Решение по дело №2319/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 958
Дата: 23 юли 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120202319
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

958

 

гр.Бургас, 23.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

 при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2319 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Х.Х.А. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление */09.04.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 126 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.

С жалбата се навеждат доводи за липса компетентност на наказващия орган и на актосъставителя, както и за допуснати процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 13.05.2019г., а жалбата е депозирана на 15.05.2019). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 12.02.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 967969 от К.В.- командир на отдел при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, за това, че на същата дата- 12.02.2019г., около 14,10 часа  в гр.Бургас по ул.“Крайезерна“, в посока входа на „Пристанище –Бургас“, е управлявал  товарен автомобил „Даф ЦФ 460 ФТ” с рег. № А7250МТ с прикачено към него полуремаркеВилтон“ с рег.№ А0779ЕМ, собственост на  фирма „Севан“  ООД, Булстат *********, като при проверката от контролните органи- служители на МВР, е установено, че водачът е управлявал моторното превозно средство претоварено с общо тегло в допустимата максимална маса, отразена в свидетелството за регистрация – общо тегло 53520 кг. бруто, видно от кантарна експедиционна бележка № 12748 от 12.02.2019г. 

   При съставяне на акта жалбоподателят не е вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на нарушителя не са депозирани писмени възражения.

  Административнонаказващият орган е приел констатациите в акта за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.126 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, тъй като съставеният акт е за нарушения по чл. 126 ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Независимо от това, съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН по следните съображения:

Санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност за управление на МПС в отклонение на изискванията за размери, маса или натоварване на ос, определени с подзаконов нормативен акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чието издаване е регламентирано в чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, респективно предвиденото в чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП наказание се отнася за нарушения именно на чл.139 ЗДвП, свързани с изискванията към техническите характеристики на превозни средства и по специално - маса, размери и натоварване на ос, а не с нарушаване на правилото на чл. 126 ЗДвП, въвеждащо ограничението при превоз на товари, масата на натовареното МПС да не надвишава максимално допустимата маса. В първия случай се касае за изискванията към превозните средства въобще, определени от МРРБ, видно и от систематичното място на разпоредбата, а във втория до извършването на конкретен превоз. С оглед на това, като е наложил на жалбоподателя санкция на основание чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП, наказващия орган е приложил материалния закон неправилно и е подвел извършеното нарушение под състав на административна отговорност, уреждащ нарушение от друго естество, свързано с несъответствие на параметрите на ППС с нормативните изисквания, а не с правилата за превоз на товари. Освен това, след като санкционната разпоредба препраща към  изискванията, определени от МРРБ в подзаконов нормативен акт, то вмененото нарушение следва да е именно на някоя от разпоредбите в този акт. Видно е обаче, че не е посочена нито една разпоредба от наредбата по чл. 139 ЗДвП. Посоченото несъответствие между нарушена и санкционна разпоредба, допълнително компрометира съдържанието на наказателното постановление, като създава вътрешно противоречие в същото и ограничава правото на защита на санкционираното лице.

В горния смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1157 от 21.06.2017 г. по н. д. № 1033 / 2017 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 167 от 26.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 111 / 2019 г. на Административен съд – Видин и др.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като е издадено в нарушение на процесуалния закон.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */09.04.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, СекторПътна полиция“, с което на Х.Х.А. с ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение по чл. 126 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказаниеГлоба” в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.