Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
25.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №800/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.Ж.Г., с която е предявен осъдителен иск срещу
П.на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от
100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от 31.10.2018
г., както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена
оправдателна присъда, като за периода от привличането му като обвиняем до
оправдаването му е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, семейството му е изпитало
значителни неудобства от медийното разгласяване на обстоятелства около
наказателното дело, задържането му в ареста е протекло при изключително тежки
условия.
Ответникът
оспорва иска по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди, а претендираното
обезщетение е прекомерно. Твърди, че периодът на протичане на процесното
наказателно производство не е прекомерен и е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
Постановление от 23.06.2014 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на
22.06.2014 г. в гр. Банско в съучастие с още четири лица причинил средни
телесни повреди на две лица, унищожил чужди движими вещи и извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред. С постановление от същия ден на
ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа. С
Определение от 03.07.2014 г. на ОС-Благоевград по НЧД №239/2014 г. на ищеца е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката е изменена на 29.01.2015
г., когато му е наложена „подписка“.
Досъдебната
фаза на наказателното производство е протекла в рамките на десет месеца – от
м.06.2014 г. до м.04.2015 г. През този период ищецът е участвал в
процесуално-следствени действия – неколкократно е разпитван, провеждани са очни
ставки, предявявано му е разследването.
Съдебната
фаза е започнала на 09.04.2015 г., когато е внесен обвинителен акт, за който е
преценено, че не страда от процесуални нарушения и в РС-Разлог е образувано
НОХД №195/2015 г. След отвод на съдиите от СР-Разлог и невъзможност да се
формира съдебен състав, ВКС е изпратил делото за разглеждане от РС-Благоевград,
пред който е образувано НОХД №1178/2015 г. С определение от 28.04.2016 г. съдът
е одобрил постигнато споразумение между прокурора и част от подсъдимите, след
което съставът се е отвел и делото по отношение на ищеца е продължило пред нов
съдебен състав. На 07.11.2017 г. е постановена присъда, с която ищецът е
признат за невиновен по повдигнатите му обвинение.
По повод
жалби е образувано въззивно производство – пред ОС-Благоевград по ВНОХД №3/2018
г., по което са проведени 6 съдебни заседания и което е приключило с решение от
31.10.2018 г., с което оправдателната присъда в частта по отношение на ищеца е потвърдена,
с което е влязла в сила.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи
се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за
него и семейството му, свързани с взетите мерки за неотклонение в периода на
изпълнението им, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Установява
се от показанията на свидетеля Б.М., приятел на ищеца, че последният е изживял
тежко пребиваването си в ареста. Свидетелят е превозвал семейството на ищеца за
посещения в следствения арест в Разлог и има лични впечатления, че ищецът е бил
отчаян, психически зле. Наказателното производство е предизвикало у него тревога
за бъдещето, станал е мнителен и затворен, отказвал е покани да излиза с
приятелите си.
От
представените писмени доказателства – фотокопия на вестници „Струма“ и
разпечатки на публикации в он-лайн медиите „Спортал.бг“, „Бгднес.бг“
„Банксо.нет“, „Блиц.бг“, че деянието и последвалото го наказателното
производство е отразено от посочените медии, а ищецът е назоваван поименно в
публикациите.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и
характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е продължило 4 години и 4 месеца. Процесуалната принуда срещу
ищеца се изразява във вземане последователно на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ – 7 месеца, впоследствие – „подписка“. Увреждането се
изразява в понасяне на неудобства, свързани с мерките за неотклонение и участие
в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза,
както и негативни емоции и притеснение, накърняване на доброто име и авторитет.
Медийното
отразяване на делото е доказано по делото с представените писмени доказателства
– от момента на задържане на обвинените до приключване на съдебния процес срещу
тях за случая обществото е било информирано от местни и национални медии. Съдът
съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени социални
контакти и среда, семейство, семейни и приятелски връзки, който неминуемо са
повлияни негативно от наказателното производство. Следва да се съобрази обстоятелството,
че ищецът за първи път е изправен пред органите на наказателното производство и
в продължение на 7 месеца е изтърпявал най-тежката мярка „задържане под стража“.
Разпитания по делото свидетел сочи, че ищецът е изживял тежко пребиваването си
в ареста, бил е отчаян, с тревога за бъдещето си, променил е социалните си
навици. Съдът приема, че всички така описани негативни последици, настъпили в
личната сфера на ищеца, са свързани с наказателното му преследване и пребиваването
му в следствения арест. Следва да се отчете и тежестта на престъпленията, за
което е обвинен ищецът по процесното дело – тежки престъпления от общ характер,
предвиждащи наказания лишаване от свобода над пет години. В същото време следва
да се съобрази, че наказателното производство не се е отразило на трудовия
статус на ищеца (към началото на процеса последният е бил безработен), нито има
данни приятели и близки да са се отдръпнали от него и да са преустановили
контактите си.
При
съобразяване на горните обстоятелства при определяне на размера на
обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че справедливото обезщетение
следва да се определи в размер на 8000 лв. Този размер в най-голяма степен се
обуславя от изтърпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от
7 месеца. Следва да се съобрази, че делото е разгледано в разумен срок –
продължителността от 4 години е обусловена от многото на брой обвиняеми и
сключено споразумение с част от тях, което е наложило делото да продължи пред
нов състав и с ново събиране на доказателствата. Поради това продължителността
на наказателното производство не е прекомерна, а е съответна на броя
обвиняеми/подсъдими лица и множеството процесуално-следствени действия,
извършени в досъдебната фаза и обема и естеството доказателства, приобщени в
съдебната фаза на процеса. Съдът отчита и медийното отразяване на
производството
По тези
съображения съдът приема, че искът следва да се уважи а сумата от 8000 лв. и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
Претенцията
за законна лихва е основателна (такава се дължи от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС), от начален момент 31.10.2018 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Република България, адрес:
гр.София, бул. ***, да заплати на А.Ж.Г.,
ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 31.10.2018 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 100000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: