Решение по дело №321/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260016
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 9 септември 2020 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150200321
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  17.08.2020г.                                    гр.Несебър

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на четвърти август                                                                     две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.Г.

Секретар: А.Г.като разгледа докладваното от съдия М.Б.Г.

административно наказателно дело № 321 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на ЕТ „П.К.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от собственика Р.К. К.К.Наказателно постановление № 472705-F504891 от 21.10.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателят е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС във връзка с §21, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 24.07.2019г. в 20.32 часа, в търговски обект – сладолед и плажни стоки, находящ се в КК Слънчев бряг, хотел „Империал“, стопанисван от ЕТ „П.К.“ с ЕИК ****, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 07.07.2019г. Разпечатана била КЛЕН от ФУ в търговския обект, от която било установено, че за периода от 01.07.2019г. до 23.07.2019г. за горепосочената дата има регистрирани продажби. Констатирано било, че в търговския обект има монтирано и функциониращо към момента на проверката ФУ, модел ELTRADE A1KL с инд. № ЕD323057 и фискална памет № 44323057. Същото не било с коригирана версия на фърмуера и не генерирало дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден /за всеки 24 часа/, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП № 0005224 от 24.07.2019г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно §21, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18, до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл.3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. 

По делото не е спорно, че жалбоподателят попада в обхвата на чл.3 от Наредбата, както и че за процесната дата – 07.07.2019г., са били регистрирани продажби във фискалното устройство на проверявания обект /л.23/. Безспорно е установено също, че към датата на проверката, монтираното и въведено в експлоатация ФУ в обекта не е притежавало нов софтуер в ЕСФП, посредством на който всяка продажба ще бъде автоматично генерирана в централната система на НАП, поради което за жалбоподателят, като лице по чл.3 от Наредбата не е било отпаднало задължението да разпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Последното се потвърждава от показанията на актосъставителя А. Д.Ш., присъствала при установяване на нарушението и не се оспорва от жалбоподателя. Видно от приложените към административно-наказателната преписка обяснения на упълномощеното от жалбоподателя лице /л.13/, нарушението е допуснато поради грешка, като вместо дневен отчет с нулиране и запис във фискалната памет за деня и бил пускан такъв без нулиране. По този начин чрез бездействието си, при законово дължимо съответно действие от страна на жалбоподателя, е осъществен състава на нарушението по §21, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18. Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за установеното от контролните органи административно нарушение.

При така установените факти административно-наказващият орган е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл.185, ал.2, изречение последно, вр. ал.1 от ЗДДС, съгласно която, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция, съдът като взе предвид, че същата е определена в предвидения от закона минимален размер, счита, че съответства на вида и характера на извършеното административно нарушение и в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Съдът счита, че не са и налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай, изхождайки от обстоятелството, че се касае преди всичко за фискална дисциплина, чието съблюдаване гарантира защитата на фиска. 

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като законосъобразно.

С оглед изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените от НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 472705-F504891 от 21.10.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на ЕТ „П.К.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от собственика Р.К. Коева, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС във връзка с §21, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ /Наредба № Н-18/.

ОСЪЖДА ЕТ „П.К.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от собственика Р.К. К.да заплати на Национална агенция по приходите, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: