РЕШЕНИЕ
№ 5841
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на "*** против Наказателно постановление № 175/2021 от
14.10.2021г., издадено от Директора на ТД на Агенция „Митници” – ТД Митница София, с
което на Ю.дическото лице, основание чл. 110, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 6 ЗАДС е наложена
имуществена санкция в размер на 100,00 лева.
В жалбата са наведени конкретни доводи незаконосъобразност на НП, въз основа на
които е направено искане за отмяна на атакувания акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалните си представител поддържа
жалбата на основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено. Претендира Ю.сконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от
1
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че “**, е данъчнозадължено лице, съгласно чл. 3, ал. 1, т.
6 от ЗАДС във връзка с Удостоверение № BG005800/2119272/04.03.2021г. на Директора на
ТД Югозападна по подадено Уведомление с вх. № П9г-597/32-70239/02.03.2021 г. за
получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава
членка, съгласно чл. 76в, ал. 4, т. 1 от ЗАДС.
На 02.03.2021г. “/*** подало до директора на ТД Югозападна на Агенция Митници,
Уведомление за получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на
друга държава членка, съгласно чл. 76в, ал. 4, т. 1 от ЗАДС с вх. № П9г-597/32-
70239/02.03.2021г.
Във връзка с това уведомление, на **ило издадено Удостоверение за платен акциз №
BG005800/2119272/04.03.2021 г. за получаване на: „други смазочни масла и други масла“ с
кодове по КН 27101981 и 27101983 в количество 1254 кг от изпращач***я и c място на
доставка на територията на Р***.
На 30.03.2021г. в Българската акцизна централизирана информационна система
(БАЦИС) от “** бил регистриран електронен акцизен данъчен документ (е-АДД) с
Уникален контролен номер (УКН) 0000000005946485/30.03.2021г. за получените акцизни
стоки по Удостоверение за платен акциз № BG005800/2119272/04.03.2021г.
За осъществената доставка, **, в качеството си на данъчно задължено лице подало
Акцизна декларация вх. № BG005800/01- 01888/16042021.
С писмо peг. № 32-94782/23.03.2021г. на ТД Югозападна от *** били изискани
заверени копия на фактура и товарителница по доставката. Писмото било получено от
дружеството на 26.03.2021 г., видно от известие за доставяне бар код ИД PS 1202 00E76W 9.
Исканите документи били представени с писмо вх. № 32-103309/31.03.2021г.
При проверка от страна на контролните органи на предоставената международна
CMR-товарителница № Т186055/19.02.2021 г. по доставката, издадена от **c дата на
изпращане на стоките 19.02.2021г., било установено, че в клетка 24 на товарителницата,
заверена от получател “**ч, не е посочен задължителен реквизит „дата на разтоварване“.
За установяване на датата на получаване на територията на страната на акцизните
стоки по Удостоверение за платен акциз № BG005800/2119272/04.03.2021г. било изпратено
писмо peг. № 32-116202/12.04.2021 г. от директора на ТД Югозападна на АМ до **осочен
като превозвач по товарителницата по доставката. С писмото били изискани документи,
удостоверяващи точната дата на получаване на акцизните стоки по горецитираното
уведомление на територията на Република България. С писмо вх. № 32-133601/26.04.2021г.
**представил пред ТД Югозападна на АМ: CMR-товарителница № Т186055/19.02.2021 г.,
издадена от **я и заверена в гр. **, както и Товарителница за превоз в страната от
25.02.2021г., заверена от получател „**
Въз основа на представените документи било установено, че акцизните стоки по
Удостоверение за платен акциз № BG005800/2119272/04.03.2021 г. били получени в гр.***г.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 87, ал. 6 от ЗАДС “** било задължено да подаде акцизна
декларация в компетентното митническо учреждение в 14-дневен срок от получаването на
акцизните стоки.
Съгласно чл. 87, ал. 1, 4 и 6 от ЗАДС - акцизната декларация е документ, в който
регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана
с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. В случаите по
чл. 20, ал. 2, т. 12, 13 и 19 акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от получаване на
акцизните стоки.
При така установеното контролните органи приели, че задълженото лице – „** не е
подало акцизна декларация в 14-дневен срок от получаването на акцизните стоки, а именно
до 12.03.2021 г. включително.
С писмо peг. № 32-140086/29.04.2021г. дружеството било поканено негов представител
да се яви на 14.05.2021г. в ТД Югозападна за съставяне на АУАН за извършено нарушение
по чл. 110, ал. 2 от ЗАДС.
Писмото било получено от „**г. видно от известие за доставяне бар код ИД PS 1202
00EDQW Z, но представител на дружеството не се явява в срок в ТД Югозападна на АМ за
съставяне на АУАН.
С оглед на това, на 14.05.2021 г. свидетелят Ю. В. на длъжност старши инспектор в ТД
„Югозападна” на Агенция „Митници” съставил срещу “***Д АУАН № 143/14.05.2021г. за
осъществено нарушение по чл. 110, ал. 2, във вр. с чл. 87, ал. 6 от ЗАДС.
Актът е връчен на 18.06.2021г. на Н. Тенев Т., упълномощен от представителя на
дружеството по силата на нотариално заверено пълномощно.
Въз основа на акта на 14.10.2021г. било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените в
хода на административнонаказателното производство и приети по делото писмени
доказателства, които подкрепят и дадените от свидетеля В. показания. Последният
пресъздава достатъчно конкретни и непротиворечиви сведения относно обстоятелствата, при
които е била извършена проверката, и констатациите, направени в резултат на нея, поради
което съдът му се довери изцяло.
До тук установената фактическа обстановка не е спорна между страните.
Съдът счита, че няма пречка да кредитира и показанията на свидетеля Н. Т., който като
представител на жалбоподателя е извършвал и конкретните действия, свързани с подаването
на уведомление и акцизен данъчен документ във връзка с получената стока. Въз основа на
дадените от него показания съдът прие за установено, че конкретната доставка на масло е
била първата от Г**, направена от дружеството, като следвало да бъде разтоварена на три
различни крайни пункта, където са били базите на дружеството. След запитване в
администрацията на АМ, свидетелят бил уведомен, че следва да подаде три отделни
уведомления, както и сторил. Впоследствие бил уведомен от изпращача, че в същия камион
3
било донатоварено количество, за което не било подадено уведомление. Ето защо,
свидетелят подал ново уведомление и за донатовареното количество. За всяко от
уведомленията свидетелят подал и електронен акцизен данъчен документ със закъснение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН и НП са съставени от оправомощени лица, предвид нормата на чл. 128, ал. 2
ЗАДС. Съгласно визираната разпоредба – "Актовете за нарушения се съставят от
митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция
"Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице".
Актосъставителят Ю. В. е митнически орган, доколкото към датата на издаване на акта,
същият е изпълнявал длъжността старши митнически инспектор в Агенция „Митници”, ТД
„Югозападна”. Визираната по-горе разпоредба пряко делегира правомощия на
актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от
когото и да било.
Материалната компетентност на лицето, издало НП, се установява от приобщената по
делото Заповед № ЗАМ № 1084/32-246797 от 02.08.2021г., с която Директора на АМ е
упълномощил директорите и заместник директорите на териториалните дирекции да издават
НП при установени нарушения.
Заеманите от актосъставителя и лицето, издало НП, длъжности към датите на издаване
на АУАН и НП се установяват от приобщените по делото Заповед № 622 от 27.05.2021г.
относно ** и Заповед № 1833 от 04.01.2019г. относно Ю. В. В..
Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2-ро ЗАНН за издаване на АУАН, както и
шестмесечния срок от образуване на административно наказателното производство за
издаване на НП.
Както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в
ЗАНН, от които може да бъде направен извод относно дата, място и време на извършване на
нарушението, както и обстоятелствата, при които това е станало.
По съществото на спора съдът намира следното:
Така събраните по делото доказателства сочат за извършено нарушение на чл. 87, ал. 6
от ЗАДС.
По делото безспорно се установява че акцизните стоки по Удостоверение за платен
акциз № BG005800/2119272/04.03.2021г. били получени в гр. **г.
Съгласно разпоредбите на чл. 87, ал. 6 от ЗАДС *** било задължено да подаде акцизна
декларация в компетентното митническо учреждение в 14-дневен срок от получаването на
акцизните стоки.
Съгласно чл. 87, ал. 1, 4 и 6 от ЗАДС, акцизната декларация е документ, в който
регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана
с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. В случаите по
4
чл. 20, ал. 2, т. 12, 13 и 19 акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от получаване на
акцизните стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 13 от ЗАДС, освобождаване за потребление е
получаването на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, освен
когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството –
въззивник, в качеството си на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1. т. 6 ЗАДС,
е било длъжно да подаде акцизна декларация в 14 - дневен срок от получаването на
акцизните стоки /считано от 26.02.2021г./, които, на основание чл. 20, ал. 2, т. 13 ЗАДС, са
освободени за потребление в друга държава членка, т. е. до 12.03.2021г. (вкл.), което не е
било сторено в законоустановения срок. Тази декларация е била подадена на 16.04.2021г. с
близо месец закъснение.
Ю.дическите лица носят безвиновна /обективна/ отговорност, поради което
възраженията за трудности относно получената стока и подаването на дължимите
уведомление и електронен акцизен данъчен документ се явяват неоснователни.
За посоченото нарушение разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ЗАДС предвижда санкция за
лице, което не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва имуществена санкция
в размер от 100 до 2 000 лв. – за Ю.дическите лица и едноличните търговци, и с глоба в
размер от 50 до 1 000 лв. – за физическите лица.
В конкретния случай наложената санкция е в предвидения от закона минимален
размер, поради което съдът не може да я ревизира.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че става въпрос за
едно нарушение, което да е санкционирано с шест отделни санкции.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че се касае за няколко вида
стоки, за които, именно заради вида им, следва да се подадат различни уведомления, тъй
като за някои тези стоки се определя акциз, а за други - не. Разпоредбата на чл. 76в, ал. 4, т. 1
от ЗАДС, установява, че лицето по чл. 3, ал. 1, т. 6, което получава стоки по ал. 1, е длъжно
да уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка
компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че
възнамерява да получи акцизни стоки. В конкретния случай дружеството е подало
уведомление за получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на
друга държава членка, съгласно чл. 76в, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, както и уведомления и за
другите видове стоки, предмет на паралелно развиващи се производства. Следва да се
подчертае, също така, че за различните видове стоки, описани в международната
товарителница, са издадени различни фактури, а от друга страна същите са и с различни
адреси на разтоваряне. Изложеното води до извода, че независимо, че жалбоподателя
твърди, че се касае за една доставка, тъй като е един получател и е ползвано едно превозно
средство, този довод не може да бъде споделен.
Случаят не се явява и маловажен по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
5
дава възможност на наказващия орган при наличието на маловажен случай на
административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност и
наказващият орган е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото
решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от него, а са налице
предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
Конкретният случай, обаче, не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност
от други типични за този вид нарушения, поради което приложение не може да намери
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила, поради което основания за отмяната му не са налице.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на Ю.сконсултско възнаграждение се явява основателно.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
Ю.сконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съдия, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 175/2021 от 14.10.2021г., издадено
от Директора на ТД на Агенция „Митници” – ТД Митница София, с което на "***, на
основание чл. 110, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 6 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на
100,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 ЗАНН "*** да плати на Агенция
„Митници” Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7