Р
Е Ш Е
Н И Е
2213
гр. Бургас, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря В. С.,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 2501 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.57а, ал.3 от ЗУТ вр.чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на И.А.И.
с ЕГН ********* ***, със съдебен адрес ***, против Заповед № 8-Z-959/05.09.2019
г. на К. С.- и.д.кмет на Община Созопол, издадена на осн.чл. 57а, ал.1, т.1,
предл.1 и чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за
търговски или обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията
на Община Созопол и чл.57а, ал.3 и ал.6 от ЗУТ, с която е наредено на
жалбоподателя да премахне преместваем обект „дървен навес към каравана“,
поставен без разрешение за поставяне/монтаж, находящ се в ПИ с идентификатор
67800.34.21 м. „Света Марина“, землище на гр. Созопол.
В жалбата се сочи нищожност на заповедта поради нарушение на
разпоредбите на ЗУТ при издаването й – неспазен 7-дневен преклузивен срок за
издаването й по чл.57а, ал.3 от ЗУТ и нарушено право на защита на заинтересованата
страна, на която не е бил връчен за възражения съставеният констативен акт от
27.08.2019 г., в съответствие с разпоредбата на чл.57а, ал.2 от ЗУТ. В
условията на евентуалност, иска се прогласяване унищожаемостта на заповедта
поради постановяването й при неизяснена фактическа обстановка и при необсъждане
на предходни възражения на жалбоподателя, в нарушение на чл.9, ал.2 вр.чл.35 АПК.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и представлява, редовно уведомен. Ангажира доказателства.
Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата
- кмет на Община Созопол, чрез адв. Б., оспорва жалбата като неоснователна,
като сочи липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на заповедта и инструктивност на срока по чл.57а, ал.3 ЗУТ. Ангажира
доказателства, моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноските по
делото.
Административен съд – Бургас, като взе предвид
постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 21.05.2019 г. от двама служители в Дирекция "УТКИПЕУП"
при Община Созопол е извършена проверка на временен
обект „дървен навес към каравана“, находящ се в ПИ с идентификатор №
67800.34.21, м. „Света Марина“, землище на гр. Созопол, собственост на
жалбоподателя И.А.И.. При проверката е
констатирано, че в площта на посочения поземлен имот е монтиран
дървен навес към каравана, с приблизителни размери 8.00/7.00 м, монтиран в
периода 2018-2019 г., в напълно завършен вид към датата на проверката.
Констатирано е също, че обектът не е трайно свързан към терена и че е налице
възможност чрез извършване на демонтажни строителни дейности същият да бъде
отново преместен и отново монтиран, без да се променят характеристиките и да се
нарушава целостта му. За горните констатации е съставен констативен акт №
14/21.05.2019 г., с който е установено нарушение на чл.56, ал.2 ЗУТ и е
посочено, че същият е основание за започване на процедура по премахване на
обекта по чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ. Посочено е също, че възражения по констативния
акт могат да бъдат подавани до Община Созопол в 3-дневен срок от датата на съобщаване
на акта.
Безспорно е, че констативен акт № 14/21.05.2019 г. е връчен на жалбоподателя по реда
на чл.57а, ал.2 ЗУТ за възражения в 3-дневен срок на 04.06.2019 г., видно от
приложените по делото на лист 75 и лист 76 доказателства – писмо с изх.№
94-00-1561/29.05.2019 г. /с което жалбоподателят е уведомен за започналото
административно производство по премахване на обекта поради това, че същият е
изпълнен без разрешение за поставяне/ и известие за доставяне. В 3-дневния срок по чл. 57а, ал.2, изр.2 ЗУТ срещу акта е постъпило
възражение от жалбоподателя с вх.№ 94-00-1671/10.06.2019 г. /л.73 от делото/, изпратено
чрез куриер на 07.06.2019 г., в което същият е оспорил компетентността на
Община Созопол да инициира производство по чл.57а, ал.1 ЗУТ. Жалбоподателят е
изложил аргументи, че не се касае в случая за обект на градското обзавеждане на
територията на общината, а за горски фонд – частна собственост, а
компетентността по отношение на тези територии е на други органи и е уредена в
чл. 253 от Закона за горите.
Безспорно е, че впоследствие със
Заповед № 8-Z-709/28.06.2019 г. кметът на Община
Созопол е отменил на осн.чл.91, ал.1 от АПК констативен
акт № 14/21.05.2019 г., като по-късно е издаден
констативен акт № 31/27.08.2019 г., съставен от двама служители при Дирекция
„УТКИПЕУП“ към Община Созопол, в който са отразени резултатите от извършената
повторна проверка на обекта на 27.08.2019 г. Този констативен акт напълно
преповтаря констатациите на предходния констативен акт
№ 14/21.05.2019 г. и не съдържа нови
обстоятелства. Отново е посочено в него, че при изпълнението на обекта „дървен
навес към каравана“ е нарушена разпоредбата на чл.56, ал.2 ЗУТ. Няма спор, че
вторият констативен акт от 27.08.2019 г. не е бил връчван на жалбоподателя по
реда на чл.57а, ал.2 ЗУТ за възражения.
Въз
основа на съставените 2 бр. констативни актове от 21.05.2019 г. и от 27.08.2019 г. е
издадена оспорената Заповед № 8-Z-959/05.09.2019 г. на К. С.- и.д.кмет на
Община Созопол, с която на осн.чл. 57а, ал.1, т.1,
предл.1 и чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за
търговски или обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на
територията на Община Созопол и чл.57а, ал.3 и ал.6 от ЗУТ е наредено на
жалбоподателя да премахне преместваем обект „дървен навес към каравана“,
поставен без разрешение за поставяне/монтаж, находящ се в ПИ с идентификатор
67800.34.21 м. „Света Марина“, землище на гр. Созопол. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 16.09.2019 г., видно от известие за доставяне /л.22/ и писмо изх.№
94-00-2554/05.09.2019 г. /л.21/.
Жалбата
срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 30.09.2019 г., видно
от пощенското клеймо на приложения по делото на л.18 плик.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо право и интерес
от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При служебната
проверка за валидност на издадения индивидуален административен акт, съдът
констатира, че същият е валиден. Обжалваната заповед е издадена от К. С.– и.д.
кмет на Община Созопол, определена да заема длъжността на кмет на Община
Созопол с Решение на Общински съвет – Созопол № 1397/22.04.2019 г. по т.2 от
Протокол № 50/22.04.2019 г., във връзка с временно отстраняване от длъжност на П.
Р.– кмет на Община Созопол, считано от 22.04.2019 г. до завръщането на титуляра
/л.135-л.141/. В случая с Решение на Общински съвет – Созопол по Протокол №
56/19.09.2019 г. за временно изпълняващ длъжността кмет на Община Созопол
впоследствие е била избрана П. Ч., считано от 20.10.2019 г. Следователно,
оспорената заповед е издадена от оправомощено лице – и.д. кмет на Община
Созопол, в рамките на периода, през който К. С.е изпълнявала временно
длъжността кмет на Община Созопол.
Според чл. 56, ал.1
ЗУТ, в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1.
преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми
обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.
Съгласно ал.2, за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз
основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на
общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида,
типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. В зависимост
от вида и предназначението на обекта се представя индивидуален проект, който
съдържа архитектурно-художествена и инженерно-техническа част, или типов
проект, придружен с декларация за характеристиките на обекта, издадена от
производителя въз основа на протоколи от изпитване или изчисления и/или
сертификат за система за управление на качеството, и/или на документи,
удостоверяващи съответствие с техническите изисквания на нормативните актове.
Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за
одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се
определят с наредба на общинския съвет.
Според чл.
57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се
изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие
с издаденото разрешение. Съгласно ал.2, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти, поставени на територията на националните курорти,
определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално
значение, и на територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол в 7-дневен срок от констатиране на нарушението.
Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат
да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Според чл.57а,
ал.3 ЗУТ, в 7-дневен срок
от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно
началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се
връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Настоящата Заповед № 8-Z-959/05.09.2019
г. е издадена от компетентния орган по чл. 57а, ал.3 ЗУТ - кмета на Община Созопол, и касае
премахване на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 ЗУТ.
По смисъла на §5, т.80 от ДР на
ЗУТ /в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед/, "преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може
след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура
да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост
и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение
на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му
и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Процесният дървен навес към
каравана съставлява съобразно описанието му в констативния акт /а и това не се
оспорва от жалбоподателя/ преместваем обект. Същият
попада в дефиницията за преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, респ.
на чл.1, ал.2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговски или
други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на
Община Созопол, приета с Решение № 239 по Протокол № 15/12.11.2004 г. на
Общински съвет – Созопол /л.113-л.119/, следователно следва да отговаря на
изискванията за преместваеми обекти на чл.56, ал.2 ЗУТ и на чл.5 от Наредбата.
Процесната заповед е издадена в предписаната от закона форма – писмена, и е
мотивирана. В нея са описани констатираните обстоятелства по чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ /наличие
на монтиран дървен навес към каравана, поставен без разрешение за поставяне/монтаж,
находящ се в ПИ с идентификатор 67800.34.21 м. „Света Марина“, землище на гр.
Созопол/ и е посочено правното основание за издаването
й - чл. 57а, ал.1,
т.1, предл.1 ЗУТ и чл.5, ал.2
от Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски или други
обслужващи дейности и елементи на градското овзавеждане на територията на
Община Созопол.
При
издаването й са спазени специалните административнопроизводствени
правила по чл. 57а, ал.2 ЗУТ, а именно - за констатираните по чл. 57а, ал.1 ЗУТ обстоятелства е съставен
от служители по чл. 223, ал.2 ЗУТ констативен
акт в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Актът е подписан от
актосъставителите и е връчен на собственика на обекта с право на
възражения в 3-дневен срок от получаването му. По този
начин жалбоподателят е бил уведомен за
започване на административното производство, като видно от
доказателствата по делото дори е упражнил правото си на възражение в
законоустановения срок. Макар на жалбоподателя да е бил връчен за възражения
само първият съставен констативен акт № 14/21.05.2019 г., като не му е бил
връчен вторият констативен акт № 31/27.08.2019 г., съдът счита, че не е налице
съществено процесуално нарушение, още повече че констатациите във втория акт са
абсолютно същите като в първия и по повод на тях жалбоподателят е упражнил
правото си на възражение. Следва да се има предвид също, че дори и да не беше
изобщо връчен на жалбоподателя констативният акт от първата проверка от
21.05.2019 г., то това също не би представлявало съществено процесуално
нарушение, налагащо извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като
жалбоподателят би могъл да упражни правото си на възражения и в настоящото
производство пред съда, като представи доказателства, оборващи крайния извод на
административния орган.
Не се споделя и другото възражение
в жалбата относно неспазването на 7-дневния срок за произнасяне от органа
съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ. Вярно е,
че в случая процесната заповед за премахване на обект е издадена от кмета на
Община Созопол след изтичането на 7-дневния срок от връчването на констативния
акт, но съдебната практика приема, че този срок е инструктивен и неспазването
му не представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо процедурата /в
този смисъл е и Решение № 4981/15.04.2010 г. на ВАС по адм.дело № 105/2010 г.,
ІІ отделение, в което е прието, че „Срокът
по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ за издаването на заповед за премахване е инструктивен,
затова издаването й след изтичането му не е съществено
административнопроизводствено нарушение, ако, както е и в случая, няма промяна
на констатираните в акта обстоятелства“/.
В случая не е налице такава промяна на констатираните в акта
обстоятелства, нито е налице такава промяна в периода между издаването на двата
констативни акта.
Не се споделя и другото възражение
в жалбата – че органът при издаването на оспорения акт не е обсъдил
възражението на жалбоподателя. Видно от мотивите в заповедта, възражението му е
разгледано, като органът е приел, че същото е неоснователно предвид липсата на
данни обектът на административното производство да е разрешен по реда на Закона
за горите и Наредба № 5/31.07.2014 г. за строителството в горските територии
без промяна на предназначението им. Не се установява и твърдяното в жалбата
нарушение на чл.9, ал.2 от АПК вр.чл.35 АПК.
С оглед на горното, съдът приема,
че заповедта е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения
в процедурата по издаването й.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалноправните норми на закона –
чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ и чл.5, ал.2 от Наредба за поставяне на преместваеми
обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане
на територията на Община Созопол.
Както беше посочено по-горе, според
чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите
по чл.
56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква,
и/или без разрешение, в противоречие
със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение
Съгласно разпоредбите на чл.5, ал.1
и ал.2 от цитираната Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговски
или други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на
територията на Община Созопол, поместени в Раздел ІІІ – „Ред за разполагане и
ползване на временни преместваеми обекти и на рекламно-информационни елементи“,
преместваемите обекти могат да бъдат разполагани в държавни, общински или
частни имоти. Към тях могат да се внасят и проекти за осигуряване на
прилежащата инфраструктура или благоустрояване, които подлежат на съгласуване
със съответните органи или организации. Поставянето им върху поземлени имоти –
частна собственост се извършва след одобрение от главния архитект и издаване на
разрешително за монтаж, след
заплащането на определената в самото разрешително такса.
Безспорно, както се посочи по горе, процесният обект съставлява преместваем
обект. В тази насока е както разпоредбата на чл. 7,
ал.1, т.1.2.7 от Наредбата, така и даденото с §5, т.80 от ДР на ЗУТ определение на
"преместваем обект" предвид предназначението и характеристиките на
процесния.
Безспорно е, че
процесният преместваем обект, конкретизиран в заповедта, е поставен без разрешение за поставяне по чл. 56 ЗУТ. Наличието на
такова разрешение нито се твърди, нито се доказва от жалбоподателя. При това положение е осъществена хипотезата на чл. 57а ал.1, т.1 пр.1 ЗУТ за премахване
на обекта
С оглед на изложеното, съдът приема че кметът на Община Созопол е издал валиден и законосъобразен административен акт, при правилно
приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.
143, ал.4 АПК, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответника своевременно поисканите разноски,
съставляващи заплатено възнаграждение за
адвокат в размер на 600 лв.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.И. с ЕГН ********* ***, със съдебен адрес ***,
против Заповед № 8-Z-959/05.09.2019 г. на К. С.- и.д.кмет на Община Созопол,
издадена на осн.чл. 57а, ал.1, т.1, предл.1 и чл.5, ал.2 от Наредба за
поставяне на преместваеми обекти за търговски или обслужващи дейности и
елементи на градското обзавеждане на територията на Община Созопол и чл.57а,
ал.3 и ал.6 от ЗУТ, с която е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем
обект „дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтаж,
находящ се в ПИ с идентификатор 67800.34.21 м. „Света Марина“, землище на гр.
Созопол.
ОСЪЖДА
И.А.И.
с ЕГН ********* *** да заплати на
кмета на Община Созопол сумата от 600
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
На
осн.чл.215, ал.7, т.4 ЗУТ, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: