Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 04.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 7559 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.И.С., ЕГН**********, ***, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител В.И.К., ЕГН********** против И.Х.С., ЕГН**********,*** която се твърди, че с решение от 05.08.2009г. по гражданско дело № 3089/2015г. по описа на Плевенския районен съд, в сила от 17.09.2009г. е определено упражняването на родителските права по отношение на ищцата на нейната майка В.И.Д., а ***ѝ И.Х.С. е осъден да заплаща издръжка в размер на 70 лева, чрез ***като законен представител и от датата на посоченото съдебно решение е изтекъл значителен период от време, през което са се променили икономическите условия в страната, като се е увеличил размера на минималната работна заплата и необходимите средства в страната за живот на едно лице. Излага съображения , че съгласно чл.142, ал.2 от Семейния кодекс, размерът на издръжката се определя от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на ***си - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142,ал.2 от Семейния кодекс), а считано от 01.01.2018 година минималната работна заплата е в размер на 510 лева или една четвърт от нея се определя на 127.50 лева, като от датата на влизане в сила на решението за изплащане на издръжка на низходящ, ответникът не е заплащал нито една месечна вноска и във връзка с това има образувано изпълнително дело № 20095/2009 година при Държавен съдебен изпълнител към Плевенски районен съд. Твърди, че към настоящия момент е на ***и е ученичка в ****** «***» в град Плевен и нуждите ѝ от облекло, храна, лекарства и училищни разходи са нараснали значително, като има необходимост от допълнителни извънкласни занимания по основните предмети български и математика, както и от уроци по чужди езици, с оглед получаване на по-добра подготовка в училище и бъдеща реализация и тъй като ***на ищцата не може да отделя средства за това е лишена от тази възможност. Твърди, че има интереси към посещаване на курсове по танци, но не посещава поради липса на достатъчно средства. По същата причина е лишена от училищни екскурзии, филмови прожекции и други забавления. Твърди, че за подпомагане на училищните ѝ занимания се нуждае от технически средства - компютър, лаптоп или таблет. Твърди, че месечният доход, който получава ***на ищцата е недостатъчен за заплащане на необходимите разходи за битови нужди - ток, вода, отопление, храна, дрехи, обувки, лекарства и разходи, свързани с училищните занимания, Твърди, че живее в одно домакинство с в едно и баба си, която е пенсионер по болест. Твърди, че предвид възрастта на ищцата - ***и бързото израстване се налага често закупуване на нови дрехи и обувки, че има проблеми със зрението, поради което носи очила, по лекарско предписание и поради нарушения в подредбата на зъбите е наложително поставянето на скоби, а ***на ищцата изплаща и потребителски кредит с месечна вноска от 50 лева месечно. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а ответника е в трудоспособна възраст и ищцата знае, че работи в автосервиз и получава доходи, но не знае дали има сключен трудов договор. Счита, че издръжката на децата трябва да се поеме и от двамата родители и предвид стандарта на живот в България, размерът на издръжката на едно дете на ***може да се определи на 300 лева, като всеки родител е длъжен да издържа своите деца поравно и тъй като ***полага непосредствените грижи над ищцата, то счита, че ответникът следва да заплаща издръжка в размер под 160 лева, а останалата част от 140 лева да се поеме от майката. Моли да бъде изменен размера на определената със съдебно решение от 05.08.2009г. на Плевенския районен съд по гр.д. № 3089/2009г. месечна издръжка от 70 лв. на 160 лв., която ищцата да получава чрез ***на ***и законен представител В.И.К., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня, на който се дължи до нейното окончателно изплащане. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника по делото, в който заявява, че счита предявената искова претенция за допустима, но неоснователна. Оспорва иска по основание. Излага съображения, че размерът на издръжката съгласно разпоредбата на чл.142,ал.1 от Семейния кодекс се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, а ал.2 на същия текст определя минималната издръжка на едно дете да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. В чл.150 от същия нормативен акт - Семейния кодекс е предвидено, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Не оспорва, че с решение от 05.08.2009г. по гражданско дело № 3089/2009 година по описа на Плевенския районен съд, в сила от 17.09.2009 година, ответника в настоящето производство - И.Х.С.,EГH ********** е осъден да заплаща на В.И.Д. като майка и законен представител на ***тогава И.И.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 70 лева. Твърди, че спорен по делото е въпроса: Налице ли е изменение на обстоятелствата за изменение на присъдената издръжка? Излага съображения, че изхождайки от разпоредбата на чл.142, ал.2 от Семейния кодекс, минималния размер на издръжката към момента на предявяване на исковата молба е 127.50 лева, а към момента на изготвяне на писмения отговор е в размер на 140.00 лева, с оглед на обстоятелството, че считано от 01.01.2019 година е установен размер на минималната работна заплата за страната от 560 лева. Счита,че не са налице условията на чл.150 от Семейния кодекс за изменение на присъдената издръжка, както и че претендирания размер от 160.00 лева е завишен, поради което счита предявения иск за неоснователен. Счита, че твърденията по обстоятелствената част на исковата молба, че ***изплаща потребителски кредит са неотносими към спора, тъй като не е ясно за какво е предоставен същия и по принцип кредита не е пасив, а е актив за финансовото състояние на едно лице. Счита за неотносими и твърденията, че ищцата желае да посещава курсове по танци, тъй като тези курсове нямат отношение към образователния процес, като също неотносими са твърденията, че ищцата не може да посещава филмови прожекции или други забавления, когато пожелае. Счита, че изложените твърдения за наличие на заболяване не са подкрепени с доказателства, които да установяват наличието на някакво хронично заболяване и съответно да обосновават нуждата от постоянно медикаментозно лечение и да предпоставят увеличен размер на месечната издръжка. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните и се установява от съдебно решение от 05.08.2009,
постановено по гр.д.№3089/2009г. по описа на РС-Плевен, че упражняването на
родителските права по отношение на ***И.С.
е представено на ***В.И.К., а ***И.Х.С. е осъден да заплаща на ***И. С. ежемесечна издръжка в размер на 70 лв.
Видно
от удостоверение за раждане по акт за раждане № 0196/09.02.2004г., майка на ***И.И.С.,
ЕГН ********** е В.И.К., а негов ***е И.Х.С..
Установява се
от удостоверение за родствени връзки № 83-286/14.01.2019г., че И.Х.С. има две
непълнолетни деца –ищцата И.С., родена на ***г. и Л.И.С., роден на ***г.
Видно от Удостоверение
№326/11.10.2018г. ***И.И. С., през учебната 2018/2019г. е било записано в *** в
***„***“ Плевен.
От
Амбулаторен лист № 000974/09.11.2016г. се установява, че И.С. е с поставена
диагноза „миопия“.
Видно от
„Медицинско направление“ от 14.01.2019г. ***И.И.С. често боледува от ОРИ и
катари на горните дихателни пътища. Нерядко се стига до прием на АБ.Има
проблеми със зрението, налагащи смяна на очилата. Няма данни за хронични
заболявания.
Видно от
Удостоверение № 332/15.10.2018г. В.И.Д. получава средно месечно брутно трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в размер на около 930 лв.
От Справка за
актуално състояние за трудови договори на И.С. се установява, че той няма
регистрирано действащо трудово правоотношение.
Установява се
от Справка от Дирекция „Местни данъци и такси“ –Община Плевен, И.Х.С. няма
регистрирани собствени недвижими имоти и
МПС.
От изложеното становище на ДСП-Плевен се
установява, че ***е ученичка в ***„***“ Плевен,
***, паралелка „икономика и мениджмънт“. Интересите са ѝ оасновно
в насочеността на паралелката. Изпитва трудности по някой от предметите в
училище, което води до необходимост от допълнителни частни уроци, но за момента
не посещава такива, поради липса на средства. ***боледува често. Ответника не е
сътрудничил при изготвяне на социалния доклад. На телефона, на който ***контактува
с бащата, при телефонно обаждане е посочил, че няма такова лице. Не се е
отзовал и на поканата за среща в ДСП-Плевен.
От изслушването на ***И.С. по реда на чл.15
ЗЗДет. се установява, че то учи в *** на ***„***“ Плевен, паралелка „Икономика и мениджмънт“. Счита, че има
нужда от частни уроци по английски език и математика, но понастоящем не посещава
такива поради липса на средства. На ден разполага с 5 лв. джобни пари, които
получава от майка си. Храни се в училище. ***не заплаща редовно определената до
този момент издръжка. С него ***контактува, но не много често. Той живее в
гр.Плевен и работи като автомонтьор.
Съдът дава вяра на показанията на св.П.И.К.,
въпреки че е заинтересована от изхода на делото, като леля на ищцата. Показанията
ѝ са преки, логични и в съответствие с останалите доказателства по делото.
От тях се установява, че ***има намалено зрение, поради което са необходими
следства за очила. Има проблем със зъбите, за което се налага да носи брекети. Счита,
че необходимите средства за издръжка на ***И. са 200 лв. само за училище и джобни пари, а отделно са другите разходи-
за храна, да излезе с приятели.
Представени са и други неотносими
доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По делото
безспорно е установено, и не се спори, че И.С. е ***на ответика. Този факт се
установява и от представеното удостоверение за раждане по акт за раждане №
0196/09.02.2004г.
Имайки
предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150,
във връзка с чл. 143, ал.
2 СК,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата
на чл. 154, ал.1 ГПК,
ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер от 160.00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на
присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването
на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката
е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на
материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с
оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия
претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от
родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на
родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).
Съдът намира,
че от определяне размера на предишната издръжка е изминал дълъг период от време – повече от 9 години.
***е пораснало с почти 10 години от предходното определяне на размера на
издръжката. Вече е ученичка в 8-ти клас, поради което са се увеличили разходите
за издръжката му. През този период са настъпили съществени изменения в социално
- икономическите условия на живот в страната, които са довели до увеличаване на
издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното
определяне на издръжката. Установи се, че ***боледува често, налага се да носи
очила, има поставени брекети, които налагат отделяне средства за това. Има
нужда да посещава допълнителни уроци по английски език и математика.
Установи се
по делото, че ответника има и друго дете, за което дължи издръжка. ***получава
брутен месечен доход средно около 930 лв., а за ответника по делото не се
събраха доказателства за реализирания от него месечен доход, въпреки посочените
от ***данни, че той работи като автомонтьор. Той няма регистрирани трудови
правоотношения и декларирано недвижимо имущество, както и МПС.
От друга
страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал.
2 СК,
като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния характер на
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК.
Предвид което следва извода, че на ***следва да бъдат осигурени такива битови
условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито
то би имало, ако родителите му живееха заедно. При определяне размера на
издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142, ал.
2 СК,
според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал.
1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и
възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една
минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4)
от размера на минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с
императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са
материалните възможности на задължения родител.
Съдът приема,
че необходима за издръжката на И.С. сума е в размер на 300 лв. месечно по
следните съображения: По делото бяха
ангажирани доказателства за нарасналите
потребности на ***предвид увеличаването на неговата възраст, честите
боледувания, както и необходимостта от допълнителни частни уроци. По отношение
на другите разходи, съдът взема предвид статистическите данни за необходимите
средства за издръжка на едно лице, адаптирани към възрастта на детето, както и
съжителстването му в семейната среда на майката. Ответника е безусловно задължен да заплаща
издръжка на 2 деца, а за ***не се събраха по делото доказателства да е
безусловно задължена да осигурява издръжка и на друго дете. Установи се, че ***получава
около 930 лв. брутно трудово възнаграждение, а за ответника не се събраха
доказателства за реализирани от него доходи, поради което съдът намира, че ***има възможност да осигурява издръжка за ***И.
в размер на 160,00 лв. месечно, а ответника да осигурява остатъка от
необходимата на ищцата издръжка в размер на законовия минимум съгласно чл. 142,
ал. 2 СК. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 140 лв., а за разликата до претендирания
размер от 160,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски в размер на 262,50 лв. за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 100,80 лв., както и
150 лв. за особен представител.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
размера на определената с Решение от 05.08.2009г., постановено по гр.д.№3089/2009г. по описа на РС-Плевен
издръжка, която И.Х.С., ЕГН**********,***, е осъден да заплаща на ***И.И.С., ЕГН**********,
***, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител В.И.К.,
ЕГН**********, като го УВЕЛИЧАВА от 70.00
лева на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, считано от 23.10.2018г. ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта
на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства
за изменение или прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения
размер от 160,00 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, И.Х.С., ЕГН**********,*** да плати на И.И.С., ЕГН**********,
***, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител В.И.К.,
ЕГН********** сумата от 262,50 лв. направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, И.Х.С., ЕГН**********,***, да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 100,80 лв., както и
150 лв. за особен представител.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
ОС в двуседмичен срок от 05.02.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: