РЕШЕНИЕ
№ 3716
гр. ***, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110107613 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С. Ж. Д. срещу Р. Ж. Н. и
Н. В. И. обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1) главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 154, том I,
рег. № 3643, дело № 145 от 2024 г. по описа на нотариус О.С. с peг. № *** в
НК, вписан в Служба по вписвания гр.*** с дв. вх. рег. № 10802, вх. рег. №
10927, акт № 41, том XXVII, дело № 6298 от 09.04.2024 г., като привиден и
прикриващ договор за покупко-продажба;
2) установителен иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за
разкриване на действително сключената между страните сделка, а именно:
договор за покупко-продажба, сключен между ответника Р. Ж. Н., като
съсобственик на 1/2 ид. ч. - продавач и ответника Н. В. Всилева - купувач на 1
% ид. ч. от процесния имот;
3) предявен под положително условие спрямо главните искове,
конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане
ищецът, в качеството му на съсобственик, да изкупи 1 % ид. ч., които са
предмет на оспорения договор за дарение, при цена пропорционална на
стойността на цената съобразно площта на ид. ч., посочени в договора за
покупко-продажба, както и
4) предявен под положително условие спрямо предходния иск,
конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане
1
ищецът, в качеството му на съсобственик, да изкупи 49 % ид. ч. от апартамент
№ *** със застроена площ от 70,80 кв. м., представляващ самостоятелен обект
с идентификатор №10135.4505.52.2.21, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
30 от 19.06.2007 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от
15.02.2024 г., находящ се в гр. ***, **********, *****, ****, ет. 7, ведно с
прилежащото му избено помещение № *** с площ от 3 кв. м., както и 0,6603
% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
които са предмет на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт №155, том I, рег. № 3644, дело № 146 от 2024 г. по описа на нотариус О.С.
с peг. № *** в НК, вписан в Служба по вписвания гр. *** с дв. вх. рег. №
10820, вх. рег. №10928, акт № 47, том XXVII, дело № 6304 от 09.04.2024 г.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът С. Ж. Д.,
чрез адв. К. Ж. излага, че апартамент № *** със застроена площ от 70,80 кв.
м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4505.52.2.21, по КККР е съсобствен между ищеца С. Ж. Д. и Р. Ж. Н..
Имотът е придобит по наследство от техните родители Д.Т.Д., починала на
24.10.2001 г., и Ж.М.Д. починал на 04.03.2019 г. Сочи, че на 09.04.2024 г.
ответникът Р. Ж. Н., като съсобственик на 1/2 ид. ч. от апартамент № *** е
дарила на втория ответник Н. В. В. само 1 % от притежаваните от нея ид. ч. от
имота, която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на идеална
част от недвижим имот №154, том I, рег. № 3643, дело № 145 от 2024 г. по
описа на нотариус О.С. с peг. № *** в НК. Излага доводи, че на същата дата
09.04.2024 г. ответникът Р. Ж. Н. е продала на ответника Н. В. В. останалите
49 % от притежаваните от нея ид. ч. от процесния имот, която сделка е
обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на идеални части от
недвижим имот №155, том I, рег. №3 644, дело № 146 от 2024 г. по описа на
нотариус О.С. с peг. №*** в НК. Твърди, че с договора за дарение на част от
ид. части на процесния недвижим имот, се прехвърлят ид. части от
съсобствения на С. и Р. имот на Н. В. В., без да е била предложена тази част на
ищеца. Счита, че целта на ответниците е била, чрез извършеното дарение от Р.
Ж. Н., другият ответник Н. В. В. да стане съсобственик в имота, след което Р.
Н. е продала останалите 49% ид. ч. от имота, като е заобиколена разпоредбата
на чл. 33 от ЗС. Сочи, че ищецът не е бил предупреден за предстоящото
прехвърляне на част от имота на трето за съсобствеността лице и е узнал
случайно, след като новите съсобственици са се свързали с него на 05.06.2024
г. Поддържа, че волята на страните е била привидно чрез сделка дарение,
която не може да бъде атакувана по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС, да се създаде
качество съсобственик в полза на втория ответник Н. В. В., както и вече като
съсобственик с последваща покупко-продажба Н. В. да закупи останалите
идеални части от имота, като се заобиколи разпоредбата на чл. 33 от ЗС. В
подкрепа на този извод излага, че двете сделки са изповядани в един и същи
ден при един нотариус, пълномощник на надареното лице и на купуваща е
едно и също лице, уговорената продажна цена по сделката за покупко-
продажба надвишава ½ данъчната оценка на имота, както и че между Р. Н. и С.
Д. като клиенти и ЕРА Агенция „Л.“ е бил сключен договор за поръчка за
продажба на недвижим имот и очакванията са били процесния имот да бъде
2
продаден за сума, значително надхвърляща уговорената цена в нотариален акт
за кокупко-продажба на недвижим имот №. 155/09.04.2024г. на нотариус О.С..
Отправя искане за прогласяване нищожността на сключения договор за
дарение, като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба и за
обявяване за действителен на сключения договор за покупко-продажба на 1%
ид. ч. от процесния апартамент № *** както и искане да му бъде разрешено да
изкупи спорната ½ ид. ч. от гореописания апартамент. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
Ответницата Н. В. В., редовно уведомена, е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез процесуалния си
представител – адв. Л. М.. В същия се излагат доводи за недопустимостта на
исковете, като се аргументира, че доколкото в исковата молба е посочено, че
договорът за дарение прикрива договор за покупко-продажба се твърди
относителна симулация, а с исковата молба е предявен единствено иск за
нищожност на сключения договор за дарение. Сочи, че при разкриване на
симулативността на разпоредителната сделка и признаване на
десимулативната сделка, съдът следва да е сезиран и с иск по чл. 17 от ЗЗД и
доколкото тези два иска имат различен предмет и могат да бъдат разгледани
поотделно, но при твърдяната от ищеца относителна симулация следва да
бъдат предявени и разгледани заедно. По отношение на исковете по чл. 33, ал.
2 от ЗС излага, че също са недопустими, тъй като са обусловени от уважаване
на исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, и поддържа,
че няма предявен иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и изкупуване е възможно само по
един действителен договор, но не и по нищожен. Оспорва предявените искове
и като неоснователни и недоказани, като сочи, че в исковата молба липсват
фактически обстоятелства относно посоченото в чл. 26, ал. 2, предл. последно
от ЗЗД основание и се твърди относителна симулация, без да се навеждат ясни
твърдения досежно действителната воля на страните. Твърди, че страните не
са имали воля да бъдат обвързани с договора за дарение, като сочи, че при
договора за дарение основанието за извършването на имущественото
разместване е желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно
дарителя. Единствената типична и непосредствена цел на извършващия
дарение е да предизвика увеличаване имуществото на дарения за сметка на
своето имущество, без да очаква получаването на каквато и да е насрещна
престация. Оспорва аргументите, наведени по отношение на твърдяната
привидност на дарението, като сочи, че дори да се приеме, че целта на
дарението е посочената от ищеца, то това обстоятелство няма за последица
нищожност на сделката, нито аргументира привидността й. Сочи, че
обстоятелството, че двете сделки са извършени в един ден, респ. че
продажната цена надвишава данъчната оценка, не водят до извод за
нищожност на дарението поради привидност на същото. Не оспорва сочената
дата на узнаване от страна на ищеца по повод извършването на двете
разпоредителни сделки. Оспорва и предявения в условие на евентуалност иск
за изкупуване на дарените 1% ид. ч. от процесния имот, доколкото с
уважаването на иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предложение последно, би имало
за последица прогласяване на нищожност на дарението, което изключвало
3
право на изкупуване. Оспорва и иска за изкупуване на продадените 49 % ид. ч.
от процесния имот, доколкото купувачът Н. В. към момента на извършване на
сделката е имала качеството на съсобственик и не е съществувало задължение
да бъде предложено на ищеца да изкупи процесните идеални части. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Ответницата Р. Ж. Н., редовно уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
чрез назначения й особен представител – адв. Н. К., с който оспорва исковата
молба като неоснователна. В отговора се твърди, че сделките са извършени
законосъобразно, чрез нотариално производство, спазени били всички
законови изисквания и издадените нотариални актове не съдържали пороци.
Счита за неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на договора за
дарение, защото всеки може да дари по своя преценка на трети лица и с
договора за дарение, дарителя отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения. Сочи, че ищецът не попада в кръга лица, които имат законово право
да искат прогласяване на нищожността на процесния договор за дарение,
поради което същият е недопустим. Счита, че ищецът няма право да изкупи
продадените 49 % ид. ч. доколкото договорът за покупко-продажба не е
извършен с трето лице, а е между съсобственици.
В о. с. з. от 25.09.2025 г. ищецът, редовно уведомен, явява се лично и се
представлява от адв. Н.. В о.с.з., както и в писмена защита моли за уважаване
на исковете.
В о. с. з. ответникът – Н. В., редовно уведомена, не се явява,
представлява се от адв. Л. М.. Моли за отхвърляне на исковете.
В о. с. з. ответникът Р. Н., редовна уведомена, представлява се от
особения представител –адв. К.. Моли за отхвърляне на исковете.
С определение от о. с. з. от 25.09.2025 г. съдът е прекратил
производството по делото в частта относно предявения иск от С. Ж. Д. срещу
Р. Ж. Н. и Н. В. И. за прогласяване нищожността на договора за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на 1% идеална част от недвижим
имот № 154, том I, рег. № 3643, дело № 145 от 2024 г. по описа на нотариус
О.С. с peг. № *** в НК, вписан в Служба по вписвания гр. *** с дв. вх. рег. №
10802, вх. рег. № 10927, акт № 41, том XXVII, дело № 6298 от 09.04.2024 г., на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона, поради
оттеглянето на иска. Определението не е обжалвано, поради което е влязло в
законна сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
В производството е определено за безспорно, че ищецът е узнал за
разпоредителните сделки, които се атакуват в производството на сочената от
последния дата – 06.06.2024 г., подписването на нотариален акт за дарение на 1
% идеална част от недвижим имот № 154, том I, рег. № 3643, дело № 145 от
2024 г. по описа на нотариус О.С. с peг. № *** в НК, вписан в Служба по
вписвания гр. *** с дв. вх. рег. № 10802, вх. рег. № 10927, акт № 41, том
4
XXVII, дело № 6298 от 09.04.2024 г., както и нотариален акт за покупко -
продажба на 49 % ид. ч. от недвижим имот № 155, том I, рег.№3644, дело
№146 от 2024 г. по описа на нотариус О.С. с peг. № *** в НК, вписан в Служба
по вписвания гр. *** с дв.вх. рег. № 10820, вх. рег. № 10928, акт № 47, том
XXVII, дело № 6304 от 09.04.2024 г. срещу продажна цена от 15 000 лева.
От съдържанието на представения договор за продажба от 06.05.1991 г.
на Общинския народен съвет – гр. *** се установява, че същият продава на
Д.Т.Д. и Ж.М.Д. – жилище № *** ****, ****, *****, находящо се в *****.
Видно от представените два броя удостоверения за наследници от
13.06.2024 г. – Ж.М.Д. е починал на 04.03.2019 г., а Д.Т.Д. е починала на
24.10.2001 г. като са оставили за наследници дъщеря си – Р. Ж. Н. и сина си –
С. Ж. Д..
В производството е представен договор за поръчка, без дата, по силата,
на който Р. Ж. и С. Д. са възложили на „Л.-2002“ ООД продажба на
апартамент, разположен на седмия тежа, в ******** срешу цена от 87 900
евро.
В производството са изискани нотариалните дела № 145 и № 146 от 2024
г. на нотариус О.С., рег. № *** на НК. От съдържанието на същите се
установява, че производствата са започнали по молба на страните в същите,
извършени са необходимите справки, за което е издадена и фактура.
От представените банкови извлечения е видно, че уговорената продажна
цена от 15 000 лева за 49 % ид. ч. от процесния недвижим имот е заплатена с
три банкови превода на 18.04.2024 г. – 1 000 лева, 26.04.2024 г. – 10 000 лева и
на 26.04.2025 г. – 4000 лева.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредсвом разпит на свидетелите, водени от ищеца – А.И.А. и Й.Ж.Т.
Свидетелят Александров при разпита си е посочил, че е срещнал Р. при
оглед на апартамент в *******, ******* през м. февруари-март 2024 г.
Споделя, че не са говорили дали Р. е собственик на целия апартамент или на
някаква част, както и че продажната цена била между 90 000 евро и 110 000
евро. Сочи, че познава ищеца доколкото живеят в един район и децата им
посещават една детска градина. Излага, че от жена си разбрал, че са ходили на
оглед в апартамента на жената на ищеца доколкото имало разсипани по пода
неща.
От свидетелските показания на свидетеля Т., която е във фактическо
съжителство с ищеца се установява, че е знаела, че Р. иска да продава
апартамента доколкото имала нужда от средства предвид задълженията към
банки. Сочи, че са постъпвали писма, на адреса, на който живее от банки,
които не са предоставяни на Р.. Споделя, че е живяла в апартамента до м. май
2024 г., като знае, че Р. няколко дни през м. март е пребивалала там. Сочи, че
на Р. е издадена ограничителна заповед със забрана да доближава свидетеля,
трите й деца, както и да приближава апартамента.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна
5
до следните правни изводи:
В производството е безспорно доказано наличието на съсобственост по
повод на процесния недвижим имот. В производството изрично е определено
за безспорно, че е извършено дарение на 1 % ид.ч. от страна на Р. Н. в полза на
Н. В В. и продажба на 49 % ид. ч. ч. от страна на Р. Н. на Н. В. от процесния
недвижим имот, последното срещу заплащането на продажна цена от 15 000
лева на 09.04.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД нищожни са
привидните договори като при тях страните не желаят да бъдат обвързани от
явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността.
Действителното намерение може да е страните да не се обвържат въобще
(абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). В двата случая привидното съглашение е нищожно
(чл. 26, ал. 2 от ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито
съглашение, тя може да поиска разкриванети му (чл. 17, ал. 1 от ЗЗД), какъвто
е настоящият случай.
За да е налице привидност на договора, следва да се установи по
несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да
постигнат последиците му. При относителната симулация са налице две
отделни съглашения - явно и прикрито, което следва пряко от разпоредбата на
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Явното - за пред външния свят съглашение е привидното
като привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат
договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин
и зад привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че
страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако са
налице изискванията за неговата действителност, аргумент от чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД /в този смисъл решение № 79 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 791/2011 г. на ІІІ
г. о. на ВКС. и др./
В съдебната практика се приема, че симулативното действие е поначало
нищожно и то не произвежда никакви прави действия, така че всеки
заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата.
Затова и не следва да се съобразяват наведените доводи за недопустимост на
иска от страна на ответника – Н. В., в насока, че ищецът не се явява
легитимиран да предявява иск за нищожност на договора за дарение.
Разкриването на симулацията и установяване на действителните
отношения между страните става чрез т. нар. „обратно писмо“. Обратният
документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива
точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Той се
подписва от същите страни, които участват в явната сделка. В настоящия
случая не е представено такова обратно писмо, като не е представена и
подписана от ответниците декларация. Няма пречка привидността на сделката
да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен
интерес от това, т. е. ако от привидността на сделката и от следващите се от
това последици, то би могло да черпи права, като симулацията би могло да
6
бъде установена и посредством гласни доказателства, които досежно трети за
сделката лица, какъвто е ищецът, са допустими на основание чл. 165, ал. 2,
изп. второ от ГПК. В този смисъл е каузалната практика на касационната
инстанция, обективирана в решение № 403 от 05.08.2010 г., постановено по гр.
д. № 684/2009 г. по описа на ВКС.
С проекта за доклад на ищеца е указано, че не сочи доказателства, че
сключеният договор между ответниците е привиден, тъй като основанието на
сделката е симулативно и има за цел да прикрие договор за продажба. Няма
пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства,
ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и
несъмнен извод за наличие на такава. Наведените твърдения в насока за
сключване на договора за дарение и договора за покупко-продажба в един и
същ ден, респ. продажбата на цена надхвърляща данъчната оценка, не биха
могли да установят при условията на пълно и главно доказване, че
действителната воля между страните по договора за дарение е била не да се
надари безвъзмездно дареният, а да се продадат 1 % от притежаваните от Р. Н.
ид. ч. от процесния недвижим имот /така определение № 2804 от 03.10.2023 г.
по гр. д. № 1317/2023 г. по описа на ВКС/.
При липса на каквито и да е доказателства, че е била уговаряна цена и за
частта от имота, предмет на договора за дарение, не може да се приеме, че
страните не са имали намерение за безвъзмездно разпореждане с него, още
повече, че с него е прикрит договор за покупко-продажба. Свидетелските
показания на свидетеля Й. Т., лице във фактическо съжителство с ищеца,
следва да се съобразяват по реда на чл. 172 от ГПК съобразно вероятната й
заинтересованост от изхода на спора. Последната макар и да е изложила, че Р.
Н. желае да продаде недвижимия си имот, както и че има задължения, в
производството не се представиха доказателства в насока за притежаването на
задължения към банки, респ. за наличието на влошено финансово състояние
на дарителя, което само по себе си също не би изключило възможността за
дарствено намерение. Опровергаване на дарственото намерение не се открива
и в материалите на изисканите нотариални дела, доколкото не се установява
страните да са сключили договора за дарение с друга цел, освен декларираната
от тях пред нотариуса. Затова и съдът намира, че събраните в производството
косвени доказателства, разгледани и преценени в своята съвкупност не биха
могли категорично да доведат до единствения и несъмнен извод за наличието
на твърдяната относителна симулация.
С оглед на горното, следва да се приеме, че в производството не е
доказано наличието на твърдяната относителна симулация на договора за
дарение, поради което предявеният иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждането на установителен иск с правно основание чл. 17, ал.
1 от ЗЗД за разкриване на действително сключената между страните сделка.
При извършване на дарение в полза на трето за съсобствеността лице,
съсобственика - дарител не е задължен да предлага на останалите
7
съсобственици идеалните части от недвижимия имот, предмет на дарението,
тъй като това задължение съществува само при договор за продажба на
идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, към което следва
да се причисли такова задължение и при продажбата на част от правото на
строеж, аргумент от чл. 33, ал. 1 от ЗС. В този смисъл са и постановките на ТР
№ 5/2012 г., ОСГК на ВКС. Следователно след като не е налице задължение за
дарителя да предлага първо на останалите съсобственици, с оглед на което
исковите претенции с правни квалификации по реда на чл. 33 от ЗС, подлежат
на отхвърляне.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на ответниците.
С протоколно определение от о. с. з. от 25.09.2025 г. е прекратено
производството по делото в частта относно предявения иск от С. Ж. Д. срещу
Р. Ж. Н. и Н. В. И. за прогласяване нищожността на договора за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на 1% идеална част от недвижим
имот № 154, том I, рег. № 3643, дело № 145 от 2024 г. по описа на нотариус
О.С. с peг. № *** в НК, вписан в Служба по вписвания гр. *** с дв. вх. рег. №
10802, вх. рег. № 10927, акт № 41, том XXVII, дело № 6298 от 09.04.2024 г., на
основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, поради заобикаляне на закона,
поради оттегляне на иска. Определението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Във връзка със същото, предвид осъществената защита и направеното
искане се дължат съдебно-деловодни разноски в полза на ответниците, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Особеният представител на ответника – Р. Н., адв. Н. К. е направил
искане за увеличаване на определения размер на депозит за особен
представител, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски и за
прекратената част от производството. Съдът, като съобрази, че определеният
депозит на особения представител е под минимума, намира, че съобразно
правна и фактическа сложност на делото, същият следва да бъде увеличен с
300 лева. Определената сума следва да бъде заплатена от ищеца в полза на
Районен съд – ***, на основание чл. 77 от ГПК, като след внасянето й следва
да се издаде допълнителен разходен касов ордер на особения представител.
Ответникът – Н. В. претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. М. за оказана безплатна защита и съдействие.
В полза на адв. М. по прекратената част следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл.
второ от ЗА във връзка с прекратителното определение.
В полза на ответника – Н. В. са дължими и съдебни-деловодни разноски
съобразно отхвърлените искове. Същата претендира заплащането на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. за оказана безплатна правна
защита в полза на Н. В., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.
Съобразно фактическата и правна сложност, проведеното само едно о.с.з.,
съдът намира, че в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение от 1200 лева.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ж. Д., ЕГН: ********** срещу Р. Ж. Н.,
ЕГН: ********** и Н. В. И., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот №
154, том I, рег. № 3643, дело № 145 от 2024 г. по описа на нотариус О.С. с peг.
№ *** в НК, вписан в Служба по вписвания гр. *** с дв. вх. рег. № 10802, вх.
рег. № 10927, акт № 41, том XXVII, дело № 6298 от 09.04.2024 г., по силата на
който Р. Ж. Н. дарява на Н. В. И. 1 % ид. ч. от апартамент № *** със застроена
площ от 70,80 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4505.52.2.21, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-30 от 19.06.2007 г.
на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от
15.02.2024 г., находящ се в гр. ***, ж. к. *******, *****, ****, ет. 7, ведно с
прилежащото му избено помещение № *** с площ от 3 кв. м., както и 0,6603
% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
поради относителна симулация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ж. Д., ЕГН: ********** срещу Р. Ж. Н.,
ЕГН: ********** и Н. В. И., ЕГН: ********** иск правно основание чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД с искане да се прогласи, че действителният договор сключен
между страните Р. Ж. Н. и Н. В. И., обективиран в нотариален акт за дарение
на идеална част от недвижим имот № 154, том I, рег. № 3643, дело № 145 от
2024 г. по описа на нотариус О.С. с peг. № *** в НК, вписан в Служба по
вписвания гр. *** с дв. вх. рег. № 10802, вх. рег. № 10927, акт № 41, том
XXVII, дело № 6298 от 09.04.2024 г., по силата на който Р. Ж. Н. дарява на Н.
В. И. 1 % ид. ч. от апартамент № *** със застроена площ от 70,80 кв. м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.4505.52.2.21,
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-30 от 19.06.2007 г. на изп. директор на
АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от 15.02.2024 г., находящ се в
гр. ***, ж. к. *******, *****, ****, ет. 7, ведно с прилежащото му избено
помещение № *** с площ от 3 кв.м., както и 0,6603 % ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, е покупко-продажба.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ж. Д., ЕГН: ********** срещу Р. Ж. Н.,
ЕГН: ********** и Н. В. И., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 33,
ал. 2 от ЗС за допускане ищецът - С. Ж. Д., да изкупи 1 % ид. ч., от апартамент
№ *** със застроена площ от 70,80 кв. м., представляващ самостоятелен обект
с идентификатор № 10135.4505.52.2.21, по КККР, одобрени със Заповед РД-
18-30 от 19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо обекта от 15.02.2024 г., находящ се в *****, *******, ведно с
прилежащото му избено помещение № *** с площ от 3 кв. м., както и 0,6603
% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
9
които са предмет на оспорения договор за дарение на идеална част от
недвижим имот № 154, том I, рег. № 3643, дело № 145 от 2024 г. по описа на
нотариус О.С. с peг. № *** в НК, вписан в Служба по вписвания гр. *** с дв.
вх. рег. № 10802, вх. рег. № 10927, акт № 41, том XXVII, дело № 6298 от
09.04.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ж. Д., ЕГН: ********** срещу Р. Ж. Н.,
ЕГН: ********** и Н. В. И., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 33,
ал. 2 от ЗС за допускане ищецът - С. Ж. Д., да изкупи 49 % ид. ч. от
апартамент № *** със застроена площ от 70,80 кв. м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.4505.52.2.21, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-30 от 19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо обекта от 15.02.2024 г., находящ се в гр. ***, ж.
к. *******, *****, ****, ет. 7, ведно с прилежащото му избено помещение №
*** с площ от 3 кв. м., както и 0,6603 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, които са предмет на договора за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 155, том I, рег. № 3644, дело №
146 от 2024 г. по описа на нотариус О.С. с peг. № *** в НК, вписан в Служба
по вписвания гр. *** с дв. вх. рег. № 10820, вх. рег. № 10928, акт № 47, том
XXVII, дело № 6304 от 09.04.2024 г.
ОСЪЖДА С. Ж. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***** № ***, ****, ****,
ап. *** да заплати на адвокат Л. Ц. М., личен № **** от ВТАК сумата от 1600
лева /хиляда и шестстотин лева/, от която 400 лева във връзка с прекратената
част на производството и 1200 лева за останалата част на същото,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита и съдействие на Н. В. В. в настоящото производство, на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.
ОСЪЖДА С. Ж. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***** № ***, ****, ****,
ап. **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – *** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща увеличен
депозит на назначения в производството особен представител адв. Н. К. на
ответника – Р. Ж. Н., на основание чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10