№ 1621
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330204130 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия Г, № 0025656, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на АМ 2 АУТО ЕООД със законен представител Д. АС. СТ.
е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 461, т. 1 КЗ.
С жалбата се релевират конкретни доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 10.01.2021 г. в 10,45 часа в град
Пловдив, ул. „Пазарджишко шосе“ , 4 – ти километър /Общински приют за
безстопанствени кучета/, посока гр. Пловдив „АМ 2 АУТО“ ЕООД като ЮЛ
собственик на МПС – ЯГУАР ХЖ, с рег. № ***, регистрирано в Република
България и което не е спряно от движение, не е сключило договор за
застраховка ГО. Управлението е установено с АТСС CORDON M2 №
MD1196.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON
M2. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с
вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното е
видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак
е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при
процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви
съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и
пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва
на статичното изображение.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че
именно дружеството - жалбоподател е регистриран собственик на процесното
МПС.
- приложените справки от гаранционен фонд, видно от които към дата
10.01.2021г. за процесното МПС не е имало активна застраховка „Гражданска
отговорност“. Последната такава е била с начална дата на покритие
15.11.2019 г. и крайна дата на покритие 14.11.2020 г.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г/ изисквания за законосъобразност на
2
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство CORDON
M2, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което
се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от
проверка № 10 – С – ИСИС/21.02.2020 г.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като същото е
вписано в регистъра на одобрените типове средства за измерване към
българския институт по метрология под № В – 46.
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка,
което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от
проверка № 10 – С – ИСИС/21.02.2020 г.
- приложена е снимка на техническото средство, от което е видно временното
му разполагане на участък от пътя.
- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з -
532/12.05.2015г.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г.), вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
При коректно установена фактическа обстановка, правилно е
приложен и материалния закон, като възраженията на жалбоподателя в
обратна насока са изцяло несподелими. Така ясно и коректно са
посочени:
- индивидуализиращите белези на санкционираното лице – а именно
ЮЛ собственик на процесното МПС, като надлежно е посочен и законният
представител на същото – Д. АС. СТ.;
- нормата, която създава задължение за собственика на МПС да сключва
задължителна застраховка ГО - чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 461, т.1 КЗ;
- нормата създаваща правното основание за издаване на ЕФ, при
констатирано управление на МПС с АТСС без сключена застраховка ГО, а
именно чл. 638, ал.4 КЗ;
- нормата уреждаща санкцията за собственика - чл. 638, ал.1, т.2 КЗ, към
3
която препраща чл. 638, ал.4 КЗ.
Наложената санкция кореспондира на фиксирания законоустановен
размер.
На следващо място, изрично следва да се отбележи, че процесния ЕФ
стриктно отговаря на изискванията за реквизити по чл. 189, ал.4 ЗДвП, като в
същия надлежно са очертани всички съставомерни признаци на
административния състав, както следва:
- наказаният субект да е собственик на процесното МПС, същото да е
регистрирано в Република България и да не е спряно от движение;
- за процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
- управлението да е установено с АТСС.
Що се отнася до възражението за двойно наказване за едно и също
нарушение, съдът намира същото за неоснователно. Аргументите в тази
насока са свързани с особеностите на отделните административни състави,
визирани в разпоредбата на чл. 638 КЗ.
Административното нарушение по чл. 638, ал.1 КЗ се състои в бездействие
– неизпълнение от собственика на задължението му да сключи валидна
застраховка ГО за притежаваното от него МПС. С бездействието се създава
едно трайно /продължено/ противоправно състояние, което трае непрекъснато
до неговото преустановяване. В тази връзка следва да се отбележи, че за да е
съставомерно деянието по чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ е ирелевантно дали МПС е
било в движение или не. За неговото извършване е достатъчно да не е
сключена застраховка ГО, независимо дали МПС е било управлявано по
пътищата, отворени за обществено ползване или е било в покой, щом то не е
спряно от движение по предвидения в закона ред.
От гореизложеното следва, че независимо от срока на бездействие, със
създаденото трайно противоправно състояние нарушителят върши едно
единно административно нарушение, за което може да му се наложи едно
административно наказание. В този смисъл възраженията на жалбоподателя
биха се явили основателни, ако същият беше наказан за нарушение по чл.
638, ал.1, КЗ.
Случаят обаче не е такъв. Действително чл. 638, ал.4 КЗ препраща към ал. 1
4
КЗ, но само за размера на санкцията, но не и за елементите на фактическия
състав, които са самостоятелни.
От изричния текст на чл. 638, ал.4 КЗ е видно, че при него изпълнителното
деяние се състои в действие, а именно предприето управление на МПС, за
което не е изпълнено задължението за сключване на задължителна
застраховка ГО.
При действията като форма на изпълнителното деяние, за разлика от
бездействието, не се създава трайно противоправно състояние, а нарушението
се счита довършено със самото осъществяване на действието, като при всяко
предприето ново действие от същия вид се върши отделно нарушение, за
което на основание чл. 18 ЗАНН се носи самостоятелна отговорност.
От посоченото следва, че при административния състав по чл. 638, ал.4 КЗ
деецът следва да понесе толкова пъти отговорност, колкото пъти е заснет да
извършва управление на МПС, за което не е изпълнено задължението за
сключване на ГО.
Посоченият законодателен подход е изцяло споделим, доколкото
управлението на МПС, за което няма сключена застраховка ГО, засяга
обществените отношения в значително по-голяма степен от самото формално
несключване на застраховка, без да е предприето управление, доколкото при
участие на МПС в пътното движение риска от съставомерни последици
(реализиране на ПТП) многократно се увеличава. Именно затова и
предприетото управление на МПС се санкционира по-тежко, като за всяко
установено по надлежния ред чрез заснемане управление се налага отделна
санкция.
С оглед гореизложените принципни положения възражението на
жалбоподателя при наказване по чл. 638, ал.4 КЗ за нарушаване принципа не
бис ин идем би било основателно, само ако се докаже, че действително двата
ЕФ са издадени за едно и също управление, тоест за едно и също деяние под
формата на едно и също действие.
В тази връзка следва да се съобрази азбучното правило, че деянието /когато
е под формата на действие/ представлява съвкупност от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при
единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се
решение.
От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване
5
на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от
индивидуализацията на същото и отграничаващи го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и времето на извършването им е
различно, то би се касаело за различно деяние.
Точно такъв е и процесния случай. Макар и двете нарушения да са
заснети на една и съща дата, те са заснети на различни места – град
Пловдив, ул. Пазарджишко шосе 4 – ти км., съответно обл. Пазарджик, път I –
8 км. 195 + 240 посока към гр. Пловдив. На следващо място, двете
нарушения са отадалечени и във времето – нарушението предмет на
разглеждане на настоящото дело е извършено в 10,45 ч., а това на територията
на обл. Пазарджик – 10,30 ч. Изложеното води до извод за наличието на
съвсем различно деяние и липса на нарушение на принципа не бис ин идем.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се
обсъди и възможността приложение да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото съгласно ТР № 1/2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде реално
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност на
деянието ангажиране на държавна репресия спрямо нарушителя.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
По конкретното дело такива обстоятелства не само, че не са доказани, а
точно обратното извършеното нарушение се явява с по-висока степен на
обществена опасност от типичния случай предвид данните, черпени от
справките от гаранционен фонд, че периодът, през който процесното
МПС е било без ГО до датата на процесното нарушение е почти два
6
месеца.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г, № 0025656, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на АМ 2 АУТО ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА АМ 2 АУТО ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ОД на МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7