№ 13034
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110117974 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. А. Г., чрез адв. Г. В.,
срещу „**************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7553,94 лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа през периода от 25.07.2022 г. до
25.01.2023 г. поради уволнението, извършено със Заповед № ********** г. на работодателя,
признато за незаконно и отменено с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1872,30 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 25.07.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 26.11.1993 г., със сключването
на който ищецът приел да изпълнява длъжността „водопроводчик“ в ответното дружество.
На 25.07.2022 г. на Д. Г. било връчено предизвестие с изх. № *************** г. за
прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, както и Заповед № ********** г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, без да бъде спазено отправеното предизвестие.
Уволнението било атакувано по съдебен ред, като с влязло в сила Решение №
************* г., постановено по гр. д. № ********* по описа за 2022 г. на Софийски
районен съд, ***** състав, уволнението било признато за незаконно и отменено, а ищецът
бил възстановен на предишната работа на длъжност „водопроводчик“ в ответното
дружество. Твърди се, че ищецът останал без работа до края на максималния шестмесечен
период след уволнението, поради което претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. На
05.02.2024 г. постъпил при друг работодател на трудов договор, като за периода от датата на
1
незаконното уволнение до постъпването му на новата работа имал право на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. В тази връзка твърди, че макар през исковия период да
не е полагал реално труд, това се дължало на действията на работодателя, които му
попречили да работи и да упражни правото си на платен годишен отпуск. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**************“
АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
И.Ш.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани. Твърди, че през исковия период ищецът бил временно неработоспособен,
поради което не му се дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Оспорва и претенцията по
чл. 224, ал. 1 КТ, като твърди, че тъй като Д. Г. не бил полагал труд през процесния период,
то същият нямал право на платен годишен отпуск, респ. на обезщетение за неизползван
такъв. Претенцията била неоснователна и защото се дублирала като период с търсеното
обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Страните не спорят, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор от 26.11.1993 г., със сключването на който ищецът
приел да изпълнява длъжността „водопроводчик“ в ответното дружество; че трудовият
договор на ищеца бил прекратен със Заповед № ********** г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ – поради съкращаване на щата, без да бъде спазено отправеното предизвестие, както и
че с влязло в сила Решение № ************* г., постановено по гр. д. № ********* по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ***** състав, уволнението било признато за
незаконно и отменено, а ищецът бил възстановен на предишната работа на длъжност
„водопроводчик“ в ответното дружество. Тези обстоятелства не се оспорват от страните,
поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението през периода от 25.07.2022 г. до
25.01.2023 г., размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди уволнението, както и размера на дължимото за процесния период обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ;
2. размера на дължимото за исковия период обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ;
3. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че през
исковия период ищецът е бил временно неработоспособен.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба, към молба на ищеца от 29.01.2025
2
г. и към отговора на ответника писмени доказателства. Основателни са исканията на ищеца
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, както
и за издаване на съдебно удостоверение съгласно представения проект. Следва да бъде
уважено и искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, но само по
отношение на информацията, която ще бъде изискана от НОИ (т. ІІІ от отговора), доколкото
останалите обстоятелства (т. ІІ от отговора) са приети от съда за безспорни и ненуждаещи се
от доказване.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи пълномощно в полза на адв. И.Ш. или да потвърди извършените от него до този
момент процесуални действия.
При неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще приеме, че липсва надлежно
депозиран отговор на исковата молба.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 7553,94 лева, представляваща обезщетение за
оставането му без работа през периода от 25.07.2022 г. до 25.01.2023 г. поради уволнението,
извършено със Заповед № ********** г. на работодателя, признато за незаконно и отменено
с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1872,30
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
25.07.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 26.11.1993 г., със сключването
на който ищецът приел да изпълнява длъжността „водопроводчик“ в ответното дружество;
че трудовият договор на ищеца бил прекратен със Заповед № ********** г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, без да бъде спазено отправеното
предизвестие, както и че с влязло в сила Решение № ************* г., постановено по гр. д.
№ ********* по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ***** състав, уволнението било
признато за незаконно и отменено, а ищецът бил възстановен на предишната работа на
длъжност „водопроводчик“ в ответното дружество. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
3
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението през периода от 25.07.2022 г. до
25.01.2023 г., размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди уволнението, както и размера на дължимото за процесния период обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ;
2. размера на дължимото за исковия период обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ;
3. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че
през исковия период ищецът е бил временно неработоспособен.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към молба на ищеца от 29.01.2025 г. и към
отговора на ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева, платимо от
бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице М. П. Г., специалност: счетоводна отчетност,
който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдебно удостоверение съгласно представения
проект.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ответника съдебно удостоверение по т. ІІІ от отговора на
исковата молба след представяне на документ за внесена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение по т. ІІ от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 28.04.2025 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
4
заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства,
както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5