е било установено счупване и ваксиниране
срещу тетанус. Майката обяснява, че на датата на инцидента детето
първоначално е било разстроено, плачещо с изцапани с кръв дрехи. В
последствие след извършената хирургична интервенция, майката установява,
че болничния престой е бил три дни и е свързан също с преживян стрес от
детето, както и физически и психически проблеми в тази връзка. След
свалянето на гипса е липсвало подвижност на пръста, а назначената
физиотерапия е продължила около 4 месеца и е включвала 21 процедури на
месец. През първите няколко дни детето е изпитвало силна болка и е плачело
от болка и стрес.
От показанията на свидетелките А. и М., които са колеги на
въззивникът – ответник И., се установява следната фактическа обстановка:
свидетелката А. е тази, която е извършила инструктаж на групата, състояща се
от около 30 деца и 3-4 учителки. Според свидетелката същата е разяснила, че
животните в комплекса не бива да се хранят, както и да се престъпват
забранените зони. Според свидетелката зоната, в която е било кучето е
маркирана и заградена с колчета и въжета. Кучето е било в частта, в която е
разположен порталът за изхвърляне на боклук до металната врата, отвътре на
замъка. По мнение на свидетелката кучето не е било агресивно и е охранявало
портала.
Другата свидетелка М. работи като уредник на храма в комплекса, като
установява, че групата от деца не е била контролирана от техните учители,
като на два пъти е чула събаряне на колове до паметник от децата, а в
последствие е чула писък на дете и е видяла К. да стои на една от пейките,
след като е бил ухапан от кучето. Свидетелката сочи, че алеята към портала,
където е било кучето е заградена с големи железни колове застопорени в
земята. Свидетелката М. твърди, че кучето е добро и никога не е имало
4
проблеми с него. Учудва се на обстоятелството, че учителите не са видели, че
децата са тръгнали към зоната с кучето и не са взели мерки да ги контролират.
Правното основание на предявената претенция – чл. 50 от ЗЗД,
предполага наличие на отговорност, която е обективна, безвиновна и е
солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор се намира
вещта. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда, може да
се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от
непозволеното деяние, а не резултат на случайно или изобщо несвързани с
деянието обстоятелства. Ако увреждането е изключителна последица от
поведението на трето лице, то липсва причинна връзка между действията на
изпълнителя на работата, поради което нито той, нито възложителя ще носят
отговорност. Това и за собственика и за лицето, под чийто надзор се намира
вещта причинила вредата. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД изхожда от общата
отговорност по чл. 45 и от принципа да не се вреди другиму, като
установеното увреждане следва да бъде овъзмездено.
В конкретния случай с оглед постигнатото споразумение, имащо
характер на влязла в сила присъда, от което се установява, че И.
противоправно и виновно не е положил дължимата грижа по отношение на
кучето, намиращо под негов надзор и в този смисъл причинната връзка и
настъпилата вреда са доказани в хода на производството.
Основният спорен въпрос по делото е на лице ли е съпричиняване от
страна на пострадалото лице и в какъв размер, както и дали деянието би
настъпило, ако собственикът на кучето беше взел обезопасяващи мерки
свързани с поставяне на намордник на кучето, респективно държането му в
клетка.
От събрания по делото доказателствен материал, включително записа
от камерите на 17.08.2022 г. за времето между 10:30 – 11:30 часа, настоящият
съдебен състав намира, че приносът за настъпване на увреждането от страна
на детето е в размер на 50 %, като първата инстанция подробно е анализирала
представения запис и констатациите на извършената съдебно-техническа
експертиза по ДП№251 ЗМ-346/2022 г. по описа на ОД на МВР-Бургас. Това е
така, тъй като и двете страни са еднакво виновни за възникналия инцидент.
Отговорността на собственика е безвиновна и е свързана с обстоятелството, че
5
същият не е взел достатъчно предохранителни мерки за обезопасяване
поведението на животното. От друга страна същото се отнася и за
пострадалото дете, което не се е съобразило с обстоятелството, че влиза в
контакт с непознато животно, което макар и видимо неагресивно реагира, чрез
фиксиране в областта на лявата ръка на детето, което предизвиква нежеланите
последици. В този смисъл въззивникът – ищец не е спазил изискванията да не
храни и пипа животните в комплекса, навлизайки в част която не е
предназначена за преминаване на посетители.
Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и възлиза
съобразно приетото 50 % съпричиняване на сумата от 3 000 лева. В този
смисъл постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Присъждане на разноски по делото са поискали и двете страни, като са
представили доказателства за извършването им. Настоящата инстанция, като
съобрази резултата по делото, намира че разноските следва да останат за
страните така както са направени, тъй като и двете жалба не следва да бъдат
удовлетворявани.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92/15.01.2025 г., постановено по гр.дело
№ 2745/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
30- дневен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6