№ 155
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Частно наказателно дело №
20221100201084 по описа за 2022 година
ЗАСЕГНАТИТЕ ЛИЦА Д. П. Б. и Ф. К. - редовно уведомени чрез
съдебния си адресат адв. Н. - не се явяват.
ПРЕДСТАВЛЯВАТ СЕ от адв. Н. - упълномощен защитник.
От същият СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 06.03.2023 г. молба, с
приложен заверен превод на български език препис от протокол на заседание
проведено от Апелативен съд на гр. Перуджа, Наказателен отдел от
01.02.2023 г.
СЪДЪТ ВРЪЧИ НА ПРОКУРОРА препис от представените от
защитника Н. документи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че са налице процесуалните предпоставки за
разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Н.: Моля да бъде допуснат представения от мен протокол в
качеството на писмено доказателство по делото.
1
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
СЪДЪТ намери, че представеният протокол следва да бъде допуснат в
качеството на писмено доказателство по делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА в качеството на писмено доказателство по делото Протокол
от Апелативен съд на Перуджа, Наказателен отдел от заседание проведено на
01.02.2023 г.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
Считайки делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да признаете Решението за налагане на
конфискация от страна на властите в Италия срещу Д. П. Б. и Ф. К..
АДВ. Н.: Моля да откажете признаване и изпълнение на акта и
прекратите производството. Основанията ми за това искане са следните:
От една страна Удостоверението по чл. 4 е непълно. На първо място от
посоченото в удостоверението не става ясно къде е извършено деянието, за да
се осъществи преценката по чл. 19, ал.1, т.5, буква „б“ от Специалния закон, а
именно дали решението се отнася за деяния, които са били извършени извън
територията на издаващата държава и дали българското законодателство
позволява приемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния.
На второ място, липсват данни за да се установи дали е изтекла
предвидената според законодателството ни давност.
На трето място, от посоченото в удостоверението не става ясно дали
засегнатите лица са се явили лично на съдебния процес, за да може да се
направи преценката предвидена в чл. 19, ал.1, т. 6. В удостоверението е
посочено, че едното от лицата се е явило лично, като само може да се
предполага, че това е г-н К., докато за другото лице не е посочено нищо.
На четвърто място. Въобще не са посочени основанията за издаване на
акта по отношение на Д. Б.. От тази непълнота на удостоверението следва
освен неформалното изпълнение на закона относно съдържанието на
удостоверението, също и невъзможност да се направи преценка на
съответствие на удостоверението с акта, чието признаване се иска.
На пето място. Липсва точно описание на поземления имот от 200
кв.метра, както и индикация за местонахождението в гр. Банкя. Липсват и
идентификатори на всички посочени в удостоверението самостоятелни
имоти, сгради и обекти в сгради при положение, че за гр. София и за гр.
2
Банкя има влезли в сила кадастрални планове.
На последно място, в раздел Е, т.4 не е посочени нищо относно
засегнатото лице Б..
Считам, че всяка от изброените неясноти в удостоверението дава
основание да откажете да признаете и допуснете изпълнение на Решението за
конфискация.
От друга страна, в удостоверението е посочено, че имуществото
подлежи на конфискация посредством прилагането от издаващата държава на
някои от правомощията за конфискация предвидени в Директива 2014/42/ЕС,
вкл. разширена конфискация. Очевидно става въпрос за прилагане на
Разпоредбата на чл. 5 на посочената Директива, която препоръчва на съда да
постанови разширена конфискация, когато въз основа на обстоятелствата по
делото, вкл. конкретните факти и наличните доказателства, като например
доказателството че стойността на имуществото е несъразмерна спрямо
законните доходи на осъденото лице и е убеден, че въпросното имущество е
придобито чрез престъпно поведение. Следва да се съобрази, че съгласно чл.
2, ал.2, т.3 от Българския специален закон имущество подлежащо на
конфискация и отнемане по смисъла на ал. 1 имуществото което съдът на
издаващата държава е приел че т. 3 подлежи на конфискация или отнемане в
резултат на прилагане на разширени правомощия за конфискация, в
съответствие с правото на ЕС във връзка с осъждане за тероризъм или
участие в ОПГ, изразяващо се в подправяне на парични знаци, изпиране на
пари, незаконно влизане, престой, сексуална експлоатация и трафик на
наркотични и психотропни вещества, ако от престъплението може да се
получи облага и за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ с
максимален размер не по-малко от 5 години. Настоящият случай не попада в
нито една от посочените хипотези.
В удостоверението не е посочено, че то е за тероризъм, нито за участие
в ОПГ, изразяващо се в изчерпателно изброените престъпни деяния, от които
да може да се получи облага и от които е предвидено максимално наказание 5
или повече години ЛОС, поради което имуществото посочено в
удостоверението, съответно Решението за конфискация не е имущество
подлежащо на конфискация.
Въз основа на гореизложеното считам, че следва и на това основание да
откажете да признаете и да допуснете изпълнение на решението за
конфискация.
От трета страна, видно от посоченото в раздел Е, т.1 от
Удостоверението за конфискация г-н К. е осъден за притежание и
разпространение на наркотици. Това деяние следва да се квалифицира по
българския наказателен закон, като такова по чл. 354-а НК. За това
престъпление българското законодателство не предвижда конфискация.
Следователно, Решението за конфискация не отговаря на условието за
признаване, посочено в Разпоредбата на чл. 14, ал.1 за наличие на тъй
наречената двойна наказуемост. Дори престъплението, за което е наложена
конфискация, да може да се квалифицира, като незаконен трафик на
3
наркотични психотропни вещества, това само по себе си не е достатъчно да
изключи изискването на чл. 14, ал.1 за двойна наказуемост, тъй като освен
изискването престъплението да е сред изброените по ал. 2, на чл. 14 е
необходимо изпълнението на още едно условие, а именно в издаващата
държава за деянието да се предвижда наказание ЛОС с максимален размер не
по-малко от 3 години, а съгласно чл. 2, ал.2, т.3, когато конфискацията е в
резултат на прилагане на разширени правомощия на конфискация в
съответствие с правото на ЕС, какъвто се твърди, че е настоящия случай не
по-малко от 5 години. В удостоверението не е посочено, какво максимално
наказание се предвижда за престъплението, за което е осъден г-н К..
Следователно не са налице условията посочени в чл.14 за признаване и
изпълнение на решението, или отнемане, или най-малкото в удостоверението
не се установява да са налице тези условия. Последното е още едно
самостоятелно основание да откажете признаването и допускането на
решението за конфискация.
Отделно от това, искам да обърна внимание, че благодарение на това че
виждането на съда, че признаването на чуждестранното решение не е едно
просто административно действие, а е действие на български съд, че ни беше
дадена възможност да представим доказателства, с цел да разколебаем
твърдението на изпращащата държава, че решението за конфискация е
окончателно. Благодарение на нашите усилия не можахме напълно да
опровергаем това твърдение, но считам, че все пак го разколебахме, тъй като
в протокол от 14.09.2022 г. по НЧД 163 и 164 от 2021 г. на Апелативен
наказателен съд в Перуджа на стр. 7 е видно, че предмет на това дело са и
недвижимите имоти на заинтересованото лице Б..
Нашето искане да не бъде признато и да не бъде допуснато искането за
изпълнение не е самоцелно. То ще предотврати една несправедливост, тъй
като що се отнася до имота на засегнатото лице Б., намиращ се в гр. Банкя,
той е закупен и построен много преди тя да е била в брак и дори да е
познавала лицето К.. Този имот е придобит в далечната 1997 г. и тогава тя
върху него е изградила няколко сгради, като при някои от тях се е отклонила
от издаденото строително разрешение и това е довело до обстоятелството че
едва през 2007 г., когато тя вече е била в брак с К. е издаден констативен
нотариален акт за собственост на постройките върху този имот.
Ето защо считам, че допускането за изпълнение на конфискация, освен
незаконосъобразно, неотговарящо на посочените по-горе от мен изисквания
ще доведе до един несправедлив резултат.
Моля да откажете изпълнението на акта и да прекратите
производството.
Претендирам разноски.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството се развива по реда на чл. 16, ал.1 от Закона за
4
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции, като българският съд е сезиран
с Удостоверение за конфискация, издадено от Главна прокуратурата на
Република Италия в Перуджа, с което се иска от българския съд да бъдат
конфискувани недвижими имоти, намиращи се на територията на гр. София,
като е посочено, че актът за конфискация е издаден на 03.07.2019 г. от
Апелативен съд в Перуджа, Наказателен отдел и е станал окончателен на
25.02.2021 г. Посочено е, че конфискацията се иска по отношение на
италианския гражданин Ф. К. и българската гражданка Д. Б., които в хода на
настоящото производство се явиха лично и се представляват от упълномощен
от тях процесуален представител.
Настоящият съдебен състав намери, че са налице всички предпоставки,
визирани в специалния закон за уважаване на така направеното искане за
конфискация на посочените недвижими имоти.
На първо място съдът счита, че се касае до имущество попадащо в
хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от специалния закон, намиращо се на
територията на Република България, а именно касае се за имущество, което
представлява облага от престъпление.
На следващо място и съобразявайки отразяването в удостоверението,
което има обвързваща сила по отношение на българския съд, се касае до
незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества, поради което не е
налице изискването за двойна наказуемост по смисъла на чл. 14, ал.2, т.5 от
Специалния закон.
На следващо място съдът констатира, че се касае до искане за отнемане
на недвижими имоти намиращи се на територията на Република България,
поради което и българският съд се явява компетентен орган за признаване на
искането за конфискация. Доколкото недвижимите имоти са на територията
на гр. София, то СГС по смисъла на чл. 15, ал.2 от Специалния закон се явява
компетентен да разгледа така посоченото искане.
Съдът не се съгласява с доводите на защитата, че удостоверението за
конфискация е непълно, тъй като по делото са изискани и съответно
представени множество документи от страна на италианските съдебни власти,
от които се установява характера и съответно изхода на воденото спрямо Ф.
К. наказателно производство, неговия предмет и наложено наказание.
Също така по отношение на исканите за конфискуване имоти е налице
влязло в сила определение на СГС от 31.05.2017г., с което спрямо посочените
недвижими имоти е наложена възбрана.
Установява се също така, че понастоящем висящото оспорване по
съдебен ред, извършено от осъдения К. и българската гражданка Б., се отнася
единствено до имущество на засегнатите лица, намиращо се в гр. Анкона,
Република Италия, за имуществото намиращо се на територията на Република
България, Върховния съд на Р. Италия с решение от 25.02.2021г. е отхвърлил
жалбата на г-н К., поради което и съответно конфискацията на недвижимите
имоти на територията на Република България не е предмет на настоящото
оспорване пред компетентните власти на Република Италия и в частност
5
Апелативен съд на Перуджа. Нещо повече, от приложените документи се
установява, че по същество засегнатите лица Б. и К. оспорват действията по
изпълнение на влязлата в сила на Апелативния съд в Перуджа конфискация на
недвижимите имоти намиращи се в гр. Анкона.
В този смисъл и съдът счита, че предметът на делото касаещ
недвижимостите на територията на Република България е ясно детерминиран
и за него не съществува спор, че съдебното решение на италианските власти е
влязло в сила, съответно подлежи на изпълнение.
В този смисъл съдът счете, че са налице основанията за признаване на
посоченото удостоверение за конфискация, като не констатира основанията за
отказ, визирани в чл. 19 от Специалния закон, нито пък основание за отлагане
на неговото изпълнение, визирани в чл. 21 от Специалния закон.
Ето защо и съдът намери, че следва да постанови на основание чл. 16,
ал. 7, т. 1 от Специалния закон решение, с което да признае акта за
конфискация и съответно да го изпрати на НАП за изпълнение. По
изложените мотиви
Софийски градски съд, Наказателно отделение,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Акт за налагане на конфискация от 03.07.2019 г. на
Апелативен съд в Перуджа, Наказателен отдел, в сила от 25.02.2021 г.
отнасящ се за следните недвижими имоти:
1.Двуетажна вила и сутерен, сграда с пл. № 1704, парцел 43 с
декларирана площ от 169,300 кв.м., тип градски имот стара партида: 471003,
находящ се в област София, община Столична, гр. Банкя, ул. ****
собственост на Ф. К., роден в Анкона на **** г. и Д. П. Б., ЕГН **********.
2. Двоен гараж с обслужваща сграда пл. №1704, парцел 43 с
декларирана площ от 56,400 кв.м., тип на имота градски, стара партида: №
471004, находящ се в област София, община Столична, гр. Банкя, ул. ****,
собственост на Ф. К. роден в Анкона на ****г. и Д. П. Б. с ЕГН **********
3. Самостоятелен обект в сграда пл. № 686, парцел 13 с декларирана
площ от 77,560 кв.м тип апартамент, градски имот, стара партида 193652,
находящ се в област София, Столична община, гр. София, ул- ****
собственост на Ф. К. ,роден в Анкона на **** г.
4. Поземлен имот пл. № 1704, парцел 0, гр. Банкя 200 кв. към УПИ тип
на имота градски, стара партида № 343361, находящ се в област София,
община Столична, гр. Банкя собственост на Д. П. Б., родена в Република
България на 15.11.1957 г., ЕГН **********.
4. Самостоятелен обект в сграда пл. № 1, парцел 12, площ 85,580 кв.м.
6
в гр. София, ул. „Кирил и Методий“, апартамент, мазе; Т 9, тип на имота:
градски, стара партида 306569, находящ се в облалст София, община
Столична, гр. София, ул. ****, собственост на Д. П. Б. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-мо
дневен срок от днес.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на
НАП за изпълнение.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,05
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7