№ 12306
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110151414 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
срещу ответника Е. Н. Д. обективно съединени установителни искове с правно
основание , вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Е. Н. Д. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 3268,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от
17.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 492,88 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до
02.11.2021г., сумата от 19,66 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от
17.11.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,41 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.12.2018г. до
02.11.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 109, находящ се в
гр. София, жк. „...“, бл.252, вх.Е, ет.6, аб.№ 56549, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 17.05.2022г. по ч.гр.д. № 65533/2021г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответницата Е. Н. Д. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва
наличието на облигационна връзка с ищеца, както и твърдението, че е собственик по
1
отношение на процесния имот. Оспорва да е извършена доставка на топлинна енергия
до процесния имот. Оспорва представените документи с исковата молба. Твърди, че
всички претендирани суми са неоснователно завишени, както и че за исковия период
не е имало законно монтиран топломер в АС. Противопоставя се на претенцията за
суми за дялово разпределение. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Претендира сторените в производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца &. не изразява становище по
основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 65533/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 17.05.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Е. Н. Д. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 3268,91 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 492,88 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., сумата от 19,66 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на
вземането, и сумата от 4,41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 109, находящ се в гр. София, жк. „...“, бл.252, вх.Е,
ет.6, аб. № 56549.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл.,414 ГПК е
възразил, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена
заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се
приеме за установено, че през исковия период именно ответницата се явява собственик
на процесния недвижим имот. От приетата по делото Заповед № 5671/27.07.1976г.
/лист 85/ се установява, че на основание Заповед на ИК на СГНС № 782/18.09.1976г. на
ответника Е. Н. Д., в качеството ѝ на собственик на имот пл. № 547, кв. № 55, ул. П.“ №
43а, м. „Надежда“, отчужден за блок № 29, „Надежда“ II, е предоставен в обезщетение
процесния апартамент № 109, находящ се в гр.София, м. „Надежда” II, блок 29, вх. Е,
етаж 6. В допълнение към това е представен и нотариален акт за собственост на
3
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ /лист 125/, с който като носител на правото на собственост по отношение на
процесния имот е призната ответницата Д.. С оглед на изложеното, доколкото въз
основа на описания придобивен способ ответницата в настоящото производство е
станала собственик на имота, тя има и качеството потребител на топлинна енергия,
респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето
й, съответно възраженията в противна насока се явяват неоснователни и опровергани
от събраните в производството по делото доказателства.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
"Техем сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 26.08.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза,
което се изяснява, че за процесния период сградата, в която се намира имота на
ответницата е била без отопление, съответно ТЕ за отопление на имота от радиатори не
е начислявана. Вещото лице дава заключение, че в имота не е имало узаконен водомер
за топла вода. В допълнение е посочено, че за отоплителен сезон 2018/2019г. и
2019/2020г. топлата вода е изчислявана на база брой /2 лица/ потребители по 140 л/ден
за един човек, съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334. От същото се изяснява, че
дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия,
изчислена съобразно приложимата методика е общо 3157,64 лева, за целия имот. Съдът
намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде
изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по
отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга
страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко
отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г. /, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на
4
извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. /
нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД
на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид
това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се
приеме, че към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, към който момент исковата молба се счита предявена –
17.11.2021г., е изтекла погасителната давност за месечните вземания, претендирани за
периода от м.05.2018г. до м.07.2018г. включително. Съобразно изложеното дължимата
цена за потребено в имота количество ТЕ, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК
и съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, за периода м.08.2018г. -
м.04.2020г. възлиза на сумата 2844,24 лева, до който размер искът е основателен.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения
иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва на основание чл. 162 ГПК възлиза на сума в размер от
422,25 лева. До последният размер акцесорната претенция се явява основателна, а за
разликата над нея до пълния претендиран размер от 492,88 лева искът следва да се
отхвърли.
За основателността на иска за дялово разпределение следва да се установи от
ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016г.,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение
с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Следователно, в тежест на ответника е възникнало и задължение за главница за дялово
разпределение, което изчислено съобразно приетата по делото справка за задължения
5
по абонатен номер и на осн. чл.162 ГПК за периода от м.10.208г. до м.04.2020г. е в
размер на сумата 19,66 лева, съответно искът се явява основателен в пълния заявен
размер. Следва да се приеме, че ответникът не дължи
обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства,
обуславящи извода, че е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата сума в
определен срок, респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в
срок.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни. Ищецът доказва
сторени по делото разноски в общ размер на 505 лева, от които 205 лева – държавна
такса, 250 лева – за експертиза, и 50 лева юрисконсултско възнаграждение / в
определен от съда минимален размер/. На основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на
разноски в размер на 439,35 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 109,38 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 65533/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
Ответникът претендира сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 680 лева, видно от договор за правна защита и съдействие
от 02.03.2023г., като на основание чл. 78, ал.3 ГПК, следва да му се присъди сумата
88,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Е. Н. Д., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2844,24 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.11.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 422,25 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., сумата от 19,66
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.11.2021г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 109, находящ се в гр.
София, жк. „...“, бл.252, вх.Е, ет.6, аб.№ 56549, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 17.05.2022г. по ч.гр.д. № 65533/2021г. по описа
на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за задължение за доставена топлинна
енергия за сумата над сумата 2844,24 лева до пълния предявен размер от 3268,91 лева
и за периода м.05.2018г. до м.07.2018г., иска за обезщетение за забавено плащане на
главницата за топлинна енергия за разликата над сумата 422,25 лева до 492,88 лева,
както и иска за обезщетение в размер 4,41 лева за забавено плащане на дължимата сума
за дялово разпределение, касаещо периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. Н. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 439,35 лева,
разноски за държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 109,38 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Е. Н. Д., ЕГН **********, сумата 88,40 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието &. като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7