ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град Горна Оряховица, 29.01.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при секретаря................... и с участието на прокурора ………………………….., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 663 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Определение по чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Д.Б.Б., чрез процесуален представител : юрисконсулт Б.Р.,***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Р.А.А. с ЕГН **********,***, с предмет : искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Извършена е процедурата по чл. 131 от ГПК. В рамките
на едномесечния срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
Р.А.А. с ЕГН **********,***, призована чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от адв. Д.П.Ц. от ВТАК, със служебен адрес: ***, офис 3, назначена за
особен представител на ответника Р.А.А., на основание чл.47,ал.6 от ГПК.
Съдът, след като провери
редовността и допустимостта на предявения иск, като разгледа направените
възражения и исканията за събиране на доказателства, и след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, намира, че следва да насрочи делото
за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът следва да състави проект за
доклад по реда на чл.146 от ГПК. Следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства представените от ищеца с
исковата молба документи, които съдът намира за допустими, относими и
необходими. Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 2215/2019г. по описа на
ГОРС. С оглед изясняване обективно, всестранно и пълно на обстоятелствата по
делото, съдът следва да допусне съдебно-икономическа експертиза, със задача
вещото лице да отговори на поставените от ищеца с исковата молба въпроси,
служебно коригирани и допълнени от съда по-долу. Следва да бъде определен
едноседмичен срок за внасяне от ищеца на депозит за изготвяне на СИЕ, която да
бъде извършена от вещото лице Диана Николаева. За насроченото съдебно
заседание следва да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Водим от изложените съображения
и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА гр.
дело № 663/2020г. по описа на ГОРС за 19.03.2021 година в 10.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните по делото, в т.ч. ответника Р.А.А. ***.
ИЗВЪРШВА
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва :
1.
Обстоятелства, от които произтичат правата, претендирани от ищеца :
Твърди се в исковата молба, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Д.Б.Б., чрез процесуален представител : юрисконсулт Б.Р., че на 01.06.2018г. е подписан Анекс към Приложение 1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК
********* /понастоящем „АКПЗ” ЕООД/, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3049600/30.09.2017г.,
е прехвърлено в полза на „АКПЗ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че от своя страна „АКПЗ” ООД
прехвърля процесното вземане, произтичащо от договор за паричен заем № 3049600/30.09.2017г.,
в полза на „АСВ” ЕАД с ЕИК ********* по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019г. и Приложение №
1/03.05.2019г. към него, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Посочва, че договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица /чл.10/. Твърди, че „Изи Асет Мениджмънт” АД
е упълномощило „АКПЗ” ООД от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия, а от своя страна „АКПЗ” ЕООД е преупълномощило „АСВ” ЕАД да
уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД длъжниците за извършената цесия.
Твърди, че по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „АКПЗ”
ЕООД, чрез „АСВ” ЕАД, уведомително писмо с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/3049600 от 10.05.2019г.
за станалата продажба, чрез „Български пощи”, с известие за доставяне, на
посочения в договора за кредит постоянен адрес, но писмото е върнато в цялост с
отметка „заминал”. Заявява, че на 10.05.2019г. до длъжника е изпратено и
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/3040600 от страна на „АКПЗ” ЕООД
чрез „АСВ” ЕАД за извършената цесия чрез „Български пощи”, което също е върнато
в цялост с отбелязване върху обратната разписка „заминал”. Заявява, че по реда
на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „АКПЗ” ЕООД, чрез „АСВ”
ЕАД, повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/3040600 от 14.05.2020г.,
както и уведомително писмо с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/3049600 от 14.05.2020г. за
станалата продажба, чрез куриер, като до момента на предявяване на исковата
молба резултат от връчването на двете писма все още не се е върнал. Към настоящата искова молба представя и моли
съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, чрез „АКПЗ” ЕООД, а то от своя страна - чрез „АСВ” ЕАД, писмо
с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/3040600 от 14.05.2020г., както и уведомително писмо с изх.
№ ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/3049600 от 14.05.2020г., които да връчи на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС, на
основание чл. 290 и 291 от ГПК,
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. N9
1711/2013 г. на I т. о.
и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99,ал.4 от ЗЗД, и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от
значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47,ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Сочи, че уведомлението по реда на чл.99,ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение, но
длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само,
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Счита, че поради
това фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока цитира Определение N9 987/18.07.2011 г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о.
и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди, че на 30.09.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт”
АД /заемодател/ и Р.А.А. /заемател/ е сключен
договор за паричен заем с № 3049600, в съответствие с
разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и
предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. Сочи,
че с подписването на договора, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1000,00 лв., представляваща главница и чиста стойност
на кредита, а редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя,
се уреждат от договора и условията към него. Заявява, че съгласно клаузите на
договора страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка /чл.3/, видно от което заемната сума по договора е била предоставена
от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване
на заемната сума е на датата на сключване на договора. Твърди, че предоставянето
в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема, както
и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в договора. Пояснява, че погасителните вноски, които заемателят
се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1199,52 лв. Твърди, че договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 199,52 лв. Сочи, че съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 28.09.2018г.
на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 99,96 лв. всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 02.11.2017г., а падежът на последната
погасителна вноска е 28.09.2018г. Посочва, че с подписването на договора за
заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. Заявява, че на основание сключения договор за паричен заем, в случай
че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като на основание
цитираните в исковата молба разпоредби, на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Твърди, че съгласно чл.4,ал.1 от
договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди, че заемателят
не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4,ал.2 от договора, поради което на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 897,36 лв., като страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 74,78 лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем,
и така погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят, е в общ размер
на 174,74 лв. Заявява, че на основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда, в общ размер от 210,74 лв., който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 1334,95 лв., с която са погасени, както следва:
неустойка за неизпълнение – 897,36 лв., такса разходи – 45 лв., договорна лихва
– 199,52 лв., главница – 74,36 лв. и обезщетение за забава – 118,71 лв.
Посочва, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно - 28.09.2018г., и той не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи, че в тази връзка за „АСВ” ЕАД е възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, съдът е уважил претенцията му за сумите : главница
– 925,64 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението,
обезщетение за забава в размер на 92,03 лв., или обща
сума в размер на 1017,67 лв., като по образуваното ч. гр. д. 2215/2019г.
по описа на ГОРС е издадена заповед за изпълнение. Заявява, че длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което от своя страна
обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който
да признае за установено по отношение на ответника Р.А.А. с ЕГН **********, че
същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумите, както следва: главница в размер на 925,64 лв. по
договор за паричен заем; обезщетение
за забава в размер от 92,03 лв. за периода от 01.01.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му
присъди разноските, направени в хода на заповедното производство, както и да му
присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство - заплатена
от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 350.00
лв. на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
2.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника :
Ответникът Р.А.А. с ЕГН **********,***, призована чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от адв. Д.П.Ц. от ВТАК, със служебен адрес: ***, офис 3,
назначена за особен представител на ответника Р.А.А., на основание чл.47,ал.6
от ГПК. Особеният представител счита
предявените искове за неоснователни. Заявява, че заемодателят не е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника - потребител подробна преддоговорна
информация по реда и посредством формуляра, предвидени в чл.5,ал.1 - ал.6 от ЗПК (стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити на български език, по ясен и разбираем начин, като
липсват доказателства между страните да е разменена кореспонденция и ответникът
да се е запознал с предоставената му от ищеца преддоговорна информация. Твърди,
че в случая не са изпълнени изискванията и на чл.5,ал.4 от ЗПК и чл.11,ал.2 от ЗПК, а именно : кредиторът да предостави на потребителя приложимите общи
условия безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на информацията и на общите условия да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Сочи,
че в чл.16,ал.2 от договора е визирано само, че заемателят е запознат и
съгласен с тарифа за таксите, намираща се на определена интернет страница.
Заявява, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът
не е материално легитимиран да търси изпълнение по договора за заем, защото
цесията не е надлежно съобщена на ответника и съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД тя
няма действие спрямо него. Посочва, че връчването на нея, като особен
представител, на приложеното с исковата молба уведомление за извършеното
прехвърляне на вземанията по договора не поражда последици в правната сфера на
ответника и не легитимира ищеца като кредитор. Сочи, че разпоредбата на
чл.26,ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането
си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност, като такава в случая е
предвидена в клаузата на чл.10 от сключения договор, според която кредиторът
може по всяко време да прехвърли правата си по договора на трети лица. Твърди,
че уведомлението за цесията не е връчено на длъжника от упълномощения цесионер,
а уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, в
случая е връчено не на ответника-заемател или на негов упълномощен
представител, а на назначения му на основание чл.47,ал.6 от ГПК особен
представител. Посочва, че представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Сочи, че особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото - арг. от чл.29,ал.5 вр.чл.34,ал.3 от ГПК, защото не е страна по
спорното материално правоотношение; следователно получаването от негова страна
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект (цитира Решение № 2350 от 07.04.2017г. на СГС по в. гр. д.
№ 5905/2016 г.). Посочва, че връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК също не може да замести уведомяването на длъжника от цедента съгласно
чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение е издадена от съда,
а не от цедента или негов пълномощник (Решение № 114 от 07.09.2016г. на ВКС по
т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). Сочи, че след като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия , тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника. Счита, че не следва да се кредитира твърдението
на ищеца, че уведомлението следва да се приеме за връчено, тъй като е изпратено
на адреса на ответника, който му е постоянен и настоящ такъв и се е върнало с
отбелязване „заминал”. Заявява, че не са представени доказателства, че
уведомленията са изпращани. Сочи, че съгласно чл.5 от договора, изрично е
възложено на заемодателя да събира вземанията си чрез посещения на посочения
адрес на заемателя, а ищецът нито твърди, още по-малко пък представя
доказателства да е посещавал адреса, за да събира вземанията си или пък да
връчи уведомлението за цесията. Счита, че по изложените съображения и доколкото
ищецът не разполага с активна материална легитимация - чл.99,ал.4 от ЗЗД,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни само по тази
причина.
Заявява, че съгласно договора за
паричен заем № 3049600 от 30.09.2017г. общата дължима сума от заемателя е
1199,52 лв., като ищецът твърди, че ответникът е заплатил 1334,95 лв. Заявява,
че така ответникът е погасил напълно задължението си. Оспорва, че ответницата
дължи и претендираната сума от 1017,67 лв. поради пълното погасяване на
кредита. Оспорва исковете не само
по основание, но и по размер.
Твърди, че задължението за „такса разходи за събиране
на просрочени задължения” не е договорено в подписания между страните договор,
а е само твърдение от страна на ищеца. Възразява, че няма доказателства, че
ищецът е направил разходи в размер на 45 лева, за да му бъдат върнати, нито
дори на 9 лева, колкото твърди в исковата молба. Заявява, че това е една
допълнително начислена такса извън годишния процент на разходите, срещу която
ответникът не получава никаква услуга. Посочва, че по този начин годишният
процент на разходите надхвърля максимално разрешения, поради което на основание
на чл.19,ал.5 от ЗПК тези клаузите са недействителни.
Сочи, че съгласно чл.4,ал.1 и ал.2, заемателят дължи
неустойка в размер на 897,36 лв., ако не представи едно от две изчерпателно
посочени от заемодателя обезпечения: две физически лица на безсрочен трудов
договор с нетен размер на получаваното възнаграждение над 1000 лева и др.
утежняващи условия, които да подпишат в рамките на три дни от сключването на
договора за паричен заем договор за поръчителство; второто обезпечение, което
може да се представи, е банкова гаранция. Възразява, че клаузата,
обективирана в чл.4 от договора, е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД -
поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.
Възразява че с поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне
на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до това да дължи
неустойка, доближаваща размера на отпуснатия заем. Заявява, че неначисляването
на тази неустойка в ГПР заобикаля предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение
на максималния размер на годишния процент на разходите, поради което клаузата,
предвиждаща заплащането й, е нищожна и на основание чл.21,ал.1 от ЗПК. Посочва,
че това несъответствие създава и явна неравнопоставеност в икономическите
отношения на страните, доколкото предвижда заемателят да заплати още близо 100
% от главницата за неизпълнение на договорно задължение. Счита, че такъв размер
на неустойката е необоснован, защото определя паричната стойност на задължения
по договора като по-висока от възнаграждението за ползване на заетата сума.
Посочената непропорционалност на неустойката спрямо размера на заема отново
води на извод, че сумата съставлява част от заемното възнаграждение.
Прави възражение, че договорът за потребителски кредит
е нищожен и поради това, че противоречи на императивните разпоредби на
чл.10,ал.1, чл.11,ал.2 във вр. чл.22 от ЗПК, тъй като
с него се нарушават принципите на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, заради несправедливо
облагодетелстване на едната страна, за сметка на другата. Заявява, че е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена -
заплащането на възнаградителна лихва следва да се съизмерва, както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщането
на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.
Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Правна
квалификация: Предявени са обективно
съединени искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 във
вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99
от ЗЗД.
Безспорни факти по
делото на този етап от съдебното производство съдът определя следните факти :
- фактите, че е образувано ч. гр. дело № 2215/2019г.
по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощник – юрисконсулт Албена Благоева, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 2696/10.12.2019г. против длъжника Р.А.А.
с ЕГН **********,***, за следните суми: сумата
от 925,64 лв. (деветстотин двадесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща главница по Договор за паричен заем № 3049600 от 02.10.2017г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1
от 01.06.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 31.01.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД
(понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕООД) и впоследствие прехвърлени
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019
г., до окончателното изплащане на главницата; сумата от 92,03 лв. (деветдесет и два лева и три
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до
09.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението пред първоинстанционния съд); сумата
от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направените в заповедното
производство разноски за държавна такса, и сумата от 150,00лв. (сто и петдесет лева), представляваща
направените в заповедното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение;
- фактите, че Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2696/10.12.2019г. по ч.гр.дело № 2215/2019г. по
описа на ГОРС е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК.
Спорни между страните съдът определя фактите :
- фактите намирали ли са се ответникът РумянкаАсенова А.
и „Изи Асет Мениджмънт” АД в
облигационно правоотношение, произтичащо от валидно сключен и действителен договор
за паричен заем № 3049600 от 30.09.2017г.; конкретният предмет и съществените
условия на този договор;
- фактите изпълнил ли е кредиторът „Изи Асет
Мениджмънт” АД задълженията си, произтичащи от горепосочения договор, да предостави
реално на ответника – като кредитополучател, договорената парична сума,
съгласно условията, визирани в договора между тях;
- фактите получил ли е ответникът сумата от 1000,00
лв., на основание цитирания по-горе договор, кога и по какъв начин е усвоил
тази сума;
- фактите извършвал ли е ответникът плащания по договор
за паричен заем № 3049600 от 30.09.2017г.; какъв е общият размер на извършените
плащания;
- фактите
налице ли е твърдяното от ищеца основание за начисляване и събиране на суми, представляващи такса разходи за събиране на
просрочени задължения, неустойка и лихва за забава; начините за
определяне размерите и дължимостта на тези вземания;
- фактите намират ли се в договорни отношения „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД във връзка с валидно сключен
и действителен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.,
Приложение 1 и Анекс към него от 01.06.2018г.;
прехвърлени ли са в полза на „АКПЗ” ЕООД вземанията срещу Р.А.А., произтичащи от договор за паричен заем №
3049600 от 30.09.2017г., с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности; изпълнили ли са страните по
договора за цесия изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД и съобщено ли е
надлежно на ответника за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99,ал.4
от ЗЗД;
- фактите намират ли се в договорни отношения „АКПЗ” ЕООД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД във връзка с валидно сключен и действителен договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. и Приложение 1 от 03.05.2019г.; прехвърлени ли са в полза на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД вземанията срещу Р.А.А.,
произтичащи от договор за паричен заем № 3049600 от 30.09.2017г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности;
изпълнили ли са страните по договора за цесия изискванията, установени в чл.99
от ЗЗД и съобщено ли е надлежно на ответника за извършената цесия, съгласно
изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД;
- фактите дължи ли ответникът заплащане на
претендираните по делото суми на ищеца и размерът на претенциите.
Разпределение
на доказателствената тежест :
С оглед разпоредбата на чл.154,ал.1 от ГПК, всяка от
страните следва да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
Съдът счита, че в случая в тежест на ищеца по делото е
да установи изложените в исковата молба факти, че между ответника Р.А.А. и „Изи Асет Мениджмънт” АД съществува
облигационно правоотношение, възникнало на основание валидно сключен и
действителен договор за паричен заем № 3049600 от 30.09.2017г.; конкретният
предмет и съществените условия на този договор. В тежест на ищцовата страна е
да установи и фактите, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е изпълнил
задълженията си, произтичащи от горепосочения договор, като е предоставил
реално на ответника договорения размер на потребителски кредит, съгласно
условията, визирани в договора между тях; получил ли е ответникът сумата от 1000,00
лв. – потребителски кредит, на основание цитирания по-горе договор. Съдът
счита, че в случая в тежест на ищеца е да установи наличие на твърдените от
ищеца основания за начисляване на такса разходи за събиране на просрочени
задължения, договорна неустойка и законна лихва за забава, начина на определяне на размерите и дължимостта
на тези парични вземания. В тежест на ищцовата страна е да установи и
фактите относно наличието на договорни отношения между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД във връзка с валидно
сключен и действителен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
30.01.2017г., Приложение 1 и Анекс към него от 01.06.2018г.; прехвърляне в полза на „АКПЗ” ЕООД на вземанията срещу Р.А.А., произтичащи от договор
за паричен заем № 3049600 от 30.09.2017г., с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности; изпълнение от страните
по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД и надлежно
съобщаване на ответника за извършената цесия, съгласно изискванията на
чл.99,ал.4 от ЗЗД. Ищецът следва да докаже в процеса и фактите относно наличието
на договорни отношения между „АКПЗ” ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
по повод валидно сключен и действителен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 03.05.2019г. и Приложение 1 от 03.05.2019г.; прехвърляне в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията срещу Р.А.А., произтичащи от договор
за паричен заем № 3049600 от 30.09.2017г., с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности; изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени
в чл.99 от ЗЗД и надлежно съобщаване на ответника за извършената цесия,
съгласно изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да
докаже в процесния случай и фактите, свързани с основанието, дължимостта и
размера на претендираните суми.
ДОПУСКА като
доказателства по делото представените от ищеца заверени преписи от договор за
паричен заем № 3049600/30.09.2017г., предложение за сключване на договор за паричен
заем от 30.09.2017г., тарифа на „Изи Асет Мениджмънт” АД, рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, потвърждение
за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, извлечение от Приложение № 1
от 01.04.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017г. и Анекс към Приложение 1 от към договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 03.05.2019г., 2 бр. потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, пълномощно от изпълнителния директор на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/3040600 от
10.05.2019г., уведомително писмо с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/3049600 от 10.05.2019г.
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/3040600 от 14.05.2020г., уведомително
писмо с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/3049600 от 14.05.2020г., пълномощно от управителя
на „АКПЗ” ЕООД.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 2215/2019г. по описа на ГОРС.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл.146,ал.2 от ГПК, че не представя
писмени доказателства, удостоверяващи изложените в исковата молба факти относно
изпращането на уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/3040600 от
10.05.2019г., уведомително писмо с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/3049600 от 10.05.2019г.
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/3040600 от 14.05.2020г.,
уведомително писмо с изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/3049600 от 14.05.2020г., за връчване
на длъжника, чрез „Български пощи” АД и чрез куриер.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задача : вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото, извърши проверка на
документациите, намиращи се у двете страни, и извърши необходимите справки и
проучвания, да даде заключение и да отговори на следните въпроси :
1. Предоставен ли е потребителски паричен кредит /заем/
на Р.А.А. от „Изи Асет Мениджмънт” АД, на основание договор за паричен заем №
3049600/30.09.2017г.; кога е предоставен, по какъв начин и в какъв размер?;
2/ Усвоена ли е сумата, предоставена на Р.А.А. от „Изи
Асет Мениджмънт” АД, на основание договор за паричен заем № 3049600/30.09.2017г.;
кога, по какъв начин и в какъв размер?;
3. Какви задължения са възникнали за кредитополучателя
по договор за паричен заем № 3049600/30.09.2017г. – по вид и размер?;
4. Извършвани ли са плащания за погасяване на парични
задължения по договор за паричен заем № 3049600/30.09.2017г.? В какъв размер са
същите и какви парични вземания са погасени с тези плащания ?;
5. Кога са преустановени плащанията, колко и в какъв
размер са неплатените вноски по горепосочения договор до 10.12.2019г. ?
6. Какъв е размерът на неплатената главница по договор
за паричен заем № 3049600/30.09.2017г., считано до 10.12.2019г. и към момента
на изготвяне на писменото заключение? ;
7. Какъв е размерът на договорната лихва, съгласно
клаузите на договора?;
8. Какъв е размерът на законната лихва за забава върху
неплатената главница, установена в отговора на въпрос № 6, считано от падежа на
всяко вземане до 10.12.2019г. ?;
9. Какъв би бил размерът на годишния процент на разходите
по договор за паричен заем № 3049600/30.09.2017г., ако към него се включат
разходите за договорна неустойка в размер от 897,36 лв.? Надвишава ли така
определеният годишен процент на разходите размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България за съответния период от време, и колко
пъти? .
ОПРЕДЕЛЯ вещо лице за извършване на съдебно-икономическата
експертиза – Диана Николаева от гр. Горна Оряховица, телефон : **********,
срещу възнаграждение в размер на 180,00 лв., платимо от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок, считано от уведомяването му, за
внасяне от ищеца на определения депозит за изготвяне на СИЕ по депозитната
сметка на ГОРС и представяне на платежния документ по делото.
УКАЗВА на
вещото лице, че следва да представи
писменото си заключение най-късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното
заседание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, на основание чл.146,ал.3 от ГПК, да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия в срок до приключване на първото съдебно
заседание.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, на основание
чл.140,ал.3,изр.2 от ГПК !!!
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото препис от
определението за сведение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от писмения
отговор, депозиран от особения представител на ответника.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ по
телефона вещото лице Диана Николаева след внасяне на депозита за извършване на
СИЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………………..