ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
гр.Плевен,
26.05.2020 г.
Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито
заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия Иванова и. административно
дело № 987 по описа за 2018 година на
Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по искова молба
на А.М.А.,*** срещу началника на Затвора Плевен и главен директор на ГДИН, с
искане за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лева за периода от 2016
година до 2018 година поради причинени неимуществени вреди поради невключване в
обучение.
В
молба уточнение от 05.02.2019 година на л. 71 по делото ищецът чрез адв. П.
посочва, че искът му е насочен срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 500 000
лева за периода от 01.09.2016 година до 30.09.2018 година за причинени неимуществени вреди поради
отказа да бъде включен в обучение. Вредите се определят като такива от
психологически характер и произтичат от бездействие на администрацията. Посочва, че е завършил VІ клас в ПД „Бойчиновци“
през 1995/1996 г.и неправилно не се
включва в процеса за продължаване на образованието му.
Съдът с определение
№ 105/16.01.2019 година л. 50 по делото е предоставил на оспорващия безплатна
правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за процесуално представителство и е изпратил
същото на АС –Плевен за определяне на адвокати такъв е определен.
С определение № 167 от 24.01.2019 година съдът е назначил адв. П. за
служебен защитник.
С решение № 502/03.10.2019 година съдът е отхвърлил искова молба на А.М.А.,*** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 500 000
лева за периода от 01.09.2016 година до 30.09.2018 година за причинени неимуществени вреди – стрес ,гняв,
отчаяност, поради незаконосъобразно бездействие на администрацията да бъде
включен в процеса за продължаване на образованието му.
По делото е постъпило писмо с вх. № 383/23.01.2020 година от председател
на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното
бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81
във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с
чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил правна
помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде издаден
изпълнителен лист. Към писмото е приложено решение на председателя на НБПП № ПЛ-1042-Р от
25.11.2019 година, с което на адвокат адв
П.Г.П. е определено възнаграждение от 450 лева за осъщественото процесуално
представителство по делото.
Искането е изпратено за становище на страните и е постъпило от ОП Плевен,
че искането е основателно.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на
Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията,
която организира - чл.
6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.
97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички
суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7. от ГПК когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв - жалбата на лицето, което е получило правна
помощ, е отхвърлена.
Втората хипотеза
визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило
правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Тази хипотеза също не е налице - предмет на съдебното производство не е
осъдителен иск, а искова претенция за присъждане на обезщетение от
незаконосъобразно бездействие на администрацията.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния
кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното
не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия
правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Правото на
безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на
защита - чл.
56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на
правни норми по аналогия.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за
адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане № 383/23.01.2020 година от председател на Националното
бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана от адв. П.П. правна помощ по и.адм.
дело № 987 по описа за 2018 год на Административен съд -Плевен.
Препис от определението да се изпрати на молителя.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/