№ 18782
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110168174 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 359088/13.12.2023 г., уточнена с
молба вх. № 104790/29.03.2024 г. и молба вх. № 185608/06.06.2024 г., на В. С. Ш., ЕГН
**********, срещу Й. С. Г., ЕГН **********, и М. С. Т., ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено в
отношенията между страните, че към момента на обобществяване на имотите, чрез
включването им в ТКЗС на с. Б. (1948 г.), общият наследодател на страните С. З. Т. е бил
собственик на следния имот: поземлен имот № – имот № от масив № по картата за
възстановена собственост на с. Б., общ. Столична, район П., м. „С.“, с площ от 3 400 кв. м., с
начин на трайно ползване: нива, с категория на земята при неполивни условия,
неопределена, понастоящем имот с идентификатор . по КККР на с. Б., общ. Столична, район
П., м. „С.“, с площ от 3 398 кв. м., възстановен с Решение № 745.1 от 09.01.19993 г. на ПК-
П. на С. С. Т., ЕГН ********** /л. 246 от делото/, евентуално, че гореописаният имот към
момента на обобществяване на имотите, чрез включването им в ТКЗС на с. Б. (1948 г.), е бил
съсобствен на Й. Г. Т.а и С. С. Т., придобит от тях по наследствено правоприемство от С. З.
Т. и поставен в техен общ дял с протокол за съдебна подялба по гр. д. № 291/1947 г. на
Софийски околийкси съдия.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ищецът В. С. Ш. е наследник
на С. З. Т., роден на . г. и починал на . г. Твърди се, че С. З. Т. е бил съпруг от втория брак на
бабата на В. С. Ш. – Й. Г. Т.а. От първия си брак Й. Г. Т.а имала две деца – Н. М. Ш. и С. М.
Ш., който бил баща на В. С. Ш.. От втория си брак /със С. З. Т./ Й. Г. Т.а имала още две деца
– С. С. Т. и М. С.а Д.. На . г. С. З. Т. е починал и оставил за свои наследници по закон
преживялата съпруга Й. Г. Т.а и родените от брака им две деца С. С. Т. и М. С.а Д.. На
10.10.1970 г. Й. Г. Т.а също е починала, като тя е оставила за свои наследници четирите си
деца: от първия й брак Н. М. Ш. и С. М. Ш., и от втория й брак С. С. Т. и М. С.а Д.. При така
изложеното ищецът В. С. Ш. твърди, че по линията на наследственото правоприемство от
своя баща С. М. Ш. и своята баба, той е придобил част и от наследството на С. З. Т.,
съответно на част от наследствения дял от него, получен от Й. Г. Т.а като преживяла съпруга.
Твърди се, че С. С. Т. е подал пред Поземлена комисия – П. заявления за
възстановяване на собствеността на С. З. Т. върху земеделски земи в землището на с. Б.,
общ. П. /понастоящем ОСЗ – Източна/, като по неясна за ищците причина решенията за
възстановяване са издадени в полза лично на С. С. Т., а не на наследниците на С. З. Т..
Оспорва възможността възстановените земеделски земи да са съставлявали лична
собственост на С. С. Т.. Сред възстановените на С. С. Т. имоти е и процесният имот
поземлен имот № – имот № от масив № по картата за възстановена собственост на с. Б., общ.
1
Столична, район П., м. „С.“, с площ от 3 400 кв. м., с начин на трайно ползване: нива, с
категория на земята при неполивни условия, неопределена, понастоящем имот с
идентификатор . по КККР на с. Б., общ. Столична, район П., м. „С.“, с площ от 3 398 кв. м.
Поддържа, че подаденото от един наследник заявление за възстановяване на собствеността
ползва всички наследници и в този смисъл счита, че гореописаният имот е бил съсобствен
на всички наследници на С. З. Т. към момента на неговата смърт и към момента на
обобществяване на имотите, чрез включването им в ТКЗС на с. Б. (1948 г.), поради което за
него възниква правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
С молба от 29.03.2024 г., депозирана преди разпореждането по чл. 131 ГПК, ищецът
твърди, че от изисканата и приложена по делото административна преписка е узнал, че с
протокол за съдебна подялба от 1947 г. имотите на С. З. Т. са поделени между наследниците
му, като процесният имот бил поставен в общ дял на Й. Г. Т.а и С. С. Т.. С оглед на
новоузнатото обстоятелство моли да бъде разгледано при условията на алтернативност
искането му за признаване за установено в отношенията между страните, че към момента на
обобществяване на имотите, чрез включването им в ТКЗС на с. Б. (1948 г.), процесният
поземлен имот № – имот № от масив № по картата за възстановена собственост на с. Б., общ.
Столична, район П., м. „С.“, с площ от 3 400 кв. м., е бил съсобствен на Й. Г. Т.а и С. С. Т..
При така наведените от ищците фактически твърдения и след като се запозна с
материалите по приложената административна преписка № /10.02.1992 г. и протокол за
съдебна подялба по гр. д. № 291/1947 г. на Софийски околийкси съдия, съдът намира, че
предявените пред него искови претенции по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са процесуално
недопустими, поради което исковата молба подлежи на връщане. Мотивите за това са
следните.
По собствените твърдения на ищеца, подкрепени от представените материали по
приложената административна преписка № /10.02.1992 г., протокол за съдебна подялба по
гр. д. № 291/1947 г. на Софийски околийкси съдия и Удостоверение за наследници №
415/06.06.1995 г. /л. 21/, С. З. Т. е починал на . г., като преките му наследници по закон Й. Г.
Т.а, С. С. Т. и М. С.а Д. са разпределили помежду си оставеното им от него по наследство
недвижимо имущество чрез съдебна подялба през 1947 г. В хода на последната
наследниците на С. З. Т. са постигнали съгласие процесният имот, представляващ нива в м.
„С.“, с площ от 3 400 кв. м., да бъде поставен в общ дял на Й. Г. Т.а и С. С. Т.. Следователно
към момента на обобществяване на имотите, чрез включването им в ТКЗС на с. Б. през 1948
г., по твърдения на ищеца, подкрепени от писмените доказателства, спорният имот е
съставлявал собственост на Й. Г. Т.а и С. С. Т., а не на С. З. Т., който към 1948 г. е бил
починал.
От приложената административна преписка № /10.02.1992 г. се установява, че
административното производство е инициирано по заявление от 10.02.1992 г. /л. 95/ на С. С.
Т., с искане за възстановяване на собствеността върху 9 броя имоти, сред които и нива в м.
„С.“, с площ от 3 400 кв. м. Видно от заявлението, първоначално в него е вписано, че то се
подава от С. С. Т. като наследник на С. З. Т., а впоследствие името на наследодателя е
задраскано и на негово място е изписано името на С. С. Т..
Искът с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен и има за предмет
установяване на право на собственост към минал момент. При всички установителни искове,
правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно,
независимо от това, дали има възражения от страните относно липсата на тази процесуална
предпоставка.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 3А от Тълкувателно
решение от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като искът с правна
квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент,
условие за допустимостта на този иск /както при всеки установителен иск/ е наличието на
правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3
от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи
2
в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. Когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на
собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ,
предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай че
ищецът по иска с правна квалификация чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в
срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до изтичане на
крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр.13 от
2007 г. /до 12.05.2007 г./, правото му да иска от поземлената комисия /сега общинска
служба по земеделие – ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в
реални граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на
ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до
възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал.1-3
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя.
Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на
установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск би бил недопустим.
Това становище е отразено и в последователната практика на върховната инстанция,
съгласно възприетото от ВС в ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 1/1997 г., т. 2 на ОСГК на ВС.
В конкретно разглеждания случай е безспорно, че ищците лично не са подавали
заявление за възстановяване на спорния имот пред поземлена комисия, както и че липсва
висяща административна процедура по възстановяването на собствеността върху спорния
имот по тяхно искане. С оглед изтичането на преклузивните срокове за инициирането на
такава административна процедура, към настоящия момент за ищците на съществува
процесуална възможност да започнат такава. От материалите по административната
преписка се установява, че заявлението от 10.02.1992 г. за възстановяване на собствеността
върху процесния имот е било подадено от С. С. Т.. Последният несъмнено е наследник на С.
З. Т.. Към момента на обобществяване на имотите, чрез включването им в ТКЗС на с. Б.
(1948 г.), няма спор, че С. З. Т. е починал, поради което и към момента на неговата смърт - .
г., вещните права върху процесната нива са преминали в патримониума на неговите
наследници по закон – Й. Г. Т.а, С. С. Т. и М. С.а Д.. Оттук следва извод, че към 1948 г.
категорично С. З. Т. не е бил собственик на имота. От съдебния протокол за делба по гр. д.
№ 291/1947 г. на Софийски околийкси съдия се установява, че преди внасянето на имота в
ТКЗС същият е бил възложен в дял на Й. Г. Т.а и С. С. Т.. При това положение следва извод,
че заявлението от 10.02.1992 г. за възстановяване на собствеността върху процесния имот е
било подадено от С. С. Т. в личното му качество на собственик - такъв той е станал по
силата на съдебната подялба.
Съгласно приетото в Решение № 35/21.03.2011 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ВКС, II
ГО, в хипотеза, в която искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и съответния нему иск по чл. 13, ал. 8
ЗВСГЗГФ са предявени от наследници на общ наследодател против един от наследниците на
този наследодател /или негови наследници/, комуто е възстановена собствеността, е
необходимо да има подадено заявление за възстановяване собствеността на името на
общия наследодател, за да може след разрешаването на спора с влязло в сила решение
органът по земеделската реституция да постанови ново решение по чл. 14, ал. 7, вр. ал.7а
ЗСПЗЗ /съответно по чл. 13, ал.10 ЗВСГЗГФ/ за признаване на собствеността в съответствие
със съдебния акт. В противен случай, при липса на заявление би се стигнало до реституция в
полза на лица, които не са поискали това по предвидения от закона ред и в предвидения
срок. В настоящата хипотеза, ищците извличат правния си интерес от предявения иск по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ, легитимирайки се за наследници на Й. Г. Т.а. Същите сами твърдят, а и се
установява от представените удостоверения за наследници, че те не са преки наследници на
С. З. Т., тъй като са деца от първия брак на неговата преживяла съпруга. Въз основа на
доказателствата по делото се установи, че към 1948 г. съсобственици на процесния имот са
Й. Г. Т.а и С. С. Т.. Няма основание да се приеме, че подаденото от С. С. Т. заявление от
10.02.1992 г. е подадено и от името на Й. Г. Т.а – това поначало не се и твърди от ищците в
процеса, а и само по себе си би било непочиващо на никакви доказателства тълкуване на
3
волята на заявителя, неблагоприятно засягащо правната му сфера. Нещо повече, в исковата
молба се поддържа, че заявлението от 10.02.1992 г. е било подадено от С. С. Т., в качеството
му на наследник на С. З. Т.. Последният обаче категорично не се явява общ наследодател на
страните по делото. С оглед на така установеното и при липсата на доказателства за
подадено заявление за възстановяване собствеността на името на общия на страните
наследодател, предявеният пред настоящия съд иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
се явява процесуално недопустим. Това е така, тъй като предвидената в чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ
възможност на заинтересуваните да поискат промяна на решението на ПК при нови
обстоятелства, включително относно лицата, в чиято полза се възстановява собствеността,
не може да бъде използвана за заобикаляне на законовия ред за връщане на земеделските
земи и гори. Такава промяна може да бъде постановена от органа по реституцията само ако
лицата имат право на реституция, т.е. подали са своевременно искане за това – така приетото
в горецитираното Решение № 35/21.03.2011 г. по гр. д. № 1052/2010 г. на ВКС, II ГО.
При горните мотиви съдът намира, че производството по делото е недопустимо и
следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 359088/13.12.2023 г., уточнена с молба вх. №
104790/29.03.2024 г. и молба вх. № 185608/06.06.2024 г., на В. С. Ш., ЕГН **********,
срещу Й. С. Г., ЕГН **********, и М. С. Т., ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено в
отношенията между страните, че към момента на обобществяване на имотите, чрез
включването им в ТКЗС на с. Б. (1948 г.), общият наследодател на страните С. З. Т. е бил
собственик на следния имот: поземлен имот № – имот № от масив № по картата за
възстановена собственост на с. Б., общ. Столична, район П., м. „С.“, с площ от 3 400 кв. м., с
начин на трайно ползване: нива, с категория на земята при неполивни условия,
неопределена, понастоящем имот с идентификатор . по КККР на с. Б., общ. Столична, район
П., м. „С.“, с площ от 3 398 кв. м., възстановен с Решение № 745.1 от 09.01.19993 г. на ПК-
П. на С. С. Т., ЕГН **********, евентуално, че гореописаният имот към момента на
обобществяване на имотите, чрез включването им в ТКЗС на с. Б. (1948 г.), е бил съсобствен
на Й. Г. Т.а и С. С. Т., придобит от тях по наследствено правоприемство от С. З. Т. и поставен
в техен общ дял с протокол за съдебна подялба по гр. д. № 291/1947 г. на Софийски
околийски съдия, и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 68174/2023 г. по
описа на СРС, 29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4