Присъда по НОХД №850/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта:	61
Дата:	10 юли 2025 г.
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20221210200850
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 61
гр. Благоевград, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
СъдебниБойка Вл. Николова

заседатели:Катя Ас. Дреновичка
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
и прокурора В. С. Р.
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Наказателно дело от
общ характер № 20221210200850 по описа за 2022 година
На основание чл. 303 от НПК, съдът

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА С. М. С., с ЕГН **********, роден в , за ВИНОВЕН в
това че, на 21.08.2021 г., около 14:00 часа, в Б в кв. „С“, на детска площадка,
разположена между блок /на ул. „Б “/ и жилищна кооперация с номер , вх.
/на ул. „Б “/, заплашил с убийство И. Е. С., чрез думите „аз ке те утепам тебе“,
„аз ке те утепам тебе някой ден“, „ке ве утепам всички, цялото ти семейство“,
като това заканване е могло да възбуди основателен страх в същата за
осъществяването му, представляващо престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, за
което му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година и 6/шест/ месеца, чието изтърпяване отлага на основание чл.66, ал.1 от
НК за изпитателен срок от 3 години.
1

ПРИЗНАВА С. М. С., с ЕГН **********, роден в Б , за ВИНОВЕН
в това че, на 21.08.2021 г., около 14:00 часа, в Б в кв. „С “, на детска площадка,
разположена между блок /на ул. „Б “/ и жилищна кооперация с номер , не е
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие на Районен съд –
Благоевград по гр. дело № , по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно
насилие, с която Заповед бил запознат на 13.07.2021 г./че му е забранено да
приближава местата за социални контакти и отдих на И. Е. С., и докато И. М.
била на същото място с детето им на девет години /Д С. С./, отишъл при тях
и заплашил И. Е. С. с насилие, представляващо престъпление по чл. 296, ал.1,
пр. 2 от НК, за което му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
10 /десет/месеца, чието изтърпяване отлага за изпитателен срок от 3 години
при условията на чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл. 23, ал.1 от НК , определя едно общо и най-тежко
наказание от отмерените две такива с присъдата, което да се наложи на С. М.
С., а именно : „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6/шест/
месеца, чието изтърпяване отлага на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, роден в , да заплати на И. Е.
М. с ЕГН********** и с адрес:Б , ул.“Б № , сумата от 8000.00лв./осем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди
като пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 144, ал. 3 от
НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2021г., до
окончателното й изплащане и отхвърля този иск в останалата му част, над
уважената такава.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд –
Благоевград в 15-дневен срок , считано от днес
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №61/10.07.2025г., постановена по нохд
№850/2022г. по описа на Районен съд –Благоевград

Производството по делото е образуван по обвинителен акт на РП-
Благоевград против С. М. С., с местоживеене в с.Ц, Община – Б, на когото
е вменено извършването на две престъпления с правна квалификация
съответно по чл.144, ал.3 от НК по чл. 296, ал.1 , предл.2 от НК.
Според РП – Благоевград, престъплението на С. по чл.144, ал.3 от
НК се изразява в това, че на 21.08.2021 г., около 14:00 часа в Б, в кв. „С“, на
детска площадка, разположена между блок №18 на ул. „Б“ и жилищна
кооперация с номер 18, вх.А на същата улица, заплашил с убийство И. Е. С.,
чрез думите „аз ке те утепам тебе“, „аз ке те утепам тебе някой ден“, „ке ве
утепам всички, цялото ти семейство“, като това заканване е могло да възбуди
основателен страх в същата за осъществяването му.
Престъплението по чл. 296,ал.1, предл.2 от НК, според РП-Благоевград
се изразява в това, че на 21.08.2021г., около 14:00 часа, в Б, в кв. „С“, на детска
площадка, разположена между блок №18 на ул. „Б“ и жилищна кооперация с
номер 18, вх. А на същата улица, не е изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие на Районен съд – Благоевград, издадена по гр. дело №
20191210103272 в процедурата по чл. 15, ал. 2 вр. с чл.18, ал.2, вр. с ал.1 от
Закона за защита от домашно насилие, с която Заповед бил запознат на
13.07.2021г. и с нея му било забранено да приближава местата за социални
контакти и отдих на И. Е. С., която била там с детето им на девет години – Д
С. С.а, като отишъл при тях и заплашил И. Е. С. с насилие.
В съдебно заседание, представителят на РП-Благоевград поддържа
обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа.
Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението.
Първоначално застъпва позицията, че не е извършил вменените му
престъпления, а в края на процеса и при дадената му последна дума частично
признава обвинението и признава, че е нарушил издадената му заповед за
домашно насилие на процесната дата и място, защото искал да се види с
детето си Д С.а, именно във времето на определените му за това лични
контакти с детето по посоченото в обвинението съдебно решение, препятстван
обаче от пострадалата М.. Иска се оправдаването на подсъдимото лице .
Районният съд след като съобрази становищата на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, в
пределите на преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

1

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

Между страните не е спорно, че подсъдимият С. М. С. е роден в
Благоевград, живее в с. Ц, Община-Благоевград, същият е разведен към
момента и баща на две деца, едното от които и малолетната към
инкриминираната дата Д С.а .
Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимото лице, С. е
осъждан, както следва: с Присъда №326/23.01.2007г. на БлРС, постановена по
нохд№28/2007г. и влязла в законна сила на 23.01.2007г., във връзка с
престъпление по чл. 195, ал.1 от НК, извършено на 02.07.2006г., за което му е
наложено наказание“Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години; с Присъда
№3815/28.08.2007г на БлРС, постановена по нохд №1166/2007г., влязла в
законна сила на 28.08.2007г., подсъдимият С. е осъден за престъпление по чл.
343в, ал.1 от НК, извършено на 06.04.2007г., на „Пробация“ ;, с Присъда,
постановена по нохд№1573/2007г. на БлРС, влязла в законна сила на
14.12.2007г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК,
извършено на 16.04.2007г., на „Пробация“ ;с протоколно определение
№2469/27.05.2008г., постановено по нохд№613/2008г. на БлРС, за
престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, извършено на 02.09.2007г., му е
наложено наказание „Пробация“ и с протоколно определение
№479/20.01.2014г., за престъпление по чл. 195, ал.1 от НК, извършено за
времето от 10.07.2004г. до 11.07.2004г., на С. С. е наложено
наказание“Пробация“.
В последствие, в рамките на чнд№77/200г. по описа на БлРС с
протоколно определение №1028/29.02.2008г. е направено групиране на
наказанията на подсъдимото лице по нохд №1573/2007г. и по нохд
№1166/2007г., като му е определено общо наказание „Пробация“ за срок от 1
година и 6 месеца и е приспаднато времето на изтърпяването на това
наказание от 14.09.2007г. до датата на съдебния акт . С този съдебен акт е
постановено отделно изтърпяване от С. на наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеца с изпитателен срок от 3 години, наложено му по
нохд №28/2007г. С протоколно определение №3191/07.07.2008г. по чнд
№761/2007г. на БлРС, е постановено С. да изтърпи отделно и наказанието по
нохд №613/2008г. по описа на БлРС-„Пробация“ за срок от 2 години. В
последствие наказанието по това дело и наказанието „Пробация“ на
подсъдимия по нохд№91/2014г. на БлРС, са групирани по чнд№191/2014г. по
описа на БлРС и му е наложено едно общо наказание“-„Пробация“ за срок от 2
години, което е отчетено и като напълно изтърпяно от С. в периода
17.03.2009г. до 17.09.2011г.
При това положение, съдът констатира, че към инкриминираната дата
21.08.2021г., за наложените наказания на подсъдимия по нохд №1166/2007г.,
нохд№1573/2007г., нохд №613/2008г. и нохд №91/2014г. , всички по описа на
2

БлРС, а именно „Пробация“, след групирането им с останал срок за
наказанието от 2 години, същият е реабилитиран по чл.88а, ал.1, вр. с чл. 82,
ал.1, т.5 от, вр. с чл.88а, ал.4 и чл.25, вр. с чл.23 от НК, след датата на
изтърпяване на това наказание по нохд №613/2008г. на БлРС, а именно към
18.09.2013г. По отношение на наложените му наказания по нохд №28/2007г.
по описа на БлРС, подсъдимият е реабилитиран по чл.86, ал.1, т.1 от НК, след
реабилитацията по последващите 4 престъпления, а именно към 18.09.2016г.,
след изтичането на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от 3 години.
Следователно, към инкриминираната дата 21.08.2021г., подсъдимият С. е бил
реабилитиран и се счита неосъждан. Същевременно в хода на процеса постъпи
официална информация от Апелативна прокуратура –гр.Солун , РГърция, че
подсъдимият е осъден в тази държава с Решение №1629/2024г. на 3-членен
съдебен състав на АС-гр.Солун на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години,
чието изтърпяване не е отложено с изпитателен срок и е започнало да се
изтърпява в Затвора –Негрита, РГърция.
Безспорно между страните е и, че подсъдимият С. С. е сключил
граждански брак и бил в брачни и семейни отношения с пострадалата И. М. от
2004г., като от този брак имат родени две деца –Д С.а и ДС.. С течение на
времето отношенията между двамата съпрузи се влошили и от 01.07.2020г.,
двамата били във фактическа раздяла. В последствие бракът между
подсъдимия и пострадалата бил прекратен поради неговото дълбоко и
непоправимо разстройство с Решение №93436/15.04.2021г., постановено по
гр.д.№1185/2021г. по описа на БлРС. С това Решение съдът също е
констатирал създадената враждебна семейно обстановка от отношението и
поведението на подсъдимия към неговата съпруга, което е дало негативно
отношение и по отношение на техните две деца. Установено е също, че
подсъдимият С. играе хазарт, което също е предпоставило влошаване на
отношенията между съпрузите, поради което и именно подсъдимият е признат
за виновен за настъпилото дълбоко непоправимо разстройство между тях.
Въпреки последното, с решението съдът е приел, че подсъдимият притежава
добри родителски качества, заради което и след като е прекратил брака между
И. М. и С. С. с това решение влязло в законна сила на 16.04.2021г., е
определено непълнолетното дете М С. да живее при баща си, а родителските
права върху малолетното дете Д С.а са предоставени на пострадалата М., като
е определено детето да живее именно с нея и на нейния адрес. Със съдебното
решение е определен режим на лични контакти на бащата с детето Д всяка
втора и четвърта седмица от месеца за времето от петък, след приключване на
учебните занятия или от 17.00 часа в неучебните дни до 17.00 часа в неделя,
с преспиване в дома на бащата. През зимната и пролетната ваканция, на
бащата е определено като време за личен контакт с детето –вторите и третите
последователни дни, както и тридесет дни през лятната ваканция ,във време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а през зимната и
лятната ваканция, детето в тези периоди и се взима от бащата за времето от
10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден. Това решение на
3

БлРС е потвърдено с окончателно Решение 0365/12.08.2021г., постановено по
в.гр.д.№554/2021г. по описа на БлОС.
Както преди, така и след прекратяването на брака му с пострадалата,
подсъдимият създавал постоянно конфликтни ситуации, в които упражнявал
физическо и психическо насилие и тормоз спрямо нея, постоянно я обиждал,
като й казвал, че е „курва“ и „боклук“ и й отправял различни закани за
физическа саморазправа, в това число и за убийство. Последните закани
отправял пред и към нейните родители Р. М. и Е. М., заради което както
пострадалата, така и родителите й подавали сигнали в полицията, по които
били образувани заявителски материали и издавани заповеди за
предупреждение на С. С. по ЗМВР. Според родителите на пострадалата М.,
причината за това влошаване на отношенията между И. М. и подсъдимия С.
също била играта му на комар и дълговете, които натрупал към различни хора,
както и неговото лошо и агресивно отношение и поведение към И. М.. Такова
агресивно и унизително отношение към пострадалата подсъдимият проявявал
и на публични места и на работното място на пострадалата, включително и
пред нейни колеги. Заради такава ситуация, при която С. С. ударил по ръката
пострадалата именно на работното й място и пред нейните колеги тя подала
молба за защита от домашно насилие в съда, по която било образувано гр.д.
№3272/2019г. по описа на БлРС. В рамките на това дело, съдът издал на
пострадалата Заповед за незабавна защита от домашно насилие от 23.06.2021г.
, по чл.15, ал. 2, вр. с чл.18, ал..1 от Закона за защита от домашно насилие. С
тази заповед съдът е задължил подсъдимия С. да се въздържа от извършване
на актове на домашно насилие спрямо И. М., като го е отстранил от
семейното жилище, находящо се в Б , на ул.“Б“№18а,, ет.4, ап.7 в кв.“С“ и му
е забранил да доближава това жилище на пострадалата, местоработата й,
както и местата за социални контакти и отдих, които същата посещава. Тази
заповед е издадена за срок от 6 месеца, като същата е връчена лично на
подсъдимото лице на 13.07.2021г., а на пострадалата на 21.06.2021г.
Няма спор между страните също така, че на 21.08.2021г., около 14.00
часа, пострадалата М. излязла с дъщеря си на детската площадка, която се
намирала в непосредствена близост зад кооперацията, в която същата живеела,
а именно в кв.“С“ на Б, на ул.““№18, вх.А. /Площадката била разположена
между блок №18 на тази улица и въпросната жилищната кооперация №18,
вх.А./ Дъщерята на св. М. започнала да си играе на площадката с други деца,
които били там, в това число и с внука на св. Х., като пострадалата седяла на
пейка в едната част на площадката, а св.Х. със своя съседка В. /починала в
хода на ДП/, седели на друга на площадката, но с пълна видимост към нея и
улица пред площадката, по която преминавали автомобили.
В същото време, подсъдимият след като направил няколко опити да се
свърже по телефон с пострадалата и да съгласуват как ще вземе детето Д С.а
за родителски контакт с него, но тези опити били неуспешни, тъй като И. М.
не вдигала телефона и не отговаряла на обажданията му този ден, а предните
4

дни не се съгласила С. да се види с това си дете по различни посочени от нея
причини /че било болно, че не искало да го вижда и др./, решил да отиде по
местоживеене на детето при майката и да си го вземе сам от площадката, на
която си играе пред блока. Тъй като му била известна издадената срещу него
Заповед за защита от домашно насилие и, че не може да доближава и
посещава места, където живее, места за отдих и работното място на
пострадалата, подсъдимият решил да отиде да вземе детето със сина си – св.М
С., който го закарал до жилищната сграда на М. с автомобил и останал да чака
баща си в него. Като стигнали до жилищната сграда, подсъдимият излязъл от
автомобила и тръгнал към детската площадка, на която видял пострадалата и
детето си Д С.а. Пострадалата изпитала страх от появата на подсъдимия като
възприела ядосаният му вид и забързаните му крачки към детската площадка
и за това тръгнала инстинктивно към пейката, на която седели св.Х. и
съседката В., за да се предпази и потърси защита при нападение от С. С..
Последният, ядосан от това, че пострадалата не отговорила на телефонните му
обаждания този ден във връзка с личните контакти с детето Д, прекосил
детската площадка и се насочил именно към св.И. М. и като стигнал до нея , й
се разкрещял пред св.Х. и съседката й В., както и пред собственото си дете Д
С.а и другите деца, с които тя си играела на площадката, наричайки я
„боклук“, „курва“. Наред с това отправил към нея закана за саморазправа с
репликите : „аз тебе ке те утепам“. В този момент С. вдигнал ръка да удари
пострадалата , като продължил да се заканва към нея с думите „аз ке те
утепам тебе“, „аз ке те утепам тебе някой ден“, „ке ве утепам всички, цялото
ти семейство“, а пострадалата, шокирана, уплашена, унизена от ситуацията и
разтреперана не можела нищо да реагира. Тогава св.Х. се обърнала към
подсъдимия и му казала „Не, не !“, след което той свалил ръката си и не
нанесъл с нея удар по И. М., но я заплюл в лицето. След това тръгнал към
детето си Д, което също уплашено стояло на площадката заедно с другите
деца и гледало случващото се между родителите му, взел я за ръката и се
запътил към автомобил си, което било видяно и от св.М С., който изчаквал
баща си и сестра си в автомобила, паркиран на улицата и в близост до
блок№18.
Случилото се притеснило, стресирало и уплашило пострадалата М.,
която се качила в жилището си и се разплакала. По- късно разказала на
родителите си Р. и Е. М.и за случая и отправените към нея закани за убийство
от подсъдимото лице и на 30.08.2021г. подала и сигнал за случая до РП-
Благоевград, по който е образувано процесното ДП.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-психологична-
психиатрична експертиза, с която се установява, че същата няма болестни
прояви, вследствие от които да се очакват проява на повишена внушаемост,
склонност към измислици, преувеличаване, изопачаване на фактите при
даване на показания за случая. Констатирано е, че И. М. е с нормално равнище
на развитие на интелекта и хармонична личностова структура, което
съответства на календарната й възраст. Експертите установили също, че при
5

пострадалата е настъпило паническо разстройство, тревожност, потиснатото
настроение, вегетативните нарушения и соматичните проблеми, които са в
следствие именно на преживени психоемоционални и физически травми,
причинени й от поведението на подсъдимото лице към нея в един
продължителен период от време до инкриминираната дата, както и от
поведението му към нея на тази дата. Конкретно за инкриминираната дата
21.08.2021 г., вещите лица приемат, че пострадалата М. е преживяла страхова
реакция от комуникацията на подсъдимия с нея. Отправените заплахи на
подсъдимия към нея, вещите лица считат, че са били възприети от
пострадалата правилно и те са могли и са възбудили основателен страх в нея за
осъществяването им. Допълнителен аргумент за това се констатира, че е и
причинявани вече травматични последици от побой на подсъдимия спрямо И.
М. /физическо и психическо насилие и тормоз/, както и продължителните
години на съвместно съжителство и комуникация с него, в които пострадалата
е била обект на такова психическо и физическо насилие от бившия й си
съпруг. /В тази връзка пострадалата споделя, че е била бита от подсъдимия в
областта на лицето /. С експертното заключение се приема също така, че И. М.
е жертва на домашно насилие, като продължителното емоционално и
психологическо унижение, на което е била подложена от страна на
подсъдимия, ведно с физическото малтретиране от негова страна, са довели до
появата на хроничен стрес и това тревожно разстройство с панически атаки
именно по отношение на С. С. .
Според декларацията за материално, семейно и имотно състояние,
подсъдимият е несемеен към момента, живее в едно домакинство със сина си
М С., не е трудово ангажиран, не получава трудови доходи и притежава
недвижим имот в кв.“С“ на Благоевград .
В дадените обяснения по делото, подсъдимото лице потвърждава, че
отношенията с пострадалата са изключително влошени и изострени, като при
всяка тяхна комуникация има „скандални“ и“се вика полиция“. Двамата имат
неразбирателство при организирането на личните контакти на С. С. с детето Д
, защото майката не позволявала да се вижда с детето съгласно съдебното
решение в тази насока и посочва различни причини и претексти за това ,
включително и че детето е болно, че не иска да се вижда с бащата и др.
Именно такъв бил и повода подсъдимият да отиде на инкриминираната дата и
място да вземе детето Д от детската площадка, въпреки издадената му заповед
за незабавна защита от домашно насилие и забрана да не доближава местата
за отдих и местоживеенето на пострадалата И. М.. Същевременно
подсъдимият признава, че при отиване на процесната детска площадка на
инкриминираната дата, преди да вземе детето Д, той първо отишъл при
пострадалата, където се скарал с нея и я заплюл в лицето. Отрича да е
отправял закани за убийство и заплахи за саморазправа към пострадалата,
защото „не било в негов стил“, но същевременно от представеният телефонен
запис на разговор между пострадалата и подсъдимия в хода на процеса и при
извършената въз основа на този запис техническа експертиза, при която се
6

установи, че записът е автентичен и неманипулиран, се констатира, че на
практика през целият разговор с И. М. , подсъдимият непрекъснато използва и
закани за физическа саморазправа и заплахи за убийство и нецензурни
реплики- псувни.
Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с
посочените и ангажирани гласни доказателства – показания на свидетелите И.
Е. С.а /М. /, Р. Г. М., Е. М., П. С. О., Г. А. Х., М. С. С., Р. Д. Г. и св.М С., както
и със събраните писмени доказателства в процеса /Решение
№93436/15.04.2021г., постановено по гр.д.№1185/2021г. по описа на БлРС,
окончателно Решение№365/12.08.2021г., постановено по в.гр.д.№554/2021г. по
описа на БлОС, заключение по извършената съдебно-психологична
експертиза, трафични данни, заключение по извършената съдебно-техническа
експертиза, полицейски преписки по сигнали срещу подсъдимото лице,
подавани от пострадалата М. и нейните родители, свидетелство за съдимост на
подсъдимото лице, Разпореждане №30/2025г. на Прокуратурата към
Апелативен съд –гр.Солун, РГърция и декларация за неговото материално и
имотно състояние. В подкрепа на изведените фактически дадености в казуса
са и представените по делото веществени доказателства /записи от телефонни
разговори между подсъдимия и пострадалата и такива с трафични данни/.
Всички тези доказателства са кореспондиращи по между си, взаимно
допълващи се, като показанията на свидетелите са логични, последователни
вътрешно непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като годен и
достоверен доказателствен материал за изясняване на обективната истина в
този казус . В подкрепа на изведената фактическа обстановка са и обясненията
на подсъдимото лице в частта им за отиването на С. С. на инкриминираната
дата и място и заплюването на пострадалата в лицето от негова страна, в
присъствието на възрастни съседки на детската площадка, в това число и пред
собственото му дете Д С.а, както и неспазването по този начин на издадената
му заповед за защита от домашно насилие спрямо И. М.. Ето защо в тази им
част, съдът кредитира обясненията на С. С. като достоверни, а в останалата им
част, която напълно се опровергава от всички други доказателства събрани в
процеса, съдът намира, обясненията му за недостоверни, субективни и
насочени само към изграждане на негова защитна, но недостоверна версия за
случая, поради което и не ги кредитира за изясняване на фактическа
обстановка и обективната истина в този казус.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така изведената фактическа обстановка, със кредитираните от съда
доказателства, се установи по един несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимия С. е извършил от обективна и субективна страна и двете
7

вменени му престъпления с правна квалификация по чл.144, ал.3 НК и
съответно по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК.
От обективна страна, на инкриминираната дата /21.08.2021г., около
14.00 часа/ и на инкриминираното място /на детска площадка, разположена
между блок 18 на ул. „Б“ и жилищна кооперация с номер 18, вх. А , намираща
се на същата улица в кв.“С“ на Благоевград/, подсъдимият С. заплашил с
убийство И. Е. С., чрез думите „аз ке те утепам тебе“, „аз ке те утепам тебе
някой ден“, „ке ве утепам всички, цялото ти семейство“, като това заканване
е могло да възбуди основателен страх в същата за осъществяването му. С
това си деяние С. е осъществил от обективна страна именно
престъплението по чл.144, ал.3, вр. от НК.
Съгласно практиката на съдилищата в казус като процесният следва да се
докажат два основни елемента от фактическият състав на инкриминираното
деяние за да е реализирана процесната закана за убийство по чл. 144, ал.3 от
НК. От една страна, следва да се докаже афиширано и демонстрирано
намерение на подсъдимия да извърши такова престъпление, а от друга страна
да е провокиран реален страх в пострадалото лице от осъществяването на тази
закана. В тази връзка с оглед на събраните доказателства за перманентното
агресивно поведение на подсъдимия към пострадалата в периода на техните
брачни взаимоотношения и съвместно съжителство, включително до
фактическата им раздяла на 01.07.2020г./ обиди, физическо насилие и
унижение, включително пред трети лица и на публично място-работно място
на пострадалата/, както и продължилото такова поведение на С. С. и след
фактическата им раздяла и развод, при осъществяване на родителски контакт с
детето Д /ставали поводи за напрежение и скандали и по думите на самият
подсъдим/, съдът приема, че тези проявени форми на агресия от страна на С.
спрямо И. М., категорично са могли да формират и са формирали в
съзнанието на последната, основателният страх, че подсъдимият може да
изпълни заканата си за убийство на процесната дата към нея. В тази насока е и
експертното заключение по извършената по делото съдебно-психиатрична-
психологична експертиза за пострадалото лице. Вещите лица по тази
експертиза са категорични, че след инцидента при пострадалата е настъпило
паническо разстройство, тревожност, потиснатото настроение, вегетативните
нарушения и соматичните проблеми, които са в следствие именно на
преживени психоемоционални и физически травми, причинени й от
поведението на подсъдимото лице, като до тогава, така и на самата
инкриминирана дата след комуникацията й със С. С.. Експертите считат също,
че И. М. е преживяла и страхова реакция от комуникацията с подсъдимия на
инкриминираната дата след отправените към нея заплахи за убийство при това
на детска площадка и пред други лица /св.Х., В., както и детето им Д/. Тези
ясно и недвусмислено отправени заплахи към пострадвалата от страна на
подсъдимото лице на детската площадка, с ясно и конкретно съдържание
/заплаха към живота й и живота на семейството й-родителите й/, са били
възприети от И. М. именно като такива, точно и правилно и за това те са
8

могли и са възбудили в нея основателен страх за реализиране на тези заплахи
от страна на С. С. . Допълнително е допринесло за това нейно убеждение и
страх и обстоятелството, че не се касае за първи и инцидентен случай на
такива заплахи, а това са били поредните заплахи , след като вече е била
подложена дължи години на едно перманенто и продължително домашно
насилие от страна на С. С. /физическо, психическо и емоционално/, като тя
практически е била превърната от него в жертва на домашно насилие,
подложена на физическото малтретиране, довело до появата на хроничен
стрес, тревожно разстройство и дори панически атаки в пострадалата по
отношение на С. С. .
От субективна страна, престъплението е извършено виновно от
подсъдимото лице и в условията на пряк умисъл по чл. 11, ал.2 от НК, тъй като
подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване,
мотивиран от желанието си да се саморазправя с И. М. и изрази формираното
в него силно негативно отношение към нея, включително на публично място
/каквато е процесната детска площадка/ и пред други хора/каквито са били
св.Х. и съседката В., както и собственото му дете Десислава и други деца, с
които тя си е играела в този момент на същата площадка/. Подсъдимият ясно е
съзнавал, че съдържанието на заплахата, отправена към И. М. на процесната
дата след поредицата негови предходни агресивни прояви към нея,
респ.физическо, психическо и емоционално насилие спрямо И. М.,
продължило в един дълъг период от време / от брачните им отношения след
2004г. до фактическата им раздяла през 2021г. по твърдения на пострадалата и
нейните родители/, ще се възприеме от нея именно като действителна заплаха
за живота й и точно за това, той е отправил въпросните закана и респ. заплаха
към нея в този случай.
Съдържанието на заплахата за убийство, само по себе си е достатъчно и
от естеството си да предизвика страх за живота на адресата на такава заплаха,
като в казуса е ирелевантно дали подсъдимият е имал предварително
оформено решение за извършване на това убийство и респ. да действа за
осъществяването му при отправяне на въпросната закана, а от значение е как е
възприета въпросната закана от страна на нейният адресат-св.М. и че е
възприета като реална закана, с провокиран в пострадалата основателен страх
от осъществяването на заканата . /В тази насока е и съдебната практика-
ТР№53 от 18.09.1989, постановено по н.д.№47 от 1989г. на ОСНК ./
В допълнение на този правен извод на съда за доказана и субективна
страна на това престъпление на С., следва да се посочи и експертното
заключение по извършената съдебно-психиатрична-психологична експертиза,
както и показанията на родителите на пострадалата –Р. и Е. М.и, с които се
доказа, че отправените й от подсъдимия заплахи за убийство на
инкриминираната дата и място, са отключили в пострадалата стресова реакция
и възбудили в нея именно основателен страх за реализирането им.
9

Отделно от горното, от обективна страна се установи и доказа и, че на
инкриминираната дата и място, подсъдимият С., не изпълнил /нарушил е/
Заповед за незабавна защита/ Заповед от 23.06.2021г., издадена по гр.д №
20191210103272 по описа на БлРС, по реда на чл. 15, ал. 2 , вр. с чл.18, ал.1
от Закона за защита от домашно насилие, с която подсъдимият С. С. е бил
запознат лично на 13.07.2021г., като с не нея му било забранено да
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на И. Е. С., която тогава е била на същата площадка с детето им
/малолетната Д С. С.а/, като същият отишъл при нея и заплашил И. Е. С. с
насилие / отправил към нея закана за убийство , чрез репликите : „ аз ке те
утепам тебе“, „аз ке те утепам тебе някой ден“, „ке ве утепам всички, цялото
ти семейство“, като наред с това я заплюл в лицето/. С това си деяние С. е
осъществил от обективна страна именно престъплението по чл. 296, ал.1,
предл.2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашно
насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В
казуса, установеното поведение с вербален контакт на подсъдимото лице с
пострадалата И. М. на процесната дата и място, несъмнено е именно форма на
психическо и емоционално насилие спрямо нея .
От своя страна нормата на чл.18, ал.1, вр. с чл. 15, ал.2 от Закона за
защита от домашно насилие, с която е била обоснована издадената Заповед за
защита от домашно насилие на пострадалата И. М. по гр.№2019121010327 по
описа на БлРС, сама по себе си също е доказателство и индикация, че и съдът
е приел пострадалата за жертва на домашно насилие, която се нуждае от
незабавна защита./ В тази връзка разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЗД,
регламентира, че съдът издава въпросната заповед за незабавна защита от
домашно насилие, когато молбата на пострадалото лице от домашно насилие,
съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота
или здравето на това лице, заради което не се извършва дори призоваване на
страните по делото, а произнасянето на съда е за срок до 24 часа, считано от
получаването на молбата, като издадената заповед за незабавна защита от
домашно насилие подлежи и на незабавно изпълнение. /
От субективна страна и това престъпление е извършено от подсъдимия
в условията на пряк умисъл по чл.11, ал.2 от НК, след като С. С. е съзнавал
обществената опасност на деянието си, съзнавал е общественоопасните
последици от него и е искал тяхното настъпване считайки , че по този
неправомерен начин следва да обезпечи желаният от него контакт за детето Д,
именно на инкриминираната дата и място, въпреки условията и ограниченията
поставени му с нарушената в случая Заповед издадена срещу него за
10

незабавна защита от домашно насилие на пострадалата И. М. и за
недоближаване както на жилището й, така и на местата й за отдих и социални
контакти, каквото място може да се приеме, че е и процесната детска
площадка до блока, в който се намира и жилището на И. М.. В неговото
съзнание е било ясно отразено към инкриминираната дата, че нарушава лично
връчена му заповед за защита от домашно насилие на 13.07.2021г. и влязла в
сила от същата дата, поради незабавното й изпълнение, съзнавал е въведеното
за него с тази заповед, ограничение и забрана при комуникация с пострадалата
да доближава както жилището й, така и местата за отдих и социални
контакти, които посещава тя, че детската площадка е именно такова място,
щом на него се намира И. М., но въпреки това е нарушил тези забрана и
отишъл да се саморазправя с пострадалата, отправяйки й процесните закани за
убийство и дори изплювайки се в лицето й пред св.Х., съседката В. и
собственото си дете Д.
Съдът намира възражението на защитата за недоказаност на двете
престъпения, извършени от подсъдимото лице, за неоснователно и напълно
опровергано с всички събрани годни, достоверни и обективни и за това
кредитирани от съдения състав доказателства в процеса, в това число
показанията на пострадалата М., на нейните родители Р. и Е. М.и, на
свидетелите Г., О., С., на св.М С. и св.Х.. Такова твърдение се опровергава и
от заключението по извършената съдебно психиатрична-психологична
експертиза по делото, от записите на разговор на подсъдимия с пострадалата,
включително и след инкриминираната дата и в хода на процеса с аналогични
заплахи и показано агресивно отношение на С. С. към И. М., от заключението
по извършената техническа експертиза в процеса, както и със съдържанието
на нарушената Заповед за незабавна защита от домашно насилие, връчена
лично на С. на 13.07.2021г.
Както бе посочено по-горе, именно поради това ярко противоречие
между обясненията на подсъдимия и останалият доказателствен материал в
процеса, извън частта им, в която с обясненията си, подсъдимия напрактика
признава, че е извършил престъплението по чл.269, ал.1 от НК, съдът не
кредитира обясненията на С. С. като достоверни и обективни за изясняване на
обективната истина в този процес и не ги кредитира като такива. /Най-
съществено е противоречието на обясненията на С. С., в частта, която не се
кредитира от съда, с показанията на очевидеца св.Х., за която не се установи,
че се намира във влошени отношения с него, нито пък се събраха данни за
някаква субективност и лична заинтересованост от нейна страна относно
изхода на процеса и даването на недостоверни показвания по случая. Ето
защо, съдът напълно кредитира конкретно показанията на св.Х., още повече,
че те са непротиворечиви, последователни и логични, от първите й снети
обяснения при полицейската проверка по жалбата на пострадалата, до
проведената очна ставка с подсъдимото лице в съдебния процес, без да търпят
корекции и промени като съдържание и наведени факти и твърдения. Наред с
това показанията на св.Х. се подкрепят и от останалите доказателства по
11

делото. При тези обективни констатации, съдът намира за абсолютно
неоснователно и голословно твърдението на подсъдимия, че св. Х. не е казала
истината в процеса и, че давала показания след като „й били написвани на
листчета“ от пострадалата М. и се“появила в процеса едва през 2023г.“, когато
пострадалата я мотивирала да даде показания, след като видно от материалите
по процесното ДП, св.Х. е дала обяснения по случая сама и собственоръчно
още на 28.10.2021г., след образуването му по жалба на пострадалата, като
казаното от нея и при тези обяснения, и в последствие при проведеният с нея
разпит в ДП на 21.01.2022г., както и в хода на настоящото производство при
нейният разпит и при проведената с нейно участие очна ставка в процеса, е
напълно идентично като съдържание и наведени факти и твърдения за случая
и възприетото от нея по този случай./
Не на последно място, твърдението на подсъдимия, че детето Д му
разказвала за случая и то по начин различен и в противоречие с тезата на
пострадалата за отправени й закани за убийство на инкриминираната дата и
място и страхът от последното, който е възбуден в нея, съдът не счита и не
приема като годно доказателствено средство по смисъла на НПК, още повече,
че тези препредавани от подсъдимия и преписвани думи на дъщеря му
/малолетната Д , на 9 г. към инкриминираната дата/, сами по себе си не са
годно доказателствено средство по НПК с оглед възрастта на това дете, а и
наред с това не са проверени и потвърдени по никакъв начин с останалите
събрани по делото доказателства в процеса.
По делото не се събраха и доказателства в насока, че подсъдимият е бил
препятстван от пострадалата да осъществява контакт с детето си към
инкриминираната дата, но дори и да е било така, то реакцията на подсъдимия
следва да е идентична на нейната, а именно да подаде сигнал за това до
компетентните да вземат отношение органи, а не да извършва неправомерно
деяние с характер на престъпление спрямо нея. Именно за това, такова
обстоятелство, може да се отчете евентуално като смекчаващо отговорността
на дееца такова но не може да деквалифицира което и да е от двете негови
инкриминирани деяния в този случай.
От своя страна св.М С., който е син на пострадалата и подсъдимото
лице, на практика също не подкрепи тезата на С. С. за случая и неизвършване
на инкриминираните деяния, защото той сам признава, че е останал в
автомобил, паркиран на улица , отдалечена от детската площадка и на място с
ограничена видимост към последната. Именно за това, св.М С. докато е бил в
автомобила, е успял да види в едната част на тази площадка, че си играе
сестра му, както и пейката на която е седяла преди идването на подсъдимия,
пострадалата И. М., но не е видял комуникацията между нея и баща си, която
се изясни по безспорен начин, че не се е състояла при пейката, на която е била
пострадалата до идване на подсъдимия на процесната площадка, а в другата
част на тази площадка и в близост до друга пейка, на която седели св.Х.,
съседката В., където И. М. се придвижила и преместила в опита да се защити,
12

след като видяла начина, по който подсъдимия тръгнал към нея при идването
си на това място. След като комуникацията приключила, св.М С. сочи също,
че видял баща му да взима сестра му за ръка и да напускат площадката, а това
пък се изясни, че е станало след като вече е била приключила комуникацията
между пострадалата и подсъдимия на инкриминираното място. Следователно,
необосновано е и твърдението на защитата, че именно св.М С. бил подкрепил
защитната теза на подсъдимия, че не е извършил престъплението по чл.144,
ал.3 от НК.

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА НАКАЗАНИЕТО

За извършените престъпления от подсъдимото лице, следва да се
ангажира и неговата наказателна отговорност .
Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.3 от НК, законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 6 години.
Съгласно разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години или „Глоба“ до 5000
лева.
При определяне на конкретни вид и размер на наказанието за
подсъдимото лице за всяко от двете инкриминирани деяния, съдът отчете в
този случай следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства:
На първо място, като смекчаващо обстоятелство несъмнено следва да се
отчете, това че г-н С. към инкриминираната дата се счита, че е неосъждан,
защото е реабилитиран по реда на чл.86, ал.1, т.1 и чл. 88а, ал.1, вр. с чл. 82,
ал.1, т.5 от НК, вр. с чл.25 и чл.23 от НК. Неговото осъждане за което се събра
информация в хода на процеса и в РГърция с Решение №1629/2024г. на 3-
членен съдебен състав на АС-гр.Солун, на „Лишаване от свобода“ за срок от 6
години, чието изтърпяване не е отложено с изпитателен срок и е започнало да
се изтърпява в Затвора –Негрита, РГърция, също не променя констатацията за
настъпила реабилитация за подсъдимото лице, след като в хода на процеса са
наведени данни, че инкриминираното деяние, за което е осъден подсъдимия в
тази друга държава е осъществено именно през 2023г./ опит телефонна измама
към 22.11.2023г./, в която насока е и Писмо от Директора на
Дирекция“Консулски отношения“ при Министерство на външните работи на
РБългария с Изх.№КО-10-03-2/23.01.2024г. Това последващо осъждане на
подсъдимия обаче в РГърция, несъмнено следва да се отчете като отегчаващо
отговорността му обстоятелство и лоши характеристични данни за дееца.
Допълнително като смекчаващо обстоятелство следва да се отчетат и
дадените от подсъдимия показания по случая, включително и направи
частични самопризнания, с които спомогна за разкриване на обективната
13

истина в процеса и преценката за кредитиране и некредитиране на събрани
доказателства по делото. Наред с това, макар и в края на процеса той изказа
съжаление за стореното и напрактика призна , че е извършил деянието по
чл.269, ал.1 от НК, което също следва да се приеме за смекчаващо вината
обстоятелство. Безспорно е също така, че макар да не се намират в добри и
семейни отношения с пострадалата М., подсъдимият е баща на две деца и е
полагал грижи за детето си М С., като съдът по бракоразводното му дело с
пострадалата дори му е предоставил възможността това дете да живее с него и
той да се грижи за него, респ. установи се и, че подсъдимият не се е
дезинтересирал и от детето си Д, с което поддържа комуникация и желае да
осъществява родителски контакти и полага грижи и за него. Като смекчаващо
отговорността на дееца обстоятелства следва да се приемат и изключително
влошените и крайно изострени отношения между подсъдимия и пострадалата
М., които според съдебният състав са и основният фактор, отключил
инкриминираното поведение на С. С. на инкриминираната дата и място
спрямо пострадалата И. М., след като двамата за пореден път не са успели да
се разберат за това кога и как да се осъществи този контакт между бащата и
детето. Тук е момента да се посочи, че съдът не може да взима отношение в
настоящото производство за това, кой от двамата родители как и дали повече е
допринесъл за влошаване на тези отношения и тяхното ескалиране във
времето, но несъмнено се налага убеждението, че ако отношенията между
подсъдимия и пострадалата не бяха така влошени, комуникацията по между
им, в това число и при организиране на родителския контакт на С. С. с детето
Д, не би следвало да предпостави извършване на криминално деяние като
процесните.
От друга страна, като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства,
съдът приема на първо място, лошите характеристичните данни на
подсъдимото лице /осъждането му в хода на настоящия процес в РГърция и то
очевидно за тежко престъпление, за което му е наложено на „Лишаване от
свобода“, чието изтърпяване не е отложено с изпитателен срок, според
постъпилите официални данни по делото, престъплението му е било опит за
телефонна измама/, като се съобрази от съда съдебната практика на ВКС, че
такова осъждане извън страната ни, следва да се отчита от решаващият съд,
дори и да не премината процедура по признаване на съдебната присъда в тази
насока от българския съд по НПК. Като отегчаващо обстоятелство, следва да
се отчете в казуса и начинът на извършване на всяко от престъпленията – на
публично и обществено място /детска площадка между жилищни блокове и
респ. кооперации/, пред други хора /св.Х., съседката В., детето Д и други деца,
играещи си с нея на площадката в този момент/, като деянието на С. е
поредното от множество предходни такива прояви на вербална, физическа,
психическа и емоционална агресия и насилие спрямо пострадалото лице,
довели до отключване на страхова реакция от комуникацията с подсъдимото
лице на процесната дата, стрес и тревожно разстройство с панически атаки.
При тези индивидуализиращи деянията и дееца обстоятелства, съдът
14

счита, че санкциите на подсъдимото лице и за двете инкриминирани деяния,
следва да бъдат „Лишаване от свобода“, което да се определи под средния
размер, посочен от законодателят, тъй като преобладават смекчаващи
отговорността му обстоятелства . В тази връзка, за адекватни и справедливи
наказания за конкретния случай и деец, съдът прие за престъплението по чл.
144, ал.3 от НК- „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца , а за
престъплението по чл. 296, ал.1 от НК-„Лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца. Размера на двете отмерени наказания и при отчитане на
обстоятелството, че се касае за неосъждан /реабилитирано/ лице към
инкриминираната дата, мотивират съда да приеме, че индивидуална
превенция на С. С., може да се обезпечи и с отлагане изтърпяването на
наложените му наказания по реда на чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок
от 3 години за всяко от тях .
След като отчете, че се касае за деяния на подсъдимия извършени в
условията на реална съвкупност и преди по отношение на всяко от тях да е
влязла в сила присъда, съдът счита, че при предпоставките на чл.23, ал.1 от
НК, на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание от двете
отмерени му такива и това да е по-тежкото, а именно : „Лишаване от
своблода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение се отложи за
изпитателен срок от 3 години при условията на чл.66, ал.1 от НК.

ПО ОТНОШЕИНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Извършеното престъпление от подсъдимия по чл.144, ал.3 от НК е и
деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, след като се касае за виновно и
противоправно деяние, от което в причинно-следствена връзка за пострадалата
И. М. са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в страх и респ.
уплаха за живота й. В тази насока са както показанията на самата пострадала,
показанията на св.Х., както и показанията на нейните родители Р. и Е. М.и.
Категорично доказателство за отключената страхова реакция, силен стрес и
дори проявена проява на паническо разстройство в пострадалата, след
поредните отправени й закани за саморазправа и заплаха за убийство на
инкриминираната дата, от страна на подсъдимото лице, е и експертното
заключение на вещите лица по извършената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза. Двете вещи лица установяват, че поведението на
подсъдимия на инкриминираната дата спрямо пострадалата, е създало в нея
именно основателен страх от осъществяването на заканите за убийство на С.
С., заради което и св.Х. сочи в показанията си, че е видяла И. М. да трепери
при комуникацията си с подсъдимия на процесната детска площадка на
инкриминираната дата. Родителите на пострадалата от своя страна сочат, че
15

след случая тя е в постоянен страх , когато се прибира от работа или излиза
навън, като дори проверява гардеробите в дома си, дали подсъдимия не се е
скрил там за да я нападне.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният граждански иск на
пострадалата срещу подсъдимото лице, във връзка с причинените й
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, е доказан по основание.
По отношение на размера на този граждански иск, предявен с цена от
50 000лв., съдът счита, че с оглед вида и естеството на причинените
неимуществени вреди на пострадалата от инкриминираното поведение на
подсъдимия на процесната дата и място /страх, тревожност, дори вегитативни
нарушения/, техният интензитет с отключване на едно вече хронично
тревожно разстройство с панически атаки, за което е допринесло именно и
инкриминираното деяние спрямо И. М. на процесната дата 21.08.2021г., при
условията на чл.52 от ЗЗД, тези причинени неимуществени вреди на
пострадалото лице, следва да бъдат възмездени, като според съда адекватно и
справедливо репариране и обезщетение в тази насока е сумата от 8 000лв., до
която и следва да се уважи процесния граждански иск. Тази сума следва да се
присъди ведно със законната лихва на гражданската ищца, както е поискана
при предявяване на иска, считано от датата на деянието 21.08.2021г., до
окончателно изплащане на главницата. В останалата част, над размера на
уважената ищцова претенция, гражданският иск следва да се остави без
уважение, като недоказан .
По изложените мотиви, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
16

Съобщи за изтекли лични данни