РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Радомир, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241730101389 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата подала заявление до БНБ за получаване на
справка относно кредитната си задлъжнялост, от която установила, че към БНБ били
подадени данни от ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
дължима сума към дружеството в размер на 1472,00 лева по договор за кредит с
идентификатор ....
Твърди, че никога не е сключвала с ответното дружество договори за кредит и нямала
неизплатени задължения. Отделно от това, дори такова задължение да съществувало, то
същото било погасено по давност, поради което моли да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата в общ размер на 1472,00
лева по договор за кредит с идентификатор .....
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за основателност на предявените искове, като моли, при разпределяне
отговорността за разноските, съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и да осъди
ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
1
фактическа страна:
От приложената по делото справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ –
Централен кредитен регистър, се установява, че към БНБ са подадени данни от ответното
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за дължима сума от ищцата към
дружеството в размер на 1472,00 лева по договор за кредит с идентификатор ....
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като
същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск.
По основателността:
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищцата
следва да докаже твърдението си за недължимост на сумата от 1472,00 лева, като установи
факти, които изключват или погасяват спорното право, и в частност наличието на
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съобразно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В чл. 115
и чл. 116 ЗЗД са уредени хипотезите, в които давност не тече, както и в които давността се
прекъсва.
Както бе изяснено по-горе, между ищцата и ответното дружество „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за кредит с идентификатор ., като
кредиторът е подал информация до Централния кредитен регистър към БНБ за кредитната
задлъжнялост на ищцата, в която фигурира информация за задължение за усвоен кредит в
размер на 1472,00 лева по процесния договор за кредит, което ответникът претендира за
заплащане от ищцата по извънсъдебен ред и в петгодишния срок от крайния срок за
издължаване на кредита не са предприемани действия по принудително събиране на
вземането, нито такива, които да прекъсват или спират давността за погасяване на
задължението, като последното обстоятелство се признава изрично от ответното дружество.
Въз основа на горепосочените приети за установени факти и обстоятелства по делото
и изложените правни съображения, съдът приема, че към датата на предявяване на иска –
09.08.2024 г., процесното задължение на ищцата от 1472,00 лева е погасено с изтичането на
уредената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност, което налага извод за основателност на
предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски за внесена държавна
такса в размер на 59,00 лева.
2
Ищцата моли съда да осъди ответното дружество да заплати основание чл. 38, ал. 2
ЗА на адв. Н. В. от САК дължимото се адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по делото. Видно от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, адв. Н. В. от САК се е ангажирала да представлява ищцата
безплатно при условията на чл. 38 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена
безплатна помощ в полза на страна, адвокатът, предоставил правна помощ, има право на
възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на
делото и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията,
материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал,
приложимите по спора национални и международни правни норми, броя на заседанията - в
конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание, в което упълномощеният от
ищцата процесуален представител не се е явил, съдът намира, че ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. В. от САК адвокатско възнаграждение в размер
на 300,00 лева.
По отношение доводите на ответника за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК съдът следва да посочи, че в съдебната практика на ВКС, намерила израз в
определение № 60360/08.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., ГК, IV г. о.,
определение № 276/28.06.2018 г. по гр. д. № 2402/2018 г., ГК, III г. о. и решение от 19.06.2013
г. по гр. д. № 927/2012 г., ГК, ІV г. о., се приема, че изразената готовност да се предприеме
съдебно производство, респективно длъжникът да се покани да изпълни свое погасено по
давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен установителен,
както и че сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, като
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, настоящият съдебен състав приема, че
не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с
извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска, като е подал
данни към Централния кредитен регистър по отношение на погасените по давност негови
вземания спрямо ищцата. Така поведението на ответника е обусловило правния интерес на
ищцата от предявяването на отрицателния установителен иск.
Отделно от изложеното, съдът констатира и че видно от приложеното към отговора
на исковата молба пълномощно, процесуалният представител на ответника не разполага с
представителна власт по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК за признаване исканията на ищцовата
страна, с оглед на което разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да намери приложение
при разпределяне отговорността за разноските по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „.“ № ., офис –
сграда Лабиринт, ет.. офис., че В. К.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ********** НЕ ДЪЛЖИ
на дружеството сумата в общ размер на 1472,00 лева (хиляда четиристотин седемдесет и два
лева) по договор за кредит с идентификатор 677231.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „..“ № ., офис – сграда Лабиринт, ет. ., офис . да заплати на В. К.
Г., с ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата в размер на 59,00 лева (петдесет и девет
лева), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д. Д.“ № ., офис – сграда Лабиринт, ет. ., офис . да заплати на
адв. Н. А. В. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева (триста лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4