Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………..
………. 2021 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,
ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 24.02.2021 г.със секретар Деница Кръстева, изслуша докладваното от председателя административно дело№
2291/2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и
следващите от ДОПК във връзка с чл. 102,
ал.4 и ч. 67, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Инициирано е по
жалба по жалба на Р.Д.И. *** срещу Ревизионен акт №
Р-03000319004672-091-001/25.11.2019 г. на органи по приходите от Териториална
дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение №
354/19 от 04.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното управление на
Националната агенция за приходите, с който на оспорващата са установени
задължения за данък върху добавената стойност в размер на 13 304.30 лв. за
данъчен период м. юни 2018 г. и лихви в размер на 1 518.32 лв., от които за внасяне 4872.48 лв.- главница и
728.95 лв. лихва.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност, като главният от тях е концентриран и насочен срещу извода
на ревизиращите органи за наличието на прикрита продажба, реализирана чрез
постъпилите по сметка на ревизираното лице суми ( общо 87560.00 лв.),
които твърди, че са във връзка с договор
за заем, сключен между съпруга на оспорващата А.И.и неговият пълномощник А.Т.и
които ревизиращите органи погрешно интерпретирали като авансови вноски по
бъдещи облагаеми доставки и
приели, че съставляват облагаем оборот към датата 12.06.2018г.
Счита се за абсолютно погрешно и
необосновано приетото от РО , че за
периода от 10.05.2018 г. до 12.06.2018 г.
като съпруга на А.И.оспорващата реализирала облагаем оборот в размер
на 53780 лв. по чл. 96, ал.1, изр. 2 от ЗДДС и за нея е възникнало задължението да подаде
заявление за регистрация по ДДС в срок до 19.06.2018 г.
Твърди, че при повторното провеждане на ревизията не били
спазени дадените от директора на Д“ОДОП“ указания, неправилно били анализирани текстовете на
договора за заем и нотариалните актове
за прехвърляне на собствеността върху 8 броя недвижими имоти, в които конкретно се посочва вместо
плащане на продажната цена – приспадане на дължимата сума по
договора за заем и анекса. Без да е направен и анализ на реалните договорни
отношения между страните по договора за заем и анекса към него, било прието, че извършените продажби на 14.06.2018 г. са облагаеми сделки и е
начислен ДДС, какъвто се счита, че не се
дължи, тъй като към датата на продажбата
продавачът не е регистрирано по ЗДДС лице не е и имало основание за
регистриране.
Твърдението си за наличието на
договорни заемни отношения на съпруга А. И. с А.Т., оспорващата обосновава с
договор за заем от 20.08.2017 г. като
посочва, неговото изпълнение започнало още през 2017 г., след като на
18.09.2017 г. заемодателят предоставилзаемна сума на части с отделни банкови
преводи.
Относно сумата от 87560 лв. , преведена по
банковата сметка на нейния съпруг А.И.
от А.Г.Т.през м. май 2018 г .твърди, че същата е върната след
установяване на грешно основание за превод,
т.е. не е налице реализиран
приход, който да се счита за
облагаем оборот и да е основание за регистрация по ЗДДС преди 14.06.2018 г.
В заключение твърди, че преводите
по заемни правоотношения не влизат в облагаемия оборот, погрешните преводи върнати на наредителя не са авансови вноски, платени във връзка с
бъдещи облагаеми доставки, не съставляват оборот, поради което и не са налице основанията на
чл. 96, ал.1 от ЗДСС. Относно приложението на чл. 120, ал.4 от същия закон
изтъква, че за да възникне задължение за данък, облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия оборот следва да е извършена от
лицето съгласно чл. 102, ал.2 от същия
закон, т.е облагаемите доставки на
услуги, за които се данъкът е изискуем от получателя, следва да са
получени от същия, а в случая
оспорващата твърди, че не е получавала авансови
вноски за бъдещи продажби.
След като органите по приходите не извършили служебна
регистрация по ЗДДС съгласно чл. 102, ал.1 от ЗДДС неправилно и в нарушение на
материалния закон е прието, че са налице
условията за начисляване на ДДС за процесния период въз основа на фикцията,
установена в чл. 102,ал.3, т.1 от ЗДДС.
Въз основа на изложеното е формирано
е искане за отмяна на ревизионния акт. Претендират се за присъждане и разноски.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва
релевираните в жалбата доводи. Поддържа изложените в решението на
Директора на Д“ОДОП“ Варна аргументи. В
представена по делото по електронен път
молба с.д.№ 2914/24.02.2021 г. поддържа
становището си, като моли съда да
отхвърли жалбата и да постанови решение, с което да потвърди издадения срещу
оспорващия РА. Претендира присъждане на юрисконосулстко възнаграждение.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от лице,
за което е налице правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Фактите
по случая за следните:
Производството по издаване на
обжалвания РА е започнало въз основа на ЗВР № Р-03000319004672-020-001/19.07.2019
г. В срока по чл. чл.117 от ДОПК е
съставен РД № -03000319004672-092-001/01.11.2019 г. ,
получен е от ревизираното лице на
04.11.2019 по електронен път. В
законоустановения срок не е постъпило възражение срещу РД. В
срока по чл.119, ал.2 ДОПК е издаден РА № Р-03000319004672-091-001/25.11.2019
г.
При проведеното ревизионно
производство органите по приходите установили следното:
Р.Д.И. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянен
адрес ***. Не е регистрирана като ЕТ. Свързана е с А.П.И., с когото има сключен
граждански брак.
Извършваната от нея дейност през
ревизирания период е продажба на недвижими имоти – апартаменти и ателиета в
режим на СИО, построени в степен на
завършеност „незавършен вид“, представляващи
части от сграда на ул. Русе, на ул.
„Панагюрище“ № 20.
Прието е наличие на регистрация
по ЗДДС, считано от 04.07.2018 г. на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Отбелязано
е, че на задълженото лице е извършена предходна ревизия по ЗДДС за периода от 12.06.2018 г. до
03.07.2018 г., настоящата е
повторна съгласно Решение №
137/15.07.20109 г. на Директора на
Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП Варна.
При повторната ревизия е
установено следното:
А.П.И. е извършвал строителство и продажба па
недвижими имоти - апартаменти и ателиета в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/, построени до степен на завършеност „незавършен вид",
представляващи части от сграда, с прилежащите им избени помещения, ид. ч. от
общите части на сградата, ведно с част от. правото върху поземлен имот.
находящи се в гр. Русе, ул. „Панагюрище" № 20.
Подал е заявление за регистрация по ЗДДС с вх.
№033911801289931 /21.06.2018 г. на
основание чл. 96, ал. 1, изречение второ от същия закон, към заявлението
е приложена справка за облагаемия оборот за периода от 01.06.2017 г. до
14.06.2018 г. общо в размер на 79825,78 лв. Регистриран е по ЗДДС на 04.07.2018
г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 030421801376595/03.07.2018 г.
В хода на настоящата ревизия с протокол за
присъединяване на документи от друго производство с №
Р-03000319004671-ПГ1Д-001/04.09.2019 г., са присъединени писмени доказателства
от проведено ревизионно производство на А.П.И., приключило с РА №
Р-03000318006436-091-001/23.04.2019 г.
От така приетите доказателства се установява, че с
пълномощно от 01.09.2017 г. и пълномощно от 11.12.2017 г. А.П.И. упълномощава А.Г.Т.от
гр.Русе да го представлява пред Първа Инвестиционна Банка АД и пред всички
физически и юридически лица и държавни институции, касаещи строителството,
въвеждане на построеното в експлоатация, което ще бъде извършено в поземлен
имот находящ се в гр. Русе, ул. „Панагюрище“ № 20.
При изследване на движението по банковата сметка на А.И.в
ПИБ АД са установени постъпления на парични средства с основание
„капаро за закупуване на жилище“ и „покупка на жилище на ул. „Панагюрище“ № 20
за периода 10.05-14.05.2018 г. г. в общ размер на 87560,00 лв., както следва:
-
на 10.05.2018 г. - получени 10000,00 лв., с
основание капаро за жилище, наредител А.Г., от които ½ за А.И.в размер
на 5000,00 лв.;
-на 11.05.2018 г. - получени 10000,00 лв.. с основание
капаро за жилище, наредител А.Г., от конто 1/2 за А.И.в размер на 5000.00 лв.;
-на 11.05.2018 г. - получени 20000.00 лв.. с основание
капаро за жилище, наредител А.Г., от конто 1/2 за А.И.в размер на 10000.00 лв.;
-на 14.05.2018 г. - получени 26650.00 лв.. с основание
капаро за жилище, наредител А.Г., от които 1/2 за А.И.в
размер па 13325.00 лв.
- на 14.05.2018 г. - получени 20910.00 лв.. с
основание капаро за жилище, наредител А.Г., от които 1/2 за А.И.в
размер па 10455.00 лв.
Впоследствие
от банкова сметка *** полза на А.Т. с основание „ възстановен грешен
превел - капаро за жилище" в общ размер па 87560.00 лв.. както следва:
- на 07.06.2018 г.
- нареден превод в размер на
19800.00лв. с получател А.Г.Т.и посочено основание .“възстановен грешен превод-
капаро за жилище".
- на 11.06.2018 г.
- нареден превод в размер па
19800.00лв. с получател А.Г.Т.и посочено основание „възстановен грешен превод -
капаро за жилище";
- па 11.06.2018 г.
- нареден превод в размер на
19800.00лв. с получател А.Г.Т.и посочено основание „възстановен грешен превод - покупка на
жилише":
- на 11.06.2018 г.
- нареден превод в размер на
19800.00лв. с получател А.Г.Т.и посочено
основание .“възстановен грешен превод - покупка на жилище";
- на 11.06.2018 г.
- нареден превод в размер на
8360.00лв. с получател А.Г.Т.п посочено основание „възстановен грешен превод - покупка на
жилище";
Постъпления на парични
средства от продажба на недвижими имоти:
на 12.06.2018 г. - получени 20000.00 лв. от А.Т. с
основание покупка на апартамент от Преслава Пиргозлпева, от които 1/2 за А.И..в
размер на 10000.00 лв.;
-на 13.06.2018 г. - получени 10000.00 лв.. наредител А.Т.
с основание покупка на апартамент, от които 1/2 за А.И.в размер на 5000,00 лв.;
-на 13.06.2018г. - получени 20000.00 лв.. с основание
покупка на апартамент от И.М.Р., от които 1/2
А.И.в размер на 10000,00 лв.;
-на 14.06.2018г. -
получени 42 651.56 лв., наредител Н.Е., с основание покупка на недвижим имот на
съпруга н П.Е., от които 1/2 за А.И.в
размер на 21325,78 лв.;
на 14.06.2018г. -
получени 8530.31лв.. наредител Н.Е. с основание ДДС за покупка на недвижим имот
на съпруга й Н.Е.. от които 1/2 за А.И.в размер на 4265,16 лв.
Органите по приходите
анализирали представените при предходното ревизионно производство
Договор за заем от 20.08.2017 г.. сключен между А.П.И. (заемополучател) и А.Г.Т.(заемодател)
за сумата в размер на 300 000 лв. и Анекс от 30.04.2018 г. към същия
договор и констатирали, че договорът е с предмет предоставяне на паричен заем е
без нотариална заверка . Средствата от заема ще се използват за строителство на
18 бр. апартаменти в жилищна сграда, изходяща се в гр. Русе, ул. „Панагюрище"
№ 20 - за плащания на строителя и на
наемни работници, според действително извършените СМР, контролирани от заемодателя. Договорено е
връщане на паричните средства в размер на 300000.00 лв. до 30.04.2018г. Плащане
па лихви не е договорено.
С Анекс от 30.04.2018 г., Договорът за заем от 20.08.2017 г. е изменен
договора в частта „срокове и лихви”. Връщането на заемните средства е удължено до 15.06.2018 г., като при
фактическа невъзможност за връщане в определения срок, договорено е заемът да
бъде погА.като се предоставят апартаменти от заемополучателя - А.П.И. на
заемодателя - А.Г.Т..
По предходното ревизионно производство за поискани
писмени обяснения на двете страни по преводите от м. май и м. юни 2018 г.
В писмени
обяснения от 21.01.2019 А.Г.Т.е посочил, че през 2017 г. не е
предоставял заемни средства на А.И., през 2018 г. е направил преводи по банков
път обшо в размер от 87560 лв., като посочил
датите и конкретните размери на преводи, съответни на установяванията на
органите по приходите, посочени по-горе.
В писмени обяснения А.И.потвърждава сключения между
него и А.Г.Т.договор за заем, по който
твърди, че получил общо 188622.96 лв., възстановил 125560.00 лв.
РО обаче установили несъответствие в
писмените обяснения на И. и на
заемодателя – А.Т.относно датите и сумите, получени по представения Договор за
заем от 20.08.2017 г. Заемодателят посочва, че е предоставил заемните средства
на 07.06.2018 г. и на 11.06.2018 г., ревизираното лице посочва, че заемните
средства са получени през периода 18.09.2017 г. до 14.05.2018 г. (по банковите
извлечения през този период вписаните основания са "захранване на
сметка", "прехвърляне на средства", "капаро за жилище",
"за купуване на жилище". Единствено получените парични средства по
банковата сметка на 07.06.2018 г. и на 11.06.2018 г. са с вписано основание
"по договор за заем"). Възприели мотивите на директора на дирекция
ОДОП Варна в Решение №
226/21.09.2018 г., издадено по жалба срещу Акт за регистрация по ЗДДС №
030421801376595/03.07.2018 г. на А.И., съгласно които представеният договор за
заем е симулативен по смисъла на чл. 26 от ЗЗД и прикрива Договор за
покупко-продажба на недвижими имоти,
договорът за заем няма достоверна дата, на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК. Същият е частен документ и има цел прикриване на действителните
взаимоотношения между страните по него.
Въз основа на
тези аргументи РО не приели за
достоверни твърденията на ревизираното лице, че А.Г.е превел погрешно суми в
общ размер на 87560,00 лв., с основание „капаро за жилище“, които са му
възстановени и впоследствие отново са наредени за плащане по банкова сметка ***
„по договор за заем“.
В РД е направен извод, че преведените за периода от
10.05.2018 г. -14.05.2018 г., по банковата сметка на А.И., парични средства в
размер на 87560,00 лв. представляват авансови плащания във връзка с
последващи облагаеми доставки - продажба на недвижими имоти по
представените нотариални актове, както следва: С Нотариални актове № *, *, *, *,
*, *, *, * от * г. са прехвърлени недвижими имоти на А.Г.Т.за сумата 67000,00
лв., от които за А.И.½ или
33500,00 лв.;
С Нотариален акт № **/** г. е прехвърлена
собствеността на апартамент № 11 на купувач А.А.за сумата 10000,00 лв., от
които за А.И.1/2 или 5 000.00 лв.
Освен посочените 9 нотариални акта на същата дата са
извършени продажби на други апартаменти
в същата сграда, както следва: С НА №*/* г. е прехвърлена собствеността на апартамент
№ 1 на Преслава Пиргозлиева за сумата от
20000 лв., от които за А.И.½ - 10000 лв.; с НА № */* г.
е прехвърлена собствеността върху апартамент № 2 на И.М.Р. за сумата от 20000 лв., от които за А.И.½
- 10000 лв. с НА № */14* г. е прехвърлена собствеността на апартамент № * на Н.Ш.и
Е.Ш.за сумата от 42651.56 лв., от които
за А.И.½ - 21325.78 лв.
За периода от 12.06.2018г., когато ревизираното лице е
превишило облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС до 04.07.2018
г., когато е регистрирано по закона, е установено, че са извършени облагаеми
доставки - прехвърляне на собствеността
на недвижими имоти по конкретно
цитираните 12 бр. нотариални актове от 14.06.2018 г. на обща стойност 159651,56
лв., като А.П.И. е реализирал облагаем оборот в размер на 79825,78 лв. 1/2 от 159651,56
лв.
Органите по приходите са приели, че е приложима
нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, в сила от 01.01.2018 г., съгласно която за
определяне на данъчните задължения на лицето, в случаите по чл. 96, ал. 1,
изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемият оборот от 50000,00 лв. от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. На
основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл.
53, ал. 2 от ППЗДДС, А.П.И. дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемият оборот от 50000лв. от датата, на която е надвишен оборота
- 12.06.2018 г. до датата, на която лицето е регистрирано по ЗДДС - 04.07.2018
г., както следва:
- 12.06.2018 г. облагаем оборот - 10 000,00 лв., данъчна
основа - 8333,33 лв. и дължим ДДС - 1666,67 лв.;
- 13.06.2018 г. облагаем оборот - 15 000,00 лв., данъчна
основа - 12500 лв. и дължим ДДС - 2500,00 лв.;
- 14.06.2018 г. облагаем оборот - 54825,78 лв.; данъчна
основа - 45688,15 лв. и дължим ДДС - 9137,63 лв.
При проведения
задължителен административен контрол с решение № 352/19.04.2020 г. директорът
на Дирекция „ОДОП „ при ЦУ на НАП Варна
потвърдил изцяло РА №Р-03000319004671-0921-001/25.11.2019
г.
За да достигне до този
правен резултат, възприел изцяло фактическите установявания на ревизиращите
органи и направените въз основа на тях правни изводи досежно вида на
извършваната от А.И.дейност, действителното
съдържание и цели на взаимоотношенията му по договора за заем от 20.08.2017
г. със заемодателя А.Г.Т., доказателствената му стойност, връзката му с
постъпилите по банковата му сметка
преводи от последния на обща стойност
от 87560 лв. и квалификацията им като авансови плащания по смисъла на
чл. 25, ал.7 от ЗДДС.
Тези фактически правни
изводи обективирани в РД и възприети в РА се споделят изцяло и от настоящия
състав на съда.
Твърдението на ревизираното лице, че сумата в общ размер от 87560
лв. е предоставен му от А.Г.Т.заем и се
основава на договор за заем от 20.08.2017 г. не се обосновава от събраните по
делото доказателства.
Представеният
Договор за заем от 20.08.2017 г. представлява частен документ и като такъв е без достоверна дата.
По смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК частните
документи са без достоверна дата и
не притежават материална доказателствена сила. С оглед разпоредбата на чл. 181 от ГПК,
приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който
той е заверен или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност
за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или от
деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен
начин предхождащото съставяне на документа..
Договорът за заем, разглеждан като частен
писмен документ, не притежава материална доказателствена сила.
Доказателствената сила на този писмен документ е формална и удостоверява единствено волеизявленията на
лицата, които са го съставили и подписали, че са били такива, каквито са
отразени в него. Този документ обаче не
се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и
ако същата бъде оспорена, тя следва да бъде установена с други доказателствени
средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за
себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ. Посочването му от нотариуса в коментираните по-горе девет нотариални
акта не изпълнява смисъла и съдържанието и не постига правния ефект на заверка,
удостоверяваща датата на
подписването, тъй като сделките са изповядани по-късно.
С едно такова нотариално действие не може да се валидира датата на
съставен по -рано частен документ.
Предвид обективните данни по делото, за
отношенията между А.И.и А.Г.Т.е
налице свързаност: с НА */* г. А.Г.Т.продава на А.И.собствения
си имот в гр.Русе, на ул. „ Панагюрище“
№ 20, върху който впоследствие се строи
новата сграда, финансира строителството,
като директно се разплаща със строители,
има правомощия да контролира изпълнението на СМР, представлява А.И.пред всякакви
административни органи и банки, като разполага с голям обем права, в това число
да се разпорежда неограничено с
банковата сметка на упълномощителя, да го представлява в която банка сметне за
необходимо, да извършва банкови операции,
да подписва платежни нареждания,
да сключва и прекратява договори със строители, да предлага и продава
жилища, да упълномощава трети лица за това, да продава сам на себе си, да сключва всякакъв вид сделки, касаещи
строежа на ул. „Панагюрище № 20 и
продажбата на жилища от него, както намери за необходимо, като определя цената.
Тази свързаност на взаимоотношенията допуска установяване на условия и
осъществяване на действия за постигане на различна от формално обявената цел.
Договорът
за заем като реален договор за да породи действие
е
необходимо не само писмено обективиране
на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ/договорената сума./. Едва тогава е налице възникнало облигационно
правоотношение, което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне
заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество.
Договорът се преценява в съвкупност с останали доказателства по
делото, отчитайки и заинтересоваността
на страните по договорите от изхода на настоящото производство.
В разглеждания случай няма данни за пълното изпълнение на договора –
договорената сума от 300 000 лв. не е предоставена в пълен размер, липсва съществена реквизит –
начало на изпълнението на договора, т.е. дата, на която следва кредиторът да
предостави сумата, начинът на предоставяне – еднократно наведнъж или на траншове. Нещо повече - въобще не е договорена клауза за
предоставяне на заема чрез банков превод по сметка на заемополучателя, страните изрично са се договорили
финансовите средства да се използват за
строителство на ул. „Панагюрище“ № 20 в гр. Русе - за построяване на жилищна сграда с 18
апартамента, като с тях „ще бъдат
изплащани на наемни работници според действително извършените СМР, контролирани от заемодателя“.
Както се каза вече, заемодателят А.Г.Т.като
пълномощник на А.И.разполага с неограничени правомощия и представителни функции пред административни
органи, банки и други предвид волеизявлението
на упълномощителя в представените по делото пълномощни, както и с контроли
функции по разходването на финансовите средства съгласно коментирания договор.
При договорена клауза изплащането на
средствата от заема да става директно на строителите доставчици на СМР, под
контрола единствено на заемодателя, той
– и пълномощник на възложителя А.И., липсва каквато и да е житейска, икономическа
и бизнес логика сумата от 87560 лв. да
се преведе по сметка на заемополучателя, като разплащането следва да става пак под
контрола на заемодателя, пълномощник и контролиращ разходите.
От друга страна липсват данни именно така преведената по банковата
сметка на А.И.сума от 87650 лв. да е
употребена от него лично, или чрез пълномощника
за плащане на СМР, доставени след
датите на „правилния“ превод –07.06-
11.06.2018 г. до датата на извършените продажби – 14.06.2018 г. Съдържат се
обаче платежни нареждания, от които е видно, че А.Г.Т.е плащал по банков път на изпълнителя извършени СМР
по договор за строителство от 01.10.2017 г. с възложител А.И.и изпълнител „К.П.“
ЕООД. Видно от съпоставката на данните,
вписани в представеното на л. 209 от ревизионната преписка платежно нареждане с тези, вписани в платежни
нареждания на л.230 и л.231 гръб, сумите са преведени от сметка с титуляр А.Т..
Действителното съдържание на взаимоотношенията между А.И.и А.Г.Т.е
видно от следната хронология:
А.Г.Т.продава на А.И.собствения си имот в
гр.Русев, ул. Панагюрище“ № 20, върху
който се изгражда самостоятелна сграда;
А.Г.Т.заплаща съществена част от извършените
СМР и доставени други услуги, разполага
с широк обем пълномощия, в това число контролни и такива по определяне на
цените на апартаментите.
Процесният договор за заем се твърди да е
сключен на 20.08.2017 г.,
обясненията на страните по него относно
изпълнението му (предоставяне на финансови средства) са противоречиви –
заемополучателят твърди, че през 2017 г.
са му били превеждани суми по договора,
заемодателят заявява изрично, че през 2017 г. не е предоставял замени
средства на А.И..
Анексът се твърди да е сключен на 30.04.2018 г. Определен е нов удължен срок
за връщане на заемните средства – на 15.06.2018 г., като при невъзможност за
връщането им на посочената дата, е
уговорено погасяване чрез предоставяне на апартаменти от заемополучателя А.И.на
заемодателя А.Г.Т..
Относно доказателствената му сила в пълна степен са валидни изводите по същия
въпрос относно договора за заем
В периода
10-ти - 14-ти май.2018 г ,
след подписването на Анекса, по сметката
на А.И. с пет банкови превода с наредител А.Г.Т., с
основание „капаро за жилище“ са постъпили общо 87560 лв.
Месец след този превод страните установили,
че преводите са с грешно основание
и на 07.06. 2018 г. и 11.06.2018 г. с пет отделни превода сумата е върната от сметката на А.И.по сметката на А.Г.Т.с
основание „възстановен грешен превод – покупка на жилище“.
На същите дати е извършена обратна банкова операция също с пет
отделни превода с идентична по първата банкова операция сума за всеки един от тях , общата сума от 87560 лв. е постъпила в
сметката на А.И.с вносител А.Г.Т.и с
поправено основание „договор за заем“.
На 14.05.2018 г. – един ден преди да изтече
крайният срок на връщане на заемната сума
- 15.06.2018 г. (ако се приеме
сумата от 87560 лв.) е предприето
погасяване на това задължение с прехвърлянето на собствеността върху 9 апартаменти
в полза на А.Г.Т.. Същата сума е прихваната при формиране на крайната цена за
всеки един недвижим имот.
Изложеното до тук дава яснота за
действителните отношения между А.И.и А.Г.Т.относно
предназначението на тези парични средства и целяният с тях краен резултат - възмездно придобиване на недвижими имоти.
Внесената по сметката на А.И.сума от 87560
лв. в период от 10.05. до 14.05.2018
включително, представлява авансово плащане за доставка – покупка на недвижими имоти.
Съгласно чл. 25, ал.7 от ЗДДС когато, преди
да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или
частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на
плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във
връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен
в размера на извършеното плащане.
Съгласно алинея 8 на същата норма, когато
нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка
и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този
закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става
изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.
Безспорно е, че Р.И. има качеството на
задължено лице предвид наличието на СИО между нея и съпруга и А.П.И.. ревизираното лице не е изпълнило задължението
си по чл. 96, ал.1 от ЗДДС да подаде
заявление за регистрация по този закон, когато е достигнало облагаемия оборот от 50000 в 7-дневен срок от датата, на която е
достигнат оборотът. Според РО и според съда тази предпоставка на закона е
изпълнена на 12.06.2018 г а срокът за изпълнение е бил до 10.06.2018 г.
Относно възражението на оспорващата за
липсата на задължение по отношение на нея
за данък по облагаема доставка, поради отсъствие на предпоставките на чл. 102, ал.2 от ЗДДС,
аргументирано с твърдението, че същата
не е получавала авансови вноски за бъдещи продажби съдът намира същото за несъстоятелно:
Както се каза оспорващата Р.И. има сключен
граждански брак с А.П.И., по делото липсват данни за неговото прекратяван,
поради което двамата са в режим на СИО.
Главен отличителен белег на СИО е, че тя
представлява бездялова съсобственост, съществуваща докато трае бракът. При режим на СИО
вещите и правата върху тях, които съпрузите са придобили по време на брака в
резултат на т.нар. „съвместен принос“ като съпрузи, принадлежат и на двамата.
Предвид липсата на данни за прекратяване на
брака по време на ревизираните периоди не е възможно определяне на дял от
имотите в СИО за другия съпруг, подлежащи на
разделяне за целите на данъчно облагане.
Изложеното обосновава извод, че за
възникването на данъчно задължение за
лицата, при действащ режим на СИО между тях, в разглеждания случай получаването
на авансовите вноски лично и поотделно от всяко едно от тях, не представлява
законово необходимо условие.
Предвид факта, че се касае за облагаеми
доставки и по тях са извършени авансови плащания, макар и предхождащи
регистрацията на лицето по ДДС, изцяло
обосновани и законосъобразни са изводите на ревизиращите органи за дължимост
на ДДС.
С оглед изложеното по-горе Р.И. се явява получател на ½ от платените по сметката на нейни съпруг А.И.авансови
вноски за покупка на жилище с
вносител А.Г.Т., именно това и качество на получател
обосновава извод и за възникване на качеството задължено лице по смисъла на чл.
102, ал.4 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС /в приложимата редакция ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила
от 1.01.2018 г. /, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите
по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за облагаемите
доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата, на която
е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите,
или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. В този смисъл
органът по приходите правилно е определил периодите, за които задълженото лице
дължи внасяне на ДДС и неговия размер. В
подкрепа на този извод е и вариант ІІ от
заключението на приетата по делото ССЕ ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
Предвид изложеното жалбата срещу оспорения
ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно претендираното
от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение същото съдът намира за
основателно и следва да го уважи.
Мотивиран от изложеното на основание чл. 160 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Д.И. *** срещу Ревизионен акт № Р-03000319004672-091-001/25.11.2019
г. издаден от органите по приходите по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който
са установени задължения по ЗДДС в размер на 13304.30 лв. главница и лихва в
размер на 1462.10 лв. за данъчен период м.06.2018 година, от които за внасяне 4872, 48 лв. главница и
лихва в размер от 689.12 лв.
ОСЪЖДА Р.Д.И. *** ЕГН **********, да заплати на Дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП Варна сумата от 974 лв.( деветстотин седемдесет и четири
лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14–дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова