№ 3767
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110209962 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против
наказателно постановление № 25-4332-009528/12.05.2025 г., издадено от Началник Сектор в
СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, за което
му е наложено административно наказание глоба размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата са изложени доводи за допуснати при съставянето на АУАН и издаването на
НП съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган и нарушението е неясно описано,
доколкото са посочени повече от една хипотези на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и не става ясно за
какво именно е ангажирана отговорността на М.. Прави се искане атакуваното НП да бъде
отменено.
За проведеното на 06.10.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. К., а жалбоподателят М. не се явява
и не изпраща процесуален представител.
В дадения ход по същество юрк. К. пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление - потвърдено. Намира нарушението за доказано, а описанието
му - за ясно и подробно. Прави искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 10.04.2025 г. около 04:11 ч. в гр. София жалбоподателят Р. М. управлявал лек
1
автомобил „***“ с ДК № ***. Движел се по бул. „България“, с посока от ул. „Пирин“ към
бул. „Гоце Делчев“. Пред № 51 на бул. „България“ бил спрян за извършване на проверка от
полицейски патрул на 06 РУ-СДВР в състав свидетелите С. В. и Д. С..
На полицейските служители направило впечатление, че водачът М. бил притеснен,
поради което решили да го тестват за употреба на наркотични вещества. Повикали за
съдействие свои колеги, които донесли „Дръг тест 5000“ за извършване на тестването и
поканили М. да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Жалбоподателят отказал извършването на проверката, при което свидетелите В. и
С. му разяснили последиците от отказа.
Свидетелят В. му съставил АУАН Серия GA № 1402517/10.04.2025 г., в който описал
обстоятелствата по извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП. Издаден и
връчен на М. бил и талон за медицинско изследване № *** във ВМА гр. София. При
връчване на АУАН жалбоподателят посочил, че няма възражения. Впоследствие не се явил в
болничното заведение и не предоставил кръв за изследване. Писмени възражения не били
депозирани и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и приобщените по преписката материали, на 12.05.2025 г.
Началник Сектор в СДВР, ОПП СДВР издал атакуваното наказателно постановление за
извършеното от М. нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, с което му наложил
административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетелите С. В. и Д. С., и писмени - талон за медицинско изследване №
***; докладна записка до Началника на 06 РУ-СДВР; справка-картон на водач; заповед №
513з-4533/31.05.2022 г.; заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка и
отказът на М. да му бъде извършена проверка с „Дръг тест 5000“ за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, се установяват еднопосочно посредством показанията на
свидетелите В. и С. и от издадения талон за медицинско изследване. Показанията на
полицейските служители са последователни, логически издържани и в корелация с
писмените доказателства, като изясняват обстоятелствата по проверката. Доколкото
свидетелите са изпълнявали рутинните си служебни задължения, свързани с охраната на
обществения ред, съдебният състав прецени, че показанията им са добросъвестно
депозирани и не са налице основания, поради които достоверността и обективността им да
бъдат поставяни под съмнение.
Материалната компетентност на свид. В. по съставяне на АУАН и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват
съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени им
по силата на заповед № 513з-4533/31.05.2022 г., заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Възражението за липса на компетентност на наказващия
орган е неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи
и в законоустановените ред и форма. Налице е идентитет между фактическото описание на
2
вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение и правната му квалификация, и ясно,
точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му в АУАН и НП, в това
число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради това
съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1
ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдържа няколко самостоятелни състава на
административно нарушение, един от които е отказ за извършване на проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от водач в процес на
управляване на моторно превозно средство, като в този случай е без значение дали
съответният водач е обективирал или не воля да даде кръвна проба за химическо изследване.
В случая се касае до отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като правната квалификация на нарушението е точна, ясна и
съответна на фактическото описание. Релевираните в жалбата възражения в обратна насока
са неоснователни.
Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да се
явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
По отношение материалноправната законосъобразност на наказателното
постановление, съдът констатира следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща
правило за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода
на производството и кредитирани от съда доказателствени източници се установи по
категоричен начин, че на инкриминираните в АУАН и НП време и място жалбоподателят М.,
като водач на МПС, е отказал извършването на проверка с тест за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози, с което е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.
При извършването му е действал с пряк умисъл като форма на вината, доколкото в
качеството на водач на МПС съзнателно е отказал извършването на проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, което задължение му е
изрично вменено с инкриминираната законова норма.
Ирелевантно в случая и с оглед конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, е дали е бил употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не. Изцяло в правомощията на полицейските
органи е да преценят дали дадено лице да бъде изпробвано за употреба на
алкохол/наркотични вещества и/или техни аналози. Отказвайки да бъде тестван с „Дръг тест
5000“, М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Чл. 174, ал. 3 ЗДвП императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат
тествани за употреба на наркотични вещества или техни аналози с налагане на глоба в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управляват МПС за срок от 24
3
/двадесет и четири/ месеца. Следователно наложеното на М. кумулативно наказание е
правилно индивидуализирано в регламентирания от закона абсолютен размер.
Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на
осъщественото нарушение като маловажен случай категорично не се констатираха,
доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, предвид показанията
на свидетелите в насока физическото състояние, в което се намирал М., обществената
опасност на осъщественото нарушение се явява завишена.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано - постановено при правилно приложение на материалния
закон, при изяснена фактическа обстановка и при съобразяване с процесуалните правила.
Като такова следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на юрк. К. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание претенцията следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /в
редакцията, актуална към момента на обявяване на делото за решаване/, а именно в размер
на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-009528/12.05.2025 г.,
издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР против Р. А. М. за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, за което му е наложено
административно наказание глоба размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4