РЕШЕНИЕ
№ 2591
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502331 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2331/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №5617 от
08.04.2023 г постановено по гр.д.№72996/2021 г на СРС , 170 състав ; в частта , с която
въззивникът е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ЗЗД на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 452,50 лева стойност на топлинна енергия за
периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за ап.№5 в гр.София ул.******* ******* , ведно със
законната лихва от 21.12.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 100
лева разноски пред СРС ;
- и по частна жалба /молба от 10.01.2024 г/ на К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу
определение №40667 от 14.11.2023 г по гр.д.№72996/2021 г на СРС , 170 състав , с което е
оставена без уважение молба във въззивната жалба за изменение на посоченото решение в
частта за разноските .
Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в
обжалваната част , тъй като на 21.03.2023 г е заплатил на ищеца сумата от 452,51 лева . Бил
е непълнолетен за процесния период и не е дал повод за образуване на делото , поради което
на основание чл.78 ал.2 ГПК не дължи разноски пред СРС .
1
В частната си жалба /озаглавена молба / от 10.91.2024 г въззивникът излага доводи , че за
процесния период е бил непълнолетен , а за вреди от неговите действия са били отговорни
родителите му по чл.48 ЗЗД . Майка му се е задължила със споразумение да заплати
претендираните от ищеца суми , а разноските трябва да се търсят от родителите му . Като
непълнолетен не дължи суми за топлинна енергия , но вече е пълнолетен и може да бъде
увредено имуществото му ако бъде задължен да заплати чужди задължения .
Въззиваемата страна е подала писмени отговори , в които оспорва въззивната жалба и
частната жалба . Всички задължения без последната вноска по споразумението са платени
по време на делото . Ответникът е дал повод за образуване на делото като не е платил в срок
задълженията си . Третото лице помагач „Н.“ АД не взема становище по жалбата .
Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 12.05.2023 г, поради което въззивната жалба от 25.05.2023 г /по пощата/ е
подадена в срок . Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 02.01.2024 г и е
обжалвано в срок на 09.01.2024 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС и на определението на СРС по чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е частично неправилно .
Към въззивната жалба въззивникът е представи фискален бон , според който на 21.03.2023 г
е заплатил на ищеца сумата от 452,51 лева . Това плащане е след приключване на устните
състезания пред СРС на 24.02.2023 г . Без значение е , че плащането е преди постановяване
на решението на СРС на 08.04.2023 г , тъй като първоинстанционният съд не може да вземе
предвид факти настъпили след приключване на устните състезания пред него . Плащането е
признато от ищеца с молба от 05.09.2023 г и трябва да се съобрази от настоящия съд .
С плащането съобразно чл.76 ал.2 ЗЗД и указанията в т.1 на Тълкувателно решение №3/2017
г от 27.03.2019 г по тълк.дело №3/17 г на ОСГТК на ВКС е погасена законна лихва за забава
върху сумата от 452,51 лева за периода 21.12.2021 г – 21.03.2023 г в размер на 58,75 лева , а
с остатъкът е погасена главница от 393,76 лева . Останала е да се дължи от въззивника
главница от 58,75 лева ведно със законната лихва от 22.03.2023 г до окончателното й
заплащане . Разноските пред СРС са дължими , тъй като ответникът е дал повод за
образуване на делото - не платил задълженията си в сроковете по ОУ на ищеца .
Без значение е , че ответникът е бил непълнолетен по време на процесния период - той е
2
потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ и правоспособно лице . Чл.153 ЗЕ не
предвижда , че потребители на топлинна енергия могат да са само пълнолетни лица . Чл.48
ЗЗД касае деликтна отговорност , а не договорна отговорност за потребена топлинна енергия
. Отделно въззивникът е подписал със съдействието на майка си споразумение от 14.09.2022
г с ищеца , с което е признал качеството си на потребител на топлинна енергия за процесния
имот .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , с която въззивникът
е осъден да заплати главница от 393,76 лева и законна лихва за забава /от 58,75/ лева за
периода 21.12.2021 г – 21.03.2023 г върху сумата от 452,51 лева и тези претенции да се
отхвърлят ; и да се потвърди в частта , в която ответникът е осъден да заплати главница от
58,75 лева ведно със законната лихва от 22.03.2023 г до окончателното й заплащане , както и
100 лева разноски пред СРС . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ищеца-
въззиваема страна .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5617 от 08.04.2023 г постановено по гр.д.№72996/2021 г на СРС , 170
състав ; в частта , с която К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на
основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕИК ******* , гр.София
сумата от 393,76 лева част от стойност на топлинна енергия за периода м.05.2018 г –
м.04.2020 г за ап.№5 в гр.София ул.******* ******* ; както и претенцията за законна лихва
върху посочената сума от 452,51 лева за периода 21.12.2021 г – 21.03.2023 г ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София да се осъди на
основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ЗЗД К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София да му заплати
сумата от 393,76 лева част от стойност на топлинна енергия за периода м.05.2018 г –
м.04.2020 г за ап.№5 в гр.София ул.******* ******* ; както и законна лихва върху сумата
от 452,51 лева за периода 21.12.2021 г – 21.03.2023 г ; поради плащане .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , с която К. Н. Б. ЕГН ********** от
гр.София е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ЗЗД на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София 58,75 лева /разликата над 393,76 лева до предявения
размер от 452,50 лева / част от стойност на топлинна енергия за периода м.05.2018 г –
м.04.2020 г за ап.№5 в гр.София ул.******* ******* , ведно със законната лихва от
22.03.2023 г до окончателното й заплащане ; както и сумата от 100 лева разноски пред СРС .
ПОТВЪРЖДАВА определение №40667 от 14.11.2023 г по гр.д.№72996/2021 г на СРС , 170
състав .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София да заплати на К. Н. Б.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 29,44 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
3
Решението е постановено при участието на “Н. ” АД ЕИК ******* гр.София като трето лице
помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4